Вие забелязвате ли нещо подобно?
Да.
- Публикувана: 4 ян. 2015, 13:50 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2024, 11:41 ч.
Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение-Тема 6
Наблюдавам нещо, но не съм убедена, че съм права. Изчетох много материали, и много споделен опит по темата. Забелязвам, че при майки, които са раждали секцио поради някакви причини като диоптър, неподходящо предлежание на плода, /уж/ тесен таз, едро бебе, усукана пъпна връв и т.н та които са били планово по подобни причини успяват да родят след това вагинално доста по-успешно, отколкото такива, които са започнали нормално раждане, но то по ред причини не е напредвало както трябва и в хода на раждането е било наложително да се прави секцио. Повечето свидетелства са, че втория път често се развива сценария от първото раждане.
Вие забелязвате ли нещо подобно?
Вие забелязвате ли нещо подобно?
Често пъти сценария се повтаря, тъй като "традицията" е в България ражданията да са с много намеси. А в повечето случаи "неуспешните" раждания са именно поради тези намеси и липса на желание/търпение на персонала да остави нещата на собстевия им ход.
И аз мисля, че това е втълпено от лекарите и затова често се случва така. Едва ли шансът да се обърка второто раждане се увеличава от предходното. Аз съм пример за обратното. Първото ми раждане бе секцио по спешност, след достигане на пълно разкритие и два часа с напъни. Второто ми раждане (вагинално) бе доста леко и бързо, въпреки неправилната позиция на бебето като ме приеха в болницата. Според моята лекарка, щом първия път е започнало нормално раждането, то второто е по-леко, защото шийката на матката вече се е разтягала веднъж. Тя бе тази, която ми вдъхна кураж и ми повтаряше постоянно да не се тревожа предварително и беше права. Час по късно всичко си дойде на място.
Познавам лично още две жени раждали нормално след "объркало се" първо раждане. Аз вярвам, че шансът да родиш нормално след като цяла бременност ти казват как няма да стане е почти нулев. Затова съветът ми е да изчезвате от лекари, които не ви подкрепят. Ако някой само ви натяква как няма да стане, щото такава била статистиката, а не поради аргументиран медицински проблем, то това за мен не е лекар, а поредния кретен с диплома.
Познавам лично още две жени раждали нормално след "объркало се" първо раждане. Аз вярвам, че шансът да родиш нормално след като цяла бременност ти казват как няма да стане е почти нулев. Затова съветът ми е да изчезвате от лекари, които не ви подкрепят. Ако някой само ви натяква как няма да стане, щото такава била статистиката, а не поради аргументиран медицински проблем, то това за мен не е лекар, а поредния кретен с диплома.
При мен се повтори 1:1 първото раждане, без никакви намеси.
Когато имаме failure to progress, от една страна, разбира се, зависи от това колко бързо се очаква да напредва раждането. Напълно е възможно раждането да завърши със секцио единствено поради нетърпение от страна на лекаря.
От друга страна, не всяко бебе ще се роди (живо и здраво) по вагинален път, стига само да чакаме достатъчно дълго. Когато има чести контракции и никакъв или минимален прогрес дълго време, за това винаги има някаква причина (била тя физиологична или психологическа), и ако тя не се открие и отстрани, е твърде възможно да се повтори при следващо раждане.
Когато имаме failure to progress, от една страна, разбира се, зависи от това колко бързо се очаква да напредва раждането. Напълно е възможно раждането да завърши със секцио единствено поради нетърпение от страна на лекаря.
От друга страна, не всяко бебе ще се роди (живо и здраво) по вагинален път, стига само да чакаме достатъчно дълго. Когато има чести контракции и никакъв или минимален прогрес дълго време, за това винаги има някаква причина (била тя физиологична или психологическа), и ако тя не се открие и отстрани, е твърде възможно да се повтори при следващо раждане.
Ами аз например с лекарката си още не съм разговаряла на тема раждане, понеже за себе си още не съм взела и решение. Когато съм наясно какво искам, ще се насоча и към лекар, който би се съгласил, ако всичко друго е наред разбира се. В Пловдив не липсват такива лекари. аз например първата си бременност бях пациент на Снежана Топалова, която вече има опит в тази насока и доста момичета са раждали при нея така и изобщо в клиника Селена не приемат идеята на нож 
Въпросът е да рискувам ли или да карам на сигурно /което също пък не е никак сигурно.../ Има си рискове и при двата варианта, просто не мога да се реша 
Въпросът е да рискувам ли или да карам на сигурно /което също пък не е никак сигурно.../ Има си рискове и при двата варианта, просто не мога да се реша
Аз тази седмица съм на лекар и май няма да е зле да си поговорим вече по този въпрос. Почти 100% съм убедена, че тя ще се съгласи или ако тя не иска ще ме насочи към колега, който би ме поел.
Другия ми голям проблем е, че категорично без епидорална няма да мина, аз си имам представа от миналия път за какво чудо става въпрос и не бих искала да повторя
Окситоцин също допускам в някакъв момент, че може да се наложи... пък и той и епидорала нали не се препоръчват
Другия ми голям проблем е, че категорично без епидорална няма да мина, аз си имам представа от миналия път за какво чудо става въпрос и не бих искала да повторя
Окситоцин също допускам в някакъв момент, че може да се наложи... пък и той и епидорала нали не се препоръчват
"Не се препоръчват" не е = "не бива да се използват в никакъв случай, защото ще стане нещо страшно".
И епидуралната упойка, и окситоцинът в някои ситуации могат да допринесат за осъществяване на VBAC, стига човек да има опитен лекар насреща си, който да знае кога и как да ги приложи.
Конкретно за обезболяването - аз съм много доволна от ТЕНС машината; абсолютно безвреден и неинвазивен метод за обезболяване; за мен лично беше доста ефективен, а и дори да не помогне при най-силните болки, поне си си спестила доста на брой болезнени контракции преди това и не си толкова изтощена.
И епидуралната упойка, и окситоцинът в някои ситуации могат да допринесат за осъществяване на VBAC, стига човек да има опитен лекар насреща си, който да знае кога и как да ги приложи.
Конкретно за обезболяването - аз съм много доволна от ТЕНС машината; абсолютно безвреден и неинвазивен метод за обезболяване; за мен лично беше доста ефективен, а и дори да не помогне при най-силните болки, поне си си спестила доста на брой болезнени контракции преди това и не си толкова изтощена.
Окситоцина и епидуралната си имат своето място и има моменти, в които могат буквално да спасят раждането. Важно е да се използват адекватно.
Като цало това важи за всички интервенции по време на раждане - имат своето време и място и едно от най-важните качества на акушера е да успее да преценява ситуациите адекватно и в частност, а не да следва някакъв общ протокол.
В много голям процент от случаите така наречения "застой" на раждането се дължи на недобра позицията на бебето. Така че си струва да се погрижим за доброто позициониране на бебето по време на бременността. Разбира се има и много бебета, които си се раждат успешно в неоптимални позиции, но тук вече навлизаме в частните случаи и няма смисъл да се правят някакви генерални заключения.
Като цало това важи за всички интервенции по време на раждане - имат своето време и място и едно от най-важните качества на акушера е да успее да преценява ситуациите адекватно и в частност, а не да следва някакъв общ протокол.
В много голям процент от случаите така наречения "застой" на раждането се дължи на недобра позицията на бебето. Така че си струва да се погрижим за доброто позициониране на бебето по време на бременността. Разбира се има и много бебета, които си се раждат успешно в неоптимални позиции, но тук вече навлизаме в частните случаи и няма смисъл да се правят някакви генерални заключения.
Най-важно е ти да си уверена и спокойна, независимо какъв тип раждане ще избереш. Намери лекар на който вярваш и който ще те подкрепя и ще ти обяснява обективно как стоят нещата. Относно упойката и окситоцина, крайното решение може да се вземе и по време на самото раждане. При мен второто раждане не бе и на половина толкова болезнено като първото, и то с доста по-голямо бебе. Предполагам ако се спрете на вагинално раждане, екипът ще има готовност за всякакви интервенции
"Не се препоръчват" не е = "не бива да се използват в никакъв случай, защото ще стане нещо страшно".
Иначе, двете раждания доста еднакво започнаха, с тази разлика, че при първото бях в частна клиника, в която ме убедиха, че няма да мога да родя нормално - голямо бебе, високо разположено, никакво разкритие часове наред, ужасни контракции...и аз се съгласих на спешно секцио. При второто (в държавна болница) ситуацията беше абсолютно същата, но попаднах на лекар, който знаеше какво и как прави и нещата станаха (и беше против упойката, но се съгласи в един момент
) 
"Не се препоръчват" не е = "не бива да се използват в никакъв случай, защото ще стане нещо страшно".
Иначе, двете раждания доста еднакво започнаха, с тази разлика, че при първото бях в частна клиника, в която ме убедиха, че няма да мога да родя нормално - голямо бебе, високо разположено, никакво разкритие часове наред, ужасни контракции...и аз се съгласих на спешно секцио. При второто (в държавна болница) ситуацията беше абсолютно същата, но попаднах на лекар, който знаеше какво и как прави и нещата станаха (и беше против упойката, но се съгласи в един момент
) 
Днес се видях с АГ-то и имах възможност да попитам за раждането. Точно както и предполагах, тя смята, че няма проблем да пробвам вагинално раждане. Минало е достатъчен период от време. Решихме накрая да преценим според теглото на бебето и диаметъра на главата, но каза, че и да е едричко пак не пречи да пробвам. Остава аз да реша
Сега за мен става още по-натоварващо трябва много още да прочета, да изгледам и проуча..
Сега за мен става още по-натоварващо трябва много още да прочета, да изгледам и проуча..
Здравейте!
Дойде и моят ред да се запиша в тази тема.
От почти 2 годинини и половина ви чета.
Имам секцио преди 2 години и половина (2012 година). Не се получиха нещата. Изтекли води, никаква родова дейност, 15 часа вливане на оситоцин и накрая нямах сили да си кажа името, камо ли да раждам .... Важното, е че всичко е мина добре и си имам сладко момченце, което расте, радва ме и си прави каквото си иска за ужас на мама.
Сега април 2015 си имам и едно момиченце.
Роди се 2 седмици по рано. Не очаквах честно да си кажа, малко ме изненада.
Всичко започна през ноща в 12 часа. Бях заспала както обичайно около 10:30 и 12 часа се събудих леки, но чести контракции. Доста се учудих какво се случва (доста по различни бяха от предизвиканите преди години). Станах, взех си телефона и започнах да засичам .... оуууу ми те на 3 минути
На последния преглед лекарката ме изплаши как щяла да ми се разкъса матката, как щяла съм да умра, бебето ми също. Ужас! Такаааа, щъкам аз из апартамента и засичам контракции. Синът ми ме усети, дойде до мен да го гушкам. И мама гушка, тя може всичко.
В 2:30 събудих съпруга ми. "Ставай, май раждам, ама не съм много сигурна"
В 3 бяхме в болницата, приеха ме, измериха ме. М даааа, оставаш. Ами радвам се, оставам. Радвах се, че всичко започна толкова естествено и че водите не са ми изтекли още. Приеха ме с 3 см разкритие. В 4 часа бях с 4 см разкритие. 
мноого бавно. Казах на лекарката: "Ама много бавно е всичко" и тя: "Няма за къде да бързаме ... до 5 часа имаме време" 
Поставиха ми епидурална и към 5 часа се унесох и заспах, до към 7 часа и ме събудиха за проверка и опаааа - 8 см разкритие. Мммм напредвам Вече в 11 часа бях с пълно и бях готова да напъвам. Но напъните ми бяха доста неефективни и болезнени, контракциите не ги усещах. Просто позата в която бях май не беше много добра. Два часа напъни, много зор, много пот, на моменти се бях отказала. Съвсем малко смених позата и с 2 напъна в 2 часа излезна моята ревяща принцеса.
Почувствах такова облекчение, бях толкова щастлива, че всичко мина благополучно, че забравих болки, забравих умора. Гушках си я и си и говорех, а тя реве ли реве.
Споделям за да дам кураж на момичетата, които са решили да раждат вагинално след секцио. Вярвайте в себе си, всушвайте се в тялото си. Потърсете си лекар, на който да имате доверие и той да има във вас. Това е много важно. Ако той каже, може, значи може. На мен ми казаха може, но преди термин, преносване категорично не. И така и стана преди термин.
Ако трябва да сравнявам двете раждания след вагиналното се възтановявам много по-бързо психически и физически от колкото след секцио.
Успех на бъдещите мами и леко раждане и сладки и здрави бебенца.
Дойде и моят ред да се запиша в тази тема.
От почти 2 годинини и половина ви чета.
Имам секцио преди 2 години и половина (2012 година). Не се получиха нещата. Изтекли води, никаква родова дейност, 15 часа вливане на оситоцин и накрая нямах сили да си кажа името, камо ли да раждам .... Важното, е че всичко е мина добре и си имам сладко момченце, което расте, радва ме и си прави каквото си иска за ужас на мама.
Сега април 2015 си имам и едно момиченце.
Роди се 2 седмици по рано. Не очаквах честно да си кажа, малко ме изненада.
Всичко започна през ноща в 12 часа. Бях заспала както обичайно около 10:30 и 12 часа се събудих леки, но чести контракции. Доста се учудих какво се случва (доста по различни бяха от предизвиканите преди години). Станах, взех си телефона и започнах да засичам .... оуууу ми те на 3 минути
На последния преглед лекарката ме изплаши как щяла да ми се разкъса матката, как щяла съм да умра, бебето ми също. Ужас! Такаааа, щъкам аз из апартамента и засичам контракции. Синът ми ме усети, дойде до мен да го гушкам. И мама гушка, тя може всичко.В 2:30 събудих съпруга ми. "Ставай, май раждам, ама не съм много сигурна"
В 3 бяхме в болницата, приеха ме, измериха ме. М даааа, оставаш. Ами радвам се, оставам. Радвах се, че всичко започна толкова естествено и че водите не са ми изтекли още. Приеха ме с 3 см разкритие. В 4 часа бях с 4 см разкритие. мноого бавно. Казах на лекарката: "Ама много бавно е всичко" и тя: "Няма за къде да бързаме ... до 5 часа имаме време" Поставиха ми епидурална и към 5 часа се унесох и заспах, до към 7 часа и ме събудиха за проверка и опаааа - 8 см разкритие. Мммм напредвам
Вече в 11 часа бях с пълно и бях готова да напъвам. Но напъните ми бяха доста неефективни и болезнени, контракциите не ги усещах. Просто позата в която бях май не беше много добра. Два часа напъни, много зор, много пот, на моменти се бях отказала. Съвсем малко смених позата и с 2 напъна в 2 часа излезна моята ревяща принцеса.Почувствах такова облекчение, бях толкова щастлива, че всичко мина благополучно, че забравих болки, забравих умора. Гушках си я и си и говорех, а тя реве ли реве
.Споделям за да дам кураж на момичетата, които са решили да раждат вагинално след секцио. Вярвайте в себе си, всушвайте се в тялото си. Потърсете си лекар, на който да имате доверие и той да има във вас. Това е много важно. Ако той каже, може, значи може. На мен ми казаха може, но преди термин, преносване категорично не. И така и стана преди термин.
Ако трябва да сравнявам двете раждания след вагиналното се възтановявам много по-бързо психически и физически от колкото след секцио.
Успех на бъдещите мами и леко раждане и сладки и здрави бебенца.
Препоръчани теми