Великобритания - тема 56 Зимно Пролетна

Повечето сигурно са на принципа - от двете злини да изберем по-малката. Но честно казано човек винаги може да е недоволен и да мрънка, без значение как и къде живее. И обратно - може да е доволен и в мизерия. Нищо, никъде не може да е перфектно. Все нещо ще има, което не е наред. Според мен въпросът е в личната нагласа и целите, които човек си поставя /ако си поставя въобще/. Което не значи, че не недоволствам и не се оплаквам на моменти. Но каквото и да правиш - life goes on и трябва да го живееш 

Имам някаква идея от живота извън БГ, и мога да кажа,че ми харесва повече. Няма перфектно, и съм далеч от мисълта, че ще е лесно.
Ако си навия на пръста, ще остана тук, работа ще имам, дом ще изплатя някой ден, тук апаетаментче, там апартаментче.....но мен ме дразнят хората около мен, които останаха. Дразни ме действителността тук. Дразни ме безхаберието......

Офф стига с това какво е в Бг/това всички го знаем/ , кажете какво очаквате да намерите в Англия и за вече живеещите как се промени живота ви , оправдаха ли се очакванията ви за живота извън бг и т.н....

Щом живеят/живеем тук и не сме си събрали куфарите..има защо 
Човек винаги се оплаква от нещата, които не му харесват. Аз не правя изключение, пък и да не забравяме, че в темата пишем само жени - това ни е заложено  да мрънкаме...

Моето мнение - свалям шапка на всички, които са имали и имат куража да живеят далеч от родината. Самият факт, че го правят е показателен, че не остават само с мрънкането, а се опитват да променят живота си - а дали това ще е за по-добро или по-лошо е въпрос на гледна точка, късмет и редица фактори, някой от които не зависят от самите нас.

Очакванията ..." искай повече, за да получиш колкото ти трябва ! "

Е хайде сега , човек току така не си събира куфарите .. моля ти се .Понякога и обстоятелствата го налагат , дори и да искаш ,по ред прични може да се наложи да си стоиш на ду... о.
Всеки живее с надежда за по добро и дори и да не го намира в даден момент , таи надежда че нещата ще се оправят .Така, че това , че някой все още стои някъде си не е критерий че е всичко е бир таман.

Маркрит, ти самата не живееш в България, ако си спомням правилно, само не ми казвай че по любов си се махнала, щото сме ги чували и тия. Не разбирам, какво мине се не мине и започваш да ни чоплиш точно по тая тема. Не обикалям по другите чужбински и не знам дали същото го правиш с друга страна. 

Догито нещо болен. Тръгнах си по-рано от работа да го водя на преглед. Дадоха някакъв сироп да пие. Дано не е нищо сериозно. 

Ох, четейки последните мнения, отчитам, че идвам в правилния момент  

В България мога да оцелея и оцелявам (ама да не обяснявам как, че ми се повръща).
Някак мога да преглътна и лайното върху колата на приятелката ми, озовало се там с любезното съдействие на мил съсед   (о, да, знам, че и по-големи свинщини има из добрата стара Англия, пък да не говорим за Единбург и Глазгоу, скоро гледах Трейнспотинг и Гавра отново).
Мога да преглътна всякакви неща.
Ама не искам.
Мъжът ми живее вече 6 месеца в Шотландия, в малко градче. С изключение на това, че е без нас, се чувства добре, спокоен и не го е страх, че няма да има пари да изкара месеца. Да не мислите, че е малко? На мен повече не ми трябва.

Бу, дочака ме  
Red velvet, стискам палци и на вас!

В момента съм в Бг .
Това да не би да е забранено да се коментира , обсъжда и т.н. , че чак си задаваш такива въпроси ..
Аз пък си обикалям по чужбински и по български щото ми е приятно .

И по каква причина се е озовало върху колата и ?

Подозирам, че намекваш, че е спряла я на тротоар, я нещо от сорта, ама ядец, не позна. Беше си спряла където трябва, но някой, който е припознал паркомястото като собствено, се е изнервил. Е, можеше и да й спука гумите, нали, пак с малко (миризливо, но малко) се отърва.

Маркрит, да не си сестра близначка на Дорет?

Не разбира се , нямам нищо общо с Дорет  .Откъде ти хрумна .
То по същия начин сигурно и той казва, че тя си е припознала парко мястото като собствено .
Я кажи по вашите земи как е с парко местата ./Съвсем добронамерен ми е въпроса/?

  Аз пък ей за това се махнах от БГ, щото ми писна все някой да ми се меси, да ми дава акъл, да обеснява той колко е велик, другите кви са прости. И таксиметровия шофьор, и продавачката, и сервитьорката те са велики, простите клиенти са малоумници, дето ги притесняват...А във времето, в което не са на работа, понеже нямат с кой да си кажат две думи висят по форуми да се представят колко са велики там, щото никой не може да ги види....
  В БГ си имах престижна работа, която грам не ми липсва, тук съм бачкатор и си живея чудесно. Заплатата ми е доста по добра, блея по цял ден и като стане 7 няма сила на земята да ме задържи. В БГ на 25 години получавах задух нощем от стрес и нямаше уикенд, вечер или отпуска, на телефона си видях и си ходех все с папките. И за този всичкия стрес заплатата беше хубава, но не мога да кажа, че съм си позволявала супер мн неща. Дойдох тука по любов, за малко, но видях разликата и си оставам тук, докато не реша друго.

Пишете еднакви неща. Пък и подобен разговор в подобен форум водих с нея.
Обществените паркоместа пред блока не се припознават, те не са ничии. Спираш, където има място.
Кои наши земи?

Лошото е, че емиграцията е нараснала с такива темпове, че....  Майка ми ми разказва вчера говорила с личната лекарка, със зъболекаря, с приятелки - на всички децата им в чужбина. Аз си мечтая да се върна в БГ един ден, но се страхувам, че няма да намеря онази България която оставих. Та то там няма да останат млади хора както е тръгнало. Кой ще работи за пенсии като останат само пенсионери и мутри които не плащат данъци 
И тук има много негативи, но има ли работа оцелява се по лесно. Интересно ми е, доста неща почнаха да ми харесват, но има и още толкова които не ми харесват. Най вече не се чувствам у дома си, далеч от роднини и приятели.  Пълно щастие няма

Аз не съм дошла тук с идеята, че мен чакат с червения килим и парите по дърветата - който мисли така, си е негов проблем, и не му в виновна Англията, а това, че акъла му е толкова. Държава като всяка друга - и България не е най лошото място на Земята, има и по лоши, има и по добри. Тук е по добре, но зависи от човека най вече. Ако ти си живееш в петстайния апартамент и не си подаваш носа навън, сигурно не са ти проблем лайната по улиците, боклука, разнасян от кучета и хора, простаците, надуващи чалга в два сутринта, съседа с бормашината по обяд, безумните цени на... Всичко. Тук ги има същите неща, някои повече, някой по малко, само чалгата е на арабски, но пък работиш ли, не мизерстваш. Няма такава работа, която да плаща по малко от допустимия минимум, а в България са доста. С минималните 6.50 на час получаваш 1000 на месец, наемите в град като моя стигат до 500 паунда най много, останалите 500 са предостатъчни и за живот, и да си спестиш, малко, но го има. Я опитай с минимална заплата в България да спестяваш. Ще спестиш, ама друг път. На мен в момента са ми необходими 500 паунда на месец за живот. Това са пари от работа на половин работен ден с минимална заплата - абсолютния минимум ми е повече от достатъчен. Тук такова нещо като живот под прага на оцеляването почти няма - в момента не работя и помощите, които ми дават, докато си търся работа, са 140 паунда на седмица. Наемът ми е 55. Има хора, които си живеят цял живот с такива пари и тук се водят мизерстващи, а всъщност са по добре от доста хора в България с работа, дори с професия. Там работиш цял живот за оцеляване, тук оцеляването е осигурено. Наема ще е платен, храна ще има. Оттам нататък от теб си зависи дали това ти е достатъчно или искаш повече от живота си. Аз в момента съм така - с абсолютния минимум, понеже си търся работа (още не знам дали ще ми дадат нещо, де, но по принцип), и ако всичко е наред, няма да се чудя откъде да намеря пари и от кого да взимам назаем за да си платя наема, а държавата ще се погрижи, надявам се, за съвсем кратко, разбира се. Не съм тук за да им взимам помощите, но понякога се налага. И като наема ти е платен, и хладилника ти е пълен, и си купиш нова блузка, не ти прави такова впечатление че има боклуци по улицата или че живееш със съквартиранти - все едно в България не се случва, или пък е завинаги. А и ти какво си представяш под "живот със съквартиранти", че се разминаваме на групички по коридорите, чакаме на опашка за тоалетната или какво? Аз моите съквартиранти ги виждам по веднъж седмично долу горе, нищо че делим една баня.

Както обикновено съм съгласна с поста на Мис Файн.

Аз се ошамарих преносно и сега си действам по въпроса с не-мизерстването. Кандидатствам тук и там, каквото има, пък ще видим какво ще стане. СВто ми е добро, имам си и тукашен работодател за препоръки, намерих хубав хор наблизо, в който може да се запиша, когато знам, че 25 паунда на месец няма да са ми проблем и че ще съм свободна в дните, в които се провеждат репетициите, и така. Междувременно си кандидатствах пак за ДжСА-то и сега чакам да ми се обадят и се настройвам за борба с идиотите с ХБ, щото с 15 на седмица може и да помизерствам малко.