Позитивното мислене????????

Позитивното мислене е за тъпаци.
А щетите са повече от изолацията

Да, Надя, прав е докторът.
Позитивното мислене е насилие над самия себе си и самовтълпена емоционална неадекватност със сериозни последици.
Все едно си пиано, на което който и клавиш да натискат, да може да издаваш само един тон. Така си живееш в един самоналожен перманентен дисонанс с действителността и се лишаваш от възможността да преживееш, преработиш и да се освободиш от онези не толкова позитивни емоции, които неизбежно съпътстват живота. Така и връзките с останалите хора стават непълноценни, защото отсъства адекватната емоционална реакция и емпатия.

Това е един повърхностен и ескапистски начин за справяне с проблемни ситуации и нито на личностно, нито на социално равнище може да доведе до нещо добро. Хората имат право да са ядосани, недоволни и нещастни и само тогава може да имат надежда и оптимизъм - когато те са отговор на приемането на ситуацията, каквато е. Другото е живот е в отрицание и в него няма къде да се роди истинска надежда.
И като всяка мантра, че не си достатъчно нещо си, е превърнато в индустрия.
Това няма нищо общо нито с далекоизточните разбирания за emotional detachment, нито с лекциите на Карнеги за преодоляването на страха и отчаянието и поведенческия автотренинг, нито с нищо.

позитивното мислене не е полезно

За кратко ще кажа - предпочитам да съм луда и щастлива, отколкото намусена, но в реалността.
Да си позитивен за мен означава да виждаш повече възможности, отколкото ограничения.
Някои от нещата, които мисля, че подлежат на преоценка:
"Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. "  всъщност кой казва каква е действителността? Едни я виждат по един начин и действат ; други, с различна гледна точка ще действат по коренно различен начин. Така че действителността е такава, каквато всеки я вижда, изхождайки от опита, характера и възпитанието си.
Непрекъснато отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да вземат правилни решения. Истината е, че 90 % от хората, със или без положително мислене много често взимат решенията си под влияние на емоции и чуждо влияние, а не при трезво преценяване на ситуацията.
Но дори да имат промени в самочувствието, невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Променяйки вътрешната си нагласа спрямо нас самите в положителна посока, ние се приемаме такива, каквито сме. Разбираме, че не сме съвършени, но това не води до самообвинения и себеограничения.
Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а такива, каквито ни се иска да бъдат. Пак опираме до определението, че "нещата" или "реалността" не са нито добри, нито лоши. Те са такива, каквато мисъл и намерение им дадем, с каквато емоция ги натоварим.
Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Ето тук вече съм съгласна. Аз лично не натрапвам никому положителното си мислене и избягвам хора, които са вечно недоволни и мърморещи. Абсолютно безразлична съм към тях. Ако някой ме помоли за помощ - откликвам, но в момента в който ми светне, че ме ползват за отдушник - сори, да се спасяват сами. Не искам да съм с тълпата. Предпочитам няколко приятели, единомишленици, с които прекарвам приятно вреето си, отколкото всеки да ми тропа на вратата и да се чувствам социално ангажирана. Ами, мерси.
Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Е, няма как да ме убедят, че видиш ли, хората, които мислят положително, нямат смислено битие...

mishelaa, без да искам да прозвучи грубо, но дописаното от теб по определени твърдения на психолога, които според теб подлежат на преоценка, не може да се нарече оборващи аргументи. Или въобще аргументи. Танцуваш около твърденията му, в опит да размиеш и изместиш смисъла на казаното.
Надявам се да го приемеш позитивно.

И аз не вярвам в положителното мислене, още повече считам че доста хора го използват защото така е по-лесно, вместо да анализираш проблема, просто да го неглежираш и да си стоиш в твоя розов свят. Това не води до нищо добро в дългосрочен план. И има разлика между това да демонстрираш положителност пред обществото и наистина да си щастлив 

Разликата между лекарство и отрова е дозата.

да, друго си е да се нашмъркаш до козирката с позитивизъм, да си представяш как стоиш на розово, пухкаво облаче, а около теб се сипят ли, сипят благата за които си мечтаеш  .

аз от 12 годишна чакам принца, ама много съм позитивно настроена, колко съм го рисувала, и пантофките също, и каляската, и си го представях и визуализирах, и , о-о-ооо, какви мечтания , от мен струеше позитивност на талази, изливаше се като ниагарския водопад , ама ей на, пусто късмет - немА принц и това е   . сега спецовете по позитивност да кажат къде точно съм грешила в схемата, че нищо не получих, щото таковата, по-позитивна никога не съм била, вервайте ми

Позитивното мислене като всяко друго нещо е полезно в умерени дози(Тоффи ), но не трябва да се осланяме само на него, трябват и позитивни действия . Каквото и както да го мислим, трябва да знаем едно - нещата се случват независимо и въпреки нас, каквото и да мислим, каквото и да правим, има неща пред които сме безсилни и ни позитивно мислене, ни нищо няма да помогне, ако нещо е тръгнало да се случва. Не напразно е казано, че Човек предполага, а Господ разполага. И не, не съм набожна.

ПП Зимна соната, принца ти ще дойде, споко, кога обаче ни аз, ни книгите, ни извънземните могат да кажат. Само мога да ти кажа, че Принца ти ще дойде, когато истински, ама наистина истински имаш нужда от него.

горещо ти благодаря за утехата
само че/това не е много позитивно май/ едно събитие ако не се случи навреме, е безсмислено да се случва изобщо. няма да бъде оценено по достойнство.   горе -долу за пример/тематично сега с коледата/ - да си получиш Коледния подарък, който много очакваш, но за Великден.

пс. с това исках да кажа, че за какво ми е да срещна принца, когато съм на 80/примерно/. всичко има смисъл ако е навреме и на място. ако сега мога да си позволя да изям една торта , но не мога да си позволя да си я купя/финансово/, а след 5 години вече мога да си я позволя, но имам диабет и  не мога да ям торти - каква е ползата от моето имане по-късно  

Съжалявам, че е на английски, но не мога да го открия озвучено на български. Това са най-добрите моменти на Юни Кити от "Лего Филмът".

Препоръчвам го горещо (филмът) на всички, които не са го гледали.

Танцуваш около твърденията му, в опит да размиеш и изместиш смисъла на казаното.Ами танцувам, пак казвам, че всеки вижда различен смисъл в нещата.


Едва ли някой ще го оспори, аз също не харесвам някой да ми се усмихва и да ми говори как обича всички на света, колко всичко е прекрасно. Имам такива примери около себе си. Балансът е важен.

Статията не ми хареса, защото принизява положителното мислене до наивитет и инфантилност, което не е вярно. Едва ли не, всеки който мисли положително е безгръбначно,  без собствено мнение и чака само някъв гуру да му каже какво да прави и как да се смее днес. (Апропо, хората, избрали да мислят положително гледат много по-малко телевизия от останалите, така че влиянието на медиите върху тях е много по-малко). Да мислиш положително, не означава да не мислиш зряло. Да, в живота има много кофти моменти, неприятни ситуации и пр, но това не означава да дълбаеш в тях и да ги анализираш до безкрай (за да бъдеш критичен, според автора). Изобщо не разбирам, защо автора се опитва да заклейми положителната нагласа у хората? Точно това заклеймяване ме кара да защитя обратната теза.

Повярвай ми Соната, твоя подарък ще дойде точно навреме. Сега си мислиш, че не е навреме, но когато дойде ще знаеш, че е дошъл в точния момент. И всичко ще придобие смисъла към който се стремиш. Не говоря нахалост. Само вярвай. Нещата в живота се случват така, че в точния момент да си послужим с тях. Но в оня момент в който наистина имаме нужда от тях. И няма да си сама и няма да е пропуснат момента.

Умирам си направо, когато кофти хора започнат да проповядват позитивно мислене на принципа "Не ме гледай какво правя, ами слушай какво ти говоря.".
Нямам предвид никого от темата, за хора от моята реалност говоря.