"С дъх на череши..., или за нас - другите..."

ок
държа да отбележа,че не всичко съм споделила и няма да го направя
радвам се,че по някакъв начин бях полезна в темата
развитието й обаче ми даде представа колко закостенели сме все още в разбиранията си

 
Аз не те съдя, много добре те разбирам даже. Понякога има неща, които са по-силни от нас, понякога човек не може да разсъждава трезво заради чувства, не че е правилно и разумно, просто е човещина.
Прекрачвала съм правилата (макар и не точно с женен), знам каква е тръпката от това, чувството, че си безсмъртен едва ли не, че си хванал дявола за опашката и правилата не важат за тебе, а само за балъците и ограничените. Удоволствието е много интензивно, полетът - замайващ, много адреналин, ама после падаш от високо и много боли с години. Цената на такива криввания винаги е висока, обаче докато си на влакчето, приоритетите ти са изместени и краят (дори и да ти е известен теоретично) е някак нереален, реалното е само това СЕГА (а то е страхотно).

Бижу, моля те да ме извиниш. Оня ден наистина изчетох цялата тема за има-няма час, явно част от постовете ти са ме заблудили в кое калъпче да те сложа, а и очевидно има объркване с друга една писателка - Бюти . Страхотна е твоята история, дай Боже всекиму, и ти вероятно си точно това, което си писала в профила. Радвам се, че ТМ е достатъчно умен, за да го оценява.

И за друго се извинявам. Не съм права да съдя от амвона, не че съм съгласна с практиката за ловуване на любовници заради спортната страст, но и аз имам дъщеря и син - не знам какво ще се случи с тях един ден, може би въпреки цялото ми старание да им внушавам определени ценности някой от тях ще се окаже точно такъв. Би било ужасно за мене, признавам.
За мене тези професионални любовници за дълбоко ощетени хора, които имат огромна вътрешна празнота и се опитват да я запълнят безуспешно по начин, сходен с алкохола, наркотиците или комара. Щастието им винаги е краткотрайно и неудовлетворително, затова винаги търсят следващото. Но то пак е за кратко и бързо омръзва, затова - следващото. Обаче то омръзва още по-бързо, а неудовлетворението ги гложди все така. Жал ми е за тези хора, че не са в състояние да познаят щастието и хармонията от една продължителна, открита, изпълнена с доверие и без лъжи връзка.
Не знам защо се заблуждават, че владеят перфектно положението и никой нищо не знае. Това е пълна илюзия - всички знаят, само че в нашия доста ориенталски свят наричат с презрение жените к..ви, а на мъжете ръкопляскат. И е въпрос на време някой злобно да подхвърли тази истина на децата им. Гаранция, че ще бъдат отвратени, шокирани и наранени. Както със сигурност са наранени и другите косвено засегнати участници. Няма такъв филм - те не знаят. Разбира се, че знаят (доброжелатели бол) или поне се досещат по стотици дребни признаци, защото когато човек живее с някого дълго време, забелязва и най-дребната промяна в поведението. И няма такъв филм - знаят и не страдат. Не е нормално човек да не ревнува, ако има поне малко чувства. Ако не страда, значи вече ептен не му пука за този, с когото живее.
И това не е гарантирано - здравомислещи, владеещи положението любовници, които не се влюбват и не правят драми. Никой не е застрахован от сляпата неделя. Даже напротив, със сигурност всеки един ден си намира майстора и си плаща гяволъка стократно.

Когато започнах връзка с ММ, още не бях напълно приключила предната, макар че тя беше практически мъртва от доста време. Стана така, че спах с бившия може би месец, след като вече бяхме гаджета с мъжа ми. Не беше случайно, нарочно го направих, защото предната връзка беше доста разрушителна за мене и трудно я прекратих, исках да съм сигурна, че вече окончателно съм обърнала гръб - и така си беше. Още при следващата си среща с ММ му казах, както си беше. Защото още от първия ни ден имаме споразумение да не се лъжем (и да не си изневеряваме) и го спазваме до ден днешен. Нямаше скандал, нямаше драма, нещата станаха още по-хубави, точно защото между нас нямаше някаква мръсничка тайна. Не разбирам хората, които нарочно си цапат връзките с лъжи, шикалкавене и друга подобна гадост. Спокойствието да не се налага постояннно да внимаваш кога в какво си излъгал, да не те гложди съвестта, че правиш на маймуна човек, на когото държиш, да си сигурен, че отсреща имаш същото - това не бих го сменила за никакви краткотрайни тръпки. Ако все пак се случи някой от нас да кривне, това просто не би могло да е така случайно и инцидентно, ще е някакъв дълбок поврат в отношенията ни, след който бракът ни просто няма как да продължи. И със сигурност няма да бъде тайна.
Апропо, и друго не разбирам - тая страст към нещо новичко. Аз пък съм обратният случай - сексът с нов партньор никога не ми се е получавал истински добре от първия път. Ами той не ме познава, не знае кое, как, кога, а дългогодишният партньор е като виртуоз на цигулка - знае перфектно винаги как да ме "изстреля" - и съответно това важи реципрочно.

Интересно ми е, кои разбирания са закостенели?
Какво може да означава закостенели разбирания по отношение на грубата намеса на трети между двама?

Аз нещата ги виждам така: ако си харесам мъж, и той отвръща на моите сигнали, малко ще ме интересува дали е обвързан или не - когато привличането е чисто сексуално,  факта, че той се прибира при друга няма да е от голямо значение. Не бих се и обвинявала, не мога да приема и друг да ме обвинява - не съм аз тази, която е длъжна да пази семейната чест.

Намесени ли са чувства, обаче, изобщо не бих се захващала, колкото и пеперуди да пърхат незнамкъдеси. Имам ли чувства към някой, не мога да го деля с друга и това е. Затова не разбирам и жените, които се впускат в такива връзки. Това си е мазохизъм от най-чист вид.

Да не би любовницата да му е опряла пистолет в челото на милия? Кой носи отговорността за семейството - тя , или съпруга?

Ако погледнем само от страната на любовницата обаче, то тя не получава кой знае какво, ти сама си го написала преди да ме цитираш. Тя хем го дели с друга, хем не го оставя. Какво се нарича това - мазохизъм, садизъм или какво?

Интересно, а мъжът ти ако ти изневерява, пък вечер се връща в твоето легло, пак ли няма да те интересува?

Към мен ли е въпроса?

Това е така.
Не отговаряш на въпроса: тя ли трябва да пази семейната чест?

Камъчка, чела съм историята ти внимателно, най - вече с " изследователска " цел и стремейки се да да оставя в страни личните си убеждение и отношение.
Трагичното, лично за мен е, че виждам една безпардонност, която се налага за норма, а липсата на всякакви задръжки се счита едва ли не за нещо, което извисява над всичко и всички...
Морал е мръсна дума, повод за насмешка, остроумничене и общо взето тъпотии с цел да донариташ падналия, след като си го зашлевил.
Да се обяснява нахално на един мамен човек, какво е способен или неспособен да даде и пр., и си заслужава случващото се е точно толкова грозно и обидно, колкото предизвикалите и живеещи в подобни простотии, боклуци.
Разбира се, всеки е свободен да живее, както му харесва, но до там, където започва чуждото пространство.
За мен, тези които са лишени от всякакво чувство за мярка, граници, задръжки и садистично хихикат, напъвайки се да сложат на това корона за норма на поведение, са точно такива - боклуци, защото това не може и не трябва да бъде приемано за такова, и точка по въпроса, що се отнася до мен.
Не може хем да си много отворен, много по-така, и все някакви извратени по-та, а да се криеш по дупки и ъгли, след като оставяш л****а след себе си.
Гнусно и долно е, и независимо от напъните да се маскира с череши, сливи и пр., няма как да си смени дъха.
Никаква толерантност в мое лице е възможна, що се отнася до подобно отношение.
Та трагедията винаги е пълна, що се отнася за скапано отношение.

Аз изобщо никъде не говоря за семейна чест. Разглеждам само състоянието на любовницата. Тя се е навряла в отношения, които не са благоприятни за никой нормален човек. Единствено мазохистите могат да изпитват удоволствие и удовлетворение от това, когато им е гадно, а садистите пък, когато на други им е гадно. А знаем, че нито садизмът, нито мазохизмът са присъщи нормални състояния, това са хора със сериозни психични отклонения.

Да де, какво значи "навряла се е"? Тя ако се бута на мъжа, а той не я иска, как ще й се получат нещата? Няма начин.

не,всеки пази своята - и разбира че може да си начеше крастата някъде другаде (щом няма чувства) без да руши семейства  

Ами не, тя е избрала да си начеше крастата точно с този.
КАкто каза: всеки си пази "семейната чест". Отговорността е на мъжа.
Как се рушат семейства? Ако не е тази, ще е друга. Съжалявам, истината понякога не е мн приятна.

Към теб и всички останали дами, за които не е проблем да си лягат с женени мъже.
Дали за тях няма да е проблем, ако мъжът им не си вдига панталоните, а вечер се прибира в уютното семейно огнище, да нацелува децата и за втора порция секс за деня...

За мен изобщо не е проблем. Сексът е като храненето: физиологична нужда.

Ако са намесени чувства, обаче, то тогава има проблем в мъжа ми и връзката ни, не в жената, с която е спал, която и да е тя.

Не ме интересува как се рушат семейства и каква е позицията на мъжа. Интересувам се каква е позицията на другата. Болна ли е, мръднала ли е, няма чест и достойнство ли, мазохист ли е, садист ли е, каква е? Това питам. Другите отношения не ме вълнуват толкова, интересно ми е кое точно кара някоя патка да се постави в такава ситуация.