Искам да кажа ... (15)_15.12-21.12

Да внимават, да внимават, колко да внимават, и кога? Архивите са живи, и да започна да "внимавам" през 2015, написаното през 2007 (например) си стои  

От известно време и аз се замислям над този въпрос.
От една страна, стоя зад всяка една своя дума, която съм написала тук. Фактите, които съм споделяла, са реални; хората и местата, които съм споменавала - съществуват, мненията, които изказвам - вярвам в тях и мога да се аргументирам. Освен това винаги съм се опитвала да запазя относителна дискретност (не казвам анонимност), и не изпадам в подробности, които биха направили семейството ми разпознаваемо.
От друга страна обаче, ако някой тръгне целенасочено да търси "компромати", винаги може да намери, и от отделни реплики, извадени от контекст, да сглоби образ, който няма нищо общо с действителността... Наскоро позната ми направи забележка, защо във фейсбук съм "харесала" (забележете - не съм публикувала на стената си, а само съм "харесала"!) виц със расистки елемент - било много лошо за "имиджа" ми?!?

Та не знам. Вълнува ме тази тема, ще се радвам и други да споделят мнението си.

Минавам да кажа задължителното "Добро утро!"

Днес ми е кулминацията на седмицата и се надявам всичко да мине гладко.
Свекърите днес ще пропътуват близо 300 км, за да изгледат танца на внучката си, който надали ще е повече от 2 минути. Но какво да се прави - първа изява на голяма сцена. 

Аз сега ще се отдам на правенето на календар с дъщеря ми, че много закъснях тази година. Мъжът ми после ще го принтира и за довечера ще е готов, че баба й и дядо й да си го отнесат.

Абсолютно, така е Ама не става дума за компромати или лъжи, или каквото там би търсил някой целенасочено. Нямам такива опасения. Просто понякога тук се отпускаме да си говорим едни такива по..хм..пикантни нещица или просто се изразяваме с едни такива думички, които дори на майтап, не бих употребила пред децата си. В този смисъл не бих искала да ме четат...

Добро утро!
Сега като прочетох, че честитите на именниците вчера и се сетих, че и моят големия син имаше имен ден Може ли да съм такава шматка. Не стига, че разбрах че изобщо има имен ден чак като беше на 5 години, ами и редовно му го забравям от тогава. Аз не знам и на дъщерята кога ѝ е именния ден и дали изобщо има  Само на малкия знаем имения ден, защото е широко популярен и отбелязван.
Вчера беше и Коледния концерт на момиченцето ни. Големи сладури бяха всичките, еле пък моето . Само дядо Коледата на финала беше един такъв изсулен. Можеше повечко да се постарае с костюма и брадата, но карай. Подаръците го компенсираха.

Ха Доброто утро и от мен.
Вчера нямах включване, че ръчичката нещо ме боля... та си я пазех и писането ми беше забранено от моя милост. Но ви четох.
Хубав младеж видях. И аз имам. И моят си е хубав виЙ какво си мислите...
Пия си кафенцето с вас и обмислям...Месо трябва да си пазарувам тези дни та се чудя откъде да е.

Кукла Барби с гинеколог....любопитно....

За първа година по празниците оставам без домашна пастърма...много ме е яд.

Не знам дали е успокоение, но не си единствената 
За който не знае – Борис-овците имат имен ден на 2 май.

Аз май и преди бях писала. Куклата е бременна, бебето може да се вади от корема. Лежи на кушетка. Има и ехограф. И мъжка кукла с лекарска престилка. Гинеколог ще да е. 

Сесил, и аз. И мен много ме е яд, ама никъде не намерих телешко бонфиле тази година - отивало в ресторантите ми казаха. Вчера намерих контрафиле, но се поколебах, не съм правила от него и дали няма да е жилаво

ВалерИ, голямото ми дете като беше малко също недолюбваше Дядо Коледа. Даже веднъж презрително изсумтя  под нос: Дядка смотан! И това брада ли е - пУмУци! Защото "дядката" му каза, че джудженцата му казали, че нашият не си изяждал храната и ако не каже стихотворение, няма да му даде подарък.

Нино, много се радвам, че са ти оправили машинарията, че ми липсваше свежото ти присъствие. И аз съм много зле с техниката, чак ме е срам от децата.

Е, не било толкова зле значи Барбито....
Аз и Барби не купувам, с всяка изминала година все по-грозни и калпави ги правят. Има няколко щерката, но не играе с тях.

Здравейте!
Не успях да ви прочета назад, че много нещо сте изписали.

Чудех се дали да кажа нещо или по-скоро да се оплача. Нямам на кого - затова на вас :

Голямата ми дъщеря /15г./ ми скъсява живота. Постоянно е недоволна, крива, нелюбезна. Държи се отвратително с всички вкъщи. Имам чувството, че и "добър ден" да й кажа, пак ще стане скандал. Най-много ми тежи обаче, че изобщо не се разбира със сестра си /6г./ Просто недоумявам от къде такава ревност, да не кажа злоба и омраза. Ама ни най-малко чувство на обич няма към нея. Постоянно й се звери за най-малки неща. Снощи се скараха за един нож. Малката като сервирала приборите, взела ножа на кака си, щото и тя искала да има нож. Световен проблем стана - върни го, няма. Дадох друг нож - голямата не, искала си своя. Все едно името й е гравирано на него. Не ми го побира ума едно вече толкова голямо момиче да се държи така детински. И то при условие, че постоянно я моля да избягва конфликтите помежду им, защото ми носят много неприятни емоции. Изобщо не й пука на нея какво съм я помолила. Което също ми е много обидно. А в същото време постоянно иска от нас разни неща, които ние често пряко волята си позволяваме и правим и невъзможното да й угодим. Ето сега тъкмо преговаряхме да я води баща й на концерт в събота във Варна. Което е свързано с пътуване по нощите или спане там. Така ли се държи един човек, когато иска да му позволят нещо??? Разбира се, концерта отпадна.

Малката и тя си има своята вина, но според мен е очаквано - при условие, че кака й от години насам все я реже за всяка молба, хока я и й се кара, не дава нищо да й се пипне и едва ли не като влезе в стаята й пречи. То с който и да се държат така и да го отхвърлят по тоя начин, всеки ще се озлоби и няма да има желание да се държи мило. Казвах й тогава, че ще дойде тоя момент, когато малката вече няма да я търси за игри. Ето го, дойде. Не само не я търси за игри, но и преднамерено я дразни и се заяжда с нея.

Наистина днес ми е от скапано по-скапано. Нямам желание за нищо - дори да си вдигна ръката, за да си изтрия сълзите...

От доста време насам вкъщи.... просто вече е едно непрестанно бойно поле. Аз се уморих и .... Не ми е приятно вече да съм там. Май само когато спя се чувствам що-годе приятно у дома си.

Еми това е, оплаках се.
Извинявайте, че ви развалям предколедното настроение.

И аз съм се замисляла за писаното от мен във форума и сина ми, който знае ника ми и реших, че няма кой знае какво притеснително, да чете ако толкова няма какво друго да прави. Но при това натоварено ежедневие на децата и съвсем малкото свободно време, което им остава, би било доста странно да се наврат точно в бг-мама. Все пак ако пусна тема за новите си футболни обувки и поискам да ми решите задачите за домашно, нещо няма да е наред.
Много се изкушавам да оставя малкия за един час в детски куб, за да си свърша няколко задачи, но се сещам за случаите на злополуки с дечица и се отказвам, ще обикаля с мен. Жалко, а можеше услугата наистина да е по-качествена и хем децата да се разнообразят, хем ние да останем на спокойствие. Един път съм го оставяла и си го взех разреван с разкървавена уста.

Добро утро, специално към utro 77, дъщеря ми е на 13 до преди няколко месеца се държеше ужасно. Както казваш "Добър ден" да и кажа и ставаше скандал. Точно, бойно поле, горкия ми мъж. Сега е горе долу мила и добра. Предполагам, ще премине. Просто стискаме зъби, плачем тайно и така.

Здравейте и от мен!
Акаша, и аз вчера пред витрината с месо и колбаси отсвирих една бабка, която щеше само да попита, а директно си поръча 3 кг кайма. Директно казах на служителката, че аз съм наред и си казах поръчката. Стоя там с болно дете и да и чакам кефа, застана 5 мин след мен и веднага да поръчва. Рядко съм така рязка, но този път не позволих да ме изпреварят.
Звездна много ти е хубав младежа, за съжаление аз съм много голяма, а щерката прекалено малка

Исках в началото да споделя нещо в онази тема за любовниците, но тя така се изроди, че се спрях.
Телешко купихме около 30 кг. Шол и бут. На село всичко се намира . От сертифицирана ферма.

Утро, много тъжен пост, съчувствам ти. Наистина е много неприятно това - децата ти да не се разбират. Може би е от голямата разлика, знам ли...Или от особеностите  на тийнвъзрастта. Дано го преодолят, че ще се измъчиш.