Мамите от ИБ елхите вкъщи сложихме и подаръци с децата под тях ще чакаме :)

И аз все още съм в един смотан период,все ми е свито на душичката,все си мисля,че имам нещо да върша,притеснявам се за Дари дали всичко й е наред,нашите ги мисля с техните проблеми.Дано и при мен по-бързо се оправят нещата-вече съм убедена за пореден път,че пълно щастие няма-когато си най-щастлив все се появява нещо,което да те приземи бързо от облаците.

В петък сутринта Ники вдигна 40° Т.Свалих я.Знам че толкова висока от зъб е рядкост и веднага звъннах за час при личния, даваха ми чак за 17:30 ,а трябваше да взема каката от градинка не ме устройваще.Чаках при личния с Ники на ръце вън че имаше доста хора да не го разболея, час и половина, никой не ме пусна да мина ,то скандали кой с час, кой без час ,за какво били часовете.Ядосах се и взех направление за педиатър.Всичко наред чисти гърди ,гърло.Вечерта пак 40°,свалих я.Събота в 6ч спи неспокойно. пак  на 40° го  хванах ,към 14 ч.пак, вечерта пак но  39.7 дадох хексалгин и  към спешното.Бях решила да  ни ги посещавам(че на какви ли не попадам но нямаше как). Отидохме в окръжната ни болница.Прегледаха го чисти гърди, гърло ок,пипа къде ли не само дето не го разчекна,Т не спада бързо  въпреки хексалгина.Пищейки през целия преглед, лекарката реши да го пипне по ушите ,изтормозен вече и не спал даже и за минутка през деня  взе да пищи още повече и диагногата беше поставена за секунда без дори да го видят с инструмента за уши- гноен отит и сме за болница.Казах че няма да влезна в болницата, докато не го видят и да се установи че е от ушите,въпреки че основно и високата Т е като причина.Съответно на територията на болницата и на Бургас няма кой да каже.Исках кръвни изследвания да се  видят  левкоцити.-бяха завишени 14 за сметка пък на  гранулоцити, които пък занижени - казаха че не е толково плашещо, но имало нещо.Но чакайки резултатите го кърмих,че и  малко да се успокои и го натисках  по ушите, при което никак не реагира.Казаха ни ние да си решим дали влизаме в болница.Никога не съм била много се чудихме с моя и реших че отиваме  в болницата която обслужва нашия лекар.Там обясних всичко  и подразни ли се докторката ,че не  сме отишли първо там, малко се заяждаше с мен(няма да споменавам простотиите и думите за които се хвана),  не й останах длъжна де,но после взехме да се говорим на един език .За нея не било от уши то детето ще пищи неистово,каза да давам Нурофена и ако продължи и на другия ден да почна АБ или към болницата с направлинието за хососпотализация ,което ми даде.Но всичко днес беше наред,  ходихме при педиатър и ушетата видяха и Ники направи 24часа без Т.Дано вече е добре.