И аз давах в началото. Казвала съм, че някои неща са на психическа основа, при което моята позната питала лекаря може ли еди кое си да го получи от стрес. Той естествено казал не 
- Публикувана: 3 дек. 2014, 20:47 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2014, 09:25 ч.
Коментирането на болести - как да отклоня темата?
Ма моля ви се, едната ми колежка на 24г. ходи из околните градове на скенер и смени няколко лекаря, защото 2 седмици я боляла глава. Друга колежка отиде на невролог, защото.... й играело едното око и хората си мислели, че им смига.
Аз за сериозни неща не искам да ходя на лекар, а те за абсолютни глупости...
Директно им казах, че не са наред да ходят за направление и да занимават лекарите с подобни "проблеми".
Аз за сериозни неща не искам да ходя на лекар, а те за абсолютни глупости...
Директно им казах, че не са наред да ходят за направление и да занимават лекарите с подобни "проблеми".
Хипохондрията е синдром на отговорния човек. Не случайно се проявява по-често след появата на дете в семейството (рядкост са деца-хипохондрици, поради липсата на житейска обремененост). Податливият родител приема отговорността на едно различно ниво и осъзнава, че благото на детето му зависи от него. Отговорността към "себе си" се засилва заради отговорността към неспособното да оцелее без него дете (това е опростено и преувеличено обяснение).
Често хипохондрикът е загрижен "какво ще стане с еди кой си, ако на мен ми се случи нещо" и поради изострената си отговорност се притеснява за себе си (защото всъщност е загрижен за някой друг).
Това с бабата на едно от момичетата, които коментираха, е пример за гореобоснованото.
Добавям, че хипохондрията е много различна от синдрома на Мюнхаузен (измислени симптоми с цел търсене на внимание), така че е добре да се знае, че хипохондрикът не си измисля симптомите. Той наистина ги чувства. Тези симптоми, обаче, са с психо-соматичен характер. И предизвикват тревога. Която от своя страна усилва симптомите. Оттам и един Параграф 22 за човечеца, набеден за куку.
Монетата има две страни. Обикновено.
Често хипохондрикът е загрижен "какво ще стане с еди кой си, ако на мен ми се случи нещо" и поради изострената си отговорност се притеснява за себе си (защото всъщност е загрижен за някой друг).
Това с бабата на едно от момичетата, които коментираха, е пример за гореобоснованото.
Добавям, че хипохондрията е много различна от синдрома на Мюнхаузен (измислени симптоми с цел търсене на внимание), така че е добре да се знае, че хипохондрикът не си измисля симптомите. Той наистина ги чувства. Тези симптоми, обаче, са с психо-соматичен характер. И предизвикват тревога. Която от своя страна усилва симптомите. Оттам и един Параграф 22 за човечеца, набеден за куку.
Монетата има две страни. Обикновено.
Чакай малко....това ,че не съм хипохондрик ме прави "не отговорна"....?????
И родители хипохондрици умират по трудно /опростено/,защото са хипохондрично отговорни и няма кой да се грижи за детето им
???
Мисля ,че те просто са хипохондрици със деца,без деца просто нещо е провокирало да се отключи това.
Синдрома на Мюнхаузен е характерен ,че болните търсят внимание и ако не го получат се местят на друго място.Ако случайно някой им се върже и примерно бъдат приети в болница за изследване и т.н. симптомите им изчезват ,защото са получили внимание./много общо/
И родители хипохондрици умират по трудно /опростено/,защото са хипохондрично отговорни и няма кой да се грижи за детето им
???Мисля ,че те просто са хипохондрици със деца,без деца просто нещо е провокирало да се отключи това.
Синдрома на Мюнхаузен е характерен ,че болните търсят внимание и ако не го получат се местят на друго място.Ако случайно някой им се върже и примерно бъдат приети в болница за изследване и т.н. симптомите им изчезват ,защото са получили внимание./много общо/
Чакай малко....това ,че не съм хипохондрик ме прави "не отговорна"....?????
И родители хипохондрици умират по трудно /опростено/,защото са хипохондрично отговорни и няма кой да се грижи за детето им ???
И родители хипохондрици умират по трудно /опростено/,защото са хипохондрично отговорни и няма кой да се грижи за детето им
???Не, не те прави "не отговорна". Прави те човек, който има възможността да си подели отговорността с друг. Прочети пак първия параграф, моля.
"Податливият родител приема отговорността на едно различно ниво и осъзнава, че благото на детето му зависи от него. Отговорността към "себе си" се засилва заради отговорността към неспособното да оцелее без него дете"
Второто изречение не разбрах в каква връзка е. Аз дадох за пример бабата на момичето, която спряла да чувства хипохондрични симптоми, когато децата и поотраснали.
http://vbox7.com/play:f19a57f2be
Гледайте го този филм, припадам от смях всеки път (не съм го гледала във Vbox и не знам добър ли е преводът). А хипохондрикът в него е на висота просто
.
Гледайте го този филм, припадам от смях всеки път (не съм го гледала във Vbox и не знам добър ли е преводът). А хипохондрикът в него е на висота просто
. 
Изгледах филма с голямо удоволствие!
Благодаря ти! 
Дорис . Това ми е любимата комедия.
. Това ми е любимата комедия.Ако не си чалнат /т.е. хипохондрик/ не можеш да разбереш това с обезцветеното петно на китката и нарастващата мисъл как ще се мре от него
Благодаря ти отново!
Днес 2 пъти разказвах филма на познати и се смея сама. Сега сигурно има тема как да ме накарат да спра да разказвам щури филми 
Хайде и аз да се включа. Имам такъв проблем с двама-трима човека. Едната е свекърва ми - не можете да си представите за какво става въпрос.Няма момент в който тя да не обяснява на някой за нейните болести- те вярно че не са малко, доста пострада жената, но в момента е добре. Но... непрекъснато това се говори- ние сме запознати естествено в подробности с всичко което е преживяла просто защото сме били свидетели, но въпреки това всичко се обяснява Н на брой пъти. Най-лошо е по празниците като се съберем заедно- независимо дали сме сами или има и други хора-майка, брат ми и др. се започва на всеослушание да се говори само това, даже и по Коледа, рожденни дни и т.н. Ужасно е но аз веднага ръгам мъжа ми и той и прави забележка да спре да говори за болести, защото е празник и не ни се слушат такива неща. Тя млъква, но не за дълго и т.н. А една колежка, която е сравнително млада, пък и ми е нещо като приятелка ме влудява- тя непрекъснато мрънка за нещо-все я боли я корема, я стомаха, я гърло, я е подпухнала и т.н. и т.н. УЖАС-просто не понасяма такива хора-с нея веднага отклонявам темата, казвам и че е като пенсионерка станала (на шега уж) и стига се е оплаквала и сменям темата-получава се но временно. 