Специална ще е Коледа за нас - Декемврийчето ще гушкаме в този час!

По почти всички критерии имах безпроблемно раждане - водите ми започнаха да изтичат към 23,00 часа, след като си приспах детето и смятах и аз блажено да поспя ( мъжа ми беше на служебно парти). В 1,30 ме приеха  в родилното, в 2,30 бях в родилна зала с 2,5 см разкритие, в 5,25 бебка се роди. Нямам разкъсвания и шевове. От моя гледна точка обаче нещата никак не бяха според очакванията. Аз имам първо раждане преди 3 години с упойка, за което имам само хубави спомени. Така се бях подготвила и сега, но... Контракциите бяха доста болезнени, аз не можех да дишам добре, защото от месец съм със запушен нос. Дишах през гърлото или си виках от болка "боли, много боли...", гърлото ми пресъхна страшно. През цялото време си бях сам сама в залата. За 3 часа контракции акушерка или лекар влязоха общо 3 пъти при мен - веднъж, да видят тоновете на бебето;  втори път - да ми се накарат, че викам и не дишам правилно и още веднъж - да проверят разкритието, което беше станало 3-4 см. От самото начало ги бях предупредила, че искам упойка веднага щом разкритието позволи, но... Към 5 без нещо контракциите станаха безкрайни, много болезнени и започваха веднага една след друга. В един момент усетих, че нещо странно и много болезнено се случва и се развиках някой да дойде. Оказа се, че са започнали напъните, имам пълно разкритие и бебето излиза. Поставяне на упойка вече не беше възможно и преживях изключително натурално нормално раждане без въобще да съм подготвена за болката. Те ми викаха "напъвай...", аз им виках "не мога, боли ме, помогнете" и така. След като бебка се роди болезнения процес продължи с израждането на плацентата и накрая за десерт - оглеждане за разкъсвания. Настоях поне за това да сложат местна упойка, но не би. Нямало кървене и признаци за разкъсвания и не поставяли в такива случаи. Навикаха ме, че много съм викала и само мен ли ме боляло.. Аз ги навиках, че си знам ниския праг на болка и за това съм искала упойка. След час лекарката дойде и взе да ми обяснява, че не ме били проверявали по-често, защото нямало никакви признаци, че ще получа бързо разкритие и т.н. Истината е, че когато не си платиш за екип ( аз напълно съзнателно не го направих) отношението е такова. Просто проспаха момента, в който да ми сложат упойка и всичко да мине като усещане добре и за мен - по време на нощна смяна практиката е лекарите и персонала да спят. Коридорът през цялото време беше с изгасени лампи, а колкото пъти влезе една от лекарките, толкова пъти изглеждаше току що събудена.