Италия 147

Благодаря ви! Продължаваме напред, а и свекърва ми едва ли би искала и очаквала друго, доколкото я познавах. Единственото и' желание беше да може да види още малко Адриана как расте. Уви, болестта и' се оказа по-силна...
Шапка свалям на зълва ми. Успя да се мобилизира и да ни побутне всичките, а нй-вече свекър ми. Ще сме всички заедно следващите дни. Ясно е, че празника няма да е празник, но поне никой няма да е сам. И затова се иска силен дух!

https://www.youtube.com/watch?v=cUYWI_arRZc

Мила Мирена, моите съболезнования. Подкрепяйте се и си спомняйте за свекърва ти, говори за нея и на дъщеря си. Така ще е с вас по някакъв начин винаги. Аз силно вярвам, че родителите на Дамиано и моят баща, дядо и баба са наши закрилници. Това ми помага сякаш да не загубя връзка с тях ...


Маркрит, първата книга за родовете съм я чувала и ми е интересна, за втората нищо не знам. Но и двете ги нямам.


Иначе ние сме утре двамата, за пръв път сме двамата на Нова година сами и ми е малко странно.
Дори не съм се подготвила с нищо особено, нито имам подарък за 1ви ( РД на Д.), понеже тези дни съм на работа сякаш ме изненада, че утре е последният ден ...
Но общо взето имам основната концепция - имам чудно пиле, което правя всяка година по един и същ начин ( друго засега нямам и не съм намислила утре ще посетя ЛИДЛ ( дали работят?) и ще видя,  а за 1ви мисля да направя супер миниатюрна торта за РД, за която сега изследвам рецепта. На 1ви ако е хубаво времето ще отидем и да пийнем нещо на морето, да направим снимки, да се разходим. Но ако е някакъв клинч, предпочитам да стоим на топло.


Аз вече почти цяла седмица вървя ежедневно в парка по няколко км. и на тапирулана привечер, направо както казва папата "молете се за мен", защото засега се справям, но никак не искам да се предам!  Правя и една програма клекове, която ми препоръча моят доста фит-нат вече приятел и съм доволна от себе си. Много ми се иска да изградя някакви навици, а тези са ми най-трудни. Обаче казват, че след 6 седмици упорство се преминавало на етап 'имам нужда да го правя'. Засега предимно ми е ужасно досадно, но се разнообразявам, слушам музика докато вървя в парка, гледам сериал, докато ходя на пътеката и що годе минава времето ....

Не ви казвам нищо отсега, защото утре пак ще вляза да си пожелаем весело посрещане на НГ ( и евентуално да си чукнем тук среща скучаещите  )

Мирена,

Една приятелка ме пита какво ще правим за НГ и казах, ми нищо особено - след вечеря ще осткочим до Лугано, където традиционно правят готин концерт, ще пием едно шампанско на площада, ще видим малко лудница и това е. Казах, ако искат да се присъединят, супер. Ние ще сме с Андреа, техните деца са на същата възраст. Е, като започна да ме зарива със смс-и за ледена пързалка в Локарно в ранния следобед, ама да се приберем по-раничко. Викам, абе нямах това предвид. Тогава не искам ли същата програма в Комо? Накрая ѝ казах, че изобщо не съм заинтересована от детска лудотека в следобедните часове и в полунощ да съм идеално трезва под юргана, ами исках евентуално да успея да ми е леко забавно и че на детско следобедно парти това нямам как да стане. Тя пък се засегна, много тъпо.

Лени, преди малко чух по новините, че утре при вас идва голям сняг, хъм.
За спорта все пак трябва да си намериш дисциплина, която поне те стимулира и зарежда. Не е задължително да ти доставя удоволствие по време на самото изпълнение. Голямата скука и след 6 седмици е голяма скука. Пробвай различни.

Еми ти си я утрепала:))) Жената мисли за децата, ти ...  

Не знаех за снега, ама лоша работа, значи трябва да се напазарува утре рано, щото нямаме зимни гуми ( което ви го споделям от 10г.. всяка зима:) Така ако ни затрупа поне да имаме леща 

Значи, в седмиците преди Коледа на толкова много детски соарета водих, взимах, присъствах, че ми трябва поне едно самостоятелно посещение на i peggiori bar di Caracas, за да ми мине! Ясно, че няма да е сега на НГ, ама чак пък ледена пързалка...

що бе, какво и е на ледената пързалка? от всички детски празненства (на които от години ходи мъж ми), пързалката е единственото, което бих посетила.

при мен никакво готвене утре, работя цял ден и още не съм си оправила багажа 
ще появя и аз за пожелания около полунощ 

(пп. тук е голям студ от понеделник, при положение, че не съм зиморничава. Лени, ако те успокоява, и аз никога не съм слагала зимни гуми. за градско каране, ше ме извиняват, ама не сме в Норвегия, нито поне в Трентино, изобщо не могат да ме убедят, че са ми жизнено необходими  )

Гледам, че е нямало скучаещи снощи. )))))))

Честита Нова година! Нека бъде много хубава за всички!

Честита Нова година и от мен:) Нека е пълноценна, разнообразна и интересна, най-вече всички да са здрави!

Ние снощи доста се замотахме, не знам дали защото си бяхме само двамата, но аз започнах с вечерята в 19ч, като преди това решихч е имам нужда да се боядисам, например. Общо взето не че ни свари неподготвени 2015та. След това гледахме Европейскита награди на МТВ и се самовъзмутих колко звезди аз не познавам  за техни песни да не говорим... по-често трябва да включвам защото много се почувствах остаряваща.

AUGURI !!!

Ние пък си бяхме тримата в къщи ,тъпичко беше, с гледане на ТВ...  
Но пестим за ските през февруари.

п.с. По- голямо падение във външния си вид на НГ не съм имала.....по анцунг !

За много години, момичета! Лени, да ти е жив и здрав рожденика!
Фей, вълнуващи емоции отвъд океана ти желая! Признавам си, завиждам ти
Аз започнах годината с желание за чистене и хвърляне на стари неща. Не само физически, но и психически пречистена се чувствам. А, де...шантава работа...

Честита Нова Година, дами! Радвам се, че за поредна година, макар и не точно в Италия, имам възможност да съм сред вас и да преживявам италиански моменти, които много, ама много са започнали да ми липсват Бъдете здрави - вие и семействата ви!

Ние снощи бяхме в Лондон на парти на приятели на приятели. Странно беше малко - като студентски купон, само дето нямаше кой да прави секс в съседната стая, но почти  Пъстра компания - лесбо и гей двойки, фризьори, свръхартистични музиканти - всички много мили, но 25-годишни, че малко пенсионери се почувствахме с Ц.

Иначе за Коледа си бяхме при родителите. Моята беше тъжна - баба е на легло от месец,а жената, която я гледаше напусна с нелепо обяснение и сега майка ми пак се грижи за нея. До няколко дни ще я даде в хоспис, но видях как майка ми само за дни се е състарила от грижи и мъка и това ми разбива сърцето. И за баба ми е много мъчно, но това е животът. Радвам се все пак, че се прибрах - поне вярвам, че присъствието ми се отрази освежаващо на нашите.

мирена, съболезнования!

Лени, да ти кажа за книгата и аз - купих си я и съм я преполовила. Очаквах някакво по-лежерно четиво, а то наистина се оказа изследване на периода. Забавна е и премерена - много ми харесва. Да ти е жив и здрав Дамиано!

Иначе днес не сме мърдали никъде - издънихме диваните, утре вече искам да има малко екшън. То Ц. е и на работа, а аз мисля малко да постегна къщата и да се раздвижа. Мразя 1 януари 

За много години, дами! Дано 2015 донесе на всички вас мечтаните неща и случки! Бъдете здрави!  

Мирена, съболезования за загубата ви.  


Ние посрещнахме новата година мирно и тихо, само двамата си бяхме и понеже ми се стори студено решихме да не излизаме, такс че пропуснах възможността да пия спуманте на площада пред Дуомото за пръв път в живота ми  
За сметка на това прибирането ни от България на 29 декември стана с двучасово закъснение, поради снежната виелица на летището. Освен това в самолета имаше няколко известни лица от бг артистични среди, един компютърен маниак на седалката пред мен, една девойка със сребърна коронка на глааата, двама травестити, единият/едното/ от които доста готин/о, и двама италиански предприемачи, които през цялото време се надприказваха кой е по-велик. Изобщо, както каза мъжò,  "това беше перфектния кастинг за история, в която самолетът трябва да се разбие на някой остров"      

И сега вече ни завъртя ежедневието...

Добре си направила, последният ( и единствен) път, в който съм посрещала НГ на площада се разболях като куче наистина не помня по-болна да съм била в живота, освен това стоенето прав и удрянето на крак-в-крак в тоя клинч, блъскането с хора и една насилена приповдигнатост забелязах, които никак не ми харесаха. Все пак площада на Фурле не е и Таймс скуеър ..))

Льоли аз от 2д съм в Даунтън Аби маратон, който приключи, всъщност и както се сещаш съм цяла лейди Мери . Размислих се върху викторианската епоха ... И реших нещо да те попитам:)) Какво според теб, все пак си там от няколко месеца вече е останало, като отношения в обществото? Такава яка сегрегация възможно ли е да не е оставила никакви следи няма и 100г след това.  Аз в Лондон забелязах, че са страшно учтиви, вече получих отговор защо, но наистина ли са толкова учтиви например,  всички и до ден днешен ( защото това според мен това е единият ефект от този период да кажем положителния). Изобщо според теб какви отпечатъци е оставил този период в/у хората/внуците на цялата тази огромна каста на слугите

Като търсих отговори попаднах на страшен документален филм точно на тази тема, който е в 3 части аз гледах 1вата днес ще гледам и другите. https://www.youtube.com/watch?v=7h-sNcwUSHk много ми хареса и силно го препоръчвам, защото покрай Даунтън сякаш има една романтичност и идеализиране на тези отношения ( горен-долен етаж), което и в док. филм казват, че поражда носталгия ( ненужна и сбръкана, подобна на тази по социализма у нас може би)

Но все пак ти ходиш по тези улици и контактуваш с тези хора ще ми е интересно ( ако искаш) да ми поговориш по темата:))

Скоро гледах един филм на Полански, който много ми хареса и където косвено се дискутира викторианската епоха. Любима реплика от филма ми стана (макар и да е маловажна за основната драма):
"Удоволствието от общуването в една по-интровертна епоха..."
И наистина, не съм чак толкова склонна да се захласвам по викторианството или нещо друго, но признавам че ми тежи пресилената екстровертност на съвременните порядки.