"Иффет" Дениз Чакър, Ибрахим Челиккол и "Мерхамет" Тема 34

Марги , ти отзад напред ли четеш темите?

На Йозгю пожелавам да роди здраво и красиво бебче, което много да я радва...и бебчето да си има татко

по аналогия от Мерхамет

lia-martin,  
Ами чета ги малко разбъркано, търся си липсващите ми части от пъзела "Милост"/поне за мен като зрител/. А в темите има и много друго инфо. Не, че не ми е интересно и то, но не мога да смогна с толкова информация...  

Нещо за таткото на бебето и промяна на намеренията на бъдещата мама Йозгю...
Колко е вярно...не знам.
Ето линк за статията...ако вече е поствана, извинявам се.    
http://www.kliuki.net/iozgyu-namal-se-omajva-ste-jivee-v-palat-snimki-ot-doma/

Марги , мерси за линка.... за татето на бебока, оставям четивото за утре, чакам гости

Donna Summer- Hot Stuff

Здравейте!

Изчетох ви с удоволствие.

Честит рожден ден на Йозге. Лека бременност и щастливо майчинство и пожелавам!

Лиа, защо криеш хубавите снимки на Ибрахим в спойлер, толкова са добри,  а и приятни за гледане.

По въпроса за заглавието ,,Милост,,. В началото на излъчването му имаше интервю с Бурчин ,може и с останалите артисти  да е имало, но не си спомням. Тя каза, че милостта е точния замисъл на сериала, оная милост която не се среща вече толкова често, която е изгубила истинското си значение в днешния начин на живот в забързаното ни ежедневие. Милост, състрадателност към близките хора-семейство, приятели.От милост и топлина  се нуждаеха децата на Реджеб/Москоф-и трите загубили битката с живота във времето, всяко справило се по своя си начин, всяко търсещо  късмета. Милост от която се нуждаеше детето Сермет израснал като незаконния син, милост от която се нуждаеше майката на Фърат. Милост от която се нуждаеха сестрите Ърмак и Дениз загубили родителите си и всяка по своему приела съдбата си.Милост за Дениз от Нарин и от Нарин за Дениз.
Милостта  присъстваща и липсваща в живот реален и различен за отделните герои на сериала.
Само не разбрах, защо след като бяха щастливи Дениз и Нарин,намерили най-накрая своята половинка имаха такава съдба......тоест съдбата не прояви Милост към тях двете.

Много благодаря и на margita, и на eliNIM за обяснението на заглавието "Милост".
И според мен този философски смисъл на заглавието е много по-приемлив, отколкото идеята на сценаристите, в чиито ръце всъщност е финалът на филма.  
Лично за мен тук милостта като понятие е пределно условна - защото всеки я разбира по свой начин, според своя житейски опит, и в един момент проявената от един милост може да се приеме от другия като жестокост или като накърняване на достойнството.   И затова си мисля, че милостта тук липсва и по-правилното е било заглавието да бъде като риторичен въпрос - Има ли милост на този свят? Доста мрачно като обяснение, но за мен в този филм е така.

Здравейте!

Приятна нова седмица!
Седмица която е две в едно, край на една изминаваща и начало на една идваща година.
Нека запазим най-доброто от едната и го пренесем с усмивка напред!

eliNIM, jupetrov7,  
Благодаря, че сте споделили за заглавието на сериала. Допадат ми размислите ви, в близост са и с голяма част от моите.

Правя опити да намеря книгата/в електронен вариант за сега-но неуспешно още/ защото четох някъде, че има сериозно разминаване в сюжетите между нея и сериала.
Не, че има голямо значение, но все пак, любопитно ми е какво са променили и защо от екипа на сериала.
Да се върна на заглавието и какво мисля за него. Определено трябва да се тълкува/ ако изобщо е възможно  /, а и приема условно-да, иначе няма как. А това го разбрах едва с финала на сериала. И ако нещо ме издразни то е, че нямаше подобна нагласа у мен като зрител в началото при първата ми среща с историята. Нямаше и намек за подобна посока на всичко случващо се с героите- посока далеч от конкретиката на събитията и бита като цяло. Липсваше ми/поне на мен/ тази философска нишка на сюжета, нишка която се оказва  нужна за да се приеме финала, поне да се направи опит да се приеме. Без нея финала е меко казано абсурден, освен ако не е умишено оставен и като един вид- отворен.
И ако у екипа го е имало това намерение за подобен край на героите/на Дениз и Нарин най-вече/, то следваше да дадат някаъв знак на зрителите още докато му разказваха историята им. Или ако е имало подобни знаци, то не са били достатъчно убедителни/а може и аз да не съм ги уловила/ По-скоро оставам с впечатление, че самите те не са мислили финала да е този който ни спретнаха. Но защо...само догадки ми се въртят в главата. Четох какво е казала сценаристката за последния еп. , но не ми звучи убедително. Не й повярвах, че го мисли това което казва, ама хич.
Но няма да ги критикувам сега, може би друг път.
 
Да не се отклонявам...връщам се на заглавието. В началото заглеждайки сериала то, заглавието за мен като зрител побираше в себе си почти всички синоними и асоциации следващи от значението и смисъла на думата милост...
В един или в друг момент акцента падаше на определени, но не изключваше нищо от останалите, при това за почти всички герои. Защото поне за мен всеки един от тях искаше, очакваше, желаеше милост за себе си, имаше потребност, нужда от нея, а и я заслужаваше- било то в по-голяма или по-малка степен. Друг е въпроса дали разбираше, осъзнаваше и даваше своята милост, онази очаквана и нужна за и на другите от него самия.
И почти до финала основно всичко ми се въртеше около това как и защо се разминава това което искаш и това което даваш, това което искаш и това което си заслужил, кога трябва да дадеш/и не само милост/-преди или след като получиш самият ти...
Мислих си, че на финала, ще имам някакви свои зрителски отговори...да, ама не.
Всичко ми се преобърна и тотално размести, какво бях гледала, а какво излезе, че е трябвало да гледам...може би...

Сега асоциирам заглавието -милост с това...че навярно винаги и за всеки има милост, милост във вид на нов и пореден шанс, шанс за един подреден и спокоен, заслужено при това живот, но не винаги има и отредено му време за него..уви.  
Живота е цинично немилостив...ама и ние хората понякога не му отстъпваме в поведението си по липсата на милост или закъсняла вече милост...
И ако трябва с едно изречение да обобщя/ и не само за заглавието и посланието му/...оказва се, че това което знаем трябва да е, че нищо и никога не можем да знаем.  
Може и да звучи реалистично, но за мен като оптимист/по природа/ ми е по-скоро песимистично.


Приятелството между Нарин и Дениз, препятствията през които премина, но отстоя бе една от сполучливо следваните, а и финализирани /приемливо/ линии в сюжета. Поне него не ми отнеха с финала, та като няма друго за усмивка и това е нещо...


Спокойна вечер!  

Привет и от мен

Писах, писах...и за кой ли път вече постът ми се затри Ще се опитам да повторя ......

Марги , изчетох клюката за женитбата на Йозгю Намал и ...много ме развесели Особено как тя склонила да се омъжи за два пъти разведен мъж с няколко дечица под натиска на обществото и по негово настояване Вълкът нрава си мени, но козината? Но решението си е нейно в крайна сметка, току виж се получило, макар и много малко вероятно

От сериала Милост поуката за мен е, че понякога, проявявайки прекалена деликатност към другите, пропускаме собственото си щастие Ако всичко се казваше в прав текст, ако хората не живееха в лъжа помежду си, животът им щеше да се развива по друг начин...но не вслушвайки се в собствените мечти...щадейки ненужно и безмислено други хора, лъжейки ги, често заплитаме освен собствената си съдба и тази на хората около нас   Нарин и Дениз имаха силна връзка, защото спонтанно споделяха помежду си своите мисли, чувства, възприятия....всичко останало беше едно кълбо от лъжи, ненавременна намеса в чуждите работи, мълчание там, където трябваше да се каже истината и пораждащите се от това конфликти
За мен милостта не е да лъжеш, да премълчаваш, а да си добронамерен, искрен и да не усложняваш и без това заплетените ситуации ,  които ни поднася животът Нарин и Фърат изгубиха твърде много време в неизказани неща, недомлъвки, неизяснени обиди, ревност и прочие...същото касае и другите герои

lia-martin, привет и днес!

За статията за Йозгю и на мен ми се видя лекинко нескопосано написана, ама нали е в клюки. нет...какво да очаквам...
Място за художественост на четивото- няма как да има, наред с достоверност и истинност. Времето ще покаже какво и до колко е вярно.

За споделеното за сериала...само прибавям +1!  

Видях, че има мнения и в другата тема днес/тази само за Милост по БТВ/, жалко, че се разпръскват зрителите на сериала така. Щом тук може да се пише за него би било хубаво всичко и всички да са на едно място...ама нейсе, а и кое ли ни е по едно...



 -mas:

Демокрация мила, това е положението, утре ако повторят Мерхамет по друг тв- канал, ще има и трета тема Ние сме си многопластов народ, всестранно развити личности, как да е друго положението...

İbrahim Çelikkol........Dangerous eyes !!!

Така е и случая съвсем не е изключение- да, форумът е пълен с примери.   
Но както и да е...това да ни е кусура...както е в една приказка...

Мерси за клипчето!   

.....Ибрахимчо ала Фърат често свежда поглед към земята, може би така се концентрира?

lia-martin,  
Сега като го написа... и на мен ми прави впечатление, че на повечето снимки, а и в сцени главата му е леко приведена надолу. Погледа му тръгва по този начин...леко отдолу и постепенно се изравнява с нивото на очите. И при Джемил и при Фърат го наблюдавам това. Явно е като особеност на Ибрахим.
Определено ми говори за тежест, стабилност и увереност, малко е израз и на бабаитлък/в добрия смисъл /
Подобно движение на погледа респектира другата страна.  
Има и едно характерно държане и движение на ръцете му, пак според мен типично за Ибрахим и в реалния живот, леко встрани от тялото.



Не мога да намеря по-подходящи снимки за мисълта си, че компа ми и той запразни.

п.п. И на всичкото отгоре посред нощите правя сладки... 
с таз ваканция моите гарджета ще изядат и мен...  

Марги , точно така, мен по-скоро ми харесва този малко дързък, малко момчешки/хлапашки израз на лицето, отколкото някаква външна красота



Печи, печи сладки, а от януари всичко живо на диета

Вие от януари сте на диета, а моята баба днес ме гони с лъжицата, щото последно съм яла преди цели пет минути и видиш ли у Варна няма ядене! Дядо само се чуди какво му се яде и всяко второ изречение започва с " на Клю й се прияло...."  Нищо, че през половин час излизам да чистя сняг, че поне малко да се раздвижа... Помрънках си малко.

Лека нощ, момичета

Приятни сънища на всички!

Клю , така е с бабите и дядовците Сега му е времето да се поглезиш, но и това е до време