Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

Здравейте момичета. Мен напоследък много ме притеснява въпроса с математиката - голям зор. Вече има две двойки, направо не ми се мисли при още една, ще ни принудят по математика да минем на оценки със звездички. Не си спомням дали сме го дискутирали, но вашите деца с "нормални" оценки ли са - цифрови, така наречените"количествени"( по ДОИ) или "качествени" - със звездички.
Иначе почна маааалко по-красиво да пише, по-точно да се старае. По математика понаучихме таблицата, и се опитвам да му обяснявам делението, но....в клас децата делят вече с двуцифрени, моето е абсурд да ги схване. Не знам, много бавно се получава напредъка, да не кажа никак, а виждам, просто си личи, че не е глупав. И ако можеше да се откаже от шутовщината....цена нямаше да има. Това с лигавенето и номерата и глезотиите има ли го при вашите деца. Бях чела някъде, не си спомням къде, че това е типично поведение при деца като нашите, и е начин да компенсират различието си и да се чувстват значими в колектив.

мама Мариана на първо време говори с учителката по математика, обясни и как стоят нещата.За глезотиите и ние нямаме равни. Наскоро гледах бележниците от 2-4 клас-забележка до забележка, в един момент имах чувството, че трябва допълнителни листи да залепвам.Говорим, говорим и до следващия път, ние се борим и с дефицита на внимание......, ама то едно ли е.
Таблицата и сега не е знае, смята си по някакъв негов начин, забравя и умножение и деление с десетични числа, но си припомняме периодично. Крия и елките вкъщи, че така най му е лесно-с тях да решава задачи.
Да те окуража, по математика някак придоби самочувствие, излиза и на дъската да решава, но аз вкъщи много го тормозя.Решаване до дупка.... , сега захванахме и БЕЛ по същия начин. Това е БЕЛ и математика+малко АЕ, за друго просто нямам нерви и сили, каквото такова 3,4 5.По разказвателните пиша около 5-6 изречения на урок и само тях учи.Ей добре,че е форума, оттук го заимствах

Просто, както и Маргели и Гаргамела споделят в темата има голям напредък от това , което е било и към момента.Мен ме тормози и несамостоятелността му-като се прибере и дежурния въпрос е-А сега какво да правя? Ей откачам.....

По схема. Моя си излива ампулата направо под езика, само му казвам, кога трябва да си вземе. Знае, че 10 минути преди тови и 10 след това нищо не се взима, дори зъбите не се мият.

мама Мариана, моята петокласничка още е зле със сметките, особено с делението. Сякаш и липсва точната мозъчна гънка да го осмисли. Рисува си някакви сфери, разделени на две, за да осмисли в 50 колко 7-ци се съдържат. Не се сеща, че таблицата за умножение ще и помогне... Права е Калона да говориш с учителката. Ние нанизахме 4 двойки първия срок. Никой не спомена звездички. Говорих с учителката, че сметките са проблема. Оттогава си прави тестовете при ресурсната, после ги довършва в клас - т.е. двойно време. Оттогава носи 4-ки и дори 5. Е, вярно че в ресурсния кабинет  висят таблици по стените....
 Мили мами, ако някой владее правенето на сайтове - бих сканирала всички "мисловни" карти от четвърти клас нагоре, които сме правили по разказвателните предмети, за да ги наредим в едно сайтче. Това ще спести писането на тези 5-6 най-важни изречения от всеки урок.

Чудесна идея даваш Дара, дано имаме някоя мама-спец,  не съм за съжаление. Дали не може в блог да се направи? Май блог се списва по-лесно. И имаше един вид сайтове за самонаправа, май alle.bg или нещо подобно. А относно ресурсния, и това е проблем напоследък-помислил се е за голям вече и не иска да ходи с ресурсната в кабинета.  То малко остана от тази учебна година, но догодина....а в пети клас според една майка на петокласничка, чиято майка е математичка бил събран най-неприятния и труден за асимилиране материал...

май има нещо вярно за математиката в 5 клас. На моето му беше много трудно, сега мисля е по добре положението като цяло . В  пети клас бях на ръба да откача, особено след родителска среща. Не ми се спомня даже. А бележника не смеех да го отворя, наложи се да ходя да говоря по АЕ да не го остави на поправка.

Здравейте! Има ли някакви способи за концентрация? Момчето ми е в първи клас. В началото всичко беше ок, но сега госпожата непрекъснато се оплаква. Абсолютно му е невъзможно да се концентрира. Обръща внимание на всичко, което се случва около него, но не и на това, което прави. Най-вече, когато пише. Работим вкъщи, за да преодолеем проблемите с четенето и писането. Има напредък, макар и бавен. С математиката е много напред, обаче българският е драма. Най-лошото е, че не иска да чете и пише. Вечно сме със скандалите. И с това разсейване не знам какво да правя. Нещо страшно е.
Сега започват и с преразказите. Там трагедията е пълна. Не може да запомни нищо от това, което чете.

Може детето да е уморено.


Това може да се докаже именно с влошеното възприемане на учебния материал. Сащо така краснописа много се влошавал.

Умората със сигурност е налице, но и материалът става по-сложен. Едно е да пишеш букви, друго е да правиш диктовка. А и отпочинал вкъщи е пак същата шматка.
Краснописът напоследък се подобри след "издевателствата" вкъщи. Поне думите са горе-долу еднакви и свързващите ченгелчета между буквите не са по 5мм. Обаче пропускането на букви, бъркането на една буква с друга и огледалното писане са си все така системни.

 Здравейте, след обследване във фондация Стела Богомилова се установи, че големият ми син е с дислексия или по-точно - "различно възприятие и възпроизводство, изразено чрез дислексичен модел на ниво фонетико-фонологична, морфологична, синтактична и семантична дислексия (частично автокоригирана), дисграфия" (това според бележката която ни дадоха) препоръчват терапия по техния метод, на която обаче ми е невъзможно да го водя - от една страна е много далече, от друга доста скъпо. Все още не сме решили какво точно ще предприемем, първо ще видя какво ще кажат в училище и как ще го приемат.
 Та, засега просто си споделям и се записвам в темата за да мога да я следя. Все още не съм чела, така, че няма да задавам глупави въпроси преди да навляза малко по-подробно в нещата. Запозната съм какво е дислексия и дисграфия, но към момента нямам никакво понятие какви образователни методи, форми и техники се ползват при такива деца. Моят е започнал и да се затваря в себе си, тъй като освен всичко е и много емоционален и чувствителен, та и това ще трябва да борим.
 Еми, това е засега от мен, сега ще се върна да попрегледам темата назад.

 Ааа и един въпрос - малкият ми син е много вероятно да е тръгнал по същия път, той е на 4,5г., кога и къде може да се заведе да се види има ли вероятност и той да е с дислексия?
 

Letsgo за подобряване на краснописа в къщи практикуваме следното - аз написвам една думичка красиво и му оставям 2-3 реда, в които той да се опитва да преповтаря моето красиво изписване, след това идва друга думичка, пак 2-3 реда и така , цялото упражнение не го правя по-дълго от 2-3   страници максимум, за да не се уморява, но да дава всичко от себе си като старания. При нас имаше успех, това не значи, че и сега пред две минутин повтарям,"по-малки букви, не разтягай буквите".

Eто нещо дребно, което си извадих за дисграфията:

http://ezine.bg/n61-38813-%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F

https://bglogoped.wordpress.com/2013/03/22/%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0 … 1%84%D0%B8%D1%8F/

http://www.logopedia.bg/index.php?option=com_content&view=ar … =8&Itemid=114

"При всички случаи на дисграфия, писането изисква влагането на прекомерни енергия и време, както и голяма издръжливост. Дисграфията пречи на детето да изрази идеите си писмено. За ученикът с дисграфия е сложно да запомни къде трябва да сложи молива, за да започне изписването на буквата, и как да я формира и така забравя какво е искал да изрази, пишейки.
Тъй като често тези деца се справят добре с четенето, неуспехите им в писането се преписват на мързеливост и небрежност. Произтичащите от това гняв и фрустрация могат да попречат на тези деца да реализират истинския си потенциал. "

Това е изключително вярно.
Учителите следва да са запознати добре с това, но, уви, не са. Вместо това "дамгосват" децата като нестарателни, разсеяни или направо "тъпи".
Родители, поне вие не правете такива грешки. Децата ви си имат без друго достатъчно проблеми и без друг да им ги създава допълнително.
http://priobshti.se/article/poveche-za-sot/kakvo-e-disgrafiya

Миналата година моят беше І клас. Когато бе изморен не му се четеше какво е написал, сам не си четеше.
Аз какво направих и какво бих препоръчала:

1.Лятото започнах всеки ден да му давам диктовки. За около половин час. С бавно писане /аз го карам да пише бавно, защото той е много бърз/, като следях да изписва буквите от горе надолу и от ляво на дясно.

2.Той си написа сам една приказка, която зае една тетрадка малък формат. Пишеше когато, каквото и колкото искаше. Имаше и рисунки. Стана страхотна детска книжка. Първо мислех да поправям правопис, но после се отказах. Та това е дете І клас, за Бога! Начинанието го накара да си повярва, че когато свършат безсмислените изисквания на тема краснопис, той може да се справи с писмените задачи съвсем добре.

3.Аз работя 90% с писмена реч и той знае, че пиша постоянна на компютър. На ръка направо съм забравила да пиша. Той знае, че наистина краснописът не е важен и не е житейски необходим и това не го смачква, което е изключително важно. Дай му да пише лятото текстове на компютър. За мен това е полезно занимание също от гл.т. на това, че когато пише, не мисли вече за изписването на буквите, а се съсредоточава върху съдържанието. ТОВА Е ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ ЗА ДИСГРАФИЦИТЕ. Буквите и местоположението им по клавиатурата се научават бързо.

4.Гледам да не му се карам, когато е писал грозно и е драскал- това прави винаги, когато е изморен. А и няма смисъл. Все едно да се карам на човек с пристъп на астма, че не може да тича с останалите. Защо го правят по училищата наистина идея си нямам. Много неща ме изумяват, но гледам да предпазя детето.

5.Най- много ни помогна изоставянето на ръкописното слято писане. Това го реших, след като видях, че на латиница се справя по- добре, отколкото на кирилица и установих, че това се дължи на сливането на буквите по български. Буквите са ни много подобни една на друга, а при дислексията по принцип основен проблем е ОБЪРКВАНЕТО, което трябва да го спестим, когато можем. Започна да пише полу- печатно полу- ръкописно, но буквите в една дума не пише свързано и така му е много по- лесно, отколкото в І клас. Проиграхме го лятото срещу ІІ-ри и видях, че моделът сработи доста добре. Съобщих и на учителката. Тя поне разбра и няма нищо против. Не бих се поколебала нито за миг да си преместя детето, ако бяхме попаднали на неразбран човек. Слава Богу не сме.
 
6.И тази година продължаваме с диктовки, като при наличие на време в събота му давам преразказ или съчинение по интересна тема, със сюжет и го оставям да си пише. Той много обича да пише съчинения, има страхотна фантазия, стига да не му виси някой на главата и да му казва кое не бивало така да се казва и какво точно трябва да напише. Получават му се много интересни неща, ази си ги събирам. Лятото за ІІІ клас смятам да заменя изцяло диктовките с такива задачи.

7.Много е важна почивката. Както и това, детето да се подготвя самО на спокойствие за училище и ако може- в никакъв случай да не се ползва занималня би било най- добре. По- добре самО след обяд, като родителят контролира, когато се върне, отколкото на шум да си губи времето и вечерта да се почва отначало. А така се създават и много полезни навици.

8.Карай го да ти преразказва всеки ден устно нещо, което си му прочела и което той сам е прочел. Това тренира съсредоточаването върху самия текст. При писането детето с такива проблеми обръща внимание на изписването на буквите, както засегнах по- горе въпроса и това го затруднява. Писмено правете кратки преразкази първо. И не се обезсърчавайте.

9. Спокойствие!

10.Подкрепа!

11.Успех!

Judy, благодаря ти от сърце за опита, който споделяш    Ще се възползвам от всичко написано.
Не знам дали да споделя с госпожите естеството на трудностите, които сина ми среща. Госпожата, която преподава не ми е споделяла да има проблем с него. Но тази от занималнята....Последно беше говорила с дядо му и го беше втрещила. По принцип детето прави впечатление, че е много будно и умно. Същата тази госпожа първия срок ми е споделяла, че е дете мечта. Отстрани причината за проблемите изглежда като чист мързел, небрежност и лошо възпитание. И не само отстрани. Близките ни в семейството смятат, че е лош характер и аз много му позволявам. Винаги, когато съм споделяла, че детето има проблем хората ме гледат все едно съм пълно психо. Дори отричаха очевидните проблеми с проговарянето, които имаше. Няколко логопеда в нашия град отказаха да работят с него преди да навърши 3г. Той започна да проговаря на 3г. Дотогава беше пълно мълчание и много работа заедно.

Споделям напълно идеите ти за промяната в ръкописното писане и за компютъра . Аз самата в университета започнах да пиша почти печатно, за да насмогвам със записките на лекции. Сега когато се опитвам да напиша нещо ръкописно изживявам малък кошмар. То ченгели, то завъртулки... И все се чудя кой по дяволите е решил, че трябва да пишем така! Писането на английски става толкова леко. В тази държава всичко е максимално усложнено.

Компютърът ми е помогнал много, когато проговаряше. Сега искам да му купя лаптоп точно с целта, която ти описваш. Близките ми ме разубеждават, че е още малък, че и без друго стои достатъчно на тв, таблета, телефона и моя лаптоп. Струва им се безумно дете на 7г. да пише на компютър.

Не знам кое е правилно, но лично аз винаги бих споделила с учителите за проблема на детето си. Да не бъдат хората в неведение и да не мислят, че омаловажаваме училището и техния труд, защото това не е така.
...
Току- що видях, че и този път моят младеж, въпреки проблема с ужаснописа си, има медал от математическото състезание "Математика без граници" на пролетния кръг. За този кръг не бяхме решавали задачи, защото нямахме време. Много се зарадва, разбира се, пък и това ми е повод да го убедя, че ако иска- може.

Пак сега видях, че се е класирал на финалното състезание на СНБУ, като дори не се е явявал на това по БЕЛ. А не се яви, защото реши, че няма кой да му чете нещата.  Аз не го натискам, още повече като сме наясно с проблема му. На останалите, на които ходи, се представи сносно, като най- горд е от английския си, че там миналата година с тая дисграфия каква хурка ядохме... Не ща да си спомням.
И сега ще ходи на финал.

Та тунелът не е без изход, колежки и колеги в проблема, само трябва да си го търсим и да следим пък да не вземем да прегреем двигателя, докато обикаляме. 

Judy, ще говоря с учителките. Може би ако разберат, че дефицитът на внимание не е от незаинтересованост ще го приемат по-леко и няма самите те да се дразнят толкова. Сега като се замисля положението е много по-розово отколкото очаквах като тръгваше на училище. Той буквално не знаеше какво е това да седиш на едно място. Е, счупи си ръката още на втория учебен ден, но оттогава има огромно промяна по отношение на хиперактивността му.
Сети ме, че и той ходи на състезанието Аз и буквите. Изкарал е 50т.  Много ми е любопитно какво е съдържал тестът. Той, естествено, не можа да ми разкаже.