Офф днес много ме мързи.Ама много.Щом чак не ми се готви,смятайте!Дайте идеи за нещо лесно и бързо за приготвяне,че не ми се кисне с часове в кухнята.
- Публикувана: 5 ноем. 2014, 20:03 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2014, 17:11 ч.
Re: Юлски бебета 2013 - тема 27
Ого го къпя с шампоан без сълзи на Нивея. Не съм очарована. Като свърши ще се къпе с моя шампоан. Голям е вече. Хич не му мисли Пине.
Подаръче, честито ритниче
Днес мен не ме мързи, но ми писна аз да подреждам, а две фурии след мен да правят подредбата в нас по техен вкус. Предадох се 
Сготвих миш маш. За мен по лесно от това няма. Свекървенска рецепта ми е 
а от нея знам две.
Хич не ми е коледно
В градината украсяват вече малко по малко, децата се радват, а аз хич и не искам да вадя елха и украси. Не ми се занимава.
Яде ми се риба. ММ ходи до имота ни да го загради, че паднало някакво дърво и съборило оградата и дядо му се притеснявал и не можел да спи. Минали през рибарника по път, та тази вечер може би ще пържа амур 
Обичам риба.
Подаръче, честито ритниче
Днес мен не ме мързи, но ми писна аз да подреждам, а две фурии след мен да правят подредбата в нас по техен вкус. Предадох се Сготвих миш маш. За мен по лесно от това няма. Свекървенска рецепта ми е а от нея знам две. Хич не ми е коледно
В градината украсяват вече малко по малко, децата се радват, а аз хич и не искам да вадя елха и украси. Не ми се занимава. Яде ми се риба. ММ ходи до имота ни
да го загради, че паднало някакво дърво и съборило оградата и дядо му се притеснявал и не можел да спи. Минали през рибарника по път, та тази вечер може би ще пържа амур Обичам риба. 
И аз обичам риба, но вчера пекохме скумрия във фурната на отворен широко прозорец, пуснат на максимум аспиратор, в отделна кухня, не обща с хол и днес пак мирише. Не мирише убийствено, но... мирише. А много ми се яде риба!
Агнес, мерси за окуражаването! Пише, че е деликатен към очите, разбирам го като да не люти. Интересното е, че никъде, ама никъде на опаковката не е указана възраст!
И нали Бюбхен е бебешка козметика, взех един, видях че детски, ама то е дете ... Ще го пробваме поне.
Агнес, мерси за окуражаването! Пише, че е деликатен към очите, разбирам го като да не люти. Интересното е, че никъде, ама никъде на опаковката не е указана възраст!
И нали Бюбхен е бебешка козметика, взех един, видях че детски, ама то е дете ... Ще го пробваме поне. 
Вчера бях в отпуск и ходихме в КАТ да регистрираме колата- като тръгнеш по каналния ред и не си платиш едни 50лв под масата отнема около 3 часа, да знаете. След това отидохме на блек фрайдей в един мол, който се оказа пълна пародия, но децата намазаха. Мм замина при чичо Цецо, а майка ми каза, че няма да си ходи, за да мога да се наспя. Наспах се и с Бранка цял ден учихме по английски. Определено не ставам за учителка.
Хич не ми е коледно В градината украсяват вече малко по малко, децата се радват, а аз хич и не искам да вадя елха и украси. Не ми се занимава.
И на мен така, обаче днес свърших и тази работа, че няма кога иначе. Марина не бележи елхата /за щастие/, но за сметка на това разнася едни дядо коледовци и снежни човеци, дето са колкото нея.
Ю е страхотна! И бузите изобщо не са големи. Има нещо екзотично в нея.
Подаръче, браво за ритничето.
Аз пък и двете си деца заобичах след като се запознахме и то не веднага.
Онази вечер излизахме с кумовете. Е, няма такъв образ като моята кума, честно. Отчете се с изцепки за месец напред.
Хич не ми е коледно
В градината украсяват вече малко по малко, децата се радват, а аз хич и не искам да вадя елха и украси. Не ми се занимава. Ю е страхотна! И бузите изобщо не са големи. Има нещо екзотично в нея.
Подаръче, браво за ритничето.
Аз пък и двете си деца заобичах след като се запознахме и то не веднага.
Онази вечер излизахме с кумовете. Е, няма такъв образ като моята кума, честно. Отчете се с изцепки за месец напред.
Подаръче, честито ритниче 
Обажда ти се вече мъничо, ех! Как ме връщаш в спомени...
Джине, аз също не ги заобичах веднага. Сигурно съм голям егоист, но след като ме преведоха в реанимацията, няколко часа дори не се сетих за тях. Мислех си само дали ще успея да се раздвижа, колко ще ме боли като ме пуснат болкоуспокояващите, кога ще спра да треперя, всичко ли са ми наместили както трябва... След като си отидохме вкъщи, дълго време имах чувството, че някой ми ги е връчил, някак не ги чувствах като част от сърцето ми. Сякаш бяха някакви котенца, за които трябва да се грижа. Мога да се оправдая със стреса и умората от постоянното кърмене на двете, от липсата на сън и т.н., но истината е, че взе да ми трепва чак след като започнаха да контактуват с мен - първата усмивка, протягане на ръчичка към лицето ми, погалване, докато ги кърмя... Винаги съм си задавала въпроса, дали се получи така, защото родих с операция?
ПП. Момичета, кога се води, че детето е проговорило? Колко трябва да приказва - цяло изречение или какво?
Обажда ти се вече мъничо, ех! Как ме връщаш в спомени...Джине, аз също не ги заобичах веднага. Сигурно съм голям егоист, но след като ме преведоха в реанимацията, няколко часа дори не се сетих за тях. Мислех си само дали ще успея да се раздвижа, колко ще ме боли като ме пуснат болкоуспокояващите, кога ще спра да треперя, всичко ли са ми наместили както трябва... След като си отидохме вкъщи, дълго време имах чувството, че някой ми ги е връчил, някак не ги чувствах като част от сърцето ми. Сякаш бяха някакви котенца, за които трябва да се грижа. Мога да се оправдая със стреса и умората от постоянното кърмене на двете, от липсата на сън и т.н., но истината е, че взе да ми трепва чак след като започнаха да контактуват с мен - първата усмивка, протягане на ръчичка към лицето ми, погалване, докато ги кърмя... Винаги съм си задавала въпроса, дали се получи така, защото родих с операция?
ПП. Момичета, кога се води, че детето е проговорило? Колко трябва да приказва - цяло изречение или какво?
Пак съм аз! Като гледам снимките на всичките ни дечица, виждам колко са се променили, колко са пораснали и ме обзема едно такова топло и приятно носталгично чувство. От толкова време вече се познаваме, през толкова неща преминахме. Не съм се замисляла преди за уникалното усещане да споделиш израстването на детето ти още от зачеването до превръщането му в човек. 
Като гледам снимките на всичките ни дечица, виждам колко са се променили, колко са пораснали и ме обзема едно такова топло и приятно носталгично чувство. От толкова време вече се познаваме, през толкова неща преминахме. Не съм се замисляла преди за уникалното усещане да споделиш израстването на детето ти още от зачеването до превръщането му в човек.
Мъхчее
Аз също не обичах детето още от раждането.Факта,че когато в родилното ми предложиха да му вържат онази пъпчица,която имаше и аз веднага се съгласих,а 6 месеца по-късно,когато дойде време за операцията при която все пак го премахнахме това нещо,треперех като лист и разпитвах доктора как точно и под каква упойка ще се протече манипулацията,го доказва напълно.Първоначално ми беше безразлично и някак ...далечно.Макар да беше адски желано дете.Вълнувах се толкова много през бременността.Бях истински щастлива,че съм на път да сбъдна най-голямата си мечта.Но тази любов..тази,която изпитвам сега,преклонението пред съвършенството й...това се появи после.Аз дори не я харесвах,когато се роди.Първото нещо,което си помислих,когато я видях беше "Боже,колко е грозно!Какво объркахме?"Адски приличаше на свекърва ми,а на всичкото отгоре беше и с дефект.Кожата й беше сива,жълта,никаква.Устните й алено червени и косата й къдрава.После разбрах,че всъщност не я бяха изкъпали добре и косата й е начупена от водите.Само за няколко часа се изчисти и започна да се превръща от грозното патенце в красив лебед.След два дена като ни изписаха държах в ръцете си най-красивото бебе.Беше мургава с кожа като кадифе.После разбрах,че е била мургава от жълтеница и за съжаление няколко дни по-късно загуби тена си,но..какво да се прави.Цветовете наследи от мен.А аз така исках да е черна.Ще видим сега на поправката какво ще произведа.
Аз също не обичах детето още от раждането.Факта,че когато в родилното ми предложиха да му вържат онази пъпчица,която имаше и аз веднага се съгласих,а 6 месеца по-късно,когато дойде време за операцията при която все пак го премахнахме това нещо,треперех като лист и разпитвах доктора как точно и под каква упойка ще се протече манипулацията,го доказва напълно.Първоначално ми беше безразлично и някак ...далечно.Макар да беше адски желано дете.Вълнувах се толкова много през бременността.Бях истински щастлива,че съм на път да сбъдна най-голямата си мечта.Но тази любов..тази,която изпитвам сега,преклонението пред съвършенството й...това се появи после.Аз дори не я харесвах,когато се роди.Първото нещо,което си помислих,когато я видях беше "Боже,колко е грозно!Какво объркахме?"Адски приличаше на свекърва ми,а на всичкото отгоре беше и с дефект.Кожата й беше сива,жълта,никаква.Устните й алено червени и косата й къдрава.После разбрах,че всъщност не я бяха изкъпали добре и косата й е начупена от водите.Само за няколко часа се изчисти и започна да се превръща от грозното патенце в красив лебед.След два дена като ни изписаха държах в ръцете си най-красивото бебе.Беше мургава с кожа като кадифе.После разбрах,че е била мургава от жълтеница и за съжаление няколко дни по-късно загуби тена си,но..какво да се прави.Цветовете наследи от мен.А аз така исках да е черна.Ще видим сега на поправката какво ще произведа.
Няколко дни сме герои във филм "Колет от Англия".
Сестрата на ММ ни праща коледни подаръци от някакъв сайт. Миналата година ни изненада страхотно. И сега решила пак. Нещо може би я е усъмнило в куриера, защото ми прати цялата кореспонденция с него, още преди да разбера, че чакаме колет. Обажда се след няколко дни един младеж и ме пита разни подробности за адреса и аз се впускам в обяснения, че е сложничко, и се усещам, че той повтаря нещо Лясковец, та Лясковец. Сепнах го и му викам, "Какъв Лясковец?". Той, милият, мънка, ми нали за Лясковец е пратката. Айде, уточнихме го това, пое колетът обратно към София, мина още време и в петък го носят - огромен кашон. Реших да съм над нещата и не го отворих. Пристига вечерта ММ, грабва ножа, пори и... вътре юрган. Поглежда ме смразяващо и вика, айде сега, пак към Лясковец. В главата ми преминават кадри от филми с този изтъркан сюжет, почвам да разплитам разни сценарии. Обръщам кашона да прочета лепенката - моето име и адрес, цена 136 лири, а отгоре с химикалка надраскано "Лясковец".
Изведнъж ММ ми скочи и проведохме скорострелен разговор:
- Ти подписа ли се на куриера?
- Разбира се, че се подписах.
- Е, как можа! Сега 3 месеца ще се разправяме с тази глупост!
- Айде, пак аз виновна! Пред куриера ли да ровя по кашона?
Той въздъхна и млъкна.
Аз въздъхнах и си представих, че ако адашката от Лясковец е юлка 2013 ще си караме със старите дрешки. ММ надзърна на дъното на кашона и извади плик с картичка. Понечи да го отвори, но аз ревнах, неееее. Това ми се стори най-важният ни коз, по-скоро единственият ни лост за въздействие. ММ надникна през едното крайче на плика и се оказа, че вътре има само картичка от магазина без нищо друго.
Хванах се да звъня на куриера, след като го издирих по часа на обаждането, измежду всичките други непознати номера от деня. Той не вдигна естествено, беше късно вечерта. Затюхках се, че преди понеделник нищо не можем да направим. ММ седна на компютъра да провери дали може да намери нещо от сайта на товарителницата.
В този сюблимен момент звъни сестра му. И... о, небеса, юрганът е за нас! Юрган за 136 лири!!! Че като ме досмеша... ММ едва успя да си довърши разговора, макар че на него не му беше толкова смешно. Той много се дразни, че в България не можеш да кешираш подаръците. Сега, аз знам, че американците са луди на тема гъши пух и дрън-дрън. (Една приятелка, като живяла в щатите и си мечтала да има толкова пари, че да си купи пухени завивки. След много години, когато се прибрала в България и почнала работа, стигнала и до тази покупка. Легнали си блажено с мъжа й, ама то този пух не е за софийско парно. Не успели да издръжат до сутринта, та си придършали старата завивчица.) Аз още не съм погледнала нашият подарък какъв точно е. За мен е важно, че имам 3 юрганчета, вярно, български и съвсем обикновени, но ми вършат чудесна работа и не са ми за смяна. Нямам и къде да сложа 4-то. Проблемът със спането ми е в писъците, не в завивката.
(Всичко това го изписах, защото трябва да седна и да драсна благодарствено писъмце за страхотния подарък.)
Сестрата на ММ ни праща коледни подаръци от някакъв сайт. Миналата година ни изненада страхотно. И сега решила пак. Нещо може би я е усъмнило в куриера, защото ми прати цялата кореспонденция с него, още преди да разбера, че чакаме колет. Обажда се след няколко дни един младеж и ме пита разни подробности за адреса и аз се впускам в обяснения, че е сложничко, и се усещам, че той повтаря нещо Лясковец, та Лясковец. Сепнах го и му викам, "Какъв Лясковец?". Той, милият, мънка, ми нали за Лясковец е пратката. Айде, уточнихме го това, пое колетът обратно към София, мина още време и в петък го носят - огромен кашон. Реших да съм над нещата и не го отворих. Пристига вечерта ММ, грабва ножа, пори и... вътре юрган. Поглежда ме смразяващо и вика, айде сега, пак към Лясковец. В главата ми преминават кадри от филми с този изтъркан сюжет, почвам да разплитам разни сценарии. Обръщам кашона да прочета лепенката - моето име и адрес, цена 136 лири, а отгоре с химикалка надраскано "Лясковец".
Изведнъж ММ ми скочи и проведохме скорострелен разговор:
- Ти подписа ли се на куриера?
- Разбира се, че се подписах.
- Е, как можа! Сега 3 месеца ще се разправяме с тази глупост!
- Айде, пак аз виновна! Пред куриера ли да ровя по кашона?
Той въздъхна и млъкна.
Аз въздъхнах и си представих, че ако адашката от Лясковец е юлка 2013 ще си караме със старите дрешки. ММ надзърна на дъното на кашона и извади плик с картичка. Понечи да го отвори, но аз ревнах, неееее. Това ми се стори най-важният ни коз, по-скоро единственият ни лост за въздействие. ММ надникна през едното крайче на плика и се оказа, че вътре има само картичка от магазина без нищо друго.
Хванах се да звъня на куриера, след като го издирих по часа на обаждането, измежду всичките други непознати номера от деня. Той не вдигна естествено, беше късно вечерта. Затюхках се, че преди понеделник нищо не можем да направим. ММ седна на компютъра да провери дали може да намери нещо от сайта на товарителницата.
В този сюблимен момент звъни сестра му. И... о, небеса, юрганът е за нас! Юрган за 136 лири!!! Че като ме досмеша... ММ едва успя да си довърши разговора, макар че на него не му беше толкова смешно. Той много се дразни, че в България не можеш да кешираш подаръците. Сега, аз знам, че американците са луди на тема гъши пух и дрън-дрън. (Една приятелка, като живяла в щатите и си мечтала да има толкова пари, че да си купи пухени завивки. След много години, когато се прибрала в България и почнала работа, стигнала и до тази покупка. Легнали си блажено с мъжа й, ама то този пух не е за софийско парно. Не успели да издръжат до сутринта, та си придършали старата завивчица.) Аз още не съм погледнала нашият подарък какъв точно е. За мен е важно, че имам 3 юрганчета, вярно, български и съвсем обикновени, но ми вършат чудесна работа и не са ми за смяна. Нямам и къде да сложа 4-то. Проблемът със спането ми е в писъците, не в завивката.
(Всичко това го изписах, защото трябва да седна и да драсна благодарствено писъмце за страхотния подарък.)
Ех Бемол, честит подарък! Какво друго да кажа 
Ако имате проблем с парното ето ви го перфектното решение 
Аз стъщо съм фен на пуха, но съм на етап яке. За пухена завивка па камо ли толкова скъпа и през ума не ми е минавало. Пази си я, ще и дойде времето, ако ли не, ето ти подарък за нечия сватба Миналата година купих страхотно перфектно пухено яке на свекърва ми. Една идея и дойде по малко, но каза, че гълтъла корема и щяла да си го носи. Колежките и се наредиха и те за него като го видяха и май тайно се надяваха да не и стане, че някоя от тях да намаже. Взех го буквално чисто ново от Хумана и то на half price за има няма 20-25лв. По добра покупка не съм имала. Уви размер пухенка мега гигант не съм срещала, че и аз да намажа
Пина, нищо й няма на бузите на малката сладурана, хич не се заяждай с тях. След има-няма 12-13 години и я ударят хормоните и почне с диетите, ще си мечтаеш за хубавите и бебешки бузки, а тя ще се опитва да се прави на скелет, защото така е модерно, разбирате ли. (а дано да греша и да не е вече така).
Мъхче,
Руми, , честито ти ритниче!!
Аз не знам кога си го заобичах малкия звяр. Като видях двете чертички, повече се изненадах и уплаших, отколкото да се зарадвам, макар че го правихме целенасочено и с желание. В болницата не го взех от първия момент при мен, а и стоеше само през деня в стаята ми. Даже последната нощ се цедих през цялото време като откачена и им казах да го нахранят с изцеденото, че да мога да се изкъпя поне на спокойствие и да си оправя нещата. После и в къщи ми беше странно какво ще го правя това малко крехко вързопче. А сега чакам с нетърпение да се появи номер две, че да започнем запознанството си от самото начало. Даже не искам да им го давам за двата часа на реанимация. Много ми стана мъчно онзи ден като стана на въпрос как идват в един абсолютно чужд за тях свят и ги оставят там нейде сами, далеч от мама.
Бемол, умрях да се смея и аз с вашата епопея с юргана. Много увлекателно описана, наистина.
Мъхче,
Руми,
, честито ти ритниче!!Аз не знам кога си го заобичах малкия звяр. Като видях двете чертички, повече се изненадах и уплаших, отколкото да се зарадвам, макар че го правихме целенасочено и с желание. В болницата не го взех от първия момент при мен, а и стоеше само през деня в стаята ми. Даже последната нощ се цедих през цялото време като откачена и им казах да го нахранят с изцеденото, че да мога да се изкъпя поне на спокойствие и да си оправя нещата. После и в къщи ми беше странно какво ще го правя това малко крехко вързопче. А сега чакам с нетърпение да се появи номер две, че да започнем запознанството си от самото начало. Даже не искам да им го давам за двата часа на реанимация. Много ми стана мъчно онзи ден като стана на въпрос как идват в един абсолютно чужд за тях свят и ги оставят там нейде сами, далеч от мама.
Бемол, умрях да се смея и аз с вашата епопея с юргана. Много увлекателно описана, наистина.