В нашата градина идва куче- спасител веднъж. От снимките разбрах, никой нищо не каза. То обиколи градините в града де.
- Публикувана: 17 ноем. 2014, 09:05 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2014, 08:29 ч.
Искам да кажа ... (11)_17.11-23.11
Ако крака ми стъпи в Аляска, ще се върна с една торба сувенири за всички, които са ме дразнили някога 
Аз планувам Ирландия през пролетта. Главно Дъблин и западното крайбрежие. Иначе много искам да посетя Фарьорските острови и Исландия. От по екзотичните места за сега съм хвърлила око на Камбоджа и Мианмар.
Благодаря за страничката на номадите
Аз планувам Ирландия през пролетта. Главно Дъблин и западното крайбрежие. Иначе много искам да посетя Фарьорските острови и Исландия. От по екзотичните места за сега съм хвърлила око на Камбоджа и Мианмар.Благодаря за страничката на номадите
Улисана от многото си работа направо бях забравила да видя екипа ми какво правят, оказа се, че една от задачите, които е дадена на едно от момичетата от шефа не му е по силите и тя много се е притеснила, направо е стигнала до паник атаки, не смеела да дойде да каже, че не се справя 
Виждах, че нещо им куца в комуникацията и резултатите, обаче не предполагах, че е толкова зле, а от работна група от няколко човека са оставили всичко на нея, а тя няма опит в тази сфера, не знае какво се иска от нея и съответно крайният резултат е много лош, оттам я насмитат и... затворен кръг, а аз нямам отношение към тази задача, та не съм се задълбочила много, гледам по-глобално там. Много се ядосах на себе си, че не съм обърнала внимание, но говорих с нея, говорих и с другата страна, ще стигнем до разумно решение, а тя се успокои доста. Не обичам такива случки в екипа ни. Тая работа ми превзе ежедневието бе 
А имам сумати курсови да пиша...
Виждах, че нещо им куца в комуникацията и резултатите, обаче не предполагах, че е толкова зле, а от работна група от няколко човека са оставили всичко на нея, а тя няма опит в тази сфера, не знае какво се иска от нея и съответно крайният резултат е много лош, оттам я насмитат и... затворен кръг, а аз нямам отношение към тази задача, та не съм се задълбочила много, гледам по-глобално там. Много се ядосах на себе си, че не съм обърнала внимание, но говорих с нея, говорих и с другата страна, ще стигнем до разумно решение, а тя се успокои доста. Не обичам такива случки в екипа ни. Тая работа ми превзе ежедневието бе А имам сумати курсови да пиша... Ако крака ми стъпи в Аляска, ще се върна с една торба сувенири за всички, които са ме дразнили някога
За мен донеси осезателно. Колекционирам. Приятели, колеги и роднини са ми носили от цял сват. Имам от над 40 страни по света, някои много екзотични. Но не магнити, а тези сувенири са предмети, малки, които символизират нещо за конкретната страна. Имам например броеница от Афганистан и такава от Саудитска Арабия, абаносови статуи на газела, крокодил и др. животни от Судан, имам характерна маска от Индонезия, една стъкленица с пясък от Сахара, на която с оцветен пясък пише Триполи, имам негърки от сандалово дърво от Мозамбик, камък от Северно море със статуя на малката русалка, един дървен маракас и гердан от семена от Куба и още, и още мноооого.
Когато украсявам за Коледа ги махам от секцията и след това ги вадя пак, но миналата година ги събрах внимателно в една кутия и не съм ги вадила.
ОТ Аляска нямам нищо. Донеси ми.
Аз все нося. И като направя равносметка се оказва, че съм забравила за мен да си взима нещо. Само снимките ми остават. Аляска ми идва малко на чорчик, смисъл трябва ми виза. Обаче обещавам, че ако успея да се набутам в екипа за олимпиадата през 2016, ще мина на връщане през Аляска за сувенири 
И без това ще ми трябва виза, за да ида на обученията.
И без това ще ми трябва виза, за да ида на обученията. 
Аз обичам микро дестинации. Хем и мои да са си. Селото с белите къши, например. На четири часа път от София е, като калкулирам и времето, което трябва да се отдели на една забележителна кебапчийница по пътя. Обичам дреболиите, като навиците на свраките в района, дето съм. На различните места се държат различно те.
Харесвам темповете, с които се списва тази тема. Видно е, че хората искат да пишат и четат добри неща, истински, живени.
Някой по-чевръст да номинира Julia_21 всред хубавиците. Забележително е, че пише съответно. Почти по Чехов се получава, някак, там дето рекъл, че на хубавият човек всичко му е... абе сещате се.
Саня, полицаите - подобно на лекарите, таксиметровите шофьори , адвокатите, чиновниците в социалните служби, а и някои писатели - са като мидите, у тях се утаява неизбежно част от обществената чернилка. И те се стараят да се борят с това, както могат. За човек, непотопен в чернилката, демонстрацията в училище изглежда странно, но за тях няма друго, те виждат Животът така. Не ги съдя. Когато работиш чук, всички проблеми ти се виждат пирони, беше рекъл някой.
Харесвам темповете, с които се списва тази тема. Видно е, че хората искат да пишат и четат добри неща, истински, живени.
Някой по-чевръст да номинира Julia_21 всред хубавиците. Забележително е, че пише съответно. Почти по Чехов се получава, някак, там дето рекъл, че на хубавият човек всичко му е... абе сещате се.
Саня, полицаите - подобно на лекарите, таксиметровите шофьори , адвокатите, чиновниците в социалните служби, а и някои писатели - са като мидите, у тях се утаява неизбежно част от обществената чернилка. И те се стараят да се борят с това, както могат. За човек, непотопен в чернилката, демонстрацията в училище изглежда странно, но за тях няма друго, те виждат Животът така. Не ги съдя. Когато работиш чук, всички проблеми ти се виждат пирони, беше рекъл някой.
...
Харесвам темповете, с които се списва тази тема. Видно е, че хората искат да пишат и четат добри неща, истински, живени.
...
Харесвам темповете, с които се списва тази тема. Видно е, че хората искат да пишат и четат добри неща, истински, живени.
...
Но то и от хората, които я пишат, много зависи.
Ако знаеш как се напъчих...
Има защо.
Искам да кажа, че детенцето заспа, бебето е с баща му в другата спалня, на фон ми тече ВипБрадър, но нещо май не ми се гледа. Може би ще си пусна филм.
Оу, Антигона, добре дошла в света на големите. Там, е - не само там вече де, има диагнози, бродещи и приличащи дословно на хора. И разни хладни умове и чисти ръце, дето ги ползват и насочват. С времето ще развиеш нещо като имунитет към това, ама не помага особено. Всъщност боли точно толкова, колкото и когато се сблъскаш за първи път, просто свикваш.
Да препоръчам?
...Може би ще си пусна филм.
Да препоръчам?