Искам да кажа ... (13)_01.12-07.12

Има едно друго нещо. Къдравата като я намокрят се изправя и ако е взето уж нормална дължина, после като изсъхне и се накъдри става по-къса. Трябва да се внимава.

Аз нали се каня от не знам колко време да направя курабии, защото мнооого обичаме и най-накрая успях Съвсем сама, без баба ми

По най-различни начини са ме подстригвали - и на сухо, и с пулверизатор, и чрез миене на цялата коса.

И аз вече животно не искам. Не мога да го понеса, но от друга страна се опасявам, че рано или късно, малката ще записка за някакво животно и от сега ме втриса.
О-леле Хъш, точно тези ги ОБОЖАВАМ! Такива правеше баба, с четчица с жълтъче отгоре и захарчица ммммм

Ами лошо, че от толкова много неща, които пиша и споделям е останало само това. Не се сърдя, осъзнавам, че когато те приемат едностранно и от всичко се вижда само едно, не си намерил точното място, за споделяне и раздумка  

Мразя да натоварвам хората, кара ме да се чувствам неудобно.

Мър, не се обиждай. Не сме те запомнили само с това. Аз например те свързвам с обичливите  котки, които нямаш търпение да намачкаш, с грижовния и мил мъж, с фурната дето работи на 300 градуса , с милите ви романтични жестове...но и с почти ежедневното споделяне и оплакване, стрес за работата. Ако го пишеш и ти олеква, с чисто информативна цел, ок, но ако го правиш, макар и подсъзнателно, защото ти тежи, угнетява, чувстваш се длъжна ти сама прецени струва ли си цената. Видно е, че си амбициозна, че и магистратура записа заради тази служба, но някак си ми се струва, че това повече те ограбва, отколкото ти дава. Не говорим само за парите, ясно е. Никой нищо не казва с лошо чувство, не за първи път се случва да си кажем кусурите или ако попресолим или прекалим с нещо - нали това е една от целите на нашата виртуална общност, да се погледнем през другите очи

Извинете, че споделих за смъртта на баща си(погребах го оня ден). Не исках да ви разваля настроението или онова което ще си създадете като настроение за мен. Пиша в темата отскоро, почти от създаването и. Но по малко, почти незабележимо. Така е и така да си остане. ПП Още веднъж благодаря на Джой, че разбра чувствата ми в момента.

Еййй, сдухахте се нещо всички....Никой, с нищо не е натоварил никой - темата е ИСКАМ ДА КАЖА И аз съм писала за лоши неща, така съм почувствала, така съм направила. Въпросът е да не преобладава само от едното или от другото, тъй като тогава това означава вид обременяване, тежест - за самите вас и това прави впечатление на нас, но не с лошо, а светва някаква лампичка, че нещо се случва. Смъртта си е башка - там скръбта и липсата е доживот...

Отсега да кажа, че след няколко дни съм на зъболекар в едната клиника, а няколко дни по-късно-в другата. Като дойде момента, ще се сетя, че съм писала и ще се притесня, че си меля едно и също.

Ама вярно някакво вкисване има. Спокойно си казвайте, кой каквото има да каже. 
Аз съм забелязала, че понякога си говоря сама, ама никой не е длъжен да се обръща към мен. Обаче като си кажеш, олеква.

Фафличке

И последно-вече не помня от колко дни вали дъжд.

Точно така, Стейси И на мен ми е олеквало, когато споделя.

Джули, мерси , май всички баби правят такива курабиики

И аз така се чувствам. Ако аз заприказвам за манджи ми се дава знак да млъкна, ако аз заговоря за някакъв лек веднага получавам сритване в кокалчета. То друго освен за времето няма какво да кажа. Чудесно е!

Фафла, гуш!.... не знам какво повече да кажа и как да изразя съпричастност.... Голям съм темерут  


Моят син днес са го обвинили, че е откраднал химикалка. Момиченце от класа си изпуснало химикалката на пода, не могло да си я намери, а в някакъв следващ час Дани извадил да пише със същата. Настанала голяма драма, тя викала: Дай си ми я, тя е моята!, а той: Не е вярно, тази си е моя, извадих си я от моя чин!.... Рев и сълзи от нейна страна, яд и фрустрация от негова...Покази ми каква е химикалката, купила съм му десетина като нея, т.е. наистина има и той такива химикалки. Обаче при въпроса ми: "Дани, ти сигурен ли си, че тази е твоя. Да не би да си я намерил на пода през междучасието?", ми отговаря уклончиво: "Не си спомням да съм я намирал на пода", което не е баш същото като твърдо НЕ   Не знам как да реагирам.

Доброто и лошото върви ръка за ръка.
Споделяйте, за да ви олекне 

Мър, според мен момичетата не искаха да те укоряват, просто са загрижени. Поне аз така разбрах нещата.
Може ли да те попитам нещо. Защо смени "трейси" Толкова ми харесваше   

Точно! Много трябва да се внимава.

Ама бабите готвят най-вкуснооо. Сайтът пак почна тука има-тука нема.

Ха! Време беше и на тази тема да й дойде цикълът

Така. Обяснявам още веднъж, защото много мразя, когато недостатъците на виртуалното общуване оставят впечатление за намеренията ми, които нямат нищо общо с истината.
До преди известно време години работех на място, което по едно време беше започнало да ме кара да се чувствам точно по начина, който описва Мър. Абсолютна дезорганизация, някави проекти се влачат с месеци, бюрокрация, колеги, които не знаят защо точно са там. Работех като вол, а резултатити нулеви или толкова незадоволителни в крайна сметка, че нямаше никакво значение колко добра съм аз, когато преди и след мен по веригата има още десет неориентирани и накрая парите пропаднат. Чувствах се супер неудовлетворена, безполезна, чувствах, че си губя времето, защото не виждах практическия резултат от труда си. Все едно да изпечеш страхотни блатове, да свариш уникален крем и накрая да събориш тортата на земята. Започнах да не мога да спя. И просто се махнах. Прецених, че не си заслужава, въпреки че беше хубава работе по всички стандарти.
Това исках да кажа на Мър. Че когато работата ти свива хоризонта, това не е твоята работа. Че когато се прибираш вкъщи като парцал, не си заслужава. Че когато не виждаш резултат от труда си, защото някой друг го е унищожил, трябва да търсиш друг начин, защото иначе безрезултатността убива хората, които истински си обичат професията и не могат да карат ден да мине, друг да дойде, да си взимам там заплатата и друго не ме интересува.
Когато се махнах ми трябваха няколко месеца и дистанция, за да осъзная колко вредно е било това за мен и колко съм щастлива, че съм намерила място, където съм полезна. Не можех да повярвам колко дълго време не съм осъзнавала, че това положение ме гнети.
Това исках да кажа на Мър, защото ми е симпатична. А всъщност без да искам я обидих. Нито е вярно, че имам нещо против да си споделяте ядовете и тъжните неща, нито някого съм запомнила само с негативи. Просто непоискани съвете не се дават и всеки път, когато съм нарушила това правило, съм сгрешила, вкл. и сега.

Но дайте да отминем случката като първия цикъл на темата и да продължим натам. Не си заслужава да си разваляме рахата заради едно недоразумение. И аз не винаги получавам коментари на споделеното. А защо е нужно? Казвам си, каквото си мисля, чета другите, забавно и приятно ми е. Няма нужда от диалог, въпреки че понякога се получава доста весело. И тъй, да сменим темата, викам аз