Много мина ,мъничко остана,Януари наближава да се гушна с мама ... 9 тема

От описанието горе излиза,че доста от нас са опитни АГ-та  Да не пропусна да спомена и че явно колата ми се явява микробиологична лаборатория,защото сама си нося пробите хахаххаах.Ако на някоя трябва да й се взимат проби-моля да заповяда в частния ми кабинет 

Честит син, мамо Стефания  
Да ви е здрав, силен и обичлив   Защо ви държат толкова дълго в болницата? Още ли е на палатково дишане? В МД бебетата от слединтензивното като станат 2 кг, ги изписват...

Извинявайте за забавянето, исках да ви изчета преди да разкажа.
2 седмици преди раждането се бях оплаквала от много чести безболезнени контракции, на 1-2 мин. И от Окръжна, и от МД ме пратиха вкъщи за 10 дни с увеличена доза магнезий, но шпа и лекарства за бъбреци (без разкритие). През това време контракциите ту намаляваха, ту се увеличаваха. На последната ми консултация (на 1ви ден от 30 г.с., точно в средата на 7ми месец) бяха пак през 1-2 мин и моя док също не се шашна. Малко след прегледа ми падна тапата и ми потекоха водите. Не шурнаха изведнъж като по филмите, а малко по малко, докато си вървях, но доста обилно. Разбрах, че са води, първо защото не спираха като стискам и второ - имаше кръв и слуз от падналата тапа. Възможно е контракциите да са причинили спукването на мехура.

Имах късмет, че мъжа ми беше с мен. След като се върнахме при моя док и не го намерихме, взехме такси до най-близката болница (Окръжна). Видяха ме набързо за разкритие, за да разберат има ли време и ме изпратиха към Майчин дом. Даже ми се скараха, че не съм отишла директно там!

В спешното на МД също първо ме провериха за разкритие - все още нямах, гледаха бебетата на ехо, мериха им тоновете, попълваха документи и айде към родилното. Там ме държаха 2 дни - точно колкото е нужно за 4те инжекции за узряване на белите дробчета и веднага ме вкараха за операция.

Операцията мина добре. Първо ми вляха 4 системи за по 2-3 мин всяка, после ми сложиха катетър. Бях малко замаена по това време, почувствах се зле и исках да ставам от масата. От всички страни ми говореха някакви неща, които не разбирах, викаха ми да си вдигна свитите колене по-нагоре, за да ми сложат упойката, а аз не можех повече   Упойката ме хвана веднага - не усещах нищо от гърдите надолу и през цялото време бях съсредоточена в опита си да мръдна някой пръст на краката. По едно време чух проплакване и ми казаха да се обърна да си видя бебенцата, преди да ги отнесат. Видях две миниатюрни розови човечета, шаващи с ръчички и крачета, докато ги повиваха, а после не можех да се обърна и да погледна какво правят с тях. Сложиха ми 2 розови гривни на ръката и ми съобщиха мерките (по 1.100 кг, 37 и 38 см) и номерцата им. Гледах зеленото платно, докато ме закърпваха и бях спокойна. Усещах силно придърпване на кожата, не можех да си поема дълбоко въздух.

След малко ме прехвърлиха на носилка и ме закараха в реанимацията. Там имаше и други жени след секцио - говориха ми нещо, а аз бях толкова неадекватна, че не разбирах кой точно ми говори. Треперех силно. Не знам дали заради студа, който е влязъл в отворения ми корем, или от шок. След около половин час вече можех да си движа краката и да дишам дълбоко. След още половин час и треперенето спря. Бях на морфин и много ми се спеше. Заспивах, будех се, пак заспивах. Но не се чувствах недоспала, не ми беше криво, а бях в някакво блажено състояние - като надрусана   Започнаха да вкарват още и още родилки в стаята. В този ден имаше 11 раждания със секцио. Над леглото на всяка имаше монитор, където ни следяха кръвно, пулс, сатурация на кръвта и др. показатели, които излизаха и на мониторите на дежурните сестри до вратата. Сестрите бяха при нас през цялата нощ и идваха при всяко повикване - да ми надигнат леглото, да ми донесат вода, да ми се скарат, че съм си свалила апарата за мерене на кръвно  

На другия ден ни свалиха катетрите и малко по малко започнаха да ни раздвижват. (Имаше само една смелчага, която стана още на същия ден, 6 часа след секциото - бебчето й беше в кувьоз в интензивното, където пускаха майките в 19ч всеки ден). Когато мъжа ми дойде вечерта да ме види, вече беше ходил при децата, направил снимки и разпратил на цялата рода. Та само аз не ги бях виждала отблизо! Раздвижването беше болезнено, разбира се. Направих един жалък опит и реших да не си давам зор. Обявих се за "тежък случай" и си поисках подлога да се изпишкам, а докторът от сутрешната визитация заръча да ми влеят една системка с болкоуспокояващи, за да ставам и да си ходя в стаята - бях дошла с първите родилки и останах с последните  

Колко модерно беше всичко в родилното и реанимацията, а в стаята на ет.7 - пълна мизерия! Първият ден беше трудно ставането от този дюшек над провисналите пружини, а останалите дни не ми правеше впечатление. И без това децата не бяха при мен да се мъча да стоя седнала и да кърмя, за което съкилийничките благородно ми завиждаха   Е, аз им завиждах, че могат да си взимат бебетата на 3 часа, а за моите дори нямах информация...

Като започнах да ходя нормално, вече слизах до интензивното да ги виждам и да ме осведомяват за състоянието им. Отначало ми се ревеше като ги гледам - бяха като новородени котенца, с непропорционални крайници и хлътнал гръден кош, с тъмночервен тен (прекараха жълтеница) и отвсякъде им излизаха тръбички. Едното бебче имаше и анемия и й преливаха малко кръв през крачето. След няколко дни вече изглеждаха по-добре, а може би аз свикнах. Вече дори ми изглеждат красиви!
Понеже са "много недоносени", десетина дни трябваше да им вливат антибиотик. Хранеха ги с мляко през сондичка, която влиза в устата, и допълнително венозно дохранване - глюкоза. Имаха и тръбички за кислород, а после - кислородни палатки. Сега са само на мляко и дишат самостоятелно.
Най-вероятно няма да сме с тях по празниците, но се надявам поне да са излезли от кувьозите. Бебетата като се стабилизират и стигнат 1.500, ги местят на термо-легла и майките ходят да си ги хранят.

И така... Бременността ми беше един кратък, но силно емоционален период. Най-много ще ми липсват движенията им! Често се опитвам да си спомня нощем как точно ме ритаха и ми правеха корема на вълнички, за да не забравя. И си поплаквам. Снимките от ултразвук си остават и можем да си ги гледаме години наред, но движенията - не. Друго, което ми липсва, е усещането, че съм специална и значима, че нося нещо ценно в себе си. И разбира се, отношението на другите. Само до преди 2 седмици ми правеха място на опашките в супермаркета и в градския транспорт, а сега ми подвикват "Момиченце, ще ми помогнеш ли да си кача чантата, ако обичаш."  

 Ти си една силна жена

eucalyptus , честитоооо !!! Да са ви живи и здравички , бързо да напредват и за празниците вече да са силни бебенца       

Абсолютно точно казано!Дано скоро да се гушнете с бебенцата.

Да са ви живи и здрави и в най-скоро време да си ги приберете у дома .    

eucalyptus, доста си преживяла, но това е , за да те подготви за малките две щастия, които са дошли в живота ти ..  Пожелавам ти скоро да им се радвате всички вкъщи   

 
    eucalyptus       Ти си мама героиня    за всичко което си  преживяла , най важното е да сте добре и бързо да се възстановите за да се гушкате заедно в къщи ...
 Преживяла си и следродилна депресия , една позната и тя ми обясняваше че корема много и е липсвал като е родила и плачеше през половин час без основна причина първите две седмици хем ме беше жал за нея , хем ми беше смешно ... а то , не е смешно ... 
 

eucalyptusмного трогателен разказ,и на мен вдъхваш спомени от раждането ,както и на мен много ми липсваше след това корема и ритничетата,затова сега им се радвам,понеже вероятно ще ми е за последен път.За след раждането,макар да бях раждала нормално,също ми беше адски студено,лежахме около час върху масата с чувала пясък на корема и направо умирах от студ.
Снощи четох във ФБ,обсъждането за клизми и пречистване,във нашето родилно правят,но на мен не, лекаря ми го спести, но аз самата,предния ден бях на преглед, след него ми падна тапата,после започна,наистина едно като пречистване,неколкократно ходене до тоалетна,после в родилното,докато се разкарвах из коридора за разкритие и пак ходих.Тогава родих 1 ден преди термина ми,да видим сега кога ще е.Преди 2 дни бях на преглед,споменах за честите контракции, прегледа ме,действително ги потвърди,пита ме дали са болезнени,казах не,и така.Ако станат болезнени и чести да отивам,иначе всичко е ок,вече е около 2.500 бебето,дано много много още не расте,понеже съм с тесен таз и не искам да ме режат,но лекаря каза ,че съм с тънки кости и поддавали на разширяване и до към 3.500 предполага,че би могло да излезе нормално,но пак не е сигурно.
Аз съм вече в подготовка за рождения ден на каката в понеделник, освен посрещане на доста гости,ще правя 2 специални торти с украса и фондан и фигурки,1 за нас и 1 за градината.
Хубав ден на всички.

Лумикса е идеална покупка. Взех си го малко случайно от една разпродажба на магазин Чиполино във Варна Тауърс преди две години, за баткото. Служи ми вярно, има много предимства, направо като всъдеход е. В отлично състояние е, надявам се да го ползвам още две години . Към него си взех и портбебе, в същия цвят, пак на Чиполино, слагах го в комбинираната количка през студените дни, закопчава се с ципове, предпазва супер.

Eucalyptus, много ти благодаря за хубавите пожелания Стискам палци и твоите кукли да наддават и да се прибират у дома. Нашият малчуган отдавна не е в кувьоз, а на легълце. Но всеки ден ходя, за да се учим да се храним с шишето и да се гушкаме. Недоносените бебенца много бързо се уморяват при хранене и трябва да им се настоява, за да си хапнат порцията.
Иначе живот и здраве в неделя ще си приберем детето. 

И двете мами сте невероятни! Браво за силите и оптимизма ви! Стискам ви палци всичко да е наред и скоро да сте заедно с малките.

Исках да попитам някой виждал ли е тема за избор на педиатъри (специално за Варна ме интересува). Търсих из сайта, но нещо не успях да намеря.

Еукалиптус страхотен разказ, преживях го заедно с теб!    . Нека малките принцеси бързо да наддават и да може да си гушкате до края на годината 

Страхотно! Вие и двете сте героини! Много ме разчувства разказа на Eucaliptus! Пожелавам ви и на двете мами до Коледа да сте си у дома с бебчетата!!! 

Милата eucalyptus! Всичко най-трудно вече е минало, желая ти бързо възстановяване и още тази година да си вземете принцесите у дома... Прегръщам те силно за всичко преживяно!
Стефи, радвайте се на малчо, той също е голям герой! Най-хубаво е всички бебчета да са вкъщи с мама и татко...  
Пожелавам леко раждане на момичетата от темата!