Има ли "място" детето на спалнята при родителите си?

Първото ми дете въобще не съм го взимала при нас и честно казано много съжалявам!  Мисля че това не му се отрази добре! С второто не направих тази грешка! Взимам го при мен, когато е неспокойно и си го приспивам вечер при мен! Иначе си спи в детската стая! Смятам, че това е правилно! Децата имат нужда от нас! Всяка майка трябва да следва инстинкта си и по- малко да се влияе от препоръки, книги и Т.н.!!

С първото дете, АЗ спях в стаята му докъм 6-месец, когато спря нощното кърмене. Тогава си отидох в спалнята. С второто дете, същият сценарий се повтори, но докъм 3-ия месец. С третото опитах, същият вариант, аз да спя в детската стая, но заради третото секцио имах ужасни болки и на корема и на кръстта и ми беше адски неудобно леглото в детската стая, така че от втората вечер у дома си се пренесох да си спя на моето легло в спалнята. Нощем ставах да кърмя, взимах я в леглото при мен и после я връщах в нейното креватче.  Драма не е имало за никого. Всички успявахме да се наспим. Денем имаме достатъчно време да се гушкаме и да сме заедно, нощем всеки има своето легло и време да се наспи.

Всичко е до дете и до ситуация. Голяма си лягаше в кревата спеше като пън с едно нощно хранене, никога не съм я вземала при мен. Но второто става често, поне 5 пъти на вечер, когато са до 5 ставам, но има вечери в които реве докато не я взема при мен. Бях против вземането при мен, но не вярвах, че може да има толкова неспящи деца. Включително стане вечер и си играе по нощите до никое време 

Няма универсално правило. Всичко зависи от темперамента и предпочитанията и на децата, и на родителите. Важно е само взетото решение да удовлетворява всички. Има хора, които спят чудесно гушнати, а други- с по-лек сън, които не могат да спят с човек до тях. Моята приятелка от университета още помни едно море, на което за една нощ се наложи да спим двете в едно легло. Милата на сутринта се събудила, притисната до стената с моя лакът забит в гърлото и, а кракът ми върху корема и, докато аз блаженствам в поза "Витрувианският човек". Така че, ако на всички им е удобно и се наспиват пълноценно, да бебето има място на спалнята при родителите си. В противен случай, търсят взаимно удобното решение.

абсолютно подкрепям и аз правя така!

Не знам защо свързвате гушкането със спането. И аз си гушкам детето и гледам да не е лишена от емоционално изразяване на чувствата ,но едното няма нищо общо с другото .Защото аз примерно прекарвах с нея всеки ден по цял ден докато беше на 4 .След това си организирах работата за да е все около мен и да имам физически контакт с нея след у-ще . Но това не означава ,че и след като е дошло време за сън и почивка трябва пак да сме като залепени или скачени съдове.
Вечерта е времето на всеки да почине и да се зареди със сили. Времето с партньора не е по малко важно след забързаното ни ежедневие . Тогава е времето за възрастните ; посрещат гости, гледат филм и ли  се усамотяват в стаята си която когато е затворена вратата не се влиза и т.н.
Всички спим спокойно ,а през деня сме си заедно колкото и вие с вашите деца след работа
Ето днес след обяда се гушнахме на спалнята двете и поспахме малко . Нито сме се гушили непрекъснато нито сме били в поза лъжички. Всякоя си спеше на частта от спалнята ,а гушкането беше преди това с пространствени обяснения как салатата й харесала и колко се тревожи ,че зеленчуците й не са се захванали в градината ,както и коледни вълнения .
Всяка вечер си правим сесия от поне 30-40 минути с гушкане ,разкази за деня и при приказка за лека нощ след ваната . След това тя гуши и баща си и ляга в стаята си ,а ние пийваме винце ,хапваме джънк скришно и отделяме внимание и на нас си ,защото за нас двамата имаме най-малко време .
Кой както го разбира  

С първото дете взехме кошарка, която се ползваше през първите месеци. Една вечер, когато се редувахме да приспиваме аз и таткото около няколко.. часа без успех, взех детето при мен и то взе, че заспа. От тогава насетне беше при нас първите си години. Продадохме бебешкото легло, за да не заема място. Забременях и планувах към края на бременността да го преместим в негово легло. За моя изненада още преди да започна да действам по план, той каза, че иска да спи в свое легло. Преместихме второто дете в свое легло, когато трябваше да освободи място за третото   . Не съм се сблъсквала с драми при преместването. Само виждам тази разлика между двамата, че първия беше по-голям и сам пожела да се премести, а втория не е изявявал такова желание и известно време лягах до него, докато заспи, нощем често идваше при нас (той и сега го прави понякога. Ляга, започва да се върти и да мрънка, че му е тясно и се връща пак на своето легло).
 Това е най-доброто решение, което сме взимали по отношение спането на семейството.  Облекчих си максимално нощните грижи за децата и все още се облагодетелствам от това. За мен бебешките реакции са много добър индикатор постъпвам ли подходящо.

Barefoot Kontesa, това, че някой се гушка за удоволствие с детето си нощем, не е отричане (или сбъркване) на ситуацията, че ако майката не спи с детето, значи не се гушкат достатъчно. Точно както това, че след като ти - неспяща с детето, имаш време за вино, джънк и таткото, не означава, че ние лягаме в 9 часа редом с децата

Толкова бързо порастват,че всяка минута е ценна.
Каките спяха от раждането в креватчета, но в една спалня с нас.Случвало се е когато са болни да спят с мен, но определено си спяха съвсем самостоятелно и нямаше проблеми.А малкия сега от самото си раждане спи при мен и нямам никакво намерение да го пращам в креватчето докато той сам не реши.Сега ,ме е яд ,че съм пропуснала това удоволствие с каките.Няма по ценно от гушнато малко същество  и сънената му усмивка вечер и сутрин .

Незнам децата как се чувстват, но аз лично се чувствам много по спокойна да заспя, когато мъжа ми ме гушне, а що се отнася дали детето има "място" в спалнята при родителите, мисля, че не трябва да знае всичко, което става в спалнята.

Разбира се, че може да спи при мама! Толкова време мама-бебе са били заедно, неразделни... Бебето има нужда от това да се чувства спокойно и щастливо. Ще дойде време, когато ще може да спи спокойно и без мама... Аз така мисля

ам... в спалнята, когато има дете се спи... няма какво да разбира или не разбира.

Първия коментар по темата отскича,че това е грешка и следва закана за второто дете:)
За мен най- голямата грешка е да се сравняват децата едно с друго.Не само децата от едно семейство ами по принцип.Ето моя пример е друг.
Малката принцеса/вече на цели две години/ първите три месеца спеше само върху мен.Нощем,денем,тя спеше върху мен или в редки случай за кратко на шезлонга/само през деня,нощем не ставаше/.
И така тя не спеше на спалнята,а върху майка си,а аз спях седнала подпирайки си главата с възглявницата за кърмене.Но като стана на три навършени месеца,сама си започна да спи в леглото си,че дори заспиваше сама,до скоро,сега порасналото човече,вече иска да усеща някого до себе си,докато заспи,но отново си спи в креватчето,ще видим докога.
Баткото,заспиваше си и и спеше сам,като стана на година и нещо вече искаше някой да го приспива,после на три пак започна да си заспива сам и то самичък в детската стая и там си спеше,да ама от година насам го е шубе и спи с баща си на спалнята,а аз съм в детската стая,дори и да го приспим в детската се буди нощем и бързо бяга в спалнята.Не мисля да го стресирам или насилвам да спи сам,и това е период и ще отмине.
Всяко дете е различно,според мен трябва да му се угажда за такива неща,това не е каприз,когато плаче бебчето и иска да е до майка си има защо,така е и с баткото ни,,той иска да е с нас,защото си има своите страхове и начинът да ги преодолее не е като го насилваме да спи сам в детската стая,а като го гушкаме и нощм подир нощ му показваме,че няма нищо страшно,докато не го осъзнае сам.

А относно това какво се прави в спалнята и пречат ли децата ще кажа,че то това се прави не само в саплнята,даже е препоръчително да не е само там:)
Има дивани,маси,баня..Въображението да работи,вратите се заключват,децата заспиват,в никакъв случай тази гл,пост не трябва да пречи на това детето до спи спокойно при мама и тати,щом така му харесва за момента.

Брей, успокоих се, че не съм само аз "оплела конците".  
Голямата спа при нас почти до трети клас - докато се роди сестричката.    Малката планирах да не я "уча" да спи при нас, но наистина обстоятелствата го наложиха. Кърмено на поискване бебе, което се буди по сто пъти на нощ. Нямаше как. Вече е на 6г. От година и повече свикваме да спим разделени. И тъкмо посвикнем / и тя, и аз/ и се случи някоя болест и пак я взимам при нас да си я наглеждам.   И така.

Живяла съм в чужбина и имам наблюдение, че това е едно от нещата, които отличават българските майки - да параноидясват на тема да направят децата независими, ако е възможно веднага след раждането. Децата са толкова различни - едно има колики, друго - не, едно има кошмари, друго спи непробудно по 10 часа. Радвайте им се без да параноидясвате и без да се побърквате. Те децата си порасват с комплекси или не, а абсолютно ненужните нерви от това, къде спи детето, дали си изяжда всичко, дали може да държи правилно нож и вилица на 2 годишна възраст скапват нервната система на повечето жени по наште земи.  После почват - проблеми със сърцето, с бъбреците, с нервната система и с кво ли не. Майка ми пие по една шепа хапчета на 55. А аз си спомням как полякини, рускини, чехкини и холандки се изумяваха като ни навикваше като малки "да не се лигавим" /реплика, която съм чувала единствено и само от български майки/.

На шест месеца се разболя и го взех при нас да спи и така вече три години. През нощта проверява дали има някой до него и пак си заспива. Своята стая я използва за игра и понякога спи там следобед. За сега не смятам да го насилвам, а сме го оставили сам да прецени кога е готов!