Честито на всички именици днес! Акаша, бъди жива и здрава!
Утро, каквото и да напиша, ти най-добре си знаеш. Надявам се горчилката и болката ти да отшумят и дано повече да нямаш поводи за нови.
Алина, то пак добре, че толкова са ти поискали. Когато си бяхме в отпуск, просто попитах. Като се почна едно увъртане, едно разтягане на локуми, ще рече човек, че тепърва ще го купувам. Накрая си купих паста от квартален магазин и моят мъж почисти лаптопа. Така или иначе вече беше извън гаранция. Даже смених и буксата за захранване, и клавиатурата.
Много се чудех дали да се включа в обсъждането по въпроса на Белинда. За мен е болна тема - и като учител, и като родител. За 20 години не съм си позволявала да диагностицирам нито едно дете, въпреки явни проблеми при някои от тях. Мога да споделя с родителите какво ме тревожи, но решението си е тяхно. От практиката съм се убедила, че болшинството от родителите на деца с проблем (говоря за действителни такива) определено отричат за такива. За тях всичко си е наред и е нормално. И нямам предвид нестандартни деца, по-буйни, по-свити или такива, които трудно се побират в общоприетия "калъп" на системата. Може тази ми гледна точка и да е поради факта, че синът ми беше такова дете и просто след него няма хлапе, с което да не мога да намеря общ език или да се справим с някакъв проблем. Стига толкова философстване, пожелавам ви лек и спокоен ден, въпреки дъжда
.
Утро, каквото и да напиша, ти най-добре си знаеш. Надявам се горчилката и болката ти да отшумят и дано повече да нямаш поводи за нови.
Алина, то пак добре, че толкова са ти поискали. Когато си бяхме в отпуск, просто попитах. Като се почна едно увъртане, едно разтягане на локуми, ще рече човек, че тепърва ще го купувам. Накрая си купих паста от квартален магазин и моят мъж почисти лаптопа. Така или иначе вече беше извън гаранция. Даже смених и буксата за захранване, и клавиатурата.
Много се чудех дали да се включа в обсъждането по въпроса на Белинда. За мен е болна тема - и като учител, и като родител. За 20 години не съм си позволявала да диагностицирам нито едно дете, въпреки явни проблеми при някои от тях. Мога да споделя с родителите какво ме тревожи, но решението си е тяхно. От практиката съм се убедила, че болшинството от родителите на деца с проблем (говоря за действителни такива) определено отричат за такива. За тях всичко си е наред и е нормално. И нямам предвид нестандартни деца, по-буйни, по-свити или такива, които трудно се побират в общоприетия "калъп" на системата. Може тази ми гледна точка и да е поради факта, че синът ми беше такова дете и просто след него няма хлапе, с което да не мога да намеря общ език или да се справим с някакъв проблем. Стига толкова философстване, пожелавам ви лек и спокоен ден, въпреки дъжда
.
Не мога да се понасям понякога, че за всичко съм в състояние да рева. Като видя някоя стара баба или дядо - рев, гледам новини - рев. Не е живот това!
През това време и баща й мина, но като чу разговора, се омете с 200 (цял зачервил се от смях). Въпреки че ми беше много смешно, й обясних, че няма смисъл да ми разхищава превръзките и че ще почака още някоя и друга година, докато й притрябват. Е, потръшка се, но здравият разум проговори в нея, което се случва изключително рядко. 
.Слава богу,имам качеството да махна с ръка и да продължа напред,иначе досега да сме се разделили минимум 100 пъти.И за да кажа нещо хубаво за него,много е отговорен,умее да спестява пари,които харчи за нас после,добър е и ми е страшен балансьор по отношение на децата,защото има случаи,в които изпадам в крайна хипохондрия и плача и се тормозя ужасно.
Той е тих, спокоен, уравновесен темерут, докато аз подскачам и паля от раз. Следват викове и порой от ругатни от моя страна, докато той тихичко си седи и ми къса нервите именно с това. 
Но си викам: "Мълчи Тонке, че и ти не си цвете са мирисане!". Само дето това с мълчането ми е непосилно. 
