Имаше някакви изследвания, че при самото проговаряне на родния език се развиват различни мускули в зависимост от особеностите на езика и затова е трудно говоренето без съответния акцент, когато се учиш да го правиш като възрастен.
Бих се запознала с това изследване, ако ме насочиш къде да го намеря.
Съгласна съм затова, че човек не може/ трудно е да се отърве от акцента, когато говори чужд език, но за българския език не съм много сигурна. Разбира се, в момента не споря. Замислям се, че познавам човек, който за мен говори най-правилния книжовен език и е от Стара Загора. Нищо в нейния говор не ме дразни, няма сянка от мьекане, не съм чула дума с неправилно ударение, а откъм граматика е просто незаменима
Мисля, че и Esmee беше писала за такъв случай с нейни познати, т.е. с необходимите усилия може. Стейси, аз говоря за това, че в неформален разговор, вкъщи всеки може да си позволи да говори както намери за добре, но навън, разбирай в училище, на работа, на улица... всеки може да положи усилия и да спазва общоприети правоговорни правила, но това не се случва винаги. И ето тук идва въпросът за езиковата култура.
Толкова си можем.Навън е улицата, нали?
", но тук в Западна България, това е доста нехарактерно (беше, преди Великото преселение към столицата) и бие на уши. 
