Великобритания - тема 55 Есенно - Коледна

Мисля, че аз също бих била амбициозна майка, от типа, които подкрепят детето си за слаба оценка, но настояват за повече старание - майка ми е такава. При нея проблема е друг - не оценките, а факта, че не живея живота си както тя смята, че е редно - не покривам нормативите, един вид. В гимназията предпочитах да си говоря с хора онлайн, а нямах приятели в училище. Имах приятел, който майка ми не одобряваше, не изглеждах така, както тя си е представяла дъщеря си, не отслабнах... После не ходех достатъчно често на лекции, нямах приятел, нямах много приятели... Пак не отслабнах... Сега съм почти на 28, нямам мъж, нямам деца, нямам постоянна работа... При нея нещата не са се получили така. Далеч съм от мисълта, че някога й е било лесно, напротив, обаче на 17 среща любовта на живота си и след три  месеца е омъжена, завършва си образование и веднага си намира работа по специалността, която си работи и до днес, никога не й се е налагало да си търси работа, никога не й се е налагало да работи нещо друго, освен това, което си знае, работи държавно (зъботехник е), после двама от колегите й си направиха частна лаборатория и я поканиха с тях, работи с тях години наред, после зъболекарката й си направи нов кабинет с лаборатория към него и сега е там. Приятелите са семейни (освен една, с която са приятелки отскоро и съм много щастлива, че си намери такава приятелка), с роднините се поддържат прекрасни отношения, с всички е мила и любезна, не харесва изчанчени неща, няма кой знае какви хобита, просто няма време, понеже работи много, нкого не е обидила през живота си, включително ако някой я тъпче и тормози тя седи и търпи, особено ако е работодател, години наред я тормозеше една зъболекарка, тя търпя... За нас. От мен се иска подобен модел на поведение. Вместо това аз съм онази, която влиза в стаята насред културното роднинско събиране и заявява, че иска онзи, който е опикал цялата тоалетна, да отиде и да си я изчисти, понеже аз не съм чистачка, аз си падам по неща, които тя не разбира, научна фантастика, пеене, имам хобита, за които не би трябвало да имам време, ако правех нещата като нея... Майка ми е страхотна, наистина, просто ми се иска да разбере, че няма как да съм като нея. Предпочита сестра ми и го разбирам донякъде - сестра ми беше гушливо, сладко бебе, а моята първа (и втора, и трета) дума е "не", включително имам запис на касета, където ме питат как се казвам... "НЕ! Жени Станисуауоуа Тудууоуа". Откъде си? "НЕ! Вауна.". Сестра ми има купища приятели и винаги ги е имала, учи за стоматолог и вероятно никога няма да й се наложи да върши нищо друго. Имаше приятел, когото майка ми обожава, той е вкъщи по често от мен, като се има предвид, че последните три години учи в Саутхамптън... Той пък е син на въпросната най добра приятелка на майка ми, те така се запознаха. Харесва приятелите й, харесва дрехите й, сестра ми отслабна и се поддържа слаба, и в резултат на всичко това просто винаги е на нейна страна. Като спорих за стаята един път, наша ли е или нейна, беше нейна. Ако на нея й е студено, прозореца трябва да е затворен. Дори баща ми често й се кара, че очевидно предпочита едната от двете... На нея никога не са й посягали, а мен са ме били с какво ли не, до преди няколко години го правеха.

Обаче знам, че ме обичат, знам, че искат да съм щастлива, затова се държат така. Знам, че на майка ми й е по неприятно от на мен, че нямам кого да поканя на рождения си ден, или че нямам с кого да изляза на кафе, или че си нямам стабилна връзка, която да ме прави щастлива. Просто има странен начин да го покаже, това е. Аз много я обичам, много обичам баща си и много обичам сестра си. просто сме най добре като сме разделени. Понякога забравям, затова се и разочаровах толкова, като ми се скара за работата. Тя също забравя, затова после ми каза, че е важно да съм здрава, майната му на работата. Опитваме се и двете, така си мисля...