за ТРЕТИ КЛАС - 3

miss_74, решението на този проблем, за съжаление, е свързано с ограничаване на джобните. ако детето има склонност към напълняване и склонност към сладкото едновременно с това, е още по-важно от рано да затвърдиш правилни навици за хранене. защото после става все по-трудно.

моят синковец е слабичък, но има същата неутолима жажда за сладории, макар да е възпитаван в правилно хранене от бебе. искал ми е десерт и на закуска... 

затова пък той джобни пари няма, не купува нищо от лавката и разчита само да рови в шкафа за продукти у дома. там, обаче, намира само сушени плодове, ядки и някой и друг шоколад.

Ние сме посещавали детски ендокринолог по друг повод, но имаше разговор с дъщеря ми , и режим й даде, имаше невероятен ефект не толкова върху друго, колко взе да се замисля преди да изяде поредната филия...понеже обича хляб, не сладко...та понякога има смисъл от намесата на страничен човек, специалист, но диетолог точно за дете , де да знам...много залитат и драстични режими дават...

Две деца- един дом- коренна разлика.
Голямото- 18 години злоядо.Кошмар.Като малко с дни ядеше солети и нищо друго.Като я стиснеше тази уста....В супата да няма морков, лук, магданоз - вода,фиде и картофи. Сега вече като малко по голям и след като е активен спортист прояде. Умира си за палачинки.Шоколад в промишлени количества.
Малкото обратно - 8 години все ненаяло се.Гладен ли е - става страшно.Месар, шоколар , "плодар".
Всичко обича и си го хапва с удоволствие. Наскоро си говорехме със съпруга ми - дали не яде прекалено много в училище.А той ми се скара - че храната ми свидела. Слагам по 2 сандвича - богато гарнирани, 2 кроасана, вафла, понякога шоколад и в 5 часа като се прибере , пак е гладен.И той се занимава активно със спорт.
Движение им трябва на децата, тя природата си знае работата.

Тези двата не са лоши:
http://www.book.store.bg/p29605/zadachi-po-matematika-za-2-klas- … elina-dineva.html
http://www.book.store.bg/p25946/zadachi-po-matematika-za-byrzous … a-kaloianova.html

или просто му разпечатай задачи от разни състезания на юнака от klasirane.com

А за диетолозите... по-добре на някакъв спорт да ходи детето 2-3 пъти седмично (нямам предвид физическото в училище, там докато се преоблекат и часът е свършил). Ще има полза и видим резултат.

И движението, и правилното хранене, както и добрата почивка са еднакво важни фактори за правилното развитие и качествения живот на всеки човек. Иска усилия, обаче, във всяка насока.  И постоянство.

При нас се стигна до спиране на джобните. Оказа се, че не само не яде храната, която му давам,  защото си купува боклуци от лавката, а и я изхвърля, за да не му се карам като ми я върне обратно.
35 кг., 135 см. висок и направо си е закръглен, макар и все още да не е дебел и затлъстял. Беше слаб и жилав преди да тръгне на училище, защото не ядеше нито толкова много, нито толкова боклучава храна. В лавката набля на тестени и сладки. Кроасани и вафли не яде, но все се намира някоя нова измишльотина, която да го изкуши.
От десетина дни не му давам пари, а само сандвичи, плодове + нещо малко сладко - две бисквити Орео, малко шоколад.

Искам да споделя как се справяме вкъщи с "боклучавата" храна. Синът ми не разполага с джобни. Всеки ден е на училище със домашно направени сандвичи. Опитахме с купони на стол, но каза че манджите не са като вкъщи и сам се отказа. Сутрин закуската е мляко с овесени ядки и мед. После знам, че в училище им дават някаква тестена закуска от която още не мога да да го отуча на обяд е с домашно приготвени сандвичи. Хлябът си го правим ние, кашкавалът е козе, луканката също е наше производство. Веем си я на терасата. Винаги добавяме банан и ябълка. Опитвам се да внасям разнообразие на вечеря и през уикенда. Почти през ден правя едно кремче от 3-4 пасирани банана, кофичка цедено кисело мляко и добавям малко какао- БЕЗ ЗАХАР. Това е десертът. Сладко в лъскава опаковка е изключение в нашия дом. Най- вече някой външен човек да дойде на гости и да донесе.
Ходи на плуване 3 път в седмицата- резултатът е много здраво дете. Няма нито едно извинение по болест, нормални килограми и без един кариес в устата си, а носи скоби и те са предпоставка зсаради задържането на храна.  Този режим сме го изграждали с години и съм имала съмишленик в лицето на мъжа ми. Аз съм страдала от излишни килограми като дете. Никога не искам да си спомня този период в живота ми, нямам един здрав зъб в устата ми и ходя на зъболекар на 3 месеца. Преди си мислех, че е ген. Да, ама не! Ние сме отговорни за здравето на нашите деца. Съжалявам, че една позната го разбра след като лежа в болница със сина си с диабет в 5 клас. Беше малко дълго- но темата е важна!

Това със зъбите няма много общо с килограмите, няма смисъл да прехвърляме от болната глава на здравата. 45кг съм, най-много съм била бременна в 9тия месец 54кг, 165 съм и нямам здрав зъб в устата си, благодарение на шини.
Дъщеря ми има джобни, по 2лв на ден горе-долу - ми никога няма да й хрумне да си купи вафла или кроасан например, основно си купува разни джвъчки от книжарницата, може да си вземе чай или сок от лафката, понякога купува разни неща на сестра си и така. Вкъщи сутрин закусва, на училище си носи сандвич за голямото междучасие и чай, има купон за стола, но понякога храната просто не става за ядене и си купува принцеса или бургер. Шоколада вкъщи не е забранен, зрънчото също, не яде всеки ден, но не е и изключение. Висока е 128см и тежи 23кг.
А, не ходи на допълнителен спорт, има 3 часа седмично хореография в училище и физическо възпитание 2 часа.

Няма нищо общо с килограмите, но има общо с начина на хранене, както и много ме учуди - един зъболекар наскоро ми обясни и от не достатъчния прием на вода в тийнейджърска възраст. Не искам да влизам в спорове- просто за мен начина и качеството на живот са определящи за здравето.

Това е азбучна истина.

Стягате ли се за кенгуруто?

ДА, стягаме се! Но без да си даваме много зор!

Опитваме се да решаваме задачи за Кенгуруто - когато остава време.
За храненето - болна тема ми е. Детето си хапва, но и ние сме така, върви и едър като ген, доста се движи и изгаря доста калории. Но аз имам слабост към сладките неща и покрай мен на моменти и той много си разваля храненето. Боря се с това, защото знам, че си идва от мен и трябва да спра да купувам и да ям, за да се получи и при него. Хапва и от безплатните закуски доста. Случвало се е да изяде 3 кифли примерно. Но някак ми се струва неправилно да го ограничавам. Решила съм да наблягаме на закусването у дома, така ще отиде вече сит и няма да яде толкова теста, а вкъщи ще е хапнал нещо по-полезно.

Кенгуруто е с най-голяма квота за националното състезание тази година и буди голям интерес, наистина.
Перличке, браво за режима.  Нещо такова ми се иска и аз да постигна, но не ми се получава през годините по ред причини. Основните са, че аз не съм добра домакиня, дори ми се струва, че съм доста далеч от средностатистическата такава, а мъжът ми пък изобщо не ме подкрепя в опитите да вкарам нещо по-здравословно.

Мами, я обяснете за това Кенгуру и другите подобни състезания. Свързани ли са с кандидатстването за гимназии и от какво значение са за един кандидат гимназист? За олимпиадите съм наясно.

Голямата ми дъщеря никога не е ходила на подобни състезания пък влезна в елитна гимназия а сега ще е студентка.. Да не се окаже след време, който не е разбрал като мен губи