Как и кога разбрахте, че е дошъл моментът за раздяла?

Аман от дефектирали мъже! 

Майко мила, дефектно дете.... Как ще кажеш нещо такова за собственото си дете, не ми го побира акъла. Моя по едно време казваше, че сигурно не било негово и някакви от сорта. Спасявайте се всички в такива ситуации, такива егоцентрични хора оправия нямат. Аз получих един ден през раздялата ни, в който всичко беше перфектно... отношение, помощ, слушане, добри емоции и т.н. Не исках да бързам да давам шанс, но ме понатисна и пак се хванах на хорото. За съжаление, очакванията ми, че всичко ще е по старо му още на следващия ден, бяха оправдани. От тогава пак е дърпане, спорове и т.н. Отказах се да си давам труд да обяснявам къде са ни проблемите, когато човекът за себе си е чист и прав и безгрешен и т.н. Изчаквам септември да мине, щото ще ми е полезна помощта му (или по-скоро на техните, щото когато отговорността за бебето пада върху него отива и я оставя на тях), тъй като на мен ми се налага да ходя на лекции, но след това приключваме. Освен ако не се случи чудо за 1 месец, аз наистина съм OUT. Те хората са казали: Не бъди с някой заради пари или деца... парите свършват, а децата ще пораснат. Засега съм се въоръжила с желязно спокойствие, но на моменти ми кипва и не издържам. Все пак с лош човек можеш да се разбереш, ама с прост........

И аз една от всички тук с проблем. Незнам дали това е темата, в която трябва да пиша но така реших за правилно а и някак да ми олекне на душата. От скоро мъжът ми призна че има връзка с друга и с нея се чувствал по щастлив дори я обичал. Това го подозирах и усещах от одавна но той нямаше смелостта да го признае. Най после след като настоях взе че си каза каквото има. Почти в къщи не се прибира дори не го интересуваме аз и три годишната ни дъщеря. Ние все сме сами, единствено финансово ни помага но това е всичко. Заедно бяхме 15 год и сега целият свят ми се срина, не се храня, не спя спокойно, нямам желание за нищо като че ли, сякаш живота ми свърши. Сигурно още го обичам но трябва да забравя, та той принадлежи на друга. Чудя се как бих се влюбила и повярвала отново. Все ми се плаче знам че е глупаво но това е действителността. Чувствам се безкрайно самотна. Моля за съвет дами как да се справя с депресията си и да го преживея.

Все се чудех дали да разкажа и моята история. Иска ми се да използвам тази тема.  Живеем от 5г  в чужбина и имаме дете на 11м. Като дойдохме ММ работеше, но често сменяше работата . След това и аз започнах работа. И двамата минахме през езиков курс . След това аз забременях, а той реши да започне свой бизнес. И така отвори фирма, която съществува вече от година.  До сега има клиенти, но не достатъчно.  Плащат се сметки, застраховки и данъци. Съвсем малко остава. Няколко пъти говоря с него, че не върви,трябва да помисли за допълнителна работа или направо друга. Той ме убеждава , че ще потръгне и че това му е живота-компютрите. Уморих се да се караме. Говорих да се връщаме в Бг,пак не е съгласен. Тук сме по зле и от в България, но и дума не може да му се каже. Караме на моето майчинство, което пак е нищо.  Имахме доста скандали след раждането, дори за раздяла мислихме,но само чувам заплахи , че ще ми вземе детето , а веднъж дори ,че ще се самоубие, ако отида с детето в Бг. При един скандал извиках полиция , та се кротна .  Сега и аз привидно съм се примирила,но няма да издържа още дълго. Не ми се иска да се караме и развеждаме тук, за това се съгласявам с всичко. На всичко отгоре харчи като невидял. Сигурна съм , че сама жих си гледала детето по добре , бих осигурила повече неща , а и ще съм по спокойна. От друга страна се чудя как ще си вижда детето, ако отидем в Бг и  ме е жал . Родителите ми не подкрепят. Казват като отиден в Бг  ,да си остана там.
 п.п. Моля, не ме цитирайте'!Ще изтрия този пост, защото се страхувам да не разбере за намеренията ми.

 По-добре сама от колкото зле придружена!

Така и не можах да ди изтрия поста, но няма значение. Най-болно ми е , че не можем да си отидем до България дори на почивка. Както и да е,аз реших , че ще се боря за това , което искам. Той е добър баща и добър съпруг,ако става всичко , както той иска, но не мога цял живот да правя компромиси. Не се виждам я бъдеще тук,в тази страна без близки и приятели,достатъчно време пропилях и няма да оставя животът ми да мине ей така.  Значи аз правя компромис да живея тук, а той не може да намери начин веднъж в годината да отидем в България, да прекараме време с близки и роднини. А уж и той иска, но само оправдания слушам. Уморих се!

Здравейте,
искам да попитам нещо тук защото искам да видя мнението на вас жени!!!
От известно време с жена ми не се разбираме добре в къщи. Заедно сме от 13 години и имаме дете на 6 години. Аз съм на 35 а тя на 34. Преди около месец се разви разговор между нас в които разговор тя ми сподели, че била изгубила интерес към мен. Това в началото много ме разочарова защото дори не съм си позволил да погледна друга жена (обичам я моята все още) и искаше да се разделим временно да премисли нещата. Аз не искам заради детето да го правя защото ще му се отрази по лош според мен начин, но ако е неизбежно ще го направя. След няколко разговора тя реши, че иска да останем заедно и да се опитаме да подобрим отношенията си. Но с тази сипостъпка ме замисли много дали аз искам и дали не е редно да се разделим. Лошото е, че вместо да се опита тя все си търси повод да избухне или да се заяде с мен. Преди около Три години тя започна работа и от тогава била изгубила интереса си към мен. Дали се опитва да ме използва за резервен вариант при тази уж временна раздяла и през това време да си опита късмета с някои колега или прости не знае какво иска. Помолих я да е честна към мен и да ми каже какво чувства и мисли но смятам, че пак не е напълно такава в това което ми казва. Дали да я търпя още или не, Вие как смятате?!...
От един разочарован мъж!!!!!!!

Дали ще се разделите или не, това си зависи само от вас двамата. Така както описваш нещата в мен остава впечатлението, че нещо между вас куца от доста време. Загубата на интерес при толкова дълга връзка, не се случва изведнъж. Тя е тази която е осъзнала може би, че има проблем в отношенията ви а за теб първия ви разговор по темата е била алармата за проблема. В последствие решавате да не се разделяте а да опитате да промените нещата. Но тези промени трябва да дойдат и от двама ви, това че тя избухва и се заяжда съвсем не значи че и не полага усилия в тази посока. Помисли да не си изпуснал нещо междувременно. Според мен доста трябва да помислиш или по-скоро да направиш своята равносметка на брака си. Може би след като решиш какво точно искаш за себе си, ще можеш да вземеш и решение за изхода от ситуацията.
Успех, каквото и решение да вземете 

Какво им прещраква на тия мъже щом се родят децата незнам 
Ние сме заедно от 10 год ,имаме 4 г момиче и момче на 1 г 4м .Много грижовен баща е ,никога не е отказал нещо на мен или на децата ,като цяло се разбираме и многооо се обичаме ,но има моменти в които започваме да спорим за нещо дребно и работата става много дебела .
Пресен пример от снощи ,отиваме с каката на рожден ден в детски кът в 6:30 той гледа малкия ,звънях му да го попитам дали има проблем ако трябва да се прибираме каза че няма проблем ,върнахме се в 9:30 когато рождения ден приключи ,сложил масата човека салата направил и ни чака ,приспал малкия .Дотук добре ,ще кажете какво искаш повече ........
Заспива каката и се почва ,как можело да се прибирам толкова късно имала съм малко дете ,той за първи път го приспивал вечерта АКО бил крив или не можел да заспи какво щял да прави и т.н Нещата полепено стават по сериозни започват се обиди ,псувни ,трябвало да го слушам каквото каже да правя той бил мъж аз жена (това по повод ,че когато той излезе с приятели се връща посред нощите ).
За 4 г от както имаме дете аз съм излязла 1 път вечерта с приятелки ,скоро ми предстои друго излизане ,но след тази случка си мисля дали изобщо да изляза ,не искам после пак да слушам същите глупости .
Според него аз изобщо не съм разбрала къде е проблема ,не било това че съм излязла ,а че не съм се прибрала на време да приспа детето (и пак не съм сигурна че е това  )
Естествено след всеки такъв скандал ме праща да си ходя при майка ми и на мен наистина ми иде да го направя вече ......

Ами той затова ти го казва - защото вижда, че не го правиш. Направи го, ама сериозно,ще видиш как ще се  поосъзнае. Ако действително те обича. А мисля, че е така.

Не бих се отказала от излизането с приятелки. За 1 година и 4 месеца защо не е приспал детето поне веднъж? Той е баща на това дете - ако е криво ще го успокои, не е някой непознат - да се справя както може.

За мен, в случая е по-интересна и странна неговата реакция. Майката се обажда да попита как вървят нещата с детенце, дали да не се прибере по-рано /а и тя не е била толкова с приятелки на кафе, а на ДР, т.е. забавление за другото детенце/, той казва, не, всичко е ОК, прави салатка, и след това - скандал. Ако не е имало алкохол със салатката - всичко ми се вижда нелогично. Ако е имало - това е друг въпрос, алкохолът по принцип отключва много други емоции.

С алкохол, без алкохол, скандали за излизане /в случая съвсем неуместни/, говори за други проблеми - някаква неудовлетвореност, натоварване, не готовност за допълнителни ангажименти... Не знам, но... в крайна сметка това си е негов проблем - да не е ставал баща за 2-ри път, а, ако има нещо друго...

Към авторката - в никакъв случай не правете компромиси със себе си, осигурете си, макар и минимално лично пространство и време. Както го научите, ако той може да се справи със задълженията на мъж, съпруг и баща - ОК, ако трябва от сега да правите компромиси със себе си... Те ще продължат вечно.

Алкохол не е имало ,и за мен много  от дийствията му понякога са нелогични, изнервя се за супер  дреболии .Снощи получих извинение ,каза че не бил прав ,леко шеговито , не ми се стори много изкрено или поне колкото на мен ми се искаше,аз не го приех.

Много интересна тема. А как разбирате дали има друга или просто не моье да ви трае?  Излиза си с определ приятел всяка вечер и се връща, когато вие и детето спите. Не ви уважава особено, но пък ако случайно се обидите ви казва, че сте луда, а да, и че всички го зная.

Изкарвате повече от него, плащате всички сметки, накрая оставате без пари и трябва да го молите его да ви даде за автобус примерно. Иначе за неговоте си неща винаги има, а градината на детето последна дупка, която много ясно, че след наема и сметките вие трябва да запушите...

Седи и гледа тв, ако вечеряте гледа лошо, предимно в чинията, а ако се опитате да му говорите ви се скарва, тросва или сумти, даже моье да се прави и че не ви чува.

Майка ви знае и е виждала ситуацията, когато ви е гостувала, но @такива са те всички мъже@, само дето вие не мислите така.

И много други примери, включващи съжалявам, че съм с теб, но като му пакжеш вратата не се изнася.

Разводът ме научи на едно - да не търпя толкова дълго подобни ситуации. За мен тези никакви отношения са си губене на време и ако можех да се върна няколко години назад, но със сегашния си акъл, бих прикючила тази агония много по-рано. Сега съм щастлива с детето си и не съжалявам за нищо, само за изгубеното време с този човек, за мълчаливите вечери и за търпението си. Та момичета, от вас си зависи каква среда ще предложите на децата си. И все пак трябва да знаете, че човек с всичко може да се справи, дори и да остане сам с дете на ръце.