Как протича нормалното раждане?

Боли ли кърменето или? Майка ми разказа, че като е родила е трябвало да стиска зърната и са излизали някакви като спиралки защото се е получило някакво запушване ии са били зверски болки. Ама то сега може би не стоят така нещата щото нали уж медицината за 20 години се е развила. 
А и не разбрах бебето първо се кърми от едната гърда, при следващо хранене от другата или? И трябва ли да използвам тая помпа освен за облекчение или ако отивам някъде за цял ден примерно и бебето трябва да има готова храна? Как става тоя номер И трябва ли след всяко хранене ако е останало нещо в гърдите да го цедя с помпа? Толкова много неща прочетох за кърменето, че вече ми изглежда като сложна наука, не като нещо приятно.

П.П. Четох, че нощно време ако бебето реве не трябва да се кърми а да му се дава залъгалка  Грешно ли е?

И на мен ми "скачаха" по корема,не буквално,просто натискаше силно докторката с две ръце.Не беше приятно наистина, но другата алтернатива беше форцепс, така че съм и благодарна за положените усилия  
Бях леко синя на сутринта.

Грешно и даже абсурдно!Най- малкото не е редно да се оставя гладно бебе,а и ако искаш да имаш кърма, нощните кърмения са задължителни.Пролактина, които е основен за образуване на кърма се отделя в най-големи количества през нощта.
Аз лично в началото предлагах двете гърди до като ми тръгне кърмата.Постепенно дъщеричката ми премина към хранене от една гърда на около 3м.Не ограничавам времето за кърмене, сукала е и по 1:30ч.Боляло ме в началото, защото не поставях малката правилно на гърда.След като разбрах къде греша болка не е имало.Принципно кърменето не боли,ако боли значи бебето не е поело правилно зърното.
Определено е хубаво човек да се подготви за кърменето, защото на мен лично в болницата и АГ-то ми с нищо не ми бях полезни по въпроса.Повечето педиатри пък дават грешни съвети,така че, ако желаеш да кърмиш информирай се максимално и при проблем се обръщай към консултантите по къреме.

 

А за кърменето,  в началото ме болеше много и ми се бяха разранили зърната. Мажех се с крем с ланолин, специално за кърмачки. А дали трябва да го кърмиш през нощта- определено да!

Да, кърменето боли и болките може да продължат до месец. Медицината с нищо не може да помогне, освен с кремче Лансинох и да изтърпиш. Болката идва от това, че просто трябва да свикнеш с усещането, докато гърдите се адаптират. Не може да ги "тренираш" с обтриване с хавлия. Дори и с второто ме боля, защото имаше къса юзда и сучеше лошо.

Сори, ама няма такова нещо като "да отидеш някъде за ден", не и с бебе, което е изцяло кърмено.

В началото ще имаш повече кърма, отколкото може да изяде бебето. Може да я цедиш и запазваш, ако спазваш стерилност. Обаче не е гаранция, че бебето ще иска да яде от изцеденото и замразено мляко. А помпата не е магическа- може да се окаже, че не си способна нищо да изцедиш, то не е като в рекламите хоп- и литър мляко в шишенцата, а майката се хили като манекенката на снимката.

Ако не искаш да се препълваш, може просто за едни 6 часа да намалиш пиенето на течности и поемането на храна, при мен втория път сработи. Ама внимавай, при теб е първо кърмене и не си прави експерименти, докато не видиш, че се получава.

Честно казано, сложно е и не е особено приятно. Не е като по филмите- с дантелени нощнички и пастелни цветове. А бебето може да не иска да суче.

През нощта ако не реве, значи имаш огромен късмет. Но по-вероятно ще реве. Не мога да ти дам съвет, сега и второто не мога и не мога да го откажа от нощното хранене.

По принцип бебето се храни от едната гърда, после от втората, а на следващото хранене започваш с втората, редуват се, за да не се стигне до момента, в който едната произвежда много повече. Ако видиш, че едната изостава, храниш повече от нея.

Изобщо, в тоя форум много често сме го повтаряли: не се фокусирайте само върху невероятния ужас и евентуално намусената акушерка, ами хубаво прочетете и осъзнайте какво ви чака с кърменето, какви проблеми могат да възникнат, как се решават и кои съвети са добри, кои- абсурдни. За да няма после "нямах мляко", "спря ми кърмата" и подобни. Щото да, кърмата може да ти спре от нерви, ако не знаеш какво правиш и се приземиш с новороденото в небрано лозе. Затова по-малко четене на плашещи форуми и повече учене за кърменето. Нали знаете- повече пот в учението, по-малко кръв в боя...

Скачането на корема невинаги е "буквално", понякога бутат бебето с ръка и не е неприятно, а доста помага.

 Най-добрият съвет за кърменето,който получих аз е през първите две седмици да слагам бебето на гърда през час,час и половина (или почти винаги когато е будно),а не както пише по книгите на три часа.Така млякото слиза по-бързо,стимулира се лактацията а и бебето се учи да суче.В началото то е още слабо и бързо се уморява,суче няколко минути и заспива.С течение на времето то само си изгражда режима,обикновено след втората или третата седмица кърменето става през три часа през деня и е добре да има поне шест часа нощна пауза.Моето само си се отказа от нощното кърмене някъде към втория месец,но не при всички бебета е възможно,някои се будят и искат да ядат до доста по късна възраст.В началото кърменето е малко болезнено,но поне за мен болката беше даже някак приятна.
 Аз кърмех от различна гърда на всяко ядене бях чела някъде че имало предно и задно мляко и задното било по-полезно,а ако дадеш малко от едната и малко от другата гърда то не стигало до полезното мляко.Не знам дали е така,но е факт,че когато гърдата се изпразва напълно се произвежда повече мляко.И аз също мисля,че няма как да кърмиш и да липсваш цял ден,аз повече от едно кърмене не можех да пропусна,то при мен и по други причини нямаше как.

И не забравяйте, че общо взето както и да мине раждането, в 99% от случаите никой няма да ви пита дали сте обидени, недоволни от клизмата или някой е казал нещо накриво или ви е натискал по корема. След 2 часа сте в стаята, може с бебето, може и без. След още два вече се очаква, че ставате, взимате бебето и се опитвате да го кърмите, да го сменяте и всичко останало. Може да не остане време за спане.

Замислете се за всичките тия неща. И си вземете тапи за уши, че аз случих втория път на хъркаща съквартирантка с ревящо бебе.

След това си отговорете на тия въпроси:
- Колко време искам да кърмя? Месец? Три месеца? Шест месеца? До годинката? Над годинката? От отговорите зависи и как ще започнете и организирате кърменето.

Погледнете хубаво бебето. Свежо ли е? Разгънати ли са ръцете или са свити в юмручета? Колкото е по-"разгънато", толкова по-добре. Ако е свежо, ще се сеща да суче.

И тъй нататък. Мислете за дните и часовете след раждането, ключови са.

Аз пък да си кажа за клизмата - така се бях запекла последните месеци, че ми дойде като манна небесна 

Така протече моето раждане:

- 04:30 - първи контракции, нищо особено, болката е точно менструална, бяха на 10 мин. След това на 5, 7, 15. Пих Но-шпа, защото имах вече няколко пъти контракции продължаващи 1 час и зачаках, нямаше облекчение, което беше сигнал, че се почва;
- 10:00 - болките се позасилиха, но пак не бяха регулярни;
- 14:00 - отидох на преглед имах 2 см разкритие. АГ-то каза да се прибирам, че е рано и ако станат регулярни и по-чести от на 5 мин., веднага да ходя в болницата. Болките след прегледа вече бяха по-сериозни, но пък на 12-15 мин.;
- 17:30 - втори преглед вече в болницата, разкритието беше 3 см, пак ме пуснаха да ходя да се разхождам, но болките ми се усилиха още повече и не исках повече ММ да ме гледа в това състояние;
- 18:30 - постъпих в болницата, дадоха ми нощница, попълнихме документите, настаниха ме, взеха ми кръв и дадох урина;
- 19:00 - направиха ми клизма, преди това много се притеснявах от този момент, но когато настъпи моментът не ми пукаше, ама изобщо. Вкъщи се бях избръснала.;
- 19:30 - сложиха ми система окситоцин, защото разкритието не се увеличаваше, а болките бяха много силни, след системата контракциите почти се сляха, имах време само да си поема въздух между тях, казах ми ако искам да се разхождам със системата, но аз не можех;
- 20:30 - спукаха ми мехура, от тук до края болките бяха най-силни;
- 21:15 - вече имах 8 см разкритие и започнаха напъните, АГ-то ми беше до мен, държеше ми ръката и ми казваше да дишам, защото още е много рано. Това беше най-трудният момент за мен, едвам успявах да дишам, при положение, че цялото ми тяло ме кара да напъвам, но вече не усещах болката толкова силно;
- 21:30 - АГ-то ми каза да напъвам, реакцията ми беше "Ох, супер", щом започнах да напъвам, вече изобщо не усещах болката.
- 21:50 - отидохме на магарето, удариха ми упойка отдолу, за да не изпитам болка, ако ми направят епизиотомия;
- 22:10 - дъщеря ми проплака, почувствах голямо облекчение и радост. За съжаление не можах да я гушна, имах силно кървене и се съсредоточиха върху спирането му. Упойката ме беше пуснала и усетих последните няколко шева.
- 23:00 - пуснаха ММ при мен, докато лежах 2-та часа с нова система окситоцин.
- 00:15 ме преведоха в стаята.

Не беше страшно, а болката наистина се забравя, а ако имаш възможност за епидурална и това няма да усетиш. Моят най-голям страх беше епизиотомията, още повече, че АГ-то беше казала, че правят на почти всички първескини, неочаквано ми се размина, имах само разкъсване. Не съм имала проблеми със задържането на урина, нито пък с ходенето по голяма нужда, въпреки че ме беше страх заради шевовете. Само искам да спомена, че родих в държавна многопрофилна болница в малък град. Ако трябва да съм честна, болките от възпаления ми хемороид, който ми се появи в края на бременността, беше в пъти по-ужасна от цялото раждане или пък схващането на краката. Ако един ден имам второ дете, пак бих избрала да родя нормално.

Вдъхновена от предния пост, моето протече така:

3:00 - събудих се да пишкам. Докато събера сили и воля, усетих "пльок". Оказаха се водите. Станах, оправих се, взех си душ, нищо, че си бях взела и два часа по-рано. Нямах все още болки.
3:30 - първи контракции на три минути. Обадих се на АГ. Каза ми да се оправя и да тръгвам към болницата. Реших да се помотая още малко, все пак първо раждане, кой знае колко ще се проточи.
5:00 - пристигнах в болницата. Контракции - все още поносими. Разкритие - 5см. Юрнаха ме да попълвам документи, клизми, тонове...
6:00 - отведоха ме в предродилна. Пак попълвах някакви документи, контракции - все още поносими.
7:00 - сложиха ми епидурална.
7:30 - първи напъни, пълно разкритие.
7:40 - Лора изплака. Роди се без да ми правят епизотомия, без да имам разкъсвания.