Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

Кварталът е определящ за спокойствието на живущите в него. За възпитанието на детето не е особено определящ според мен. За оформяне на мирогледа му - да.
Авторката да не обяснява че нямала предвид професиите, като точно това е написала.

В класа на лапето счетоводителката е с най-нисшата професия сред родителите. Останалите са финансови мениджъри, директори на мултинационални компании, преуспели адвокати, завършили Харвард, милионери, дори милиардери. Горката счетоводителка има комплекс за малоценност сигурно. Уупс, забравих, има и една фризьорка. Но тя освен че си фризьорства за кеф, притежава няколко сгради с по 20 апартамента, които дава под наем. А въпросната счетоводителка, да е жива и здрава, се оказва много по-бедна и "неаристократична" от фризьорката.

Та професиите нямат значение. Но кварталът - да. Съседите ни са учтиви и възпитани, децата им в по-голямата си част също.

В България няма чак такова разделение по квартали. Освен някои. Да ви кажа съседите ни там пак са милионери: сутеньори. Ужас, нали. Имат невероятно възпитано и умно дете.

Ами тя пише, че е живяла в Млдост 2, сега в Надежда 1. За мене кварталите са еднакви.
От родителите зависи какво ще е възпитанието и образованието на детето.
Мърльовци и мизерници има навсякъде.
Преди години живеех в Лозенец - около хотел Витоша. Сега работя там и имам наблюдение над децата от детската градина на дъщеря ми. Повечето пораснаха като неудачници, без професия и желание да се развиват. Момичетата вече са с деца, люпят семки по градинките. Момчетата се мотат по кафетата или оправят колите си пред гаражите. Смо 1 учи медиина, 2 се учат в Германия и Франиция.

Грешка, за мен

Наркотици и наркомани има и в Изток. Въпреки, че е престижен.
Също и в Гео Милев - друг престижен, в близост до горния.

Е, то наркотици и наркомани си има навсякъде. В центъра са пък с най- голяма концентрация (плюс всякакви просяци и луди), въпреки цената на жилищата и тяхната престижност.

Много дълго време съм го мислила това с квартала и смятам, че е важен. Важен до толкова, че ако човек има възможност да се премести, защото намира, че средата е не е добра, трябва да го направи. Какво искам да кажа - ако така или иначе си решил, че ще сменяш квартала, особено ако плануваш и семейство, и дете - избери го, прецени според проучвания и прочие кой ще е най-добър. Но тъй като аз съм силно против целенасочената сегрегация, искам да кажа, че човек е възможно да оцелее и да възпита добри деца и в не чак толкова "добър" квартал. Създаването на гета, не говоря само ромски и прочие, а обобщавам - всякакви, за мен не е много далновидна инициатива.
Общо взето смятам, че нещата трябва да се случват не на всяка цена - т.е. да се вкарам в някакви глупави схеми с премествания, които може да ти докарат куп главоболия в последствие, само защото си решил, че кварталът не е достатъчно "престижен". Абе не трябва да се изпада в крайности. 
Защо смятам, че е важен кварталът, обаче - аз в квартала не съм поддържала връзка с много хора, чисто приятелски, иначе познавам 90% от хората и си общувам чудесно с тях. Когато се роди детето, обаче, се оказа, че е непосилно аз да я събирам с децата на мои приятели повече от веднъж седмично, че и по-рядко. Конкретно за игра. Защо - защото детето искаше всеки ден да е на градинката с дечица и да си играе игри, без предразсъдъци и прочие. И това са децата буквално от съседните къщи. Т.е. ние излизаме от нас и за 2 мин. сме на полянката сред деца. Ако трябва да я водя постоянно при мои приятели, това означава, че ще ми отнема поне час за качване/слизане от кола и прочие. Това ми се струва тотална глупост. Изкуствено създаване на среда, която в бъдеще е спорно с каква репутация ще бъде.

Иначе що се касае за удобствата в кварталите, то можем до безкрай да съпоставяме и навсякъде има предимства.

Заминават към Люлин по други причини, със сигурност не е музиката

То авторката хубаво избира квартали и има претенции, ама само на приказки.
На практика май няма особен избор, поради чисто финансови причини най- малкото.
Нивото на авторката и съседите й е еднакво, поне финансовото.
Избираш, когато можеш да си го позволиш, тогава можеш да имаш и извънземни претенции и да презираш останалите.
Пък и счетоводителка не е върха на сладоледа.
Аз съм с 3 дипломи за висше образование, мъжа ми даже тая от средното не е отишъл да си вземе, но печели в пъти повече от мен и благодарение на него живеем в нова къща в престижен квартал.

Снимката към темата ме кефи!    Само дето лявата реалност преобладава. 

Възмутих се и аз .
И сред счетоводителите , юристи , бизнесмени и т.н. има много прости хора.
Ако си мислиш , че дипломата прави някого интелигентен .. жестоко си в заблуждение.
Връщам се назад да чета .

И защо всички трябва да станат професори и учени , може ли да ми отговориш.
Кой тогава ще ти произведе хляба , кой ще ти го продаде , кой ще ти ремонтира жилището в скапания квартал .. пълен с бачкатори ?

Здравейте, пиша като човек преживял подобно нещо. Преди година сменихме квартала . От Гео Милев отидохме да живеем в Люлин. Сменихме и детската градина на детето.  Манталитета е друг. родителите са друга порода.  Децата много лесно  попадат под влиянието на средата. За мое огромно съжаление не всичко се определя от семейството. Средата влияе, квартала влияе, децата влияят.  На празниците в ДГ, само ние носехме цветя на учителите .  За себе  си реших , че училището ще е в друг квартал.  Надявам се след време да имаме възможност да  се преместим.

Авторката пита за кварталите, не за професиите... Та, има разлика! Различните квартали имат различна история, инфраструктура, сгради, хора, атмосфера. Смешно е да се твърди, че е еднакво да живееш в Лозенец, Надежда, Ман.ливади, Изток, Обеля или Княжево.
Много хора се засегнаха за професиите, но определено предпочитам съседите да са лекари, адвокати, архитекти, банкери, учители. Знам, че и сред продавачките, фризьорките, строителните работници и шофьорите има интелигентни и свестни хора, но явно съм задръстена от предразсъдъци.

Счетоводителката /поне да беше главна  / възмутена, че 5 годишните говорят на "копеле" и споменават майката. Те едва ли разбират какво казват. Така си говорят повечето деца, независимо от квартала. Сутрин за работа пътувам с ученици в НПМГ и студенти по медицина., без да искам им слушам разговорите.  Предполага се, че и двата вида са културни и образовани. Ами като ги чуете в рейса - копеле, кучко, батка и подобни обръщения. Майки, каки и лели също се пожелават във всяко второ изречение.

Оставете я жената да си живее в заблуждението
Прави сте, всички до една сте прави, но... за жалост мирогледа на шепа  /за наша радост/  хора е именно такъв!
Аз съм просто момиче, със средно образование имам 4 апартамента в Бургас, които отдавам под наем и печеля сигурно 3 пъти повече от дамата-счетоводителка и си седя в къщи и си гледам къщата и детето може би не съм достатъчно интелигентна, но съм сигурна, че съм в пъти по възпитана от създателката на тази тема.
Детето ми ще бъде възпитавано у дома, от мен, а не от квартала! Все пак темата е
"Доколко е определящ квартала, в който живеем, за възпитанието на детето?" - еми не е определящ!
Ако майката и бащата нямат начина на възпитание, то няма как добрия квартал да възпита детето ти!
Живота не е дипломи, квартали, скъпи домове и елитни училища, ей, не го научихте този урок!
Бъдете добри бе, хора, от това по-скъпо удоволствие няма!
Да живеят продавачките и фризьорките, че без тях... нямаше кой да има един хляб да ни продаде и една коса да ни подстриже!
Хвърчило, да, явно си задръстена от предразсъдъци! Със и без извинения

Да, и допълни, че не се е изразила правилно, но явно не всички разбират добре български.

Съгласна съм напълно и с написаното отн. кварталите.

ПП Не съм чула децата в градината на сина ми да псуват, но нямам наблюдения за учениците от училищата в квартала. Около нас чалгаджии и "чалгаджии" няма, и да поясня, че въобще не говоря само за музиката.