"С дъх на череши..., или за нас - другите..."

Не, че Краси ми е първа приятелка, ама явно и на теб не ти кой знае колко по възможностите, щом смяташ горното смешно твърдение за вярно.

Ама тръпката с пари ще е друга  

А какви трябва да са възможностите 

Това го казахме още на 1 страница.
Ясно е, че има такива хора.
Но самото дело, самия акт си остава низша форма и това е.
Неумение. Неумение да се справиш.
Няма какво да се величае чак толкова и да се примира, да се ахка и охка.
Елементарно неумение.
И ако в 1 % се успява да се укрие, то в 99% от случаите винаги излиза наяве и винаги последствията не са розови. Неприятни са, както за участниците, така и за случайно замесените странични хора.

На теб кво да ти обяснявам...  Такова перде беше само още една в тоя форум, дидиела или каквато беше там, ако не си същата, щото е невъзможно да има две такива толкова еднакви шматки.


Процентите не са такива, и последствията не са толкова черни винаги.

При мен е нежелание, не толкова неумение.
Мога, но не искам, не ми харесва .

Никоя не ми отговори на въпроса от предната страница (зачекнахте скапания велинград) - как, Аджеба, Сколасвате с времето, как ви остава време, особено тези от вас, които имат деца.... как!?

Започна, когато бях на 28. Той на 30. Женен с 2 деца. Класика в жанра. Перфектното семейство с перфектните за света показни жестове и т.н. Аз по това време имах връзка с бившето ми гадже - бяхме fuck-buddies. Тоест свободен електрон пред света.
Той беше всичко, което бях търсила в един мъж. Супер интелигентен, свестен, отговорен, амбициозен, перфектен баща, секси... и разбира се опитен любовник. Излишно е да споменавам изпепеляващата страст и умопомрачителния синхрон помежду ни... Той твърдеше, че никога преди това не имал връзка, че винаги се е подигравал на смотаняците, които си съсипват семесйствата за едното е**не и т.н. Времето минаваше, станаха години. Той поиска дете от мен, поиска да създадем семейство. Жена му беше разбрала междувременно. Аз обаче се уплаших. Някак не се виждах в ролята на съпруга и майка. Живееше ми се. Връзката, която имах първоначално, полека-лека се заформи като официална, заживяхме заедно с младежа. И се озовах в патова ситуация. Един ден се събудих на 32 и осъзнах, че имам потребността да родя дете. Имах мъж до себе си, който ме обича, имахме общ живот, познати, семейни сбирки и т.н. И в същото време обичах друг мъж.
Забременях от мъжа, с кого живея. Планирано. И другият просто си тръгна. Бях обезумяла за известно време, но майчинството ме погълна. И така две години. До мига в който наскоро телефона ми изплю едно: "Как си?" и всичко започна по старому. Тайни срещи, изключен звук на телефона, скандали от стреса и копнежа, ревност, мъка, страст и див секс. Целия коктейл на клишето "забранена любов". Той все още иска живот с мен и е луд по мен. И все още продължава да е всичко, което съм искала от един мъж. Само дето сега вече замесените деца са с едно повече. Моето.

 
 А телефона на сколасващите не щеш ли?

 Ако ти е толкова зор, или срещнеш някой ще сколасаш, не бой се. Хората и през работно време успяват.

за мъжете веднага ти казвам-жените им стоят вкъщи и гледат
за жените-майките им, т.е. бабите гледат
майката на жената  води, прибира детето и, съпругът - в чужбина.
всякакви вариации

Ирис, питането ми е сериозно, а вмоя пост - обясних защо не се занимавам с такива глупости какво би ми коствало това.
А, да, разбира се, в съзнание съм, че жена ми може пък да сколасва, но щом иска да си трови нервите - ок  

Казва се "friends with benefits" .

О, сколасва се... Понякога за час, понякога за минути... Човек като иска, намира начин. Ако не иска - оправдава се.

както искаш, така го наричай - всички знаем за какво иде реч