Има ли лек за ревността?

Теичка, това е формулата:

И аз бях ревнива, но след вътрешната си промяна се излекувах трайно от това.
Не се заричам, но нямам никакви намерения да изпитвам отново това чувство.
Предпочитам да вярвам безрезервно, без да ме е страх, че може да ме "излъжат"
Пък ако - писано било и ще е факт, а не "тровене".

Смятам че човек или е ревнив или не...За ревността -напълно излекуване не смятам че има...Аз съм ревнива по принцип, но в границите на нормалното т.е. при поводи...Нооо...преди години имах сериозна връзка с човек който беше безумно ревнив и след тази връзка се бях отвратила от това чувство и си бях казала че никога повече няма да бъда ревнива.Неговата ревност ме изтормози и това беше причината за нашата раздяла, но странното беше че и аз покрай него бях станала още по ревнива.В следващата ми връзка всичко започна супер -без ревност, много любов и щастливи мигове, докато не започнаха разни поводи от негова страна, на които в началото не обръщах внимание, нооо....всичко се обърна на 180 градуса когато въпросният господин (сегашният ми съпруг) не ми призна че ми е изневерил и то неведнъж...Тогава всичко се промени и всичките ми усилия които съм положиха да потуша ревността просто изчезнаха на секундата....Отне ми много време и усилия за да преглътна всичко и да не ревнувам без поводи, но разбира се и до ден днешен винаги си имам едно на ум....В момента сме семействоот 3 години и си имаме бебенце, но разбира се той винаги си има ограничения така да се каже или както аз казвам - просто се съобразява с мен.Не ревнувам от колежките му, не му ровя в телефона или да му чета фейсбука или пощата, но ако нещо се усъмня винаги го питам за да му видя реакцията и познавам дали има нещо...Но немога да кажа че ревността е изчезнала, а просто че съм я потушила и я има само наистина при поводи, а той полага големи усилия да не ми дава такива...

 

За мен това е пример за неревнив човек.

Аз не мога да кажа , че съм се излекувала от ревността , по-скоро преудолях себе си и повярвах в човека, така всичко само се нареди и вече ревността е само една лека мъгла , която се появява щом се почувствам несигурна.

След 10 години заедно май сме се излекували.
Даже оня ден казах, че отивам на гости на един мъж /по работа де/ и ММ не реагира.
Аз го майтапя понякога, ама така- за спорта.
Сега ходи при една хубава зъболекарка, примерно.

На първо място лек за ревност е, човекът да не ти дава поводи за такава.
На второ място увереността в запазването на собствената ти цялост със или без човека. Както и обратното - да признаваш неговата независимост, въпреки изборът му да е с теб.
И..Уважение.

Ако считаш, че щастието е възможно единствено при наличието на този човек до теб и верността му, няма да се излекуваш.

 има - да вярваш на другия.

Подкрепям това, аз не ревнувам...за разлика от мъжа ми...Имаше период в който направо ме побъркваше от  ревност...и се стигна до там...Или спира или край на връзката между нас... нещата се оправиха...Закачаме се понякога, но само толкова...Когато обичаш трябва да имаш доверие на половинката, няма как да изградиш връзка без това.

Ревнувах повече (ама много повече) в миналата ми връзка, но не защото съм обичала повече, напротив, а защото усещах някак на подсъзнателно ниво, че ние не си пасваме и не сме идеални. Не ми е давал поводи, беше свестен, уж имахме спокойна връзка, не сме се карали много, но не беше моят човек. И някак си това те кара да усещаш, че нещата не са трайни и разни дреболии те изкарват от кожата.

Сегашния ми приятел също не ми дава поводи за ревност, но като цяло се чувствам много по-сигурна в него, въпреки че работата му е да преподава и на ден покрай него е пълно със студентки. Изумително е, че бившия ми работеше главно с мъже и имаше малко допирни точки с жени, а аз го ревнувах и от малкото допирни точки, а сегашния е заобиколен, а аз ни най-малко не се притеснявам. Усещам, че се разбираме на много нива и имам реална причина да му вярвам. Ако изревнувам, то е мимолетно, не е сериозно и за дреболии без реален повод и без тежки мисли.

Ревността се лекува с точната връзка, с правилния човек.

Според ме лекът за ревността е индивидуален за всеки един. Един човек може да се излекува от ревността според вътрешното си усещане за това какво може да го спаси от ревността.

Страхотен пост   

Ревността се лекува като се премахне причината за нея.
Тази причина винаги е само една - несигурността - в себе си и собствената ценност, или в любовта у партньора.
Аз съм обект на ревност от много години и причината е точно в неувереността на другия, че е достатъчно ценен и добър, за да е с мен. Правила съм всичко, за да му помогна да се излекува, включително два месеца да не си подавам носа от къщи, за да няма повод да мисли за глупости. Резултат - нула. Докато човек не открие причината у себе си и не пожелае да се освободи от това саморазрущително чувство, никой не може да му помогне.

Това е и моето мнение.Авторката,обаче не дава никакво инфо за настоящата си връзка,както и за предните такива.Мисли,че причината е само и единствено в нея.А,дали е така?

Няма лек за ревността, така си мисля.

При някои хора любовта върви под ръка с безмислена ревност.
Ревността отнема голяма част от емоционалната енергия на човека,
всичкото това следене, дебнене, ровене в лични неща, съмнения и скандали
озлобяват душата на ревнуващия.

Имах такава връзка, 8 години по-млад, способен, симпатичен, финансово добре,
видимо без никакъв намек за чувство за малоценност и адски ревнив човек.
Ревността при него не зависеше от "даване на поводи", никога не е имало
причина да е такъв, вродено си му беше.