Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

Здравей  Gerka1 и добре дошла в темата. Разкажи повече за твоето детенце.

Относно барокамерата -научих от майка тук от  сайта, а и питах после нашата логопедка и тя потвърди, че е добре да пробваме. Иначе за въпроси, които сигурно ще са много и едва ли ще мога да отговоря качествено, предлагам ви да се присъедините към групата във ФБhttps://www.facebook.com/groups/1455468021382245/

dream09, здравей!
Ето накратко за моя хубостник : до към средата на първи клас нямаше видими индикации за обучителни затруднения. Тръгна на училище `ненаучен` да чете и смята, за разлика от почти целия клас. Започна да буквува, не можеше на срички, смяташе с пръсти. И когато дойде по-сложния материал, сякаш блокира. Госпожата през ден казваше, че не се справя и той се примири с това. Започна да работи два дни седмично с госпожа в къщи, а вечер с мен. Отказах ресурсно подпомагане, категорично бях да се извежда от час и да пропуска материал!! Скептично съм настроена, че за 40 мин. ресурсната госпожа ще направи чудо ! Ходихме при проф.Радослав Райчев, изписа му за 1 година ноотропил и ампули денубил /внос от Франция/ – редуват се двете лекарства. В момента нищо не пие. Чета за хомеопатичните Церебрум Компостум, но не зная как да ни ги изпишат. Тръгнахме на логопед / първоначално 3 часа, а след това 2 часа седмично/ - попаднахме на страхотен професионалист – нейната цел беше да `запали` интереса към книжките. И мисля, че почти сме успяли! Много неща научих от логопедката. Има една програма на компютъра за`дишане` - състезание с кола, която се управлява от равномерното дишане на детето, едни кабели се закачат на пръстите на ръцете. Правилното вдишване и издишване е много важно за четивната техника. Много любознателен е – има уникална любов към природата. Спортува таекуондо, спорта дава кислород на мозъка. Ходи на обучение на различни техники в едно АРТ –ателие, много му харесва да изработва ръчно картички, да работи с глина, декупаж, дърво. Рисунките не винаги му се получават, но много му харесва там. От тази година пее в хора на класа. С две думи с всичко странично в живота се справя, единствено пустото учене!! Таблицата – около 40 % я знае, ако я подкара наред може и да стигне до това, което търси, но може и да се разсее. Трудно се концентрира. Все гледа да се скътае, учим все в последния момент вечер като няма на къде, иначе винаги е с домашна. На момента казва наученото, но в следващия момент все едно не го е чувал. Е това ме гипсира!! По разказвателните предмети гледам да наблегна н 3-4 важни изречения от урока. Когато имам време му чертая мисловни карти с различни цветове. По английски е пълен блокаж. Освен да преписва думите –друго не може. Но и за него не ми остава време. Все още в кратките думи като ОТ, ЗА размества буквите. При диктовки пропуска буква най-често в края на думата, пише П вместо Т , Л вместо Я... Спрях да го сравнявам с брат му или с децата от класа. Виждам, че дори и бавно, напредва, за мен са важни неговите си постижения. Имаше период, когато отказваше да решава тестовете, понякога се осмелява да пита госпожата да му разчете въпроса. Не ми се мисли в 5 клас как ще сме . Но гледам ден за ден. За сега това е от мен. Поздрави на всички!

Gerka01  !

искам да те попитам какъв беше  ефекта от ноотропните лекарства на проф. Радослав Райчев?

Герка, ние понеже се възползваме от ресурсно подпомагане (сега е 3 клас), да ти кажа за едно предимство, за което може и да не си се сещала или да не знаеш.
Правилата в училище позволяват да прави писмените изпити при ресурсната учителка. Така не се притеснява да ползва сметало (това също е допустимо), а и ресурсната помага в прочитане и разбиране на условието на задачата. По никакъв начин не помага с решението. Мисля, че и като време може да получи повече. А това е важно, защото работи бавно и лесно се разсейва, при което губи много време.
Тази възможност е нова за нас. Веднага след като говорихме за нея ресурсната излезе в дълъг болничен, а после прехвърлиха част от децата към друга, защото й бяха станали много. Та още не мога да споделя реални резултати, но поне на теория решава много от затрудненията ни.
Иначе и ние сме горе-долу като вас, само дето няма време за странични занимания. Английският ни е най-зле. За три години знае десетина думи, сама пише по-малко. Домашното го пишем ние с татко й. За четене не може да става дума.

Gerka1 добре дошла при нас .

Моят син вчера донесе най-накрая бележника , че не бях виждала оценките за срока.4-ки по разказвателните, което до известна степен си е постижение за него, особено по история / в 6 клас е ужасна/, 4-ка по АЕ, 3-ка по РЕ, по математика -5 / тук съм най-доволна/, защото страшно много се труди и най-мъчното за мен -3-ка по БЕЛ. Онемях, не че не заслужава реално за толкова, но само вие ме разбирате колко усилия заедно сме положили с детето да знае и може по предмета, колко пъти ходя да и обяснявам на г-жата , как да го изпитва. Дори самата тя ми каза,че ще му остави 4 за срока. Стана ми мъчно и тежко, а детето също го прие зле.Вярно не учим толкова за оценки, повече гледаме да  няма двойки, но от такива госпожи в училище ми засяда чак буца на гърлото.Можеше поне да му оцени труда за една 4-ка, но не и не.
После си казвам карай, важното да сме живи и здрави, от това по важно няма. Другото все ще се нареди, но ми е мъчно, поплаках си  

Не плачи сега. Понякога (не знам какъв е случаят точно при вас) когато децата са на кантар учителите им "вземат" малко от заслужената междинна оценка през първия срок и пишат по-ниската, но после "додават" малко над заслуженото втория срок и пишат по-високата. Може това да е случаят, а това е добър вариант. Обратното е по-неприятно - кредит на доверие първия срок и тесла втория.

Благодаря , почти ми мина вече. То няма и как иначе , в противен случай ще откача напълно.Стягам се и "продължаваме напред".

Но тя много добре знае,че като му пише 3- ка сега, изобщо няма да го мотивира с това да учи повече и за по-висока оценка съответно втория срок.Просто детето ще е още по отчаяно и както Маргели казва демотивирано.Но така е , като нямаш вкъщи такъв проблем, явно не можеш да разбереш изобщо какво е в главата на детето.

Калона, малки сме още (3 клас), но толкова добре разбирам чувствата ти.
 

Нито учители, нито децата в клас, дори приятелките ни могат да  разберат за какво им говорим! КИМАТ, ИЗСЛУШВАТ НИ...и до там! Проблема си остава като капсолован само за хората, които се докосват до него. В къщи мъжа ми не се занимава с детето, дори и той не разбира за какво точно става въпрос, мисли си, че е мързел, играе му се и точка.
А за ноотропила-ефекта се усеща след третия месец, но все пак си е химия и след две години прием го спрях. Макар, че хомеопат ми каза, че няма странични ефекти и той го изписва на деца също за продължителен прием.

много точно!И при нас е сходно положението.
В изключително редките случаи, в които моят мъж се занимава с детето, обикновено става нещо страшно-или започва да го обижда или да не ви казвам, че точилката започва да играе....., затова вече дори му забранявам изобщо да го изпитва, независимо по кой предмет.Той няма моите нерви да го издържи.Според него щял да го израстне след пубертета  , ама май така е по-лесно да се мисли, като има кой да тегли, с детето .

Казвам ви, добре, че е бебето, така ми вдъхва свежа глътка живот.Само като го гушкам и мога временно  да се отнеса от реалността и да се радвам на живота пълноценно.

 kalona, не се ли радваш и на другото дете?
Моя дисграфик ми е по- често източник на смях- големи щуротии съчинява, да ти кажа. Такива му идват на акъла, че понякога можеш да се задавиш от хилеж.

Момичета,  !
Калона,  при нас оценките са много по надолу от вашите,а усилията - не по-малки. Аз обаче казах- Браво! Супер! и детето е спокойно! Какъв е смисълът от безпокойствата? Никакъв. Не, че и на мен не ми се случва, но нали сме затова да си даваме кураж, взаимно. 
 Напоследък си мисля, че и да  се тревожа и да не се -все тая. Полза от тревогите - няма. Само вреда- разбити нерви и здраве.  Чета тия дни в темата на дечица с аутизъм и други  теми из форума, защото се ровя за нужните и полезни добавки. Какви тежки случаи има! Не, че не съм знаела по принцип, но доста отрезвява токова нещо. Каквото и да стане децата ни ще успеят да овладеят професия- може да е ръчен труд, може и нещо друго. Няма гаранция, че отличниците ще са щастливи в живота. Говориха ми мои близки за едно момче ,което като малко така не можело да усвоява материала в училище. От провинцията е. Сега е около 30 годишен , живее в София, има сервиз за автомобили, финансово е много добре. И за други такива случаи съм чула. Когато човек се труди, ще си намери място. Освен това ние си мислим, че най-доброто за нашите деца е те да са отличници, да се явяват на олимпиади, да свирят на пиано или китара, или да печелят състезания. И моите разбирания бяха такива. Но сега си мисля, че никой не знае кое е най-доброто за даден човек. Понякога такива изпитания са уроци, които ни отвеждат до най-голямото ни щастие. Всичко е въпрос на гледна точка. По-добре да се успокоим и да приемем нещата такива, каквито са, като оттук нататък търсим изход, колкото може по-добър. Как? За мен изхода е в помощ за нашите деца- да им помогнем с добавки, хомеопатия,  барокамера, биофитбек,  Боуен терапия, - пробвахте ли всичко?  Аз не съм. Значи има надежда. 
Сега съм се заела да разучавам добавките. Това което мога да кажа , че омегите с най-добро качество , но и съответна цена  са на Amway. Добро е и Neptune Krill oil. - за деца.  И другата помощ е да се вгледаме в това, което могат да правят добре и да го поощряваме, колкото и малко да е.
Действието успокоява. Нямаме полза от безпокойство. Аз  осъзнавам същината на нещата, но и ми е ясно , че трябва да се съхраня, защото ще му трябвам още дълго.
Приемете думите ми като подкрепа и опит за окуражаване. Ни повече, ни по-малко. 

Какви добавки давате на децата си? Моят не иска Нептун Крил ойл, защото му миришели на лошо. Иска ми се да са омега 3-мастни киселини. Не иска и рибено масло на перлички или сироп.Ноотропила под каква форма го давате, не иска да гълта таблетки. Има един сироп Сомазина, дали го е давал някой?

Сомазина го предписват след инсулт, била съм свидетел на добри резултати при по-млади пациенти.

Аз не давам нищо на щерката, като по-малка е пила само капсули рибено масло, като имуностимулант.
Шашках се много и аз до 7 клас, сега вече дори не се занимавам с нея, освен ако не помоли за помощ по нещо. И си се оправя, хайванът, дори чудесно в нещата, които я интересуват, в другите влага само необходимия минимум, колкото да не за двойка. То след 8 клас повечето деца са така, има и по-драстично неглижиране, при това от много по-ученолюбиви дотогава деца. В прогимнзията е по-голяма истерията сред децата и родителите, после се урегулират страстите. Тогава се молиш ако пуши - цигари да е, ако пие - да не меши и да не прекалява, ако/като прави секс - да се пази и ако имаш късмет, полът на приятелите му да си личи от пръв поглед, да говорят членоразделно и да не шофират. Другото е суета.