Публикувана: 17 ноем. 2014, 12:32 ч.
Последно мнение: 19 юни 2024, 11:36 ч.

свят - 2

160 663
703
1

# 675 23 май 2024, 00:07 ч.

Мнения: 11 589

Някой чел ли е класиката "Синухе египтянина"?

Лекарят Синухе, престарял и уморен, хвърля поглед назад — kъм своя богат на приключения живот. Съдбата е решила отредените му години да
протекат в един от най-вълнуващите периоди на древността, чиито тълкувания са спорни и до днес както за историци и археолози, така и за обикновения читател. Това са годините на властване на фараона Аменхотеп Четвърти, който под името Ехнатон се опитва да наложи единобожието в древния Египет, фараонът, който след смъртта си е бил прокълнат, а писмените паметници за неговото царуване са били заличени. В разказа на Синухе оживяват легендарни битки, коварни жреци и алчни фараони. Приближен на Ехнатон, Синухе среща мнозина от владетелите на античния свят, участва във войните. Които Египет води с хети и аморити, въвлечен е в коварствата и интригите около престола на фараона. Спомените му призовават образите на Ехнатон и неговата съпруга Нефертити, на приятели, врагове и Красиви жени. Синухе си припомня своите странствания от Сирия до Крит, по тихите води на Нил, през пустинните пясъци — до лабиринта на Минотавъра. От дълбините на древността до наши дни душата и сърцето на човека остават непроменени това е посланието на световния бестселър "Синухе египтянина", който десетилетия наред вълнува читателите. Времето е доказало непреходността на блестящата творба на Мика Валтари и силата на неговите прозрения за изначалните страсти и копнежи на хората.

Вкъщи имахме старото издание, на "Народна просвета". Признавам без бой, не съм я чел, но баща ми много я хвалеше тази книга.

# 676 23 май 2024, 08:31 ч.

България, София
Мнения: 1 770

Чела съм книгата преди повече от 10 години.
Много ми хареса.
Мика Валтари е изкусен разказвач.
Синухе е най - известния му роман у нас.
Но съм чела още "Черният ангел" - за превземането на Константинопол.
Също така съм чела и "Тайната на царството".

# 677 23 май 2024, 08:42 ч.

Мнения: 5 958

Това е любимата ми книга и няма нищо общо с ислямския и мюсюлмансия свят, Египет не винаги е бил какъвто е днес.

# 678 23 май 2024, 13:12 ч.

Мнения: 11 589

Приемам забележката. Ислямът е от 7 век насам. Просто я сложих в тази тема, защото все пак... е Египет.

Ето и нещо различно:

„Писма от Европа“ на известния повече с поезията си Дженаб Шахабеддин
(1870–1934) представлява класическо произведение на турската пътеписна традиция, в
което авторът демонстрира майсторството си и в прозата. В двадесет и двете писма,
които респектират с тънка наблюдателност и изящна описателност, авторът често
сравнява европейската цивилизация с тази в Турция. Събрани в отделна книга през
1919 г., „писмата“ предлагат чудесен анализ на общественото положение и
злободневните страсти в България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Германия и
Австрия, потопени в котела на Първата световна война.

# 679 23 май 2024, 18:30 ч.

Мнения: 1 236

Цитат на: diziler в вт, 21 май 2024, 20:18

Хубава книга за Сирия (Хомс)

„Има ли места в Рая?“ е книга за историите, които ни променят завинаги. Между страниците се отваря свят, който ще те накара да ожаднееш за живот. Приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и силата на духа, който идва при нас в най-трудните ни моменти.

Предистория:

„Има ли места в Рая?“ започна като дневник, чиято единствена цел беше да запечата приказните спомени от детството ми в Сирия. Баща ми е роден там в едно малко селце, кацнало високо в планините. Всяко лято цялото семейство поемахме на път. Освен, че по този начин заздравявахме корените си с това място, по-късно Сирия събуди в мен желанието да пиша.

Фамилията ми Шаер на арабски значи „поет“.

Приказните нощи под звездното небе, падащите звезди, различната култура и традиции, са само част от нещата, които ще откриете между страниците.

Романът те поема за ръка и те повежда към едно незабравимо пътешествие, което започва в мирна Сирия, но преминава през зашеметяващия ураган на войната. Накрая героите, заедно с читателя, излизат от тази история променени.

Историята разказва за:
Силната връзка между баща и дъщеря.
Нестихващата любов към родинатa.
Незабравимите отношения между две сестри.

'Има ли места в Рая' май съм я чела, има я електронна. Всичко, което показваш бих прочела, но в ел вариант, безплатно. Ако имаш нещо, пусни на лични. Това на снимката ти ли си, с книгата?

# 680 23 май 2024, 22:25 ч.

Мнения: 11 589

Не, това е един Наско, участваше в Х-Фактор и ВИП Брадър.

Книгата е преведена от Кадрие Джесур

Хасан Еркек е роден през 1970 година. Завършва Театрално изкуство във Факултета по език, история и география на Анкарския университет, където впоследствие защитава магистратура и научната степен доктор. От 1991 г. насам преподава във Факултета по изящни изкуства на университета „Анадолу“ в гр. Ескишехир.

Професионалната творческа насоченост на проф. Хасан Еркек е съсредоточена главно в областта на драматургията. Пише пиеси, сценарии и театрална критика. Автор е на повече от двайсет книги в споменатите жанрове и три книги с поезия, преведени на много езици.

Хасан Еркек е отличен с редица национални и международни награди както за пиесите си, така и за стиховете си.

# 681 25 май 2024, 23:37 ч.

Мнения: 11 589

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДЖЕВАД ЧАПАН

Скрит текст:

Поезия, в която си дават среща и дружелюбно съжителстват всички възможни (и наглед невъзможни) традиции, тенденции, влияния и направления – такова вероятно би трябвало да бъде най-краткото определение за творчеството на съвременния турски поет Джевад Чапан. И още: в клоните на поетическото му дърво гнездят всички видове птици; по листата му шепнат разнопосочни ветрове.

Обяснението на тази разноликост и събирателност, традиционност и модерност, разбира се, не е лишена от своите биографични и професионални основания.

Роден в Даръджа (недалече от Истанбул, на азиатския бряг на Мраморно море) през 1933 г., той не само израства край морето, но и се сраства трайно с него, което в значителна степен предопределя и плътното му присъствие в поетическата му образност: с корабите, с плясъка на вълните, с пристана, с чайките и (особено) с отражението на лунното сияние върху водата – характерна за ясните летни нощи природна картина, за която в турския език съществува много поетична и изразителна дума – yakamoz. Но Джевад Чапан не е маринист в конкретния смисъл на тази дума, той не е възторжено прехласнат описател на морето. При него морето е нещо много повече от обикновен пейзаж или фон, който може да се предаде с няколко краски и драски. Морето е преди всичко бряг, на който лирическият герой застава и се обляга, онази отправна точка и линия, от която се наблюдават и съзерцават светът и животът.

В личната семейно-родова биография на Джевад присъства още една значима подробност, която силно се отразява и върху творческата; това е фактът, че майка му, заедно с още три сестричета и три братчета сирачета (според обстоятелствата на времето и турско-гръцките отношения) е принудена да напусне родния Крит – най-големия остров на Средиземноморието, една от люлките на античната цивилизация, и прекосявайки Егея, да отседне на брега на Мраморно море.

Тази биографична подробност, непрекъснатите споменни разкази за миналото пренасят в поезията на Чапан мотива на болката и травмата от раздялата с родното място, изселението, което времето не изцелява; физическата и духовната разпокъсаност (и разпънатост) между старата и новата родина, напрегнатата невъзможност да забравиш миналото и принудата да свикнеш с настоящето; честите състояния на унеса, на съня, пътя, пътуването, превръщането на реалния свят в спомен и на спомена в реалност; срещата (и сблъсъка) на острова с континента, на водата със сушата, от което се разместват ценности и пластове не само в душата и съзнанието.

Именно затова островът, като обграден и откъснат, но и защитен и приласкан от морето топос, люшкането в морето, безбрежието, слизането на брега, хвърлянето на котва... присъства като силен мотив в неговите стихотворения, като едновременно с това придава на творчеството му едно медитеранско излъчване и обаяние.

От друга страна, тази поезия е недвусмислено степна и континентална, в нея с цялата си сурова красота и естествена първичност битува източноанадолският пейзаж (именно от тези географски предели произхожда баща му, с вроден скиталчески дух) с планинските върхове и скатове, с тунелите и влаковете, с пропастите и крепостите, които, окъпани в багрите и звуковете на поезията, придобиват фантастични и митологични измерения.

Джевад завършва знаменития Роберт колеж (1953) край Босфора, където още веднъж се озовава до водата, на брега, който свързва и разделя, и английска филология в Кеймбриджския университет (1956) – отново на Остров, след което известно време работи в редакцията на Би Би Си Лондон.

След завръщането в родината започва академичната му кариера – постъпва като асистент в Катедрата по английски език и литература на Стамбулския
университет, където става и професор (1975). Междувременно преподава в Театралния отдел на Академията за изящни изкуства, както и в Мармарския,
Босфорския, Анадолския и в частния университет Йедитепе, в който основава Литературния факултет и повече от десет години е негов декан.

Дългогодишните му строго научни и професионални занимания с английска литература го сближават с богатата й поетическа традиция; преводите на Шекспирови пиеси, задълбочените изследвания върху ирландския театър няма как да не се отразят и повлияят върху поетическия му слог и стилистика.

Без да е ерудитска, тази поезия е белязана с безспорната културно-литературна ерудираност на своя автор; в нея се кръстосват образи, фигури и имена от турския фолклор, източната повествователна традиция през Башо до Осип Манделщам, Анна Ахматова, Валтер Бенямин и мн. др. разнопосочни интертекстуални отправки, които изискват от читателя определено усилие, поне едно общо познаване на световната традиция, за да се почувства повече приобщен към нея.

През годините Джевад Чапан участва активно в редакционните колегии на редица списания и енциклопедии. Фактът, че посвещава цялата си творческа енергия за претворяването на световната поезия (антологиите „От Перу до Китай“, „Съвременна гръцка поезия“, „Съвременна английска поезия“, „Съвременна американска поезия“ и др.) на родния си език, не погубва собствения му глас.

Изкусният преводач и театрален критик от дълги години завежда страницата „Поетичен атлас“ в седмичната литературна притурка на всекидневника „Джумхуриет“, като безспорен е приносът му за представянето на десетки български поети, към които, както споделя в едно свое интервю, изпитва нещо повече от симпатия. (По време на една от поредните Международни Шекспирови конференции в Страдфорд се запознава и сближава с покойния Валери Петров и по негова препоръка българският лирик бе преведен и представен в същата страница. Същото се отнася и за родения в Стамбул Христо Фотев.)

Когато излиза първата му стихосбирка, той вече е прехвърлил 50-те. Дебютната „Кръжи, кръжи, гълъбче“ (1985) е последвана от „Естествена история“ (1989), „Пораждаща любов“ (1994), „Какво прекрасно пътешествие беше, незабравимо!“ (2001). Удостоен е с множество национални и международни награди за поезията и за преводите си.

Джевад Чапан, когото близкият му приятел Тургай Фишекчи определя като красноречив пример за това как животът се превръща в поезия или как поезията се превръща в живот; критерий за правилност и точност, че едното не се разминава с другото, не е непознато име за българските почитатели на изящната словесност. Той е един от шестимата автори в „Съвременна турска поезия“ („Жанет 45“, 2007); с кратко интервю и няколко стихотворения (в превод на Несрин Исмаил) е представен и в „Литературни Балкани“ (бр. 1, г. V, 2007).

Преводите в настоящата книга са подбрани от антологичната „Разкажи ми сънищата си“ (2011) и последната (засега) стихосбирка на автора „Глас на вода“ (2013), като с колежката ми Кадрие Джесур се постарахме да обхванем от начало до край целия тематичен и стилистичен диапазон, както и пълния регистър от образи и мотиви, за да го представим максимално многоизмерно и плътно.

Както ще се убеди и добронамереният читател, поезията на Чапан не измъчва със сложна и заплетена образност, не проповядва, а предпочита да изповядва, не главозамайва с резки обрати и новаторски похвати; изчистена от високи интонации и гръмогласност, тя е чужда на фалшивеещия патос; това е повече опоетизиране на душевно състояние и настроение, на мига, на бита; поезия, породена от пренесен от миналото спомен; изведена от някаква делнична и банална случка и лаконично изразена; често завършва неочаквано, но с точна поанта; от нея струи медитеранска светлина и многобагреност, монотонността на степта, която поражда тъга и плаха надежда; описва магията на планинските върхове. Тя се сипе като тих сняг върху пепелта на всеобщата духовна замърсеност (Ердал Алова).

Хюсеин Мевсим
23 октомври 2014, Анкара

# 682 27 май 2024, 21:57 ч.

Мнения: 11 589

Има интересни предложения на пролетния панаир на книгата пред НДК.

Ясмин Азад, Надя Мурад и Манал Ал Шариф са с големи намаления на шатрата на Вакон

50% намаление на книгите на Мохсин Хамид и Кадер Абдола, на шатрата на Жанет 45. Тези на Паринуш Сании и Рауи Хадж са вече изчерпани.

20% намаление на книгите Надя Хашими, Азар Нафизи и др. Шатрата на Сиела.

Отстъпки и на щанда на Еднорог: Айфер Тунч и Орхан Памук

# 683 1 юни 2024, 03:16 ч.

Мнения: 11 589

Още от Панаира на книгата да 2 юни:
"Момичето от Техеран" на Мерджан Камали е с 20% отстъпка от шатрата на "Емас"
"Затворничка в Техеран" на Марина Немат е с 20% отстъпка от шатрата на "Прозорец"

От сайта на Хеликон има намаления до 27 юни:
"Бяла теменуга" на Хасан Еркек e с 10% отстъпка
"Бялата крепост" на Орхан Памук - 15%
"Последен портал" на Хайри Хамдан - 10%
"Пясъчни ветрове" на Хайри Хамдан" - 20%
"Изречения" на Ибн Араби - 20%
"Особнякът" на Юсуф Атълган - 20%
"Пленница на Болатската крепост" на Исмет Бертан - 20%
"Животът заедно" на Мюмюн Тахир - 20%
"В розовата градина на изтока" от Хазрат Инаят Хан - 15%
"Сатирична зона" на Турхан Расиев - 15%
"Мистичният лъжец" на Джелялеттин Бербероулу - с 10%
"Дъщерята на имигрантката" на Нахат ел Хашми - с 10%
"Сълзи и смях" на Халил Джубран - 10%
"На прицел" на Джамал Наджи - 10%
"2 години, 8 месеца и 28 нощи" на Салман Рушди - 25% (Има откъс на "прелисти")
"Ислямът е заплаха. Лъжа!" На Франко Фардини - 25% (Има откъс на "прелисти")

Скрит текст: