Има ли "място" детето на спалнята при родителите си?

В  случая  не  знаем дали   всички   са  удоволетворени,  защото   само  женската  и майчината  гледна  точка  са  представени. Като  влязат и  някои  мъже  да  коментират  ще  видим и   тяхната  гледна  точка и ще   прочетем  тяхното  мнение. През  ума  ми няма  да  мине  да  спи  съпруга ми на канапето  в хола. С  пълнеж от  гъши  пух  е  и му  е  прекалено меко  за  двойната му  дискова  херния. Той  е  човека  който  се   е нагърбил  с  голяма   част от  отговорностите   в  семейството, пътува   често  извън  дома  и няма  да  го накарам да се  чувства като   гостенин на    дивана  или  като  банкомат . Детската   стая  е  свързана   с  врата  към   родителската   спалня  и  често е  отворена .  Има  и  допълнително  легло   там  ако  се   наложи  преместване.  Знам , че  с  този  си пост ще  предизвикам  лавина от  критики  , но не ми пука .  Това  ,че несподелям  общоприетото  не ме  притеснява. 

ММ няма нищо против детето да спи при нас.
Когато дъщеря ми беше бебе, той спеше отделно, по спомени в периода 3-6 месец. Сега работата му е такава, че на 5 седмица едната седмица работи от нас - от 6.00 до 14.00. Тогава спи в друга стая.

Е тез мъже сливи ли имат в устата, че си траят, ако положението не ги удовлетворява? Много е права Asyalein, няма какво взаимно да се убеждаваме кое е най-добро. За всяко семейство това е различно. Аз никога, ама никога не бих сложила новороденото си бебе самичко в отделна стая. Звучи ми абсурдно. Е, за някои пък е абсурд да се гъчкат в една стая. Какво сега, да вземем да се нападаме и убеждаваме колко сме прави, а другите криви ли? Никакъв смисъл няма.

И за мен е абсурд новородено да спи в отделна стая, също както ми изглежда и абсурдно да го сложиш между родителите на спалнята да спи цяла нощ. Нали си има креватче. Гушкането е едно, но сънят съвсем друго. При нас и спалнята е по-маломерна и да спим тримата би ни лишило от сън, а и бих се притеснявала да не притисна бебето.
Още обаче сме в една стая поради липсата на друга засега, но и това нядавам се ще го разрешим скоро.
Имам познати, които са спали с бебето и им е много трудно да отучат от това вече поотрасналото си дете.

Никъде  не  съм   споменала  , че малката   е  спала  като бебе  в отделна  стая.  Бебешката  и кошара  беше  в  нашата  спалня . Мен  лично   също  ме беше  страх   да не  я  притисна ,  след  кърмене -  в  нейнната  кошарка .И  аз  и  съпруга  ми  имаме много  неспокоен  сън и  се  въртим  страшно  много през  ноща.  Не  знам  защо това трябва да  означава , че  съм  студена  или  лоша   майка.  Гушкала  съм  я ,  гушкам  си  я  и  сега.  Но  ако  иска  да сме   заедно  тя предпочита  да сме  в  нейната   стая,  т. е  да  си я  гушкам на   нейното  легло. Идея  нямам   как  стана    но  много    бързо  и ентусиазирано  прие  нещата   с  нейната   си   стая.  Така  да   се  каже  стана  по нейна   воля.

Ами моят изкара в кошарата си точно една седмица, докато започнаха коликите. След това заспиваше и спеше само в количката, докато го подрусвам и возя напред назад, а при първи признаци на мрънкане и събуждане го друсах пак, защото иначе сън нямаше. Като порасна малко го взех при мен на разтегателния диван в хола, защото така или иначе се преместихме с него там, в спалнята не се отопляваме и зимата е много студено. А той се будеше и мрънкаше постоянно, спеше спокойно само ако ръката ми е на коремчето му и съм го гушнала леко. Тва е, съобразяваш се с детето, не то с теб, за мен така е редно.

На доста от мъжете гледната точка е - дай да се скатая колкото мога, за да не ме закачат, не друго. Затова и бягат в най-тихата стая, гледат до късно тв и после си спинкат спокойно.
Не ги мисли  
Мъж, който се грижи за бебето си, много добре знае, че е по-щадящо за всички то да е при тях, а не да търчат като диви по цяла нощ от едната до другата стая, което изтощава още повече.

Аз  пак  посочвам , че  малката   си  спеше  в  кошара  при   нас , докато беше  бебе , а не в друга   стая. Отделно , че  съпруга ми  не  е  от  хората  които  си   гледат  рахата . И през  5  стаи да  го  сложа  да  спи  сън не го  хваща   дребната  като е  болна.
А  пък   това   него да не  го  мисля   няма   как да  стане. Болките  при  дискова   херния  са  ужасни и поради  този  факт  спи на   ортопедичен  матрак   с ортопедична  възглавница.
Това   мото:  "  Мъж  ли е   не  го  жали"  е мото на   баба  ми,  цял живот   дондуркана от   дядо   ми.  Е, човека   го  покоси  инфаркт на  65   год   а   тя  си  е  на 92 ,  все така  разсъждаваща че  всички  сме  и  длъжни .
Сори   за  офф-а  ,  но на  мен   ми пука  за  всеки  член  от   семейството ми.

Не разбирам, как така присъствието на детето в спалнята автоматично изгони бащата на дивана.
Важно е хората да са щастливи в изборите си, децата да се чувстват обичани, родителите удовлетворени. Оттам нататък, кой какво приема или не приема си е лично негов проблем.

Не схванах идеята на темата много... синът ни спа при нас няколко години(между нас, никой не е бил изгонен, спал е на дивана в хола в началните месеци само, за да успее да се наспива за работа, ама тогава пък дребното в своето легло още си беше), кога изцяло, кога само за част от ноща... сега го взимам като е много болен, по-удобно ми е нощем да го следя.
Драма не виждам. СТига всички членове на семейството да са щастливи.

Когато се роди синът си спише в леглото в друга стая ,но тя беше до спалнята и вратата е била винаги отворена.Но когато направи 6 месеца започна да се буди много често и се успокояваше само ако го гуша докато заспи.Аз се разсънвах и много трудно заспивах.А като го взема при мен на спалнята заспиваше бързо.Таткото отиде в хола,защото и аз и детето не можехме да спим от хъркането му.Но като го гледам хич не е недоволен-спи си до късно ,не се буди и т.н.Детето е вече на 3 и иска да спи при мен и аз много се радвам за това.

Съгласна съм с Amazing_nice. Винаги съм се чудила защо раждането на дете веднагически поставя мъжа в трета категория хора. Всеки от семейството трябва да е важен. Да, в началото бебето има повече потребности и е нормално да не обръщаме толкова внимание на мъжете, но при всяка възможност трябва да компенсираме с нещо...А каквото и да си говорим, да спят мама и дете в една стая, а татко в другата, си е кофти разделение. Моя мъж даже го карам поне една нощ да се наспи на дивана, но дори когато заспи там, се събужда посред нощ и идва при нас.

При нас бебето си спи в кошарата в спалнята. Ще го отделя в друга стая, като спре да се буди нощем за хранене. Надявам се това да е скоро,но нищо чудно да е и след годинка...

Случва се да заспим за няколко часа след кърмене всички на спалнята, не е драма, но като правило го местя в леглото му.

Здравейте! Темата е изключително интересна. Споделям моето мнение. Детето има право да бъде във всяка една част от апартамента, защото това е неговият собствен дом. То не е куче, за да си "знае мястото". И все пак има много стопани на кучета и котки, които разрешават на домашните любимци да спят при тях в леглото. Колко повече собственото дете! И сега ще се обоснова. Нали мъжът и жената спят заедно, на едно легло. Не е задължително да правят секс всяка вечер, но да знаеш, че всеки един момент можеш да гушнеш любимият човек, а и ти да бъдеш гушнат, да получиш ласка, топлина, нежност, е просто неописуемо. И защо аз да робувам на предразсъдъци и да лиша моето собствено дете от всичко това? Нейната кошарка е залепена за нашата спалня. Спи в нея следобед и понякога вечер, когато я приспивам без аз да съм легнала. Но след няколко часа се буди, тогава я взимам на спалнята и заспивам и аз. Понякога тя сама казва: Искам да спя в моето легло. Ще дойде момент, когато ще си има своя собствена стая. Заедно ще я обзаведем. Не вярвам да има драми. Това ще стане, след като кошарата й омалее. Не мога да кажа точно кога, защото не зная с какви темпове ще расте. Сега е на 2г и 5 месеца, има време да се учи на самостоятелност. тя и сега е независима. Може сама да се храни, сама облича и съблича някои дрехи, в яслата не плаче. Не вярвам, че така ще направя детето си зависимо. То така или иначе до 18 години са си зависими от родителите, даже и до много по-късна възраст   Животът е кратък, така че да си подаряваме повече нежност и любов един на друг и да забравим за предразсъдъците   Както се казва в една реклама, "Осмели се да покажеш нежност"

От раждането си - синът ми си спеше на собствено легло, намиращо се на метър от спалнята.   С порастването му свикна вечер да се погушкаме и пак си отива в леглото, както и събота и неделя на обяд - остава да спи между нас. От 2 години си има собствена стая и вече рядко идва вечер да се погушкаме и не изявява желание да спи при нас събота и неделя.  
От раждането си - дъщеря ми спи на леглото на батко си, намиращо се на същото място.   Тя, обаче е малко по-ревлива се буди доста през нощта (с батко и не е имало такъв проблем). Честото ставане ме доведе до решението - след петото ставане да подам биберона и да успокоя - си я вземам при нас да си я гушкаме. Така всички сме щастливи - тя, дремейки цоцкайки, аз - дремейки, докато тя си цоцка и баща и, че не вдига врява и може да спи.   Когато си е добре обаче - не я мъчат колики, имунизация, зъбче и т. н. си спи на нейното легло.
При всеки удобен случай - гушкам, целувам, милвам и т.н., че като откажат после...  

Голямото ми дете спеше между нас близо 3 години след като се роди. Не ни е пречел, нито пък ни е притеснявал с нещо. Щом се роди малката, сам пожела да си спи в неговото легло и от тогава не е идвал в нашето/освен, когато не се чувства добре/ или нещо го притеснява, но това е рядко/. Малката спа година и два месеца при нас, докато я кърмих. След това започна да заспива в една люлка и постепенно свикна в нейното си легло. Така вече сме си bed alone с ММ