Тормоз в училище!

 Да има възрастово ограничение,но познавам много деца както и нейни съученици които имат профили  и деца от детски градини .Това  че ще и дам веднъж или два пъти седмично не означава че винаги общува с тях ,има една игра на която играе  и през това време си пращат картинки или и някоя реплика .
За съобщенията съм съгласна  
Но вие небихте ли се загрижили ако ви изпратят и на вас ?
Едно време се обиждахме и закачахме и карахме, но не си пожелавахме такива неща,не си отправяхме и такива закани" ще видиш какво ще се случи" ,  нямаше такива неща които стават днешно време съученици или приятели да се наръгват с ножове  и др.
Какво трябваше да направя да седа с кръстени ръце и да чакам да се случи нещо ли?

Вече са Ви отговорили - разговор с въпросното момче,с родителите му,с класната...може и да се блокира съответния профил,за да няма следващи заплахи.

Здравейте! Ще се включа в темата, макар и със закъснение, темата за тормоза в училище е актуална в нашето семейство вече четвърта година...   

Сменихме местожителството си и съответно преместихме дъщеря ни в ново училище, когато беше в трети клас. Чудесно потръгнаха нещата отначалото. Тя е доста чувствителна и притеснителна, но с много голяма нужда да е част от група, да си има приятели. Сприятелиха се и с лидерката на класа, едно властно и интригантстващо момиче, много чаровно наистина, но не в добрия смисъл на думата. И през втория срок това момиче й се разсърди по един незначителен повод, и започна много агресивно да настройва класа срещу дъщеря ми. За кратко време всички застанаха против нея, приятелките й се отдръпнаха и се конфронтираха. Започнаха да я обиждат, отблъскват, нараняват, тя стоеше сама, спря да иска да общува с тях и започна да си търси приятелки в другата паралелка. Не споделяше много с мен конкретните проблеми, виждах я, че се измъчва и страда. Многократно съм говорила с класната. Тя се караше на дъщеря ми всеки път, че е споделила с мен, нямало нищо такова,нямало никакъв проблем. Децата се били дразнели, че дъщеря ми страни и си търси други приятели, била дръпната, била особена. А тя става такава в моменти на силен стрес и е трудно като я отблъскват непрестанно, тя да търси контакт с тях. В един момент си намери приятелки от горния клас, те започнаха да я защитават, една от тях споделила  майка си за проблемите на дъщеря ми. И в началото на новата учебна година аз и тази жена разговаряхме с новата класна, в началото на пети клас.  Беше се стигнало едно момче да я зашлеви дъщеря ми, защото "ги гледала и си помислила нещо лошо за тях". Оказа се, че никой не помни причината за скандалите, че просто всички се водят като стадо да я тормозят. Новата класна буквално след седмица разреши проблема! Говорила на няколко пъти с класа и тормозът приключи!

Тя ми сподели, че проблемът е в това, че децата проявяват завист и яд по отношение на това, че дъщеря ми се справя добре в ученето, че е разумна и добро дете. Много пъти съм питала не е ли проблемът в нея, но класната твърди, че я наблюдава, и че дъщеря ми общува по коректен начин с другите и с нищо не ги провокира.

Но трудностите продължиха. Дъщеря ми остана с един огромен страх да не се повтори старата ситуация , новите й приятелки от горния клас започнаха да я командват, да й вземат всеки ден от джобните пари, а тя не смееше да ни каже и да прекъсне отношения с тях, угаждаше им и се измъчваше. Това го разбрахме впоследствие с мъжа ми. Тя успя да се откъсне , но нещата пак се повториха в друг аспект. Напр. сърдеха й се децата от класа, че не стои нон стоп на чат по скайп, че не им подсказва непрекъснато (повечето деца се справят с големи трудности с ученето в нейния клас), излизаше навън само ако едно от момичетата излезе също, защото иначе то се сърдело и т.н.

И в този смисъл, наистина вярвам, че има нужда понякога от работа с психолог. Защото очевидно тя има трудности с това да каже Не и да си защити личното пространство. Много я е страх да не остане сама за някакъв период.
Училищната педагогическа съветничка обаче дъщеря ми не я хареса, аз я убеждавах години наред да ходи, но тя отказваше, както и на какъвто и да е друг психолог. В един момент разбрах, че педаг. съветничка я е коментирала по много некоректен начин с трети лица , с една майка, което е недопустимо от страна на педагог и се радвам, че дъщеря ми устоя на моя натиск и не тръгна при тази некоректна жена. 

През цялото време аз и мъжа ми (който й е втори баща) я насърчаваме и говорим за тези неща. Но тя се променя наистина много бавно, сега има голям напредък за щастие! Обидиха й се всички момичета от класа, начело с доскорошната й компания, защото дъщеря ми получи писмо от "тайна любов" ( ) ,  и я изолираха за пореден път, обаче тя е доста по-спокойна, сега дружи с ново момиче, което е преместено наскоро в нейния клас заради подобни проблеми от старото си училище.

Аз имам същите проблеми като нейна майка всъщност. Аз ходя на психотерапия, и съм щастлива, че уцелих точен човек и работещи за мен методи (споменавам това във връзка с дискусията по-горе).

Класната ръководителка много я подкрепя, също й говори в посока да бъде по-смела и спокойна, да не се поддава на провокации и обиди и да си знае цената, за което наистина съм й много благодарна.

Съжалявам, ако съм била прекалено подробна, не знам как по-кратко да разкажа, а темата е актуална за мен от много време.

Мен ми беше много интересен разказът. За пореден път се убеждавам, че трябва да се работи в посока самоувереност на децата още от малки и не трябва за всяко нещо да им се казва да бъдат милички овчици, а когато е нужно да могат да покажат зъби и нокти, че и известна доза здравословна агресия. Не че това може да предотврати на 100% тормоза, но поне може да намали шансовете за него.

Да, така е, през годините на мен ми е липсвало това да се защитя по адекватен начин, когато с мен се злоупотребява. Макар че нещата не са съвсем едно към едно, но всички мои проблеми ги имат и децата ми в някаква форма и степен.
На моята терапия това обсъждахме с терапевтката ми. Нейната позиция е, че най-доброто, което родителите могат да направят по отношение на психичните трудности на децата си, освен обичта и подкрепата, е самите родители да разрешат за себе си, в своя личен живот тези проблеми. И това неминуемо ще се отрази в положителен план върху корекцията на поведението на децата им. Даже без много думи, обяснения и обсъждане. Живият пример е най-важен, и най-голямата част от работата протича несъзнателно.

Дъщеря ми беше подложена на тормоз доскоро. От първи клас се заформи едно боричкане между момичетата за лидерство, което тя първоначално отстояваше, после се отдръпна от всякаква надпревара и се отказа от всички опити за общуване с децата от класа. Тя е различна от тях и това ги нервира. За пример - миналия месец са й се подигравали, защото след състезание по бадминтон са отишли на разходка в МОЛ-а и тя вместо сладолед или дрънкулки си е купила книга. Освен това има говорен дефект, заеква, и това я прави лесна мишена за нападки. Всичките й приятелки и приятели са в друго училище и от есента дъщеря ми ще бъде преместена при тях. Желанието  е нейно, но аз бях стигнала до същата идея. Сега в класа й нещата са добре за нея, класната се мъчи да говори с тях, но...е трудно. Момчетата пък са си избрали едно по-пълничко момче за мишена, видях с очите си как го бият двама, но не успях да ги хвана, много бързо избягаха.
Спрях дъщеря си и от занималня, пак по нейно настояване - дразнеше се от това, че възпитателката я кара да си пише домашните на дъската и да ги преписват точно тези, които я обиждат и тормозят. Влоши си успеха, защото не желаеше да учи там.
Един път телефонирах на майка на дете, което я обиждало в занималнята - с огромно притеснение да не попадна на поредната майка-простачка. Оказа се, че майката си знае синчето, много хубаво и възпитано си поговорихме, след малко тя ми се обади, разисквала проблема със сина си междувременно и той обещал, че няма да я тормози. И наистина престана.
Не мисля, че в новото училище нещата ще са кой знае колко по-добри, но там няма да се чувства сама като бяла врана. Имам колежка, която също премести щерка си от едното в другото и тя ми каза, че нещата при тях са се подобрили много.

Дъщеря ми имаше подобен проблем с едно от момичетата във втори клас. То дори се опитваше да настройва и останали срещу нея, обиждаше я, все гледаше да я засегне. Моята непрекъснато мрънкаше че училището е гадно заради нея. Но говорих с майката на момичето и разгадахме защо има такова отношение към дъщеряма ми. Тя говори с дъщеря си и обидите и нападките спряха. Но това момиче дъжи да е лидер и си е конфликтно и накаря в трети клас се изпокара с всички, и стана така че сега единственно моята и обръща внимание в училище.  Лапето ми не е злопаметно и си е добричка, не може да се държи грубо.
Също във втори клас две момчета постоянно закачаха дъщеря ми, особенно когато имаше похвали за някакви успехи следваше бутане, обиди. Обаче в трети клас просто всичко това изчезна.
Напротив това че е отлична ученичка е на голяма почит в момента в класа и. Не само че не се подиграва никой, но и си я хвалят.
А момичетата и свикнаха, че няма интерес към джундужирии и си я примета такава каквато е, че не обича "момичешки" дрънкулки, че обича да учи и чете, да спортува много (странно но всичките и съученички много мразят физически усилия, спорт и игри) и се разбират много.  Тази година в трети клас няма и следа от тормоз, дори момчетата сякаш спряха така да се бият и обиждат помежду си.

Монтесори, пожелавам ви леко и успешно да се справите! Ние още миналата година говорихме на дъщеря ни за ново училище, тя се възпротиви. Но сега сама иска. Специфичното при нас е, че самата смяна на средата не е единствения път, трябва и тя да преодолее някои слабости в себе си. Защото попада в сходни ситуации, от една на друга. Страх я е да не остане без приятели и заради това допуска некоректно отношение към себе си. Даже родния й баща го прави, не се е интересувал от нея повече от година, "наказва" я, за да я принуди да се държи тя по неговите представи за нея..

marmaladе, много се радвам, че сте се справили.  Явно атмосферата в класа на дъщеря ти като цяло се е подобрила видимо.

Мармаладче, приятно ми беше да прочета за вашия клас   Моята дъщеря вече е в четвърти, майката на най-... как да се изразя - на най-изпуснатото хлапе е глупава, невъзпитана, нагла. Детето е без контрол, обикаля мръсно и парцаливо по улиците по цял ден. Не мисля, че с такъв родител ще мога да се разбера.
Облаче, пожелавам ти успех

Напомнете ми утре да ви разкажа как успях да предотвратя сериозен конфликт в детската градина, сега наистина нямам време, а може да ви е от полза

...в детската градина имаше едно момиченце, едро, дебело бих казала, намусено, агресивно, веднъж го видях как хваща две момчета и им чуква главите една в друга, все едно гледате филм с Джеки Чан. Избираше си една жертва и я почваше - удари, хапане, блъскане, обиди...когато дъщеря ми се прибра ухапана до кръв под едното око, тогава разбрах за проблемното дете. Познавах майката, стори ми се не лоша жена, просто изтормозена от работа и гледането на малкото дете. И говорих дълго с дъщеря ми за идеята ми да ги поканим на гости у нас! Отначало тя, разбира се, не искаше, но след като й обясних, че човек като отиде на гости, не си хапе домакините (което не е съвсем така, но...) и че ще сме тук и двете майки, тя се съгласи. И така, дойдоха на гости, личеше си, че на майката й е доста неудобно от поведението на щерката, постепенно се отпуснаха и се заиграха децата. На другата седмица ние бяхме у тях на гости и играха часове наред. Не станаха приятелки, но тормозът спря, което беше и целта ми.
Няма как да съм сигурна, че това би могло да проработи и при други, но ви желая успех, ако опитате

Чудя се  и се мая - как вие майки успявате в такава степен, с такива подробности - да знаете какво се случва с децата ви след като ги оставите в училище? Трудно ми е да разбера как успявате чак в такава степен да разбирате какви са отношенията между децата там, кой кого закача, кой кого "настройва" срещу някого... Не искам да споря, ама това наистина ми се вижда някак невъзможно. Вие на работа ходите ли...? С никой не се заяждам...просто.... аз например научавам само това дето казва дъщеря ми, че се е случило... а то е много относително и свързано основно с нейни, така да се каже, неща. По-широк поглед върху нещата за това, че някой настройва някого срещу някого, няма как да получа... та затова ми е интересно....

Хубава идея наистина     Би могло да се приложи и при деца от началните класове. Все пак са си малки още тогава децата и игрите са им основен начин на общуване...все още...

Good girl, знам какво става с дъщеря ми от самата нея, тя споделя много с мен, поддържам контакт с класната и с възпитателката. Няма да крия, че понеже самата аз съм педагог, а дъщеря ми е ученолюбива, добра и накратко казано - дете за пример, се радвам на по-близки отношения с нейните учители. Освен това съм и в родителския актив, това помага. От децата познавам едва половината, може и по-малко, от родителите не повече от 5-6. Имам по-близки контакти с една майка, която работи на смени, често ходи в училището да взема сина си, вижда всичко, знае всичко. Тя ме осведомява за много неща, които после проверявам, защото за всеки конфликт има поне две гледни точки. Класната е много, много свястна жена, тя искрено се тревожи за учениците си и търси контакт с родителите.
Та може би ако искаш да си повече в нещата от училище, струва си да задълбочиш контактите с класния ръководител. От друга страна, явно при вас нещата са ОК и не ти се е налагало да те информират за проблеми, които създават на дъщеря ти, или недай, боже, които дъщеря ти създава.
И - да, ходя на работа от 8 до 17, успявам да отида на родителските срещи няколко пъти годишно, иначе кракът ми не стъпва в училището. Сега ако отида, няма да намеря стаята на нашия клас и ще трябва да питам...

Чудя се  и се мая - как вие майки успявате в такава степен, с такива подробности - да знаете какво се случва с децата ви след като ги оставите в училище? Трудно ми е да разбера как успявате чак в такава степен да разбирате какви са отношенията между децата там, кой кого закача, кой кого "настройва" срещу някого... Не искам да споря, ама това наистина ми се вижда някак невъзможно. Вие на работа ходите ли...? С никой не се заяждам...просто.... аз например научавам само това дето казва дъщеря ми, че се е случило... а то е много относително и свързано основно с нейни, така да се каже, неща. По-широк поглед върху нещата за това, че някой настройва някого срещу някого, няма как да получа... та затова ми е интересно....
[/quote]

Какво общо има работата? Ходя и това с нищо не ми пречи да проведа един разговор дневно с детето си. То дали отнема и 30 минути. Толкова мога да преценя каква е ситуацията от тях. Де да знам щом детето казва, че съученичката и я обижда с думи глупачка, луда, зубърка и от този сорт, щом го говори това за нея и на другите момичета, щом забранява на останалите деца да говорят с нея че ще им се разсърди иначе, щом когато вън се събират и тя праща момче да не пуска дъщеря ми и приятелката и при тях, аз го приемам като настройване и проблем. Да не говорим, че и приятелката на дъщеря ми ми се оплаквала същото, когато се е случвало да съм около тях и то дори без да отварям дума за това, явно доста им е набрало от подобни случки. Достатъчно ли е обяснението?
А и детето обича понякога да разказва неща от деня си които са я впечатлили включително за училището. Може и да не ме интересуват щом не касят нея или не я разтройват, но си правя труда да я изслушам защото е преценила, да ми го сподели на мен. Смятам че заслужава.
Това нито ми отнема кой знае колко от времето, нито ме натоварва с нещо.

good_girl_and_mother, аз не зная всички подробности, но истински се опитвам да разбера повече неща, за да открия същественото . Освен това поощрявам дъщеря ми да ми разказва, дори и дреболии, просто за да си говорим, което става сравнително отскоро, преди тя не споделяше много. Наясно съм, че и тя не е на 100 процента достоверен източник, защото е дете както всички.
И на фона на проблеми още от трети клас, да, наистина се опитвам да съм в течение на нещата.

Твоето дете преживява ли подобни проблеми с връстниците си? Ако да, как се справяш, без да си наясно с тези техни отношения?
Наистина, би било прекрасно да няма нужда така под лупа да се вглеждам в нещата и да се чувам с класната 2 пъти годината на род. срещи и всичко да е ок.   Не би ме интересувало кой кого настройва, поне не много. Тези неща ме касаят във връзка с нейното душевно спокойствие, за съжаление е в центъра на товаи страда от него. Така че би било неестествено да не ги знам, в нашия случай.