Тормоз в училище!

Здравейте! Аз съм момиче в 6-ти клас. Колкото и да познавате децата си, повярвайте ми не сте в училището и не знаете въобще нищо за тормоза. Има доста деца, които пред родителите си са много мили, същински ангели но в училище ги няма родителите. Да знаете какви псувни падат, всички се държат като боклуци. Моя клас е пример за един клас в днешно време. Във всеки клас вече има тормозените, надутите, кралици, побойници и какво ли не.. В моя клас имаме само 6 момчета от които 1 е много кротко, другите 5 са истински диваци. Изключвам наполовина две момчета, тъй като те имат по-мирен вид но заради обстановката и те се превръщат като останалите. С моя клас съм от 1 клас до сега, поне с повечето хоро. Аз самата съм била обиждана и удряна със шишета, просто защото на някой му е било скучно и е казал някаква простотия за мен. И какво? Никой нищо не е правил. Най-много дето като се разревах за 5 минути две-три момичета ми съчувстваха и госпожата ме попита защо плача, но не обърна внимание. Не всички родители са като вас, да помогнат на детето си , да му дават съвети и да го утешат. Моят баща като му кажа нещо за тормоз над мен веднага се ядосва, да спра да го занимавам с глупости. Психолога не знам дали е решение. Наистина един тийнейджър би се разстроил доста. Защо да ходи на психолог? Нима е сбъркан, не е наред? Защото не всички от класа му ходят на психолог, нали? Дори за вас да не е нужно да си сбъркан, за да ходиш на психолог то за учениците това е така. Винаги се разбира всичко и после да видите какво става. Има толкова много да ви кажа по тази тема, защото просто не сте запознати напълно. Предполагам все ще се намери тук някой от вас да е учител/ка, но училищните кавги и тайни нямат край. Винаги има за какво да се карат някои и от една взета химикалка или понеже някой залитнал и бутнал другия, се стига до бой. Има доста скрити неща от учителите, педагогиката и директорите. При нас се е стигало до психоложката само заради някакви видени побоища, но резултатът е нулев. Разговарят и всички "аз не съм виновен" и после се връщат и това е. Да не ви казвам и какво става ако някой без да иска те бутне или ти събори стола. Ее тогава се превръщаш в копеле мръсно,нещастно,к*рва,кучка,смотаняк и се впуска един разговор да ти *** майката .. да мреш дано... На такива клетви съм ставала свидетел не е истина. Няма клас без някой такъв агресивен, дето не може да си сдържа нервите. Аз вече свикнах, защото от първи клас две момчета такива обиди са ми пускали, че даже не съм ги и чувала.

Та, кой всъщност е насилникът и кой насиления?

Ще те оставя сама да помислиш.

Прочети горния разказ- наистина звучи като от шестокласничка. Нещата доста са позагрубяли за последните 20 години.

Насилник е този, който започва конфликта, който нарочно и без провокация прави неправилни неща- обиди, удари, който ескалира конфликта. Когато аз най-накрая ударих един-двама, това прекъсна конфликта. Може да се спори, че аз дори ударих по-силно, обаче целта беше друга.

Между другото мисля си, че по-страшното насилие идва от момичета. Момчетата просто се чувстват подтиснати и изригват, но момичетата планират, обмислят, създават социална изолация и изобщо могат да подкопаят много повече човек отколкото едно дърпане на плитки.

А не смяташ ли, че това, че на насилието се отвръща с насилие влошава още повече нещата? Не мисля, че това е начинът, макар че в някои ситуации да помага. Но винаги може да се намери по-силен от теб.
L_O_R_I, хубав и много смислен пост за шестокласничка! Хубаво е, че опитваш да споделяш, макар и както пишеш да не ти обръщат внимание. Обикновено е обратното - децата не се доверяват на родителите в тази възраст, а трябва.

Странно, но аз нямам толкова мрачни представи за това, което става в училище, а имам две ученички..

Ако се замислиш отвъд думичката "насилие" и клишетата, свързани с нея ще видиш, че не е така.

Насилието на тормозещите деца не е просто физическо. Не вярвам да не си забелязала борбата за място в йерархията и опитът от смотаните деца да се направи не-личност, не-човек, буквално да се смачкат душевно. Затова например закачките и социалната изолация болят повече от боя.

Боят обаче боли, особено ако не го очакваш. Понеже насилниците общо взето са страхливи и се закачат, защото знаят, че няма последствия, един удар би ги отказал. И то такъв, който не е само физически, а показва, че ти вече не си жертва, а си луд и опасен и по-добре да не те закачат.

Има си принцип, "Don't mess with crazy". Причината за много военни операции, в които целта е да шокираш врага и да се покажеш опасен. Така с "насилие" овреме са овладяни много конфликти, като се минимализират жертвите.

"Странно, но аз нямам толкова мрачни представи за това, което става в училище, а имам две ученички.. "

Ей от такива родители с розови очила най-лесно се скриват тормозилниците. В моето училище буквално зли деца ставаха хипер-примерни, когато знаят, че ги гледат. Даже направо дъ бест сред децата, с успех, поведение, всичко. Обаче- малки дяволи.

Ей, жалко е, че някои виждат нещата в толкова черни краски. И не съм с "розови" очилца Не случайно децата ми са сменили няколко училища - доста съм взискателна и не бих записала детето си в кварталното училище, защото така ми е най-удобно, нито бих се примирила с неприемливи за нас неща. Но въпреки, че не всичко е било розово, децата ми не са се сблъсквали с истински тормоз и дано никога не им се случва. И все пак най-вече разчитам, ако има нещо, те да ми споделят, а не на вълшебните си розови очила които почти няма кога и как да разходя в училище И познавам деца, които с интелект и достойно поведение са спечелили уважение и приятели и не са станали обект на тормоз.

Абсолютно съм съгласна с това, още повече предвид случая...
Както е зададен проблема ми изглежда че момичето е чувствително дете...То ако не беше такова, всъщност нямаше най-вероятно изобщо да обръща внимание на подигравките на съучениците си. А щом е чувствителна едно изказване от сорта на :"Хайде мила да те заведем на психолог", мисля че би я накарало да се чувства че в нея е проблема, а не в онези 'гадни" деца (защото наистина има "гадни" деца!!!). Дори и тя да е виновна в известна степен (а тя със сигурност е виновна дори само за това че им обръща внимание!) това водене на психолог може да задълбочи това усещане в нея.
В крайна сметка смятам, че в случая родителя е този който следва да помогне, ама наистина да помогне... с разговори, разговори и пак разговори. Опитайте се да задавате конкретни въпроси - кой точно я тормози (най-верочтно става въпрос за един или двама съученика, не е целия клас!), за какво точно й се подиграват и според ситуацията решете какво да правите! ПОнякога не е нужно нищо повече от един ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛСКИ РАЗГОВОР, без критики, без излишно съчувствие, без съвети!!!

И дори да разберете кой е човека, който я тормози, в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не се намесвайте лично и не разправяйте с човека лично. Това ще я притесни още повече!

Това го казваш като специалист или като гледаща много филми? Защото е абсолютна глупост.

Именно подценяването на проблема и липсата на търсене на адекватна помощ, кара тези деца да затъват още повече.

Е, кой би завел детето си с думите "Хайде на психолог" ми е много интересно. Първо отива родителят и обсъжда с психолога дали кога и как да дойде детето и какво да му се каже. В случая наистина не мисля, че проблемът е чак толкова сериозен, че да се налага посещение, но понякога наистина трябва. и тогава не се подхожда така.. право куме в очи Иначе разбира се, че най-доброто е родителят да говори с детето си. Но ако от това няма ефект, ако не знае как да подходи, ако детето ни иска да сподели, а нещата се влошават...?

В никакъв случай не подценявам проблема, но и не смятам че за такова нещо се ходи на психолог. Родителят е този който следва да се опита да събере колкото се може повече инф-я за проблема и едва тогава да мисли как да постъпва. В случая аз виждам дете, което не споделя проблема с майка си  напълно. А и шестокласничката (извинявай за определението, ама не помня името под което си се записала) много ясно си го е казало детето, че за майката може да не е нещо ненормално да заведе детето си на психолог, НО другите в обкръжението на момичето най-вероятно го смятат за ненормално ( просто така е в България за съжаление, не сме Запада!).
Аз лично съм била веднъж на психогог. Тогава заведох малкото си момиченце, но дори вече не помня за какъв точно беше проблема (явно не е било нещо важно щом дори не го помня !). Още тогава си спомням обаче, че получих едни съвети дето и сама се бях сетила да прилагам, абе общо взето не ми беше от полза.

Бих казала- за щастие не сме запада...не е срамно това, просто българското битие и съзнание НЕ се вписват в психологическите школи и начини на мислене.

Тъй де, по нашенско ходим по врачки, баячки, ходжи.
Ако кажеш на някой, че искаш да ходиш на психотерапевт, ще ти се изсмеят с думите: Я се стегни, нищо ти няма. Тия само хапчета изписват. Пий по-добре две ракии, купи си нови дрешки и не му мисли много.

Ми ти представяш ли си Пена от Сусурлево да ходи на юнгиански анализ на сънищата?

Истинският проблем не ни е в психиката, а че расте едно поколение идиотчета, което яде много захар и прекарва много време пред монитор. Стоят натясно, избива ги на агресия и дивотии.

И мен ме тормозеха в училище. До колкото разбирам при дъщерята на авторката сега е започнало, а при мен продължаваше от първи до седми клас. Какво ли не съм изтърпяла. Бях тихичка, свитичка и не се репчех като ме обиждаха. Затова и не спираха. Имах няколко прякора...  Прибирала съм се ревейки вкъщи и съм молела родителите ми да не ме карат да се връщам пак в училище (доста по-често от веднъж в седмицата). Нашите така и не ме преместиха, а единственият път, когато баща ми отиде в училището беше, когато едно момче ме беше ударило (повече не посмя да ме удари ). Нашите винаги са били до мен и са ми повтаряли, че не трябва да обръщам внимание и че тези хора всъщност си избиват комплексите през мен. Е да ама като си между 7 и 14 трудно ги разбираш тия неща. Не бяха най-хубавите години от живота ми...
В седми клас обаче разбрах, че ако всъщност не ти пука какво мислят и говорят за теб живота е много по-лесен и хубав Когато ме наричаха с прякорите ми започнах да отговарям с "Да, кажи". Първите няколко пъти ме гледаха втрещени. Постепенно разбраха, че вече няма да им се обидя и спряха. От тогава това ми е философията за живота. Аз съм такава каквато съм, не се опитвам да се харесам на никого, не ми пука какво мислят и говорят за мен, данък "обществено мнение" не плащам. Ако реша, че някой прекалява обаче го навирам там, където му е мястото.
В крайна сметка тези "не толкова хубави години" от живота ми се оказаха много полезен опит, който ме направи по-силна и по-уверена
Надявам се дъщерята на авторката да намери нейният начин за справяне с проблемите, защото за съжаление няма универсален такъв. Успех!

"Половината българи са с депресия, а всеки трети с мозъчно заболяване"
"България е на челно място по самоубийства в Европа"
"Психичните заболявания, или тихо, да не чуят съседите"
"Един милион българки са жертви на насилие"
"ООН: Българите са десети по нещастие в света" и т.н.