Как протича нормалното раждане?

Да, това за упойката явно е истина. Аз когато питах доктора от ЖК в градската болница за такава упойка, отговора беше- " Ами хубаво искай, ама аз от къде да ти намеря анестезиолог"
Една неделя получих силни присвиващи болки като менструални, които продължиха около час. После всичко премина, но остана една странна болка. Затова реших да отида да ме прегледат.
А от болницата ми казаха, че ако извикали такси, което да отиде да доведе доктора, се водело извънреден труд. И тогава трябвало да постъпя в болницата за 4 дни, защото толкова била клиничната пътека.
т.е или влизаш в болницата или няма да получиш преглед. Останах като втрещена!

Не знам, аз ли разсъждавам грешно, или в болница би трябвало да се приема едва след извършен преглед и при доказана необходимост.
 Защото в крайна сметка се оказа, че май болките ми бяха от рибника на свекървата

Прегледах се в частна болница, където живот и здраве ще раждам. Лекарят остана меко казано учуден от отношението на колегите си и изрази мнение, че по този начин се точи здравната каса... Не знам къде е истината, но щях 4 дни здрава да пазя кревата в болницата  

Аз мисля, че непосредствено преди напъните упойката се спира именно, за да може да се усещат.

Хм, не знам какво имаш предвид, че се спира. Тя се слага еднократно и има период на действие. Не си спомням да са я спирали по някакъв начин. Иначе съм чувала, че упойката може да доведе до забавяне на раждането. На мен ми бяха включили система окситоцин.

Аз не говоря от опит, така че не знам дали наистина е така. Така съм разбрала от разкази на момичета от форума. И ми се струва, че не е еднократна доза както при секциото, а постоянно се подава по катетъра. Но пак казвам може и да бъркам.

С тази бременност ми се наложи да полежа малко в патология. Отидох в Бърза помощ, оттам ме качиха в АГ отделението, прегледаха ме и едва тогава ми предложиха да остана там. Можех да избирам дали да постъпя или да си тръгна. Лежах 3 дена.
Лекарите в частните болници добре знаят за какво става дума, така че не са чак толкова учудени. Пък и някои от тях практикуват едновременно в държавни и частни болници.

За пътуването не се притеснявай. От изтичането на водите до започването на раждането има достатъчно време, а 80 км не са много. Дано времето е благосклонно и да не уцелите жестока зима.

Епидуралната -  и аз съм чувала, че при нормално раждане дозата се подава и регулира според ситуацията.

Има голяма разлика от раждане до раждане... При някой може и да протече наистина и 20 часа, а при други 5-6.... Всичко зависи от организма, контракциите и изобщо си е Божа работа.
Болката - пак всичко опира до търпимост. Ако до термина не родиш, ще те преглеждат всеки ден и ако преносиш повече от 5 дни ще го предизвикат. Аз раждах нормално, точно на датата на термина, от началото до самото раждане отне около 6 часа (със система за ускоряване), а реалното раждане на бебчо се случи с 4 напъна и точно за 8 минути. За болката - ако има болезнена менструация, значи има поне подготовка за това какво е усещането. Точно менструални болки, в края доста силни. Аз мога да кажа, че реално болка, с която да ми се налага да дишам според инструкциите на акушерката изпитах едва на 8мия сантиметър разкритие. Но аз бях с доста болезнен цикъл преди раждането и може би заради това не усещах такива силни болки. Самото раждане на бебето (излизането) не се усеща, т.е. няма болка, по - скоро зверски напъни като все едно ти се ходи по голяма нужда. Аз раждах без упойка, единствено усетих когато ме резнаха леко (но това трае точно секунда) и това беше... Когато излезе бебето се усеща едно невероятно облекчение в цялото тяло. За секцио не мога да кажа, имам раждали приятелки - раздвижването е доста болезнено до колкото знам. По принцип някой ден ако забременея с второ бебе пак бих го родила нормално и без упойка. Сестра ми например, никога не е знаела що е то болезнена менструация и при раждането бая се озори, а и не можаха да и поставят епидурална, защото пренасяше малката и водите са били доста тъмни вече... Но когато не знаеш изобщо какво да очакваш и каква би била болката е нормално според мен. Важното е да си до колкото можеш спокойна, да слушаш акушерките и да не се панираш. Аз знаех и се чувствах много спокойна, да накрая малко болеше, но в никакъв случай не е нетърпимо и т.н. Видиш и гушнеш ли бебчо, всичко приключва, не усещаш нито болка, нито нищо... 

Ето това намерих - може и еднократно, може и продължително. Тук все споменават, че им поставят катетър, та явно при раждане се използва продължителната.

2.5 Епидурална - (Сегментна анестезия) - при нея анестетикът се въвежда извън твърдата мозъчна обвивка (dura mater) в т. нар. епидурално пространство. При тази анестезия се блокират един или повече сегмента на гръбначния мозък.

2.5.1 Епидурална едноактна - при нея еднократно се инжектира анестетикът в епидуралното пространство.

2.5.2 Епидурална продължителна - при нея се поставя специален катетър в епидуралното пространство и през него може да се добавя анестетик, колкото е необходимо. Тази анестезия може да обезболява пациента и в следоперативния период дни наред.

Една приятелка ражда нормално с епидурална и ми разказа, че са й сложили някакъв катетър и от време на време са й вливали от упойката. По едно време когато се увеличили напъните си поискала още  , но й казали, че толкова й стига

На мен ми сложиха катетър, защото можеше да се наложи да ми влеят пак, но ми сложиха еднократна доза. Около час и половина или два по-късно родих, затова не са ми вливали повече.

 Да,поставят катетър и през него вкарват упойката на дози,най-често една или две и ако се притеснявате от клизмата,всъщност поставянето на катетъра е доста по-неприятно,особено ако имаш контракции,а в случая е задължително да не мърдаш,че може да ти повредят гръбначния стълб.Но пък поне според мен си струва,защото наистина много облекчава болката.

Слагали са ми и епидурален катетър и спинална упойка и изобщо не беше страшно и болезнено.Май шубето е по-голямо.И двата пъти ме държаха и нямаше начин да мръдна.

Между другото, посещенията ми в дни на отворените врати в частни болници показаха следното:

Епидурална ще има, ако раждането е с планова индукция, тоест знае се кога и къде трябва да присъства анестезиолог. Е, имат дежурен, но в повечето случаи май се планират нещата.

Да споделя и аз за моето първо раждане.Термина ми беше на 18 май.На 16-ти вечерта в 11ч ми изтекоха водите.Обадих се на доктора(бях си платила за избор на екип)и той ми каза да отивам в болницата и ако започне раждане да му се обадя да дойде.Отидох,направиха ми клизма и ме сложиха в предродилна зала.Нямах никакви болки и никакво разкритие.Стоях и си лежах до 7ч сутринта.Тогава моят доктор дойде.Видя ,че имам три см разкритие и ми сложиха епидуралната упойка.Болки усетих към 10.30-11ч(Не знам защо ,нали съм с упойка?)Напъни наистина не усещах,доктора ми казваше кога да напъвам.Болката я усещах около час и после спря.Родих много трудно,скачаха с акушерката на корема ми ,за да може бебето да излезе.Беше кошмар.Родих в 12.45ч.Накрая доктора каза,че било с много къса пъпна връв и изобщо не било слязло долу,а си стояло високо в корема,както и че съм с много тесен родов канал.Следващата година май месец ми предстои второ раждане.Макар да съм минала по този път изпитвам истински ужас.Колебая се дали да не е секцио. .Най-вероятно като наближи ще го обсъдя с доктора и се надявам да ме посъветва най-доброто.

Не знам какво значи да ти скачат на корема, всеки път като го прочета някъде и настръхвам, представям си го горе долу буквално... За епидуралната ми казаха, че разкритието трябва да ми стане 6 см и чак тогава ще ми сложат. Иначе е много важно да се стои мирно, но не боли. На мен ми бяха много чести контракциите, изчакахме да мине една и започнаха, но тогава започна и следващата контракция. Не знам как, но успях да не мръдна изобщо.

Ами да,буквално е.Много е неприятно.ужасно е,нямам думи направо.Дано не ми се случва втория път..