Ще имам близнаци! Тема с продължение 33

  • 46 458
  • 749
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 16 695
Кокона, остави тежестта, която в момента при нас е 35 кила- количка, деца и чанта.....ми то бая мускули трябва да имам, за да удържа тази тежест, да не говориме пък за качването. Ами да друсам децата по стълбите в количката, при положение, че току що са яли примерно.....та те ще повърнат всичко каквото са изяли.....
А, това, което разправяш сама с кошниците по етажите- ами по-добре да не излизаме Shocked Rolling Eyes ooooh!

# 121
  • UK
  • Мнения: 5 999
Иванкака- да тежичко си е, аз затова и не се наемам сама да изляза и сега с децата, затова едната държи децата сега,  а другата оправя количката, а за излизането, трябваше да изляза, нямаше просто как да ми се размине Rolling Eyes

То разходките да бяха сама, на мен ми идваше и проблем и да ги приспивам, като съм сама Rolling Eyes Едната заспива, все на ръце,  а другата в леглото и ама с мнооого шъткане ooooh! А катоим се доспи  едновременно! Crazy За храненето само се справям сама, защото имат режим, едната яде, след половин час и другата  Mr. Green

# 122
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Аз винаги съм хранела заедно и с АМ и след захранването, дали сама или с помощник това е бил режима.Храненето ми беше най-лесната част (никога не съм приспивала бебета, сами си заспиваха оставени самички в стаята). Към 6-тия им месец направих избора дали да гладя или навън и спрях с гладенето. Изморяваха ме доста разходките с бутането на тежката количка, но пък нямаше как да си лиша децата от чист въздух защото съм изморена. Трудно се нагодих към режима на сън по 6 часа на денонощие (нощната пауза) и то защото аз си го наложих, бях по-голям парцал ако заспя по-рано и се будя в полунощ за да правя АМ и да храня, после трудно заспивах чак към 3-4 и ставаше по-зле. Но пък се научих лека полека след първото хранене в 6 да подремя до към 8 и после стана лесно Simple Smile Имах активен помощник единствено първия месец, после останах сама и сама се учих и на миене, бабата все ми казваше "Дай да те отменя, ти ме гледай какво правя" е да ама да гледаш и ти да го правиш има балкан разлика  Simple Smile и на хранене едновременно и на паралелна грижа и за децата и за дома. Лека полека нещата се нареждат от един път не става  Peace

# 123
  • София
  • Мнения: 16 695
Аз през деня съм абсолютно сама. Храня ги едновременно и с АМ и с пюре. Спят също едновременно, за да имам поне малко свободно време. Никога не съм ги приспивала на ръце. Режима не се нарушава, че иначе става страшно.
Гладенето е сведено до минимум. С чистенето помага мъжът ми. За разходките също сме с него.

# 124
  • Мнения: 250
  Аз съм ги носила в портбебета до 7-ия месец, после направо в количката ги слагам и тръгваме. Не беше лесно пренасянето, но нямаше как. След това започнах с кошниците за кола и ги прехвърлях в количката, вече правиха опити да сядат.  На около 1г 1м все още не вървяха, но можех да ги оставя подпрени в асансьора, проходиха на 1г3м единия и 1г4м другия, оттогава ми е много по-лесно.
   98% от разходките си ги правя сама с децата(и трите, като каката е с нас), никога не ми е тежало това. В редки случаи сме с мъжа ми на разходка и все иска да бута количката, мен това много ме дразни, давам му на някой баир като се поизморя, иначе предпочитам аз да си возя децата. Количката не ми тежи, повече ще ми тежи ако трябва да нося принадлежностите им и да водя и тях. Преди да родя ходих на фитнес за тонус от време на време, през първите 2 години на близнаците нямах такава възможност и количката ми беше перфектен фитнес за тонус.
  С храненето беше на принципа - когато им се яде, нямаха режим. Не се и опитах да им наложа такъв, не съм любител на храненето по час. Само за съня предпочитам да имат някакъв краен час за заспиване - 22 часа. Не ми се получава винаги, като са на ясла и спят на обяд (защото вкъщи не го правят), все още не им се спи в 22 часа, понякога и до полунощ са стояли и играли.

Последна редакция: сб, 13 дек 2014, 15:13 от Five magnificent

# 125
  • София
  • Мнения: 16 695
И на мен бутането на количката никога не ми е тежало. Даже предпочитам аз да бутам, че таткото много бързо ходи и аз почти тичам до него. Пък като бутам аз, количката диктува темпото.

# 126
  • София
  • Мнения: 601
Леле, то било пълен екшън с тия разходки! Много се надявам да си измисля вариант, защото ще се изям от яд, ако не мога да извеждам редовно децата. Пазаруването ще го прежаля, аз и с единичната количка не можех да вляза в 80% от кварталните магазини. Но разходките са важни и от здравословна гледна точка.
Може да се въоръжа с една кошница за кола и едно кенгуру. Две кошници с по-големи бебета ми се виждат тежички. Това е една от причините да не се притеснявам от качените през бременноста килограми. Сигурна съм, че бързо-бързо ще се стопят.

Благодаря, че споделихте!

С дъщеря ми знаете ли каква драма имах за разходките - ходенето до WC:)) Понеже лятото изкарвахме по 6-7 часа в парковете, се дехидратирах жестоко, понеже нямаше на кого да оставя бебето да ида до тоалетна. Съответно с часове не пиех вода, а кърмех. Някакъв омагьосан кръг се получаваше, но не се престрашавах да я оставя с непознат. Случвало се е да се прибирам до вкъщи, да се качвам четири етажа за едното пикане и после пак навън. Но с едно бебе това все пак е възможно.

# 127
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
В топлите дни ходенето до тоалетна не ми е било проблем, пред блока ни в 80% от случаите има постоянно присъствие от живущи (има много пенсионери а по онова време и на детската площадка отпред винаги се намираше познато лице), оставяла съм количката за няколко минути да изтичам вкъщи до тоалетната. А като е по-хладно и разходката ни е кратка и не ми се е налагало да търся като съм сама. Единствено ме е яд, че като им подариха триколки (те уж замениха вече тежката количка) почти не сме ги ползвали, сама нямаше как да управлявам две триколки, рядко съм имала помощник за тях. Но докато се стигне до там децата са вече големи и ходят и количката не е от първостепенна важност за придвижването. Беше ми много странно пак да минавам по места със стълби с децата, които съм избягвала 2 години близо  Laughing

# 128
  • Мнения: 250
Беше ми много странно пак да минавам по места със стълби с децата, които съм избягвала 2 години близо  Laughing

Аз все още минавам по места, удобни за количка, независимо че съм без децата през повечето време:) Навика е голяма работа.

# 129
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Да и това го има понякога в картинката  Laughing навика е голяма работа.

# 130
  • Мнения: 432
Bubblemubble, на това му се вика тройно щастие.Честито!
И аз се чудя за разходките, варианта с едно двойно кенгуро ми се вижда приемлив за преминаване през етажите.

# 131
  • Пловдив
  • Мнения: 9 185
като ви чета се чувствам късметлийка, че успявам да набутам количката ни в тесния асансьор и нямаме стъпала пред входа, поне такива препятствия не ми затормозяват ежедневието и не съм обвързана от чужда помощ Grinning
иначе аз по-рано ги хранех който когато иска, сега се изравниха и им давам един след друг, когато мъжът ми е у дома се случва и едновременно да ги храним Simple Smile
бременните момичета, не се тревожете толкова за тези детайли, понякога от страни изглежда по-трудно, отколкото е в действителност Wink
може би най-тежко ми е било в последните дни, че ни лепна всички някакъв вирус и доста се озорих болна да да гледам болни бебета, но всичко минава и заминава, здрави да сме е важно Simple Smile

# 132
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Бързо оздравяване ви желая  Peace
Точно болестите бяха моя кошмар пък, не можех да си представя кашлящо бебе или бебе с хрема, това ме плашеше много. А то нямало за какво да се ужасявам предварително, първата ни хрема а и първата ни кашлица след това бяха като ги пуснах на ясла (2г.). До тогава ги водех само на консултациите, дори ЛЛ се шегуваше че не може да ни запомни като ни вижда веднъж на 3 м. (това през втората година, когато са само 4 консултации за годината)   Laughing

# 133
  • Мнения: 250
При първото/първите деца обикновено няма много болести, но второто/вторите са друга мисия - почти няма спасяване от сблъсъка с микробната среда на голямото/големите, особено ако са намесени ясла или детска градина. Това е по моите наблюдения от моето семейство и познатите ни семейства.
Моите близнаци като втори родени си минаха градинската микробна среда от 3м до 1г, като  отидоха на ясла, се сблъскаха и с микробната среда там. В градината пак ще има адаптация, в училище - отново. Няма как. Всяка година вирусите са различни.

# 134
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
О, да това е неизбежно. До тук 2 еднакви години в градината нямаме (3-та група сме)  Peace

Общи условия

Активация на акаунт