Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 293

  Не, не са недомислиците. Те дразнят, но са неизбежна част от подобен вид изкуство. Някой беше споменал в предната тема, че ако речем да разнищим някой американски сериал, ще открием дори повече.
   Не са и толкова непоследователните характери на героите. И това е дразнещо, но не отблъсква истински. Изпитвам досада, но не и отвращение.
   Дори неидентифицираният жанр не е. Да, това ме дразни може би, най-много, но не може да ме накара да сложа сериала в графа "неприятни за гледане".
   Липсата на кауза няма да коментирам, защото вече съм досадила до смърт на всички ви с тази тема. Но вие сте абсолютно прави, че повечето филми и сериали нямат каузи, но пак ги гледаме. Да, така е. И аз - заклетата "каузотърсачка" - гледам цял куп такива и на някои дори се кефя много.

   Всъщност, истинската причина да не мога да харесам истински сериала е тоталният превес на лошите над добрите. Това не е просто липса на кауза, това е анти-кауза. Рових из нета и четох коментари върху творчеството на двете ни любими сценаристки, тъй като аз лично не съм гледала нито едно тяхно "произведение". Ако мога да им се доверя, оказва се, че това е техен любим похват. Според познавачите на "творчеството" им, лошите винаги са "по-" от добрите. Във всяко отношение. Разбира се, това е прекалено обобщено и сигурно има изключения. Но КРА определено не е.
   Ако се вгледате внимателно от самото начало на сериала, ще видите, че "лошите" са винаги една крачка пред "добрите". Винаги излизат по-хитри, по-находчиви, по-големи късметлии, по-смели. А добрите само ги догонват, констатират загубите си и все не успяват да се справят. Да, ако ги хванат, сериалът ще свърши и няма да има какво да поддържа интригата. Но моето лично усещане е, че тя би могла да се поддържа и с далеч по-малко наситено "кара".
   Наистина, "кара"-то ми идва в повече. Чиче е почти като Господ - предвижда всичко, знае всичко за всеки, не трепва пред никакви изненади, има ум-бръснач и съчинява комбинациите за отрицателно време; убива, изтезава, мами, експлоатира абсолютно безнаказано. Аби е смел, бърз, комбинативен, винаги успява да надхитри колегите си будали и най-вече наивното си братче-идеалистче; с лекота преодолява всякакви препятствия и винаги постига своето. Метин не е изцяло отрицателен герой, но в отрицателните си прояви е "он нумара". В създаването на братски и любовни отношения много неща му куцат, но в организирането на убийства, прането на пари, отмъщенията и прочие просто няма равен. Цялата истанбулска полиция може само да му диша праха. Защото тя дори досие няма за него, а доскоро не го знаеше как изглежда.
   Да продължавам ли още?
   Йомер - главният "добричък" - е сладур и половина, чаровник, умник, принципен и честен, но! Е вечният втори. Все закъснява, все нещо не му достига, за да успее; все пердета му се люлеят пред очите, все не вижда ачик-ачик доказателства под носа си. Много е влюбен, много е жертвоготовен, но любовта му постоянно удря на камък. Елиф много я дъвкахме. Неубедителен образ. Уж е от "добрите", дори от най-добрите, а все недоразбрала, все не може да обясни, все застава на погрешната страна...
   С две думи, всичко това ме подтиска. Сякаш ми внушават: "Ако си добър, си мухльо. Ако си лош, си печен". Пак казвам - знам, че трябва да има интрига, борба, надмощие ту на едните, ту на другите, за да е интересно - това го знам. Но все пак, ако добрите бяха малко по-умни, последователни и успешни от лошите... ако винаги бяха една крачка пред, а не след тях, може би щях да чувствам удовлетворение и да ми е приятно да следя историята. А сега се улавям, че очаквам трейлърите и новите серии с нетърпение, но и с тягостно чувство - не приятни, а неприятни изненади. Чувствам се като на опашка пред зъболекарски кабинет. Вътре не ме чака нищо приятно.
  
   Грешка! Чака ме! Може би, само това ме спира да не скоча и избягам от опашката. Невероятният Енгин. Който дори спи красиво. Който играе дори със затворени очи, дори с жилите на врата си. Който умее да придаде красота, смисъл и сексапил дори на най-плоските реплики. Който играе като за световно в махленски мач. Казах го и преди, но няма да се уморя да го повтарям - ако след пет години някой изобщо си спомня, че е имало сериал със заглавие КРА, това ще е заради образа на Йомер. Абсолютно съм убедена. Да, пристрастна съм естествено. И то много. Но съм права.