Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

Ей, Параход, това е някакъв ужасен късмет. Аз съм си оставяла колата най-редовно отключена, щото съм блейка, нищо никога не ми е изчезвало. Само веднъж един камион на Чистота ми отнесе огледалото .

Ами то е ясно, че и в Изток и Изгрев има и професори и простаци
Има го и в Люлин и Младост 4, въпроса е  къде са повече. Въобще не мога да дискутирам квартали, като Обели, Надежди, Овчи купели, Свети Троици, Банишори и подобни западни, защото рядко съм ги посещавала и съм с неприятно чувство останала от там Дали е заради хората - не знам, не съм контактувала много, дали е заради инфрастуктурата също не знам.
Но, факт е, че човек избира да живее там където свързва мястото с лични емоции и преживявания.
Една бивша колежка ми казваше така, че каквото и да прави/дали под наем или да купят, не бяха от тук/ никога няма да мръдне от източните квартали. Защото каза ги обича, там са си свили за пръв път с мъжа им семейно гнездо, там е забременяла, родила, разхождала бебе в парка и гадинката.....въобще всичко асоциира с квартала си и близките/говоря за Слатина и Гео Милев/

Мен точно Младост 1 ме отказа от Младост. Няма как един квартал да отговаря на изискванията на всеки човек. Затова е важно тя какво иска. Щом не се чувства добре няма никакво значение дали друг харесва/не харесва Надежда и колко възпитани/невъзпитани са децата там.

П.П. Кражби стават навсякъде

То Слатина и Гео Милев ги обявиха за свърталище на наркодилъри. Били вече пропаднали.
Следя темата, за да видя къде точно е квартала-мечта. За сега няма изявен фаворит.

Точно таке е за кражбите
На мен ми счупиха предното странично стъкло, за да измъкнат навигацията, която мъжа ми държеше в колата ми Много спокоен.....
Сеса - така е има и дилъри и всичко в Слатина, Гео Милев и Изток

И аз съм така. Дето вика моят мъж - животът ти през седмицата е на радиус 500 м - дом - работа - магазини - дет. градина  .
По- надолу от Коня не се виждам да живея изобщо. Дай Боже да не ми се наложи .

Цеца, ако ги търсиш, ще ги намериш и в село Лозен, сигурна съм. Обикновен човек като мен не е попадал на нито един, пък камо ли свърталища.

А има ли квартал без наркодилъри?

/в интерес на истината едни съседи са набедени, че продават трева. Поне такава е кварталната клюка./

Кварталите-мечта, установих аз при своето търсене, не са квартали, в грандоманския смисъл, който влага урбанизацията. Т.е. нито Люлин, нито Младост, нито център, нито Лозенец могат да се анализират в своята цялост.
 
(За мен поне) са малки карета-оазиси, в които има и градинка, и ниско строителство, и затапени - съответно тихи- улички, и магазини и инфраструктура и т.н.
Такива има в повече от един квартал. Винаги търся тях.

Иначе всеки квартал си има и мърша - дори най-хубавия.

Охх, трагедия.... Обаче ми стана смешно..
Те в нашата ДГ се опитват да крият дози и пари.....а, какво остава за трева.
Наркодилърите са до нас, непосредствено. Бащи на деца съученици  на нашите, за нещастие.....

Абсолютно така беше .Така са съборили къщата на мъжа ми на топ място във варна и после буквално са ги накарали "да си го купят".Уж ти дават жилище , но на практика си го купуваш.
За раздаване на жилища може да е имало само сред комунистическите другари .Та нали точно такива търтеи ги настаняваха в жилищата на "буржоата".Гонят те , взимат ти апартамента и там се настанява семейството на някой партиец.
Обикновените хорица си купуваха/плащаха жилищата след дълго чакане.
Това с раздаването на жилища е било само за определен кръг хора.

Ще подкрепя дамите от Младостите. Ние направихме същото, защото се роди малката и вече беше тясно - а, имено сменихме Слатина с Младост 2, заради по-голямо жилище.
Много търсих в Слатина апартамент в началото, защото бях свикнала, но сега не съжалявам.
Определено средата в стария квартал беше по-лоша. Не че искам да прозвучи зле - много си харесвах Слатина. Но е факт, че много се псуваше в градинката до реката (и то от самите деца).
Освен това, училището в Слатина (в което самата аз бях учила и много си харесвах), съвсем западна - палиха го два пъти, събират се едни младежи там..

Много е тежко да си сменяте пак апартамента, но може би е хубаво да преместиш децата в по-добро училище и градина. Все има такива в Надежда.
(*Nor4ella*, само, ако знаеш как се изкушавах от евтините и големи жилища в Овча Купел  )

Аз пък не разбирам какво му е на Овча Купел ,светнете ме моля...говоря за старата част,разбира се
А по темата,аз си продадох жилището в Люлин в момента в който синът ми трябваше да тръгне на у-ще.Не го мислих много,това през далечната 2001г.

Ми те евтините са по-скоро в новата част, която даже улици няма.
Но не това беше големия проблем, а инфраструктурата - сина си ходи сам на училище и беше в 31во СУЧЕМ, което е на Румънското посолство. Просто нямаше как да се оглеждаме за по-далечни квартали.

Не знам доколко ще съм полезна на авторката,защото съм от Пловдив,но тук има голямо значение квартала и разделението си личи много. Това по главния въпрос. На самата авторка искам да и кажа да забрави, че моето дете,  като дете на бъдещ юрист ще си играе с нейното. Обикновена счетоводителка- пфу,никога! 

Някой тук спомена, че не живее на пейката пред блока, за да го интересуват съседите.
Да, и аз не живея на пейката, но съседите ме интересуват, даже много.
Като се настанихме в моя краен квартал, тъкмо мислехме да правим ремонт на старата баня, и една сутрин рано-рано на вратата започва да се блъска. Не да се звъни, не да се почуква, а да се блъска, с юмруци, все едно ще я разбиват. Скочих разтреперана, отворих полугола и видях някаква вбесена жена, която така започна да крещи и да ме псува, та буквално изгубих и звук и картина. След десетминутен порой от нецензурни думи и обиди, все пак разбрах, че й се появило петно на тавана. Отидох в банята и видях, че от спирателното кранче е почнало да капе, вероятно още през нощта. Тъкмо почнах да й обяснявам, че веднага ще се обадя на водопроводчик и в апартамента, с още по-грозни псувни, нахълта мъжа й, който директно скочи да ме бие. Добре, че жена му се осъзна малко, та го спря. Веднага се обадих на водопроводчика,  успя да дойде за отрицателно време момчето и смени въпросния кран. След този случай, тези съседи се опитват дори да ме заговарят, но само кимвам и отминавам.
Като се прибирах лятото вечер, отвън редовно беше опъната маса, с касетофон по средата,  по който звучеше турбо фолк от 90 те, пиеха се бири и ракии, крещяха пияни като диви зверове.
На първия етаж, някакъв дядо пуска народна музика до дупка, на отворен прозорец.
Една жена я виждам редовно да се разхожда с легени с пране, около блока. Живее наа първия етаж и простира отвън, под терасата си.
Ами извинявайте, ама не ми се беше случвало никога в централния район, в който живеят родителите ми. Жилището го избрахме посред зима, в страшен студ, в който нямаше жив човек около блока. Ако беше лятото и бях станала свидетел на описаната по-горе съседска идилия, нямаше да го купя никога.