Къде сте бре, девойки прекрасни? Никой няма тук, голямо затишие тези дни....



Ще караме внимателно в този сняг и все ще стигнем по някое време. Не ме притеснява , че вали сняг, даже е приятно, а ако затънем някъде ще звъня за помощ въпреки , че М е хвърлил веригите в колата за всеки случай, но не вярвам да се стигне чак до там. Ще копаем ако затънем.. 







само дето разходките ми са рискови
сняг валя само една вечер, в градината все още има, но по пътя е разтопен, че тук се хвърля сол като за световно. Проблема ми е да издрапам нашата улица, че тя си е на комшията и той трябва да си я обработва, ама на него не му пречи, че е заледена - та сме картинка с кучо - той тича и ме дърпа по леда
все пак в древния Рим са използвали ротвайлерите за впрегатни живитни 

Излизаме сутринта с шефа, гледам, че пред входа е ужасно заледено (пред нашия вход минава целия поток от блока и за спирката и за магазина и за училището и се събира в едни тесни стълби и се заледява за отрицателно време, няма време и сол да хвърлиш. А блока е цели 9 входа) и благославям наум, че пак са закъсняли със солта. Тамън издрапахме по стълбите и се сетих, че парите на входа вече аз ги събирам и аз трябва да купя
Та така, благослових се набързо, ама и сол забравих да взема от магазина, че шефа искаше да се прибира, а имах и още едно място за минаване 
Надявам се някой ден да се съберем и да поиграят децата, въпреки че видя Бояна какво ръмжане му удари. Така прави от доста време насам, когато говоря с някой. Просто не ми дава да съм на разположение на друг човек, това е. В момента, в който се разделихме с васотново усмивката превзе лицето и. И в тоз сняг- как не, голяма радост. Прибрахме се мокри, ама мокри.
Препоръчани теми