Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

феноменален метод за умножение на двуцифрени числа на ум.

http://paqk.eu/?p=16668

 

Мисля че ставаше само за числа над 90 този метод, ще го разпиша по-късно за да го проверя пак.
Но то за по-малки числа и не беше ефективен.

Може и така да е при нашите деца, т.е аз да бъркам мързела с демотивация.
Още веднъж ти благодаря Маргели, че ни подкрепяш , с положителни и оптимистични мисли при обучението на децата ни.

И ние сме демотивирани, /майките де  /, учим, учим заедно с тях, почти денонощно и все се надяваме на нещо повече от 3 или 4, ама накрая пак едвам и толкова изкарват, с редки изключения.
Е аз обаче продължавам да се боря, колкото и демотивиращо да е за мен.Все си мисля,че този мозък трябва да търпи някакво развитие, не може да няма ефект от всичките ни усилия, все се надявам един ден........................, наистина да се случи чудото. И вярвам, че ще е така!

Да споделя, напоследък моят син го оставам в рамките на 2-3 часа, сам да учи. Понеже в момента е първа смяна, като се върне от училище, подготвям един лист голям формат и на него по точки изписвам какво трябва да свърши през тези два часа. Задачите, които му пиша са елементарни, например да напише 10 неправилни глагола по английски и да ги изговори, и ако желае поне 2-3 думи да научи от тях, по математика да си препише решените задачи от новия урок и да се опита да схване сам нещо и после ако има сили да реши 1 задача от карето за упражнение.Или например сме упражнявали един , два вида задачи и после му давам същите само,че с други числа, и му казвам на коя страница се намират решенията на упражняваните задачи, друг пример-да си прочете урока по ЧП два пъти и после да го слуша в УЧА СЕ, да напише план на урока по История и т.н , ей такива задачки, на които не се изисква кой знае колко да мисли. А и да си записва колко време му отнема всяко едно действие. Така и той след като обядва започва около 14.30 ч. , аз тогава излизам на разходка с бебето.Обаждам му се след около час , два да видя какво е свършил и обикновено е на първата поставена задача. Явно се тутка, ама си трая, връщам се към 17 ч. , давам му почивка  или отива  на плуване.
След вечеря баща му започва да го препитва по листа и към момента има някакъв напредък на самостоятелност , но е крайно недостатъчен. После аз го захващам след 20.30 и така откарваме до 22 -23 ч. , докато успее да си напише домашните и да се подготви за следващия ден.
Целта ми е както казах да го науча поне малко на самостоятелност. А като стане втора смяна, ще пропуснем този начин и ще го подновим пак на 1-ва смяна.

Здравейте!
Маргели, благодаря ти за подкрепата! Калона, впечатли ме с тази програма. Ако и половината от задачите изпълнява, детето ти е герой. Щерка ми след 21 ч. не може да учи, а ако нещо преписва, то е с много грешки. Затова гледам да приключим максимално бързо с ученето, докато не се е превърнало в психически тормоз /взаимен/. Преди да я привикам да учи прекарвам половин час над учебниците да планирам по кой предмет какво предстои - домашна, попълване на тетрадка, недовършено в клас, учене на урок. Съобразявам се с "особеностите" на учителя и с това дали идва тест по нещо. Тогава я викам и набързо с две-три изречения обяснявам урока. После й бутам в ръцете химикал и тетрадката за домашна /отгърната за да не се мотае да отгръща/ и под контрол написва максимално бързо домашната. И колкото по-кратка е, толкова повече време има да обясня урока. Следва половин-един час почивка /за нея, не за мен- аз рисувам разказвателния урок/. После следващия предмет /по важност/. Така от 14 до 21ч. сме горе-долу готови. Никога през живота си не е чела урок по Природа, камо ли два пъти -това би я изморило толкова, че няма да й стигнат силите за друго. /Нищо че има шест на теста от миналата седмица - една от трите шестици в класа е нейната./ По математика ако я накарам да преписва задачите от часа, просто ще откаже. Като знае, че само тя ще преписва, а другите не - ще го приеме за наказание без да е виновна. Политиката ни напоследък е да наблягаме на силните й предмети, защото шестиците й действат много мотивиращо. Цялата сияе от радост, когато се е представила добре на тест или на изпит. И иска да учи по този предмет, вдига ръка и внимава в час. Математиката и английския ще ги наблягаме през ваканциите, сега само минимума по тях. Дали ще учи по тях или не - оценките ще са ниски. И на мен ми се иска да е по-самостоятелна, но при тази натовареност гледаме просто да оцелява. Да остава време да се наспива, да тренира и да е спокойна. Самостоятелността ще я учим и нея през ваканциите, пък дано я научи някой ден...

Дара,
Браво на девойката за шестицата по ЧП, а най-вече на теб браво, че имаш сили / физически и психически да издържите от 14 до 21/.Много сте ми полезни в ползваните методи на учене.

При нас положението с постигането на някаква самостоятелност няма желания ефект. И на този етап от другата седмица ще го прекратя.А и минава втора смяна и няма да има време сам изобщо да свърши нещо.

В началото на 2 срок засилваме ученето по разказвателните предмети, поне докато го изпитат и след това минаваме  на по  облекчен режим  . Ще наблягам основно на БЕЛ, математика и АЕ. По останалите предмети, ще гледаме да минимализираме двойките.Ако има контролно или тест , също ще задълбочим подготовката спрямо изискванията на учителката по предмета.

Моят син напоследък е по мотивиран, защото успя за 1 път в ученическия живот да изкара 5.50 на контролно по математика. Определено не е за толкова, но госпожата му е класна и я написа само защото знае ,че се скъсва от решаване на задачи. Контролното беше от 7 задачи за дължина и лице на окъжност, периметър и лице на многоъгълник. Първите 3 задачи е написал формулите, опитал се да замести и при смятането е объркал резултата, на 4-тата задача е играл тото и е познал верния отговор, 5-та изобщо липсва, а 6-та и 7-ма , успял да препише формулите от едно лисче, което си беше подготвил и там са му верни решенията.Но както и да е , за него това е върха на постиженията.

Настина високите оценки го мотивират, опитвам се да няблягам на БЕЛ, че 6 клас е ужасен материалът. На частните уроци само преразкази правят, като започнаха от ниво -1,2 клас. Сега прави подробен преразказ на кратки приказки.Допуска и страшно много правописни грешки.

Момичета ще се радвам да споделите успешни методи за оправяне на изказа и преразказването.

Моя опит-
1-ви и 2-ри клас - пълен шаш, крясъци, неприемане от моя страна на проблема. Живеех с идеята, че това ще мине. Ваканции няма- учене и през ваканциите.
3-ти клас- улучихме най-сетне госпожа- разбиране, малко успокоение- /10- 20 %/. Има ваканция, но и има и учене през ваканцията, но малко.
4 клас- приех най-сетне фактите и започнах да се опитвам да се успокоя и заживея по-спокойно. Крясъците продължаваха, но разредени на половина. Понякога в лошите му дни се изплашвах много. Веднъж така се изплаших и го заведох на Векслер тест. Резултатите бяха в долната граница на нормалния интелект. Смятам да повторя теста. Матурите приключихме между 4,25 и 5,25 и настъпи щастливо лято.....
5 клас - страхувах се от новите учители. Преди учебната година отидох и говорих с всички. Всички показаха разбиране. На практика обаче като си заслужава за двойка не могат да му пишат повече. Все пак годината мина сравнително спокойно. Благодарение на Церебрум композитум / Дороти да си жива и здрава!/  приключихме първия срок много добре. Края на втория беше труден . Пак настъпи щастливо лято ....
6 клас - вече не крещя- резултат от две годишните ми старания в тази посока. Намерих някакъв баланс. Не го зоря да учи много. Само за тестове и изпитвания. Сега пак взема Церебрума и слуша Listening program и е много по-добре. Ще видим как ще е като свърши церебрума.

Учи с учителка. Тя ми пише на лист ,какво са правили през деня и как е положението. Аз вечерта ако имат тест - уча за теста или стихотворение наизуст или нещо такова. За тес преговаряме най-важното сутрин за 10 -15 мин. Правя запис на най-важното на телефона му и той си го преговаря-/слуша/ преди часа.
ходи на логопед веднъж седмично- смятам да продължи. Решила съм да ходи и на плуване 2 пъти седмично- независимо от уроците. Старая се да има положителни емоции- много.

Ходили сме в Свети Наум, доц Божинова, Ментешев, Асоциация дислексия-Русе, Стела Богомилова, Пумпелина, Логос абв, Петко- аптеките Хера,  проф Андреев.

Болдваните ги препоръчвам.

Успех на всички !
от мен 

Дарена,

би ли споделира какви са скалите на теста Векслер. На моята дъщеря също и правиха (на 4 г.), но друг тест, не мога да си спомня името, ще го погледна ако някой се интересува.
За резултата от него психоложката ми каза, че отговаря на средните норми за възрастта (85-90). Та се чудя дали тези точки не са по скалата на Векслер?
За нашия тест се опитах да намеря инфо, но не успях. Дори логопедката при която ходим, не го беше чувала. Тестването го направихме в Св. Никола.
Аз лично се интересувам доста от тази тема и си мисля, че в крайна сметка това е и основната причина за обучителните затруднения. Въпреки че масово всички говорят за "дислекция" при деца с обучителни затруднения - все пак звучи доста по-добре. - Имам предвид обяснението, че детето възприема информацията по различен начин и т.н., отколкото че просто IQ-то му е прекалено ниско, за да възприема информация от определено ниво нагоре. Това си е лично мое мнение, надявам се да не засегна някого.

Извинявай, не те разбрах много добре. Кое, според теб, е основната причина? Би ми било интересно да разбера мнения на хората, лично запознати и с опит, по въпроса.
Според мен е точно различният начин на възприемане на околния свят. Това води до едно специфично "разсейване", което, от своя страна, води до грешки дори в материя, с която детето е добре запознато. Затова се случва то да греши там, където уж не би трябвало. Понеже на теория знае и често се е справяло отлично.
Ще дам пример конкретен с моето дете: Той винаги има представа в картини за това, което чете и това, което слуша. И се случва така, че вместо да следи текста, той се отнася в образа и си го доразвива мислено. Когато го върна на текста, няма проблем да го прочете и разбере, да напише и т.н. Проблемът му е, че не се е научил сам да се "завръща".
Говорили сме често за това. Самата аз имам слаби подобни отклонения, та го разбирам.
Няма никаква връзка с интелекта, доколкото той въобще е обективно измерим, в което лично аз не вярвам. Има връзка по- скоро с тип нервна система, мислене и емоционалност.

Пак повтарям не искам никого да засегна, и мен самата ме е страх т.нар тестове за интелигентност.
Това си е мое мнение и далеч не казвам, че няма дислекция, а само че много често се поставя като диагноза, без да се отчита другия фактор.
Джуди, не споря, че при твоето дете проблема е дислекция. Ти знаеш най-добре и още повече ако е потвърдена от специалисти ...
Аз лично вярвам, че интелекта, е "обективно измерим" и за това смятам да повторя теста на малката, може би когато навърши 7 години. А резултата няма промени отношението ми към нея, но поне ще знам какво мога да очаквам и какво не.
Между другото това което спомена за "специфично "разсейване", което, от своя страна, води до грешки дори в материя, с която детето е добре запознато", според логопеда, когото посещаваме, ще се опитам да я цитирам по памет:
"Няма грешки от разсейване - това са грешки, при които не е схваната (овладяна) логиката на материала (на проблема, на обекта на изучаване), поради което, когато се промени нещо от условието на дадена задача тя не може да бъде решена." Подобен е проблема когато се учи с т.нар. "наизустяване", без да бъде разбрано вдействителност. А ако нещо не бъде разбрано е изключително трудно и да се запомни, (от всеки човек, не само от дислектика)

dream09, аз не споря изобщо.
Просто питам, защото ми е интересно какво ще споделят по въпроса хората, които реално са в ситуацията всеки божи ден. И излагам позицията си въз основа на това, през което лично съм минала и минавам.
Наясно съм, че и при различните хора ще бъде различно. Аз говоря за тези, които имат установена дислексия или подобна на нея обучителна трудност.  Т.к. моето дете, напр. може да реши вярно двадесет задачи от един тип и когато се разсея и/или измори на 21-вата от същия вид да не може да се включи. Може просто да забрави да попълни отговор на иначе решена перфектно задача. Защото когато е приключил умът му се е отправил да скита другаде. Може да прочете и преведе от/на английски текстчета единият ден без проблеми, а на другия, отново поради същите причини, да не може да включи на скорост. Може цяла седмица да пише диктовки, преразкази и съчинения без грешка, а в лошия си ден да напише изречение с малка буква и да забрави да му закове точката в края. Едни дни пише челиво и подредено, други- сам не си чете написаното.
Не че не знае, напротив.
Т.е. механизмът му е ясен, има други фактори, които оказват влияние в точно определени моменти. Затова и не мога да се съглася с горното, че няма грешки от разсейване. Напротив. И те са основните.
Моят проблем е не да видим как да си обясним нещата, за да може той да ги разбере, а да видим по какъв начин той може да се научи кога е "извън" и как да се завърне. Рядко се случва, така е при него, но е налично.

Самата дефиниция за дислексия изключва нисък интелект. За да се говори за дислексия трябва да има нормален или по-висок интелект - обикновено дислектиците са с относително висок интелект спрямо връстниците си.
Според мен грешката идва от това че се слага знак на равенство между дислексия и проблеми в ученето. Дислексията е проблем в усвояването на езика - от там идва и името (дис - лексия трудна - дума). Трудностите с езика, възприемането му, разбирането и овладяването води до тези обучителни затруднения. Но основата и причината е дислексията.
Обучителните затруднения могат да бъдат всякакви и с всякакъв произход - не дължащи се на дислексия - нисък коефицент на интелигетност, не достатъчно старание, мързел, неправилно обучение и т.н.
Но самата дислексия доколкото респондира с интелекта, не допуска нисък интелект - за да се говори изобщо за дислексия е необходим нормален или висок IQ.

Да, кюпът е много общ и в него са набутали какво ли не. Вкл. неща, между които няма много общо, за жалост. Затова и не може да се изгради програма за работа с деца с "обучителни затруднения", която да даде позитивен ефект, докато у нас има такова разбиране.
Все едно да работят с "болни" хора, които имат "здравословни проблеми" по обща програма. Но то какво ли е наред тук, та и това...

А "Трудностите с езика, възприемането му, разбирането и овладяването" всъщност са пък от своя страна последица, не първопричина, от специфики, които има човекът и които са най- често вродени, специфики на начина, по който възприема света.

Тя имаше  предвид "грешки от разсейване", визиращи ситуации, в които детето би следвало да е концентрирано, отпочинало и т.н. напр. на изпитване, тест
Разбира се, че всеки когато е преуморен може да допусне грешка или да блокира.
Ако трябва да реша 21 задачи, сигурно ще блокирам не на 21-вата, а още на 11-тата

Temp, много точно го написа и аз мисля така. Та затова според мен първото нещо което трябва да се изследва е IQ, и после да се търси дислекция, видове и т.нар.

На мен идеята за висок коефициент може и да ми изглежда блазнеща, но не мога да я споделя изобщо. Не от скромност.   Просто това не е причина, нито белег. Въпреки, че и аз, като всички тук, съм чела, че дислектиците и сродни от спектъра имат по- голям такъв коефициент, то не е задължително да го вярвам.
А и дори да знам къде по някаква скала за IQ попадаме- това по никой начин не ни решава проблема с блуждаенето.
Лично за мен интелигентността не съставлява общоприето понятие и не подлежи на измерване и оценка със стандартизирани методи. Защото интелигентността в едни части на света означава едно, в други- друго. Това не е ръст или тегло, няма обективност при преценката му. Освен това при стандартизираните тестове се замерва само един от няколкото вида интелигентност, което за мен автоматично умножава идеята по нула.
Не случайно и доста учени не са съгласни, че тя е измерима обективно величина и че има смисъл от подобно измерване.


И това е мъгляво. Не може да се знае кога и при какви обстоятелства точно един човек е изморен и разконцентриран и това да бъде общата мяра за "би трябвало да бъде".
Едно притеснение за нещо дребно на глед ще изкара от строя едни хора, а други няма да му обърнат внимание, например. Едната липса на магнезий и добавянето му медикаментозно при  едно дете /не мое, на позната/ пред очите ми доведе до такава промяна, че е трудно да го повярвам.
Та налице са си грешките от разсейване, а за да е налице то, също има причини. Специфични. Грешката не винаги е плод на неразбиране или незнание. При високорисковите професии, напр., където при нормални обстоятелства тези качества са сведени до минимум, грешките най- често не се дължат на тях.

Въобще подобно стремление към обобщеност аз не бих споделила.
А то не е професионална марка и на всички специалисти, което според мен е добре.

Сигурно е така, ако ги решават наведнъж. Нямам пред това, обаче.

Захванахме темата за тестовете за интелигентност,
Джуди сподели,че обективността на подобни тестове се губи или по скоро е неточна, има различни видове интелигентност и т.н, а

тогава каква е целта им и има ли смисъл да се прави.

От скоро и аз обмислям да го изследвам моя син, но ако резултата му е незадоволителен какво следва , ами нищо ......................
ако е в норма, пак нищо................, това няма да ме успокои , че с него всичко е наред.

Ето от вчера се разболя , в момента е с температура и честно казано се чувствам отговорна. Толкова много учихме за контролното по БЕЛ.Явно се притесни, че няма да се справи и това допълнително му снижи имунитета и болестта го надви. Определено се притесних и си дадох сметка, че по добре здраво и спокойно дете с 2-3-ка на контролно, отколкото болно и лежащо в момента .Ох оплаках се!