Сина ми, като бебе спеше в креватче с решетки до главата ми, после плътно до спалнята ми И така до това лято на 5г.
Вече си има собствена стая, хубаво голямо легло и е щастлив там.
Иска да се гушкаме и го правим много често в нашата спалня или на неговото легло, то тава си е най-голямото щастие естествено
Но, не бих му позволила да спи между мен и мъжа ми винаги.
Ако е болен е едно, ако го е страх също, ако има причина - да, позволявам.
Но, така само защото и аз не знам /не се сещам за причина/...бе, просто така - не, категорична съм.
Имали сме период след болнично лечение, когато той много беше уплашен от манипулациите и искаше да спим заедно. Спяхме около 3-4 месеца /без мъжа ми, че става тясно на спалнята/ и в един момент, когато детето се почуства готово пак си легна в неговото си креватче. Където се чувства най-добре, е то беше и до мен все пак