Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение-Тема 6

благодаря много за насоките 

Здравейте отново,тъй като ввче "наближава" моя момент съвсем се обърквам. Супер много искам да родя нормално,мечтая за това от както ми казаха,че се налага секцио в процеса на раждане с първото ми дете. Бях ви споделила,че д-р Мазнейкова на ранната ФМ ме поущри за мераците ми и каза,че ще опитаме стига и всичко физиологично да го позволи. Е,да,ама не! Онзи ден на ФМ ми каза "твоята докторка съгласна ли е? (А тя работи там и още от преди забременяването ми не е съгласна) и всичко приключи...щом тя не е съгласна,нямало как да стане  
Аз успоредно с Св.София се следя и в Лозенец,но и там са категорични,че рискове не поемат. Насочете ме,моля ви! Препоръчайте ми някой добър доктор,готов на нормално раждане 4години след секцио. Благодаря ви!

виж по-назад в темата. за д-р Жекова отзивите са много добри. от Токуда д-р Димитров и д-р Герганова. Д-р Маркова - твърдо категорично абсолютно НЕ. Другите оставиха у мен прекрасни впечатления.

Първата ми бременност завърши с нелепо секцио и все още не мога да преживея, че ме срязаха. За следващия път(живот и здраве) ще отида в болница чак като му се подаде главата  отдолу . Без екипи, без упойка, все пак организъма за това е създаден.

Здравейте! Искам и аз да споделя моя опит! Обикновено само чета във форума, но реших да се включа.
Първото си дете родих със спешно секцио при 4см разкритие, поради двойно увита пъпна връв и невъзможност да слезе бебето надолу. Много се разочаровах. Много се страхувах от медицински интервенции. Раждах в чужбина и съм благодарна, че допуснаха мъжа ми в операционната да ме подкрепя. Всичко се забравя бързо и решихме второто дете да е с малка разлика. Забременях година след първото. За мое съжаление се наложи да се върнем в Бг и да родя тук 2 месеца преди термин. А тук трудно се намира доктор, съгласен на нормално след секцио. Отделно имах и изисквания към болницата (разглезена от първото раждане), но водещо беше да си намеря доктор. От него исках да се съгласи на нормално, стига да е наред всичко, а от болницата - родилната зала да е самостоятелна и таткото да има достъп до нас преди, по време и след раждането. Срещнах се с 4ма доктори, след като изчетох доста теми по форумите, включително и тази! Двама от Вита, едната от които ми заяви, че със закон било забранено под 2 години след секцио да е нормално. Втората от Вита каза ОК, ама нали знаеш колко е опасно, как ако получиш руптура.... всичко лошо ми изреди, за да си помисля все пак дали искам да рискувам (напълно осъзнавам риска)! Киров от Тина Киркова, който каза ОК, нонякак си не се трогна да ми обърне внимание. Каза като стане време, ела! А и болницата беше под моите представи, та не го почувствах като моя доктор. Спрях се на доктор Герганова в Токуда. На първия преглед ми обърна доста внимание, разпита ме подробно, записа си в компютъра, прегледа ми всички документи, които имах от прегледите ми в чужбина и ги разчете (за разлика от предишните доктори), измери ми белега (беше 6 мм) и каза - добре, ако не е прекалено голямо бебето и всичко е наред, но няма да те оставя да преносиш! Това ме устройвше и някак си усетих, че намерих доктора си. Бяха ми препоръчали и болница Надежда, но спрях да търся. Единственото беше, че след раждане само 2 стаи са самостоятелни и гаранция да са свободни няма. Голям минус беше и че таткото вижда бебето веднъж при раждане и после чак след 5 дни! А както се случи при нас таткото трябваше да замине спешно в чужбина и точно тогава бебока реши да излиза! Върна се 2 дни след раждането и се правех на ударена, та нелегално видя бебето точно за 5 минути! Никой не ни влезе в положението когато исках рзрешение да види бебето и бях увикана от няколко акушерки! Самото раждане започна 2 седмици преди термин, в полунощ, като ми изтекоха водите. Изведнъж както си лежах усетих нещо и аз незнам какво, но не смеех да мръдна, за да не се окаже, че е започнало! Нали таткото ни го нямаше! Е, уви нямаше как. Като мръднах така шуртеше, че едва стигнах банята. Събудих майка ми и към болницата. Имах 1,5см разкритие и голяма вяра всичко да е наред. Влязох сама в родилното, не че исках майка ми да присъства, но и не я пуснаха. Само бащата можело! Много бавно вървеше разкритието, контракциите продължаваха и се засилваха. В един момент реших, че искам упойка. Сега си мисля дали не трябваше да потърпя и да пробвам без? Моята докторка дойде към 6 или 7ч, не помня. Извикаха анестезиолог, който ми сложи "пробна" епидурална. Почувствах се много добре и усещах контракциите си. Вече имах 5см. Смяната му свършваше и дойде следващата анестезиоложка. Включи ми истинската епидурална и въпреки предупреждението на моята док, че от "теста" ми е било достатъчно, явно ми сложи доста по-силна доза и спрях да усещам всичко! Забавиха се и контракциите. Разкритието напредваше много бавно и в един момент док каза, че има кървене според нея от стария белег. Също и сърдечния ритъм на бебока отслабваше. Затова да не рискуваме и към секцио! Пак плаках, както и първия път! Отново се разочаровах, а сега бях и самичка. Изчакахме операционната да се освободи и в 10.20 извадиха второто ми момче. Дали аз сгреших, че поисках епидурална или дозата не беше правилна или при всички положения щяха така да се развият нещата незнам. Док каза, че матката била силно изтънена, към милиметър. Страхът ми от операции остава, въпреки че по-лесно се възстанових. Пожелавам на всички мами леко раждане. Важното е всички да са живи и здрави! Благодаря на доктор Герганова! Много позитивен и спокоен човек!

Nafnaf25, не мисля, че вината е твоя. И двете ми нормални раждания бяха с упойка. Първият път беше песен до края - усещах леки стягания, а в един момент започнаха напъните. Вторият път пак беше със стягания, но болката беше ужасна, тъй като бебка беше с лошо предлежание и като ме отпусна дозата ми отказаха нова, тъй като бях с почти пълно разкритие..

Nafnaf25, не е трябвало да искаш упойка. Упойката може да забави родилния процес по простата причина, че нямаш 100% усещане.  От хилядите статии, които изчетох за VBAC, установих, че трябва да стане по най-естествения начин, без упойки, без системи за засилване.

Здравейте, момичета,
Първото ми раждане беше секцио, има ли нещо, което мога да направя преди евентуална следваща бременност,  за да увелича шанса си за нормално раждане, имам предвид някакви масажи, упражнения, физиотерапия и т.н.?

Каква беше причината за секциото?

Благодаря Киддо! Не се обвинявам, но имах голямо желание да се развият по друг начин нещата. Важното че сме добре

Имах миома, която много нарастна и почна да некротира, а и според лекарите местоположението й би попречило на нормално раждане.

Да, вероятно си права! Бях чела, че не се препоръчва упойка и окситоцин, но също имаше и няколко мнения, че не пречат. А и доктор Герганова не се възпротиви.  Затова след 7 часови контракции се изкуших. Отчитам, че вероятно това ми е грешката и съжалявам, но на момента така прецених.
Съвет за бъдещите мами - пробвайте без намеса на упойки, въпреки че при всеки нещата протичат различно!

Не се ядосвай, важно е че всичко е минало и ще се забрави. Остава само прекрасното бебче, което тепърва ще ви създава емоции 
По принцип има и други методи за облекчаване на болките и засилване на разкритието като разхождането например.

goldenwings, няма точни препоръки какво да се прави. Ако всичко е наред и няма проблеми за нормално, не прекалявай със задържащите работи (магнезии, но шпа и т.н.) през третия триместър.

Значи вероятно имаш добри шансове за вагинално раждане. Относно физиотерапията, на мен ми бяха препоръчали такава с ултразвук за евентуални сраствания; аз не съм правила, но можеш да се поинтересуваш.
Иначе - общите препоръки за правилна позиция на бебето и по-леко раждане - добра стойка, движение, йога за бременни, клякания и т.н.

Nafnaf25, изобщо не мисля, че само заради обезболяването не си успяла с нормалното раждане. Моят опит и наблюденията ми показват, че дори и някой лекар да е "съгласен" за Vbac, после дори и най-малкото излизане от идеалната норма на нормалното раждане го притеснява и си прави секциото.