За мамите, които работят 24/7

Все още тази порода татковци са по-скоро изключение.

Такива татковци има, обаче обикновено отсъстват от в къщи по около 10 часа в денонощие:). Все пак трябва да се работи

Не, че нещо, но в днешно време дете не се ли гледа много по-лесно в битов план?
Почти всички домакинства притежават уреди, улесняващи живота, ползват се памперси, АМ, пюрета, всякакви козметики и лекарствени продукти, облекчаващи физически неразположения и т.н., и т.н.

Сега, ако майката иска да е много еко и се върне 30 г. назад - ок, но май не е повсеместно.

Ужас, докато пиша идват нови отговори и пак отговарям, ако има луд, който да ми изчете писанията, ще го черпя 


А трябва ли? И 1 седмица е достатъчно да си вземе отпуск, после ще се приспособят, не е толкова страшно.
A и ако едно време бабите се пенсионираха на 52, сега са работещи и не знам как мога да кажа - я зарязвай всичко, че ми трябваш до гъза, че ние сме двама, ама не можем да се оправим  


Айде бе. Това, че години наред са го втълпявали жените на мъжете, защото ги мързи, не значи, че не е така. Който иска, може да се справи с всичко. Който не, и докато живее сам мама идва да му пере гащите, а после прехвърля "бебето" на жена му. Не говорим за толкова специализирани неща, стига превземки, как ще научиш детето си на нещо, ако гледа баща му как се излага като по-малоко от него дете?


Свекърва ми дойде за 1 седмица, но не мисля, че беше необходимо. Беше средата на август, жега, исках да ходя гола у нас, а не ми беше удобно. То бебето новородено, нон стоп спи, не е като проходила хала, която руши къщата. Не казвам, че не трябва да идват бабите, ама и не го имам за помощ. А тя е жена с 3 деца, всеки помага с всичко, няма глезотии, че тя ще обслужва всичко живот. Като стана време за къпане на бебето рече на мъжа ми - Хайде ела сега да ти покажа как се къпе бебе. Пък нека е баба, пък нека е със стари разбирания, на мен ми харесват  


То пък щото всички жени са много добри готвачки и знаят тънкостите. Айде стига щуротии. Това е въпрос първо на желание, второ на опит. На малко хора им се получава всичко от раз, с времето и грешките се научава. С приказки - ама той не знае тънкостите, няма как да се получи.
Аз си признавам, не сме равностойни в кухнята. Той готви много по-добре от мен, при това всичко, не само определени неща като мен. Въпреки че по професия и интереси го влече към машинарии, коли и т.н., готвенето му е хоби и за тъкностите, които знае мога само да си мечтая.
Научил ме е на доста неща и готвя добре, но едва ли някога ще го стигна, чете много и просто има усет.
Но смятам, че всеки човек трябва да може да готви. Въпрос на отговорност към семейството си е. Не може да караш някой да се чувства залепен за печката и нон стоп това да е негова грижа, ненужно и нелогично. Храната е за всички и всички трябва да го правят. Писах нагоре какво съм виждала - дете реве от глад, а баща му, мъж на 30 и нагоре не може да му приговти нищо, всъщност и не искаше, щото го играеше мъжкар. За вас, ако това е мъжко поведение, за мен е детиснко.

Щом аз с двете леви се научих да готвя, значи всеки може. Въпрос на желание. Разбира се, всеки може да каже - не мога, оправяй се, но не смятам, че е коректно спрямо човека до теб.

el_pl, моят мъж не е бил кранист, но е имал друга физическа работа преди години. Не е толкова страшно според него. В смисъл за ежедневните неща - когато са споделени м/у двама услието е смешно малко, това е смисълът на споделянето, не да се стоввари всичко на един гръб. Освен това човекът има различни роли, това, че е еди какъв си по прифесия, не бива да лишава детето му от родител. Заради самото дете, заради тях двамата. Като е кранист след работа не може да го изкъпе ли? Или след като жена му е овършала къщата, сготвила, оправила децата, сервирала, той не може да вдигне чиниите и да изтупа покривката? Или в почивния си ден да ги изненада с вечеря, сготвена от него? Да бъдеш и друго, освен работник е въпрос на желание.

Не ме интересува в чуждите къщи как е. Но не убеждавйте другите, че така трябва, защото те не могат, не са способни на това и не трябва, щото работят. Говорим все пак за елементарни неща, на които учим и децата си, ежедневни прости отговорности. Ако дъщеря ви стане лекар, значи ли, че вечер или там, когато не е на работа, приемате за нормално да не се грижи за децата си?

Да, животът се променя след децата, както се променя този на майката, така и този на бащата. Не виждам защо ви е странно това. Съвсем нормално е ежедневието да е по-натоварено, след работа и в почивните си дни няма нищо по-нормално от това човек да е родител, независимо от пола. Ако иска. Ако не, ок, негово решение. И ако човекът до него е съгласен, значи е правилното за това семейство. Но не и правило по принцип. Няма такива правила, всичко е лично решение и всеки има своите аргументи.
Аз съм израсла в семейство, в което се делеше твърдо работата на мъжка и женска и не беше равностойно, затова никога няма да го приема. Сега баща ми се включва активно и в женската и сам вижда разликата...


Е, имат и почивни дни, нали? Пък и денят е 24 часа, щом една жена може да работи 24/7 като детегледачка и домашна помощница, сигурна съм, че и един здрав, прав мъж все някак може да бъде баща за 1 час   и пак му остават още 13  

Съгласна съм с Не се сърди човече. И при нас положението е подобно, с разликата, че само аз готвя/мъжа ми наистина не може, пък и на мен ми доставя удоволствие/, а пък основно той чисти.
За отношенията на бащата с децата - всичко е въпрос на приоритети - и най - заетия човек, ако иска да намери време да бъде родител, ще бъде.
Но каквото и да си говорим, винаги жената поема по - голяма част от гледането на децата(нещо, което аз приемам с удоволствие)
Аз имах много трудно и вечно ревящо бебе и в същия момент безкрайно досадна свекърва, която искаше постоянно да идва да ми "помага", което ми костваше доста нерви. В един момент завиждах на мъжа ми как отива да си почива на работа. Сега, от дистанцията на времето гледам на майчинството като на един прекрасен и спокоен период от живота ми.

Освен физическата умора трябва да се отчете и психическата натовареност на майката. Да не се забравя, че тя контактува с много малко дете, прекарва всичкото си време с него. На мен това, че неможех да общувам пълноценно с възрастни ми беше много трудно. Неможе да се иде никъде, да се отпуснеш. Много е натоварващо и трудно, но е временно, просто трябва да се изтърпи. А това с тръгването на училище, тренировки и как стоиш и го чакаш, да също е гадно и губене на време, но да ви кажа е умствена почивка, поне стоиш и има вероятност да пообщуваш с други майки чакащи като теб, без някой да те прекъсва, дърпа, иска нещо, и т.н.
Затова и много от жените дори и да нямат финансова необходимост предпочитат да се върнат на работа, просто там нивото на общуване е друго.
В къщи майката загубва себе си. Дори и да се върне вечер бащата, то вече си скапан, говорите пак за детето, в един момент се усещаш, че неможе да кажеш друго освен как е детето.
Но всичко е временно, въпрос на изтърпяване на определен период от време. Така че силни нерви и търпение, незабравяйте че най-доброто за детето е да се отглежда от майката, не от баба, ясла, детегледачка, дори не и от бащата.

Ами нали коментирахме назад, свекървата примерно готви, имало е и други жени в къщата, съвсем различно е да имаш за деня само да сготвиш или примерно само да изпереш и друго е да е всичко. А и винаги има кой да ти поеме детето от ръцете, ако живееш сама с мъжа си, както повечето сега, няма такъв вариант.

Иначе за храненето - не всеки е ок с готовите пюрета и кухни, но и не е кой знае какво усилие да отделиш от вашата храна преди подправките. Така или иначе се готви, но самия процес на хранене на детето си е налице.
Памперсът може и да го метнеш в кофата, пелените пък майка ми ги е мятала в пералнята, няма кой знае каква разлика.
Дрехите си простираш, и преди, и сега. И сушилни има, но сгъването, подреждането не се избягва.
Чиниите вярно ги мие миялна, но те не ходят там сами, дали ще ги отнесеш до мивката или до миялната, това си го има, връщането после по местата пак е ежедневие и днес.
Чистенето си е чистене, готвенето си е готвене, гладенето си е гладене и т.н.
Детето като бутне и разлее нещо, дали преди 50 г. ще го изчистиш или сега, все трябва да наведеш кръст и да търкаш. Има памперси, ама толкова пускат, че няма да се разминеш с прането на ако. Нито с чистеното на повръщано на ръка. Пералнята не го маха сама.
А за облекчаващите венци и т.н. средства - който е минал по този път знае, че всичко е просто за усещането, че правиш нещо, на практика нищо не помагат   но ако тогава баба е можела да остави за няколко часа болното дете, а тя да поспи и после поеме "смяната", аз и мъжа ми не сме имали на кого. Двамата. Не е толкова трудно.
Козметиките с какво помагат?

Но в крайна сметка какво значение има това за детето? Това, че нещата са напреднали, значи, че не трябва има грижи и от двамата родители ли? Или че трябва да бъдат единствено за един вкъщи. Защо да не се радваме на облекчението, а успоредно с това да споделяме и останалото, за да е още по-леко? Коагто живеят отделно всеки работи и всеки си гледа дома, дрехите, храната... Като се съберат пак и двамата работят, дори за 1-2 г. жената да не си практикува професията, а да работи работата на детегледачка, но защо останалото, вместо да се подели логично и облекчи и двамата, да иде само при нея? Може и да има причина, аз не съм я открила и затова не ми е логично.
Разбира се, ако не работи, няма деца или са големи, тогава няма друга работа, освен това. За този случай съм на вашето менение

П.П. И защо се гледа само промяната в домакинството? Ако дядо ми (учител) след работа ринеше обора и гледаше всякакви животни, след това цепеше дърва и т.н., сега мъжът ми след работа няма нищо такова за вършене. Животът на повечето мъже също е облекчен, при това повече от този на жената. Разбира се, има хора, които отглеждат животни и имат друга работа, там разделението е друго. Това ми е мисълта - делене спрямо ежедневието, не тъврдо - мъж/жена.

el_pl, в никакъв случай не се настройвам негативно. Бебчето е желано и сме ентусиасти и двамата По-скоро се опитвам да гледам реално на нещата. Има по-ревливи бебета, има и по-спокойни бебета. Има такива, които се будят през нощта да ядат, има и такива, които спят по цяла нощ. И т.н. Каквото и да ни се падне ще си го обичаме и гледаме. Надяваме се да е лесно и да нямаме "негативни" емоции, но знае ли човек - всичко се случва
Не мога да си представя как ще разчитам изцяло на свеки или на майка ми. Не са лоши и се разбираме отлично и с двете, но още от сега ми лазят по нервите понякога с непрестанните "как си", "ама, да ти сложа да хапнеш нещо", "вземи си еди-какво-си", "пази се", "хайде да отидем двете да гледаме за бебешки неща" (аз мъж нямам ли си??!?!?!?)... Ако това трябва да го изтърпявам всеки ден вкъщи с бебето ще лежа в затвора после
Моят мъж има стаж като живеещ сам и е доста самостоятелен - чисти, пуска пералня, простира, готви доста добре. Друг е въпроса, че сега като съм си вкъщи го е хванал яко мързела и не мога да го накарам и кучетата да нахрани Е, до някъде му е простено, защото аз не съм на работа, а той е. Но определено ще има реорганизация след като се роди бебето, иначе ще хвърчат глави

Не се сърди човече, съвсем сериозно те питам, този текст с мъжете и как трябва да тупат покривката и да помагат, го имаш готов и го копираш или всеки път го въвеждаш? Моят мъж не е кранист, аз ти дадох пример,че аз не съм кранистка и не знам какво е Хубаво е всеки да се постави на мястото на другия, без да се прави на многострадална. А и имам достатъчно себе-уважение, след като обясня един път, че ми е трудно, да спра, ако Той ме е разбрал, разбрал. Ако не, няма какво да се обяснявам повече

Другият ми конкретен въпрос е - как им е било лесно едно време да живеят няколко жени едновременно и в същото време как ти е тежало на теб свекърва ти да стои една седмица у вас? Леко противоречие се подразбира? Последно, какво ти е мнението?

В същото време достигам до извода, че пра-баба ти явно е била много напред с технологиите, при условие, че в началото на предния век,  баба ти е пускала прането в пералнята? Възхищения. Моята майка и моите баби и пра-баби (без да съм питала, със сигурност по разказите на покойната ми пра-баба и пра-пра баба ми) са били прости  и са нямали пералня, с която да изперат, но пък пра- пра дядовците и пра-дядовците и дядовците са ми били достатъчно кадърни- всяко семейство да си има своя собствена къща...

А и сушилня са нямали- но да ти кажа, не е трудно да я ползваш Но пък само като чета какви кански усилия полагаш, да сгънеш и излгадиш дрехите и на сурцето ми натежа. Отивам да работя, че...

 Аха, лесно им е било, затова литературата изобилства от примери стигнали до татул.  Всяка млада булка от време оно въжделее да избяга в собствен дом. Личния ми пример също показва, че поне на първо време докато се организира човек няма нужда да му се мотаят още баби и свахи. Двамата - майката и таткото са напълно достатъчни да се справят и с най-ревливото бебе.

Драмата на съвременната майка произтича основно от създадения последните години в медиите и обществото образ на майка-героиня!
Съвременната майка излиза от болницата и знае перфектно как се гледа бебе, с едната ръка пуска прахосмукачката/пералнята/миялната с другата сменя памперси. Докато кърми учи за 15-то виШо, детето й на 2 годинки решава диференциални уравнения, а пък майката е достигнала висоти в гурме-кухнята достойни за 24Kitchen, домът й е като рекламна страница от BravaCasa, работата й е в "динамична и високотехнологична сВера", мъжът й е минимум директор на водопад. И това съвременната майка го е постигнала без никаква чужда намеса от разни там майки и свекърви - защото то какво геройство си е иначе!

Сега без ирония - на някои жени майчинството им се получава лесно и гладко, само щракат с пръсти и "Готово!" Други изпадат в следродилна депресия, която никога не преодоляват. Всичко си е до характер и късмет! И за съжаление аз не съм срещнала още никъде рецепта за първия случай - ако някой я открие - да пише книга, ще бъде бестселърът на всички времена! 

Ще е бестселър, защото ще се лежи изцяло на художествена измислица.

Различно. Имам и запазени неща, които копирам, но най-често отговарям в зависимост от темата, това е просто пример, не нещо конкретно, не е задължително да е покривка, а каквото е на дневен ред.
Пиша доста бързо, и най-дългия пост не ми е отнемал повече от 3 мин. 


Баба ми имаше самостоятелен етаж от къщата, можела е да ходи гола, ако иска, понеже това беше конкретното нещо, което писах, не че ми е тежало присътвието й.
И има разлика дали става дума за временно или за постоянно. Когато е постоянно - всеки си знае задачите. Ние винаги сме живели с мъжа ми заедно (от деня, в който се запознахме) и без родители, не мисля, че за няколко дни може да се организираме с да живеем с друг човек, напасването иска време. В това се състоеше неудобствтото, и майка ми, и който и да е друг човек да беше, пак трябваше да го знапознавам кое къде стои и ако мъжът ми знае, че пия кафето без захар, то друг и за това ще ме пита, за най-дребните неща.
Не знам дали успях да обясня точно, но това е в общи линии 


Баба е гледала бебета през средата на века, 60-те, не в началото, имала е полуавтоматична пералня, даже още седи в банята й, въпреки че отдавна не се ползва. През 70-те вече е била с автоматична АЕГ, както и майка ми, докато ме е гледала (страшни машини, още работят ).


Напротив. Лесно е, затова и не смятам, че може да се използва като аргумент, че мъжът е уморен след работа или в почивните си дни и не може да направи еди какво си, което е останало 
Уморена писах, че съм само от натрупване при липса на сън, нещо нормално при отглеждане на бебе.
Въросът е в мисленето, а моето е, че нещата трябва да се споделят. Лесни, трудни, това е без значение. Има 5 неща или 3, или 2, няма логична причина всичко по правило да се струпа на мен. Никой не бива да се чувства впримчен, както напред се писа. Да се чувствам длъжна да тичам след него, само защото се е събудил преди мен, за да му направя кафе и да сготвя закуска. Примерно. Или да съм някъде и да отложа всичко, защото детето го гледа той и ще седят гладни, ако не притичам да ги нахраня и детето ще седи с мръсен памперс, защото не съм лепната за него. Или да ме сръчка сутринта, пък макар и с целувка, да ида да му приготвя личните дрехи. Да легна да спя и да ме събуди, че пералнята е спряла и дрехите трябва да се прострат или сложат в сушилнята. И т.н., и т.н. За мен това е зависимост и унизително отношение. Нито един от двамата не е свободен. За дребни, ежедневни неща жената бива привиквана, а в същото време дори детето й не го прави - примерно само си приготвя и глади дрехи, само си мие чинията скато се нахрани, само си чисти стаята и всичко др.
Но пак казва, аз не твърдя, че трябва да го прилагате вие. Само пиша моите аргументи защо лично за мен е непрактично и нелогично.

Нищо от горното не е копирано и пействано, от сърцето ми се е изляло, сериозно.

Не е достатъчно, 40 дни си трябва, докато ти се намести съзнанието, не е само свикване на физ. ниво. Неслучайно го е имало този период на почивка във всички култури.

Имало го е заради религиите, лохиите и т.н.
При всеки е индивидуално. Мен толкова ме беше страх от бременността и раждането, че като се събудих след секциото ми идеше хоро да играя. Всичко ми се намести идеално.
Е, не знаех как се гледа, държи, храни и т.н. бебе, ама се научих. Всеки, който иска се научава, не е голяма филосифия.
Но без значение колко добре се чувства майката, детето има двама родители. И щом са здрави и прави, няма причина да се очаква едностранна грижа.
Сега, ако някой си е намерил партньор, който е съгласен някой от тях да се откаже да го прави и се ограничи единствено до финансовата част, ок, нямам нищо против, имам против да ми казва на мен, че съм впримчвала  ами то по тази логика и аз съм впримчена с детето. И си е така. Но е доброволно и предварително обмислено. Като искам дете, ще го гледам. И за двамата родители важи.