Двуезични и многоезични деца в България

  • 21 870
  • 177
  •   1
Отговори
# 30
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Дъщеря ми спрягаше на италиански български глаголи по едно време  Joy. Беше много забавна.

# 31
  • Мнения: 234
Дъщеря ми спрягаше на италиански български глаголи по едно време  Joy. Беше много забавна.

Представям си колко е било забавно  Laughing Моята дъщеря засега като не знае някоя дума на италиански и я казва на български и е доста смешно като слушаш отстрани цялата реч. Миналата седмица шокира семейството на мъжа ми като заяви, че не е малка, а е голяма и ще става "кака" (последната дума произнесена на български в обяснението ѝ на италиански). Доста ги шокира, пък ходи после и се обяснявай  какво е имала предвид hahaha

# 32
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Хахаха....представям си, голям купон е с тези "каки" hahaha. И моят мъж се забавляво много и все я праща да види какво правят КАКете (сестра й с приятелките й) Laughing.

# 33
  • Мнения: 84
Здравейте, напълно ви разбирам за тази думичка и на френски е подобна  Joy и ние изпадаме в такива ситуации.

За съжаление, нямаме много познати с френско говорящи деца на същата възраст. Познаваме само едно семейство и не сме толкова близки, че да се виждаме често с тях.

По отношение на английския решихме да го въведем, понеже аз с роднините от Франция комуникирам на английски, както и някои мои роднини, които знаят английски също говорят с французите на английски. Така че, като се съберем, макар това да не става много често, комуникацията е основно на английски. Сигурна съм, че ще дойде ден, в който ще се получи нещо подобно, като с детенцето на nut_ella и моето ще иска да ни разбира, като си говорим. Не че не възнамерявам, да си оправя френския, но като живеем в България и мъжа ми говори добър български е доста сложно.

# 34
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Ох, тая "патерица" английския ми е до болка позната Simple Smile. И ние с мъжът ми комуникирахме на английски в началото, проблемът обаче беше, че не всичките му роднини говорят добре английски, а някои от приятелите му пък почти никак Confused. Голяма драма беше, докато живеехме там. Направо се родих като изкарах един 6 месечен курс там и се отпуснах да говоря (преди това само ги разбирах, но не говорех). Според мен обаче, език се учи добре единствено в среда, когато щеш не щеш и с учителката комуникираш на езика, а не преминаваш през роден, английски или някакъв друг.

# 35
  • Мнения: 234
Съгласна съм с вас, момичета! И ние първоначално комуникирахме на английски, аз изкарах курс по италиански и започвах да тормозя мъжа ми и приятелите му "да си говорим". Доста бяха търпеливи Simple Smile Свекър ми и свекърва ми говорят само италиански, част от роднините му говорят и английски и хубавото е, че някои от братовчедите му също са женени и омъжени за чужденци и е голям купон като се съберем Simple Smile Аз съм най-екзотична, тъй като съм единствената от Източна Европа и непрекъснато ме карат да им говоря да български и според тях звучи като китайски  Laughing
В момента гледаме да избягваме английския, но в някои ситуации се налага да го ползваме малко. Може би и затова дъщеря ни иска да учи английски - такъв пример даваме  Laughing
Но, ако нашата италианска фамилия е доста заинтригувана от българския език, то никой не смее да хапне нищо от нашата трапеза. С много малки изключения таратор или баница  Grinning

# 36
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Нашите роднини обожават баница и кюфтета Laughing. Свекър ми само ме тормози като отида да му правя Simple Smile. Таратора го гледат изключително подозрително и само свекърва ми веднъж се престраши да го опита, но дотам Laughing. Не могат да си представят комбинацията на мляко с краставици и вода  Shocked Laughing.
Май малко разводнихме темата, дано не се сърди авторката, но ми е много приятно да си споделим сходните вълнения.

# 37
  • Мнения: 84
Хаха, изобщо не се сърдя и на мен ми е интересно и приятно. Ние нямаме този проблем, нашите френски роднини обичат да експериментират  Laughing . Ядат и баница и таратор и салатите много харесват (шопска, тракийска, т.н.). Даже бяхме им подарили книга на френски за българската кухня и се похвалиха, че намират продукти от турските магазини, за да си ги приготвят  Laughing . При нас се наблюдава обаче, точно обратния проблем. Последния път като ходихме във Франция, взех майка ми с нас. Вярно, че от Западна Европа, само в Германия е била и то през соц времената, но тя не искаше да приеме нищо сякаш ново и различно. Не й харесвали нещата, които ядат там, било и странно, че никой не ходи и не кисне по кафенетата, както у нас, ами хората основно си седят в къщи. Може би се чувстваше и изолирана, понеже не говори никакъв език и реално не успява да комуникира без помощта ми, а аз покрай детето, не успявах постоянно да превеждам.

# 38
  • Мнения: 234
nadita_sb, мъжът ми като сготви паста с миди за една семейна вечеря майка ми заяви, че тя черупки не иска да яде  Laughing Аморето ме пита какъв е проблемът, а аз му казах: "майка ми не обича морска храна", как да му кажа истината Simple Smile Явно на родителите ни е по-трудно да свикнат, отколкото си мислим Simple Smile Много хубава идея с книгата българска кухня на френски. Крада я и ще потърся на италиански или английски, за да направим подарък на кумовете ни Simple Smile
'Кафе с мед' , и моят свекър обича кюфтета  Grinning Бяхме заедно за Коледа и дните след това и едната вечер аз готвих и менюто беше кюфтета с картофено пюре и салата, за първи път нямаше възражения.  newsm44

# 39
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Няма как да сбъркаш с кюфтета и салата Laughing.
Надита, за по-възрастните или по-затворени хора е много трудно това преминаване от едната култура в другата. А сме уж всички на един континент. На мен също ми беше трудно, че трябва да си изпия кафето на екс и на крак за 2 минути, просто никой не седи на маса в кафенетата, все търсех къде да седна, а то няма маси Laughing. Но вече след толкова години даже взе да ми харесва и се дразня тук като се зависи по масите пред една чаена огромна чаша кафе newsm78.

# 40
  • Мнения: 11
Здравейте, момичета.
За първи път пиша тук, въпреки че редовно следя и чета темите.
Ето и моят опит.
Живяла съм 12 години в Италия. В момента живея в БГ и съпруга ми е българин. Говоря италиански много добре,в никакъв случай не претендирам да е перфектно. Имам 2 дъщери на 6,5г. и на 3,1г. От близо 2 години им говоря на италиански на голямата по-рядко, на малката винаги. И двете ме разбират перфектно. Но ми отговарят винаги на бг, защото им е по-лесно и знаят че ги разбирам. Не се напрягат да говорят на италиански. Аз не ги насилвам, защото така само мога да предизвикам обратна реакция и тотален отказ за комуникация и на двата езика. От време на време голямата сама се опитва да говори и тогава се възползвам да я поправям.
Мисля, че да разбираш и говориш чужд език, макар и не перфектно е по-добре от това да НЕ разбираш и да НЕ говориш.
Опитвам се да им дам начален старт, а те ако искат на по-късен етап сами могат да го усъвършенстват с курсове, училища и др. Сега за мен е важно да им стане интересно да си говорим на език, който ''само ние трите'' разбираме. Уважавам всички мнения писани дотук и просто споделям моето. Надявам се да не съм обидила никой.
Хубав и спокоен ден на всички.

# 41
  • Мнения: 51
Aeria, съвсем добронамерено искам да те попитам защо реши да говориш на детето си на английски? Интересен ми е отговорът ти, скоро се запознах с две такива майки, но не са ми близки и не съм ги питала, а ми е интересно. Защо първо чуждият, а не майчиният? Какви песнички му пееш, превеждаш на английски Зайченцето бяло ли? Как ще си говори детето ти с бабите и дядовците си newsm78, ей такива въпроси ми изникват.
 Вчера срещнах едно интересно семейство. 3 деца на около 6, 5 и 2. Майка българка, баща грък, живеят във Франция, родителите си говорят на английски. Пълна мешаница, но децата много ме впечатлиха, с родителите си поотделно на тяхните езици и то много чисто. Майката каза, че в градината са на френски и се справят много добре. За английският не питах Grinning

Привет,
Понеже отдавна се занимавам с езици, знам, че най-ефективно децата учат от самото начало. За да не се налага да съпоставя една езикова система с друга, реших да я науча на английски от първия й ден Simple Smile детето ми учи двата езика едновременно - както го правят децата от смесени бракове. Те не учат първо езика на майката, а после този на бащата. Учат и двата езика заедно. Пея й английски детски песнички, разглеждаме книжки и й разказвам историите на английски. Таткото ги разказва на български. Българския съм го оставила на таткото и бабите. Детето ми няма никакъв проблем с комуникацията с баба си, която я гледа през половината от деня. Отговаря по един и същи начин на въпросите "Какво казва кравата? " и "What does the cow say?" - Му-мууу. Simple Smile

# 42
  • Мнения: 51
За мен е необяснимо родител да говори на децата на език, различен от майчиния му. Така не се учи език. Първо - заучават се думи с акцент; второ - никога не можеш да си сигурен дали владееш езика на перфектно ниво, включително с всичките му тънкости на произнасяне и изразяване.
И в резултат - нищо и половина, че и родният не могат да научат, защото слушат някакви интерпретации от родителя на чужд за него език, вместо да слушат майчиния му.

Напротив - учи се! Според теб, как едно дете, което няма късмета да живее в двуезично семейство, ще научи чужд език?! Защото голяма част от преподавателите по език са нон-нейтив - като мен. Аз имам самочувствието, че доста добре владея езика - преподавам го от 15 години и голяма част от професионалният ми опит е имeнно с малки деца. Освен това, познавам няколко семейства, при които двуезичието при децата е постигнато точно по този начин с двама родители българи. При нито едно от децата не се усеща акцент, въпреки, че англоговорящият родител има такъв. Липсата на акцент при децата се постига по много начини, но няма да издавам тайните на учителите по английски и да ги лишавам от хляба им  Grinning И без друго мамите в този форум са доста информирани по всички въпроси. Само не разбрах защо според теб детето не може да научи и родния - много заплетено си написала последното изречение и въпреки, че е на родния ми език - не го разбирам. Може и в мен да е проблема. Но може и да е в теб Simple Smile))))

Последна редакция: сб, 10 яну 2015, 15:19 от Aeria

# 43
  • Мнения: 417
Aeria, съвсем добронамерено искам да те попитам защо реши да говориш на детето си на английски? Интересен ми е отговорът ти, скоро се запознах с две такива майки, но не са ми близки и не съм ги питала, а ми е интересно. Защо първо чуждият, а не майчиният? Какви песнички му пееш, превеждаш на английски Зайченцето бяло ли? Как ще си говори детето ти с бабите и дядовците си newsm78, ей такива въпроси ми изникват.
 Вчера срещнах едно интересно семейство. 3 деца на около 6, 5 и 2. Майка българка, баща грък, живеят във Франция, родителите си говорят на английски. Пълна мешаница, но децата много ме впечатлиха, с родителите си поотделно на тяхните езици и то много чисто. Майката каза, че в градината са на френски и се справят много добре. За английският не питах Grinning
Zoι,имам доста познати преподаватели по английски,които не са нейтив ,както Aeria каза и те също споделят,че вкъщи често си приказват на английски с децата.На въпроса "Защо?" отговорът често е "Не може аз да съм учителка по английски,а детето ми да изкарва слаби оценки по предмета..." (т.е. за да усъвършенстват езика)  или "Имам възможност да уча детето си на езици,няма да са му в повече,така че се възползвам възможността.".И аз в началото бях така  Shocked ,но после свикнах с мисълта и отговорите им започнаха да ми звучат логично. Rolling Eyes

# 44
  • Мнения: 2
Hi I do not have Bulgarian alphabet that's why I am writing in English. My kids are born in Bulgaria and their father is Bulgarian but we stopped using Bulgarian at home. I remarried, and my husband is American. If we have another child he wants me to teach that child Bulgarian. I think it is disrespectful for me to talk in Bulgarian to the kids when my husband is at home, look like I am trying to hide something.

Общи условия

Активация на акаунт