Индийски сериали, филми и традиции ~ Тема 11

Сурач каза на Чото да се махне от пътя им и да върви в магазина. Чото каза на Сандия, че тъкмо е започнала да го учи на английски, а сега ще си тръгне, без нея нищо нямало да запомни. Лелята му каза, че човек е нищо без своята жена, как ще изгони половинката си? Той и каза да не се бърка, това си е техен проблем. Чото му каза, че ако тръгнат ще застане пред гумите. Сурач му каза, че за пръв път му се противопоставя, а Чото отговори, че и той за пръв път греши. Сандия каза на Чото, че всеки има отличителна черта, а неговата е усмивката му, така че сълзите не му отиват. Каза му да не плаче, а да се усмихва заради нея. Сандия добави, че иска Чото да е щастлив заради нея, да си играе и да си учи уроците, иначе ще му издърпа ушите. Чото я попита нещо от рода на това дали ще идва пак да му помага. Тя му каза, че вече е голям и че трябва сам да се учи. Каза на Чатури да се грижи за всички вкъщи, но също и за себе си. После каза и на двамата с Чото вече да се връщат на работа. Чото каза на Сурач, че може вече да тръгва, но той няма да му проговори до края на живота си.

Сурач попита дали мястото е свободно и каза на Сандия да седне, също че автобусът тръгва след 15 минути. После имаше музика и не знам какво ставаше в този момент. Сандия си мислеше, че е било по добре Сурач да я отпрати още преди. Сурач си мислеше, че бракът и е отнел много.

Лелята и Сантош си говореха. Тя казваше на Сантош, че във всяка къща има по нещо и че се е опитала да убеди Сурач, но той не я е послушал. Менакши каза, че майка му се е опитвала, но не е могла също да го убеди. Каза, че не разбира Сурач, дори мъжа и когато и се ядоса Сурач прави всичко възможно да го разубеди, да не я гони. Бащата на Сурач каза да престанат да говорят. Сурач каза на Сандия, че автобусът вече е тук. Показа и куклите, които са правили. Каза, че са нейните и че затова и ги е сложил в багажа да ги носи със себе си. Даде и и нещо друго, но не разбрах какво. Каза, че не е толкова скъпо и че може да и потрябва по пътя. Вероятно ставаше въпрос за дреха. Каза, че вече ще тръгва. Сандия му каза, че когато е имала затруднения той винаги е бил до нея. Помогнал и е толкова, че никога няма да може да му се отплати. Понеже знае, че го е направил от сърце, иска да му благодари. Понеже куклите не ги е направила сама, остави едната за него.Сурач си мислеше, че ако остане няма да успее да се овладее. Реши, че е по добре да си тръгне. Сандия се питаше какво се случва с нея. Тя си тръгва, но има чувството, че трябва да остане. Сурач решава, че е по добре да я придружи до града, че не бива да я оставя сама. Казва на шофьорът да спре. Купи си билет за Джайпур. Някой от пътниците попита Сандия дали пътува сама, никой ли не я придружава. Явно Сурач се е качил на друго място, за да не го види Сандия, или все още не се бе качил. Сурач се сети, че не е казал на никой, че тръгва и може би ще се тревожат. Реши да се обади да каже, че е със Сандия и ще се прибере на другия ден. Викрам вдигна телефона. Сурач му каза да предаде на майка му, че ще придружи Сандия до Джайпур. Звънна телефона на Сандия, беше бащата на Сурач. В това време някой попита Сурач дали е с автобуса за Джайпур, кога ще стигнат. Сурач каза, че не знае. Баща му каза на Сандия, че трябва да и каже нещо важно. В това време стана пожарът. Някой каза на всички да запазят спокойствие, който иска да разбере нещо за близките си да се обърнат към бюрото за информация. Сурач видя, че някой държи куклата на Сандия. Май беше някакво дете, Сурач попита от къде има тази кукла. Тя каза, че една жена и я е дала. Тази жена била помогнала на много хора, превързала и нейния крак. Сурач попита къде е жената и тя посочи.

Менакши сервира вечерята вкъщи, но родителите им отказаха да вечерят. Викрам попита майка си защо се тревожи, нали Сурач вече се е спасил за винаги от лъжите на Сандия. Какво я натъжава, че е толкова угрижена. Сантош каза, че бракът не е като дрехите, които носят. Дрехите се сменят всеки ден, но ако причиняваш болка на други хора, ти също страдаш. Сандия не е жена само на Сурач, но и тяхна снаха. Човек е превързан дори към старите си мебели, които изхвърля, а сега си заминава човек.

Сурач помоли някой да му даде телефона си. Не разбрах на кой звънеше, вероятно на Сандия, но никой не вдигаше.

Сантош попита мъжа си защо не е спрял Сурач, нали винаги е подкрепял Сандия и винаги е бил срещу другите. Защо сега не е казал нищо, защо е замълчал? Каза, че има право да знае какво му се върти в главата. Той продължаваше да мълчи. Накрая отговори, че няма нищо за казване, нали Сандия винаги е била нейн враг и каквото и да се случи за всичко е обвинявала нея. Сега нея я няма и цялото семейство ще бъдат щастливи. Нали винаги е искала това, сега може да отиде да почерпи. Сантош призна пред себе си, че този път съпругът и не греши. Винаги е искала Сандия да си тръгне, но днес, когато я няма не разбира защо душата и не намира покой.

Човекът, на който Сурач бе поискал телефон си го поиска обратно.

Онази леля отиде в къщата на Сантош и започна да хлопа по вратата. Сантош излезе и я попита защо е тук. Тя каза, че е чула по новините, че автобусът, с който е пътувала Сандия е катастрофирал. На сантош и се искаше това да не е вярно.