Японски пелмени. Подсетиха ме днес Чек и Даунъндър като се заговориха за азиатска храна
- Публикувана: 4 ян. 2015, 23:46 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2015, 06:05 ч.
Искам да кажа ... (18)_05.01-11.01
Много студ,значи 
В училището на синковеца вече втори ден има някаква авария на парното и си е клинч. Децата седят с якетата
.Пускат им духалки,моят се попикава, настинали му краката Утре смятам да е отпускар,а-ма-ха,зорлем ще ги разболеят децата.
Ще ходя да пълня ваната,че да се нагрея.
Сутринта не можах да му намеря шапката на детето, и му дадох от на баща му, та по тоя случай му купих 4 шапки днес.
Ударно.Ама,много кефско на 50 % да се пазарува. И всякакви други благинки накупих.Доволна съм.
Абе,'де е Боро? Напъдихме човекЯ
В училището на синковеца вече втори ден има някаква авария на парното и си е клинч. Децата седят с якетата
.Пускат им духалки,моят се попикава, настинали му краката Утре смятам да е отпускар,а-ма-ха,зорлем ще ги разболеят децата.Ще ходя да пълня ваната,че да се нагрея.
Сутринта не можах да му намеря шапката на детето, и му дадох от на баща му, та по тоя случай му купих 4 шапки днес.
Ударно.Ама,много кефско на 50 % да се пазарува. И всякакви други благинки накупих.Доволна съм.Абе,'де е Боро? Напъдихме човекЯ
Бърдс, радвам се, че ви е харесала баницата, сигурна съм, че и твоят вариант е станал вкусен. Аз телешко варено ядох, но не усещам вкус, нямам обоняние. Сякаш успоредно с пневмонията карам и вирус, не чувам, носа ми тече и кихам. Жаки уж е чисти гърди, но кашлицата се усилва, ще я дебна, дано поне веднъж не се усложни. Много тъпо да си болен, искам да изляза, задникът ме заболя от лежане и седене.
... не съм казала лоша дума на свекърва, може би затова и те ме уважават и се съобразяват с малкото ми изисквания за добро битуване. А именно, не се идва у нас без предупреждение, не се звъни рано сутрин, не се дават акъли за възпитание и хранене на децата. Само това е.
А Жаки, може би ние просто сме случили.
Как си днес? По-добре, надявам се.Джули 21, как е малката?
Искам да кажа:
Лека нощ.
Скрит текст:
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници...
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
Обещания светли и ...помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете...
Втори юни си струваше всичко, поете!
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници...
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
Обещания светли и ...помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете...
Втори юни си струваше всичко, поете!
Лека нощ.
Нино 
И любимото ми, просто ей така, за да припомним
Мислих да не споделям, че много тъжно ми стана, ама ... Днес гледах някакво предаване и журналистка спираше разни деца на видима възраст 14-18 годишни и ги питаше какво е написал Ботев. Повече от половината не можаха да кажат нищо, не се били сещали, не го били учили. Много се потресох.
И любимото ми, просто ей така, за да припомним
Скрит текст:
На прощаване в 1868 г.
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че ази
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят.
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че ази
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят.
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Мислих да не споделям, че много тъжно ми стана, ама ... Днес гледах някакво предаване и журналистка спираше разни деца на видима възраст 14-18 годишни и ги питаше какво е написал Ботев. Повече от половината не можаха да кажат нищо, не се били сещали, не го били учили. Много се потресох.
Е, можеше да не ме разревавате по нощите дееее 
Цвети, тука имаше преди няколко години една тема...За великите ни поети, как не били велики, как не били модерни
Направо ти иде да пиеш две ракии, да си скъсаш ризата и да се ма'анеш от тоя живот, както казва един друг таланлив българин 
Цвети, тука имаше преди няколко години една тема...За великите ни поети, как не били велики, как не били модерни
Направо ти иде да пиеш две ракии, да си скъсаш ризата и да се ма'анеш от тоя живот, както казва един друг таланлив българин
Помня я, Белинда! И много ярко си спомням едно изказване в нея, според което затормозяваме децата си, като ги караме да учат такива произведения и ги обременяваме с негативи като им налагаме да четат и учат живота и делата на тези творците. Постът беше на майка на 2 деца, а за съжаление срещна и подкрепа! Спрях да чета темата тогава. Остави ми доста горчив привкус в устата!
Някак много лесно се отричаме от историята и от личностите си. А не бива - трябва да се помни и хубавото, и лошото. Само дето кое - какво е, е въпрос на интерпретация.
Ето нещо, което наскоро приятелка прати. Хареса ми и си го копирах в папката с книги.
П.П. Да, стиховете са нейни.
Ето нещо, което наскоро приятелка прати. Хареса ми и си го копирах в папката с книги.
Скрит текст:
Предполагам, че автор е блогърката. Има много интересни неща (поне за мен).http://passionscooking.blogspot.com.es/2014/02/blog-post_8.html
Дулсе де лече торта
Добро утро, Живот! Поседни на раздумка.
От кафето горещо отпий.
Не горчи. Подсладих го с надежда,
с щипка вяра и с много мечти.
Аз от твоето пих – и горчиво, и черно.
Но до дъно, с усмивка го пих.
В дни на радост, и в мъка безмерна
всяка сутрин отварях очи.
Всяка сутрин посрещах зората
и приветствах те тебе, Живот.
Посред зимите зли, посред лято,
не живеех - горях от любов.
И простих ти, Живот, че опита
моя огън без свян да гасиш.
Като феникс отново политах
и разгарях отново искри.
Не си тръгвай, Живот, днес празнувам.
Днес пораствам с година една.
И децата си пак ще целувам,
и мечтите си пак ще градя.
Остани, ще ти сипя отново.
Имам толкова много кафе…
Имам още какво да говоря,
пълно с обич е мойто сърце…
Добро утро, Живот, добро утро…
Дулсе де лече торта
Добро утро, Живот! Поседни на раздумка.
От кафето горещо отпий.
Не горчи. Подсладих го с надежда,
с щипка вяра и с много мечти.
Аз от твоето пих – и горчиво, и черно.
Но до дъно, с усмивка го пих.
В дни на радост, и в мъка безмерна
всяка сутрин отварях очи.
Всяка сутрин посрещах зората
и приветствах те тебе, Живот.
Посред зимите зли, посред лято,
не живеех - горях от любов.
И простих ти, Живот, че опита
моя огън без свян да гасиш.
Като феникс отново политах
и разгарях отново искри.
Не си тръгвай, Живот, днес празнувам.
Днес пораствам с година една.
И децата си пак ще целувам,
и мечтите си пак ще градя.
Остани, ще ти сипя отново.
Имам толкова много кафе…
Имам още какво да говоря,
пълно с обич е мойто сърце…
Добро утро, Живот, добро утро…
П.П. Да, стиховете са нейни.
Добро утро! Тези дни само ви чета, но и така ми е приятно. Онази тема за Ботев не съм я чела, но ако някой ми каже, че това не е валидно и днес, по- добре да вземе камък и да ме замеря.
Нямам какво друго да кажа, освен че държа дъщеря ми да знае кои са Ботев, Вазов, Левски... разпознава портретите им, знае кои какъв е и знае поне по едно стихотворение на Ботев и Вазов. И да, на 6 е, не е 6-7 клас, когато те се изучават подробно. Това не е хвалба, това е възпитание в родолюбие за мен.
Скрит текст:
Цитат
ПАТРИОТ
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.
Нямам какво друго да кажа, освен че държа дъщеря ми да знае кои са Ботев, Вазов, Левски... разпознава портретите им, знае кои какъв е и знае поне по едно стихотворение на Ботев и Вазов. И да, на 6 е, не е 6-7 клас, когато те се изучават подробно. Това не е хвалба, това е възпитание в родолюбие за мен.
Добро утро и честит празник на празнуващите!
По повод снощните Ви писаници - бях изумена, когато разбрах, че в училищата не учат за комунизма. Питам племенницата "ти знаеш ли, кой е Тодор Живков?, а тя - "да, той е един с очила". Изобщо не я питах за други хора. Но учат за ЮАР и Нелсън Мандела. Аз това не го разбирам. Може да не съм права, ама си мисля, че зорлян си затриваме историята.
По повод снощните Ви писаници - бях изумена, когато разбрах, че в училищата не учат за комунизма. Питам племенницата "ти знаеш ли, кой е Тодор Живков?, а тя - "да, той е един с очила". Изобщо не я питах за други хора. Но учат за ЮАР и Нелсън Мандела. Аз това не го разбирам. Може да не съм права, ама си мисля, че зорлян си затриваме историята.
Добро утро!
Честит имен ден на всички празнуващи. При мен са много-дъщеря ми, баща ми. Да са ми живи и здрави.
Навън е кучешки студ. С голямата излезнахме в 7.30 и направо ми се скова мозъка. Аз с шапки по принцип не ходя /пуста суета/ , ама тая зима за 5-ти път сигурно нося една такава топличка.
Честит имен ден на всички празнуващи. При мен са много-дъщеря ми, баща ми. Да са ми живи и здрави.
Навън е кучешки студ. С голямата излезнахме в 7.30 и направо ми се скова мозъка. Аз с шапки по принцип не ходя /пуста суета/ , ама тая зима за 5-ти път сигурно нося една такава топличка.
Препоръчани теми