Искам да кажа ... (10)_10.11-16.11

Белинда, кураж! 
Жаки, това лекарство за кокоши трън тук продава ли се? Имам аз един мъничък дето даже не ме боли, но ме дразни яко.
И сиренцата явно ще се правят утре, то се е видяло. Няма такава тема

Публикувах два пъти някак...

Искам да кажа, че приключихме с лютеницата  .  Сега остава да почнем и вино, и ракия да си правим тук  .
Днешната дата я помня - след нея ми останаха доста листове, изписани по време на лекциите на История на комунизма. И след това премахнаха предмета. И слава богу, преподавателят беше такъв педант, брррр... беше ни взел ума на всички нас, зайците.

Жаки, кокошият трън може да се изгори със сока на листо от смокиня. Късяш листото, то пуска един бял, лепкав сок и слагаш там. Също и с листа бръшлян. Ама къде ли ще намериш смокини при вас.
Гледам, че бира споменавате и се чудя не ви ли е студено за бира. За мен вече си е за вино. Засега розе, като застудее още, червено. С мъжа ми имаме разногласие по въпроса - той обича каберне, аз - мавруд. Но и без това той не трябва да пие, редно е аз да кажа. Сетих за една мъдрост: "пияна жена - весел креват" и ми хрумна една друга "пиян мъж - скучна нощ". Днес само в мъдрости говоря.

Стига с тва ядене, бе, големи кулинарки се извъдихте! Аман от вас!
От една седмица сънувам някакви картофени кюфтета.
Преди това готвих пиуе със зеуе заради друга тема...


Акаша, няма да се плашиш, след още месец, два ще падне, но отдолу нокътът ще е пораснал наполовина. Не боли почти, само е малко кофти, че нямаш добра опора на пръста.
Най боли ударът естествено.  

Бърди, намерих в ОЛХ един човек, който продава от Харманли е, поръчах, след два дни ще ед при мен, ако е читаво в годност и опаковка, ще ти дам номера.
Янечек, смокини при нас и лятос няма, а пък зимата въобще:)
Защо отворих този буркан с Нутела, защоооо, уж една лъжичка...

За кокоши трън на д-р Шол има едни лепенки, слагаш ги няколко дни поред и направо целият пада, остава само една малка дупчица, която се затваря след ден, два.

Благодаря!
Иначе за неспяща нощем щерка роман мога да напиша, около 2те годинки точно. Ей сега, на 4 вече, продължава да се буди почти всяка нощ, но всичко вече е интелигентено - идва в стаята ни и или казва- аз ще спя тук с мама, или мама да дойде да спи при мен, или тати да дойде. Около 2 или около 5 се случва, почти без пропуск. И хич и не спорим, използваме да пишкаме и се преразпределяме без разправии, че умираме за сън иначе.
А и ми е мило да поспивам с нея понякога 

За кокошите тръни книга мога да напиша. Допреди 10г имах над 30 само на едното стъпало. Някой на края ме светна, че ако умора "майката", другите сами ще отстъпят. Така и стана, поне при мен. А я уморих с една досадна процедура - изрязвам дупка в лейкопласт, колкото е тръна, отгоре посипвах салицил на прах и най-отгоре пак лепенка. Хубаво да се задуши гадта. Лепенките при мен нямаше как да действат, защото тръните ми бяха хлътнали, а не изпъкнали.

А, заради вас вчера правих чийзкейк. Някаква сборна програма от прочетеното стана, но стана като от KFC. Днес вече няма.

Направо ми прилоша от болка. На гости отивахме, хората си наляха, преполовиха ,аз още виждах зездички...

Точно със салицилова к-на са на Шол, тези


Акаша, нали, нали, няма такава болка. Между другото си ми се оправи напълно после- нито е крив, нито деформиран по друг начин

Елица, ще пробвам и с лепенки, не пречи.
Гита, твоят метод за накарая, ако не стане с мързеливите:)
Бърди, как на четири и още се буди, бе, ти ме съсипа:)

То вече е за кратко, Жаки, даже не ни прави впечатление - размества ни и заспива 

Имах един огромен трън на крака, ама пуст страх нищо не направих по въпроса да го махна. Лекар каза, че трябва да се гори, ама известно време в къщи на легло с вдигнат крак, че е дълбок и ще е болезнено. Е, това ме отказа. Обаче миналата година отидох да си направя рибешки педикюр и още от първата процедура /половинчасова/ тоя трън изчезна мистериозно. Направих още 2 процедури и направо краката ми станаха съвършени! Та това препоръчвам с две ръце.

Леле, Елица, ше ме извиняваш за кюфтетата  
Направи си с печене. Да не пържиш.

На мен не ми е падал нокът, но лятос ми падна мостът на морето. В един ресторант в Несебър. Както си ядях и ми изхруска в устата. Плюнах го, завих го в хартийка и си го прибрах в портмонето. Прибрахме се в Равда, в хотела и а тука моста в портмонето - а там, няма гоооооооооо. Алеле, полудех. Викам на мъжа ми - 600 лева струва! Преди два месеца го турих нов, новеничък.
Викам малее, взимай да приспиваш бето, аз отивам в ресторанта да си търся зъбите. Очевидно съм ги загубила като съм вадила пари от пустото портмоне да платя сметката. Добре, ама колата автоматик - викам - а сега? Аз не мога да я карам. А голямата само върви след мене и повтаря - мале, мамо, струват 600 лева, идеше ми да я удуша.
Отидох на рецепцията, добре, че собствениците на хотела са ми като най-близки роднини, чудна връзка сглобихме за толкова години. Отиваме с голямата, а таткото остана с бебето /абсурд е да иде той да ми търси зъбите, по-скоро би скочил от самолет без парашут/.
Викам на рецепцията на собственичката - ти баща, ти майка, загубих си зъбите в един ресторант в Несебър, помагай. Давай колата. Чичо ти Гошо, вика тя е на летището в Бургас да посреща гости. Обаждам се на сина ми да идва   Леле, викам, още един ще ми научи резила. А щерка ми не спира да повтаря - леле, леле, струват 600 лева. Дойде Л. качихме се в колата, обясних му за какво става въпрос, препотих се  и не след дълго се озовахме в ресторанта.
Майко мила, те се сменили сервитьорките та се наложи да се представя съвсем отначало.
Представих се аз, обясних си мъката, говорейки с полузатворена уста, защото иначе приличах на Айше в най-тежкия и вид. А "ехото" до мен продължава да кънти - леле, леле, 600 лева  
До тук добре, ама ресторантите имали договори да се изхвърлят кухненските отпадъци на някакви часови периоди и тъкмо минал бил камиона. И ако зъбите ми не били в коша на бара, а в кухненския боклук, най-вероятно пътували към курортното сметище.  
Мале, пресвета дево, давайте коша от бара, викам. Връчиха ми го почти насред ресторанта и аз с хъс на златотърсач от Клондайк се зарових в коша пред смаяните погледи на заобикалящите ме!
И изведнъж, представете си го на забавен каданс, аз тържествувам - в една салфетчица, кротко завити си седят моите зъбки. Направо се просълзих, трогателно. А детето сложи кулминацията - вече победоносно, а не унило и плахо, извика - струват 600 лева.
Умих си ги на чешмата, изтърках си ги в хотела до блясък с пастичка, купих си една Корега и ги залепих до срещата със зъболекаря.