-
Джихан пита дали Хазал е казала на майка си къде е и разбира, че не е.
Хазал нарича майка си Гюлсерен, което учудва Джихан, който път обяснява, че майка й се притеснява за нея, и не е хубаво така.
-
Гюлсерен е притеснена, че Хазал е с Джихан. Хукват с колежката.
-
Джихан пъха някакви пари в чантата на Хазал, инкогнито.
Хазал: Много е хубаво това местенце, много ми харесва. (ресторантът)
Джихан: Аз няма да ям, не съм гладен, приятен апетит.
-
Гюлсерен не се учудва, че Хазал не й вдига или звъни: Ти знаеш, че Хазал вече няма да се върне, нали? Ще отиде при тях.
Колежката: Не говори глупости. Аз теб много добре те познавам, Гюлсерен. Зная колко обичаш дъщеря си, как се трудиш и жертваш за нея. Да, може те да са я родили, но я отгледа, и ти си й родителят.
Гюлсерен пак хуква към Джихан, колежката й казва да й кажа ако разбере нещо.
-
Хазал: Защо дойдохме тук?
Джихан: За изненада.
Х: Аз исках у Вас да дойда.
Дж: И това ще стане, ама с времето си.
Х: Аз няма да се върна у Гюлсерен ханъм. Вие сте баща ми, с Вас искам да живея.
Дж: Все още никой друг не знае, че съм ти баща, трябва да го обсъдим всички заедно.
Х: Вие не ме искате. (повтаря и повтаря, а Джихан я уговаря да се поуспокои) Ако ме искахте, нямаше да ме оставите на Гюлсерен ханъм.
Дж: Всичко ще тръгне по пътя си, но постепенно. Всяко нещо с времето си, никой да не и обиден.
Х: Как ще стане?
Дж: Не знам, но ще стане полека-лека, ти ми имай вяра. Хайде, сега да отиваме у дома.