Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение-Тема 6

Не е късно да потърсиш друг лекар във Варна, който да те подкрепи. Шанса да родиш вагинално с лекар, с подобна нагласа е много-много минимален.

Освен теоретични усложнения има ли нещо, което те притеснява за бебето?  Да са видели някакъв проблем при прегледите? Ако предварително не се знае, че има проблем с бебето шанса за усложнения е много малък.
Аз лично определено бих заложила на лекаря в Разград. В малките болници нещата обичайно се случват много по-лесно. А и очевидно имаш подкрепата му...

Ох, какво да ти кажа...Мисли положително:) вярвай, че ще стане:)
 Ако си в девети месец защо пиеш магнезий?

И аз бих останала да раждам в Разград, и там се раждат немалко бебета. А ти като си още в 7 месец защо се вглеждаш в контракции. Още не са определящ признак, май...

Здравейте Включвам се да разкажа как мина раждането, че не ми остава никакво време с двамата...
На 11.01 в 2:00 ч. през нощта ми изтекоха водите, взех душ и събудих мъжът ми. В 2:30 вече бях в болницата, контракциите ми започнаха почти веднага и то на 3-4 минути, провериха ме за разкритие беше само 2 см., вече усещах силна болка и исках епидурална упойка, но ми казаха че за нея трябва да имам 3 см. Започна чакането   болката беше ужасна, краката не ме държаха, клекнала опитах, седнала опитах, но никак не беше по-добре... Лежах и на всяка 3-те минута се превивах, сграбчвах мъжа ми за якето и го притисках силно в мен (имах чувството, че това ще помогне)   ... Малко по-късно пак ме провериха и разкритието не беше мръднало, още беше 2 см. , вече се чувствах много зле, контракциите станаха на 2 и 1 мин. , повърнах 2 пъти от болката, започна да ми се вие свят, честно казано се молех да припадна, поне да не чувствам болка... Едва издържах още няколко контракции и вече пищях и се молех за упойката ми... Последва пак проверка и РАДОСТ - имах 3 см., а при контракция - 4 см. Свалиха ме в родилна и трябваше да чакам анестезиолог, той закъсня, като дойде ми се представи, а аз му изкрещях в лицето, че си искам упойката   Беше млад и каза - добре, спокойно, аз за това съм тук... Последваха няколко дъъълги въпроса - имам ли алергии от нещо и т.н., после дали съм прочела листът, който съм подписала на упойката и тем подобни.... Най-накрая сгънаха ме, за да ми я сложат, докато я сложи получих 2 контракции, не трябваше да мърдам, беше ми много трудно, но мина... Сложи я и се преродих, вече можех да говоря спокойно с всички   Часът беше около 6 сутринта...
Зачакахме разкритие, към 10 ч. вече имах 10 см., но нямах напъни... Малко по-късно, упойката започна да отслабва и се поизплаших, в 11 без 10 дойдоха две акушерки и започнахме с напъването... Обясниха ми как да напъвам, кога и как да дишам, постоянно ме окуражаваха и успокояваха, даваха ми сили !!! Мъжът ми беше там и постоянно питаше бебето възможно ли е да излезе от там   Дълго и трудно беше излизането на главичката на бебето, наложи се да ме натискат няколко пъти върху гърдите... 11:15 ч. вече имахме главичка, остана само тялото, 11:30 с още 3-4 напъна и вече доста силна болка се роди и проплака моят втори син !!! Дадоха ми го веднага, мръсничък, оставиха пъпната връв 5-10 мин., след това предложиха на таткото да я среже, но той отказа, не успя да понесе и това   ... Александър се роди 3,600 кг. и 51 см., преносен 10 дни, но пък за това време явно се беше научил да си държи самичък главата ) Аз имам 9 малки шева...
Така приключи моето второ раждане Понеже не знам как да скрия текста, ще помоля да не се сърдите, ако съм изплашила някоя с нещо от написаното !

П.С. Чувствам се хиляди пъти по-добре след това раждане, от колкото след секциото !  

Браво! да сте живи и здрави Това с анестезиолога ми хареса и аз така чаках моя

Канарска-маймунка, и тук честито и всичко най-хубаво. Този път май повече те измъчи чакането...
Мечтая и аз за такова раждане като твоето.

Един бърз отчет от мен - днес бях на тонове - всичко е перфектно. Доки само ме пита кога ми е терминът, отговорих й: На 17-ти. (в ЖК-то така ме водят) а Тя: 17-ти кой? Ха-ха, аз изглеждам като мечка вече, а тя си представя, че мога да изкарам още месец. Викам: На 17-ти януари. А тя: Нали знаеш, че преносване се води след 14-тия ден от термина? Аз: Да, знам и си чакам.
 
И това беше. Не ме пита вече и не отваря дума за предишно секцио и т.н. Утре пак съм на тонове и така.
Имам контракцийки от седмица нощем, но през деня нищо. Добре се чувствам, даже още не съм психясала от чакането.

Иги, желая ти много, много успех ! Вярвам, че ще успееш, усещането след това е много по-приятно 

Здравейте!
Бях писала в една от старите теми преди няколко години за това как е минало първото ми раждане. Накратко: 5 дни след термин, предизвикване със система, разкритие до 5 см за 6 часа и секцио. Сега съм бременна и живот и здраве през май ще си имаме второ детенце. Отново се следя при същата докторка като първия път. Тя със сигурност няма да ми разреши да се пробвам да родя нормално. На първа страница видях само 1 име на лекар, подкрепящ ВБАК в София. Следих темите във времето, но не съм запомнила други имена. Моля Ви да ми препоръчате или поне да посочите лекар, при когото знаете, че такъв "опит" е приемлив. Благодаря!

Здравейте!
Бях писала в една от старите теми преди няколко години за това как е минало първото ми раждане. Накратко: 5 дни след термин, предизвикване със система, разкритие до 5 см за 6 часа и секцио. Сега съм бременна и живот и здраве през май ще си имаме второ детенце. Отново се следя при същата докторка като първия път. Тя със сигурност няма да ми разреши да се пробвам да родя нормално. На първа страница видях само 1 име на лекар, подкрепящ ВБАК в София. Следих темите във времето, но не съм запомнила други имена. Моля Ви да ми препоръчате или поне да посочите лекар, при когото знаете, че такъв "опит" е приемлив. Благодаря!

Д-р Киров, 1 AГ "Света София"

Аз родих при др Жекова в окръжна болница и бих я препоръчала с две ръце! Не съм се интересувала дали подкрепя вбак, просто разбрах, че е привърженик на естественото раждане и секцио като много резервен вариант. Дори не сме обсъждали, че съм оперирана - тя просто беше убедена,че ще стане лесно ( точно така беше) 

Аз пак да се отчета, все още съм 2 в 1. Днес пак на тонове послушно, всичко е ок.

Продължавам вечер да имам по някоя контракция и засега ще си чакам, като до 14-тия ден няма да предприемаме нищо, мисля, че даже няма да стане дума за хоспитализиране. Поне с д-р Жекова така си говорим, не ме притиска, не ме провокира, само настоява много-много да не щъкам да не се разболея накрая.

Само аз малко се притеснявам какво ще правя, ако след 14-тия ден нищо не се случи. Просто плановете и мислите ми се простират до тогава, не съм планирала какво искам да ми се случи след 42 седмица и това ме плаши. Не сме правили план за раждане с доки, но доколкото се интересувах за практиката й, предполагам, че ще ме сложи на система, за да се опита да индуцира нормално раждане. Аз не знам кое повече ме плаши - системата или секциото - не като болка, а като рискове. Дано не се стига до там де, но засега не съм сигурна какво точно искам, ако все пак я докараме до края на месеца без никаква родова дейност.

Iggiberry, на мен ми сложиха система, но на бавна капка и в момента, в който получих регулярни контракции  ми я махнаха

Мами, стискам ви плаци. Преживявам всяко раждане, особено тук в тази тема

При моя опит за VBAC също не исках да ми слагат никакви упойки, защото така бях чела. И моята лекарка така ми каза.