Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.

Фраза, която мразя

1 217 971
20 286
2

Отговори

1
...
446
447
448
...
1353

# 6 690 18 май 2017, 13:27 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 42 728

Цитат на: Априлска вълшебница в чт, 18 май 2017, 13:21

Какво е "требван"? За пръв път го чувам.
Екзаминатори бях срещала при Вазов или някой негов съвременник. hahaha

планиран за храна в детска градинка/училище/казарма, може би и за социалния патронаж Peace

не мога да ти цитирам БДС ИСО номера точно сега, но вЕрвай ми Mr. Green

"изпитващите" са "екзаминатори"

# 6 691 18 май 2017, 13:38 ч.

Мнения: 3 782

Мерси, Добри. bouquet

С'я кат' негъра Джим от Хъкълбери Фин (като му обясняват как французинът ще му каже Пурли ву франси Mr. Green

) и аз ще се възмутя защо не си го кажат човешки. Mr. Green

За екзаминаторите абселютно ти вервам, исках да кажа, че отдавна са ни дошли на гости. Laughing

На мен са ми ОК, леко нафталинени, но по-лесни от изпитващи. Laughing

# 6 692 18 май 2017, 14:48 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 42 728

Щяха да са ми приемливи, ако имахме "екзами/екзамени", но ние имаме "изпити" и би трябвало да са "изпитващи" Peace

както и да е, ставаме по-ингилизи от ингилизите ми се струва.
Mr. Green

листваме, кенселираме, принтваме.
масово се бъркат "рекламирам" и "правя реклама", второто е "промоутвам/промотирам" Mr. Green

аз още преглъщам "експерпцията" и "екзактния" Crazy

# 6 693 18 май 2017, 14:55 ч.

София
Мнения: 21 080

Требване - в случая "заявка" ми се струва добро като заместител. В армията имаше документ "требване" - превозен документ за служебно пътуване с влак (или нещо подобно).

# 6 694 18 май 2017, 15:30 ч.

Scotland
Мнения: 1 405

Цитат на: st. Dobri в чт, 18 май 2017, 14:48

Щяха да са ми приемливи, ако имахме "екзами/екзамени", но ние имаме "изпити" и би трябвало да са "изпитващи" Peace

както и да е, ставаме по-ингилизи от ингилизите ми се струва.
Mr. Green

аз още преглъщам "експерпцията" и "екзактния" Crazy

# 6 695 18 май 2017, 20:07 ч.

SF
Мнения: 27 857

Това требване го е измислил някой бесен селянин и го е наложил в казармата. Може да е бил висшестоящ, а може и самият генерал да го е вкарал като термин.
След това войничетата, които са се занимавали ежедневно с тези документи, са порастнали, и са го вкарали по инерция в цивилизацията, особено ако са били доставчици, плановици, домакини и т.н.
Требване за първи път чух тук и не бих използвала.
Много се майтапех със звучното "храноден, леглоден и човекоден". Как не съм го писала още на първа страница в темата, не знам. Но ми е доста противно и ... и глупаво даже.

# 6 696 18 май 2017, 20:15 ч.

Мнения: 30 433

По-вероятно е русизъм, както голяма част от военната терминология.

ПП Познах. Simple Smile

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BE%D0% … D0%BD%D0%B8%D0%B5
https://ru.wiktionary.org/wiki/%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BE%D0 … D0%BD%D0%B8%D0%B5

ППП Не познах. Laughing

Этимология[править]
Происходит от глагола требовать, далее от праслав. *terb-, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. трѣбовати «быть потребным», трѣбъ «потребный», трѣбѣ быти «быть нужным», ст.-слав. трѣбовати (др.-греч. δεῖσθαι, χρήζειν), трѣба (θυσία), укр. требува́ти «пробовать, испытывать», болг. тре́ба «треба, общественное дело», тря́бвам «я должен, требую», тре́бя «чищу», сербохорв. триjѐба «нужно», триjѐбити «чистить», словенск. trébiti, -im «чистить, корчевать», чешск. třeba «нужно», tříbiti «очищать, просевать», словацк. treba «нужно», польск. trzeba «нужно», trzebić «чистить, корчевать», в.-луж. trjeba «нужно», trjebić «кастрировать», н.-луж. tŕeba «необходимость», tŕebaś «нуждаться», tŕebiś «расчищать, корчевать». Праслав. *terb- (см. те́реб, тереби́ть), вост.-слав. формы на треб- заимств. из церк.-слав. Из знач. «корчевать, раскорчевка» развилось знач. «работать; обязанность». С др. стороны, слав. *terb- сближают с *tеrр- в др.-прусск. еntеrреn, -роn ср. р. «полезный», еntеrро 3 л. ед. ч. «приносит пользу», лит. tarpà «процветание, произрастание», tar̃pti, tarpstù «процветать», др.-инд. asutŕ̥p- «лишающий жизни», pac̨utŕ̥p- «отнимающий скот», tŕ̥pyati, tr̥pṇṓti, tárpati «насыщается», греч. τέρπω «насыщаю, радую», др.-исл. þarfr «нужный, полезный», готск. þaurban «испытывать нужду в ч.-л.», þarf 1 л. ед. ч., нов.-в.-нем. dürfen, darf «сметь, смеет». Использованы данные словаря М. Фасмера

Последна редакция: чт, 18 май 2017, 20:20 от Как` Сийка

# 6 697 18 май 2017, 20:15 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 42 728

Цитат на: Esmee в чт, 18 май 2017, 20:07

Това требване го е измислил някой бесен селянин

Скрит текст:

и го е наложил в казармата. Може да е бил висшестоящ, а може и самият генерал да го е вкарал като термин.
След това войничетата, които са се занимавали ежедневно с тези документи, са порастнали, и са го вкарали по инерция в цивилизацията, особено ако са били доставчици, плановици, домакини и т.н.
Требване за първи път чух тук и не бих използвала.
Много се майтапех със звучното "храноден, леглоден и човекоден". Как не съм го писала още на първа страница в темата, не знам. Но ми е доста противно и ... и глупаво даже.

чак пък бесен селянин Whistling

по-вероятно не толкова бесен чуждопоклонник от 40-50 години Peace

в речника на Данов (1936) няма "требване", в енциклопедичния речник на Бакалов на чуждите думи в българския език (1950) има "требование - искане, изискване, претенция" Peace

# 6 698 18 май 2017, 20:15 ч.

Мнения: 4 265

Днес чакам за оглед в една от застрахователните компании, там съм 10 минути преди началото на работното време. Отвън служители на компанията пият кафе и техен колега, както разбирам без да искам да подслушвам разговора, разказва за пътуването си до Лондон. "Човек, в самолета само ц******, човек, тоя на летището ме накара да си събуя обувките, човек. Ама, човек, българските пилоти много ги бива. Човек, ..., човек,...жена ми отиде да им каже, че ни е скъсан куфара и, служителката на летището ѝ даде почти нов куфар, човек...".
Този паразит не е ли присъщ за тийнейджърите, за техните разговори? Помислих си, че ако аз говорех с въпросния мъж, бих го помолила да редуцира използването на това обръщение. Дори и за неволен слушател като мен, изпитанието беше огромно.
Друго, което ужасно ме дразни е "сюжетът" на Виктор Николаев в сутрешния блок на телевизията. Коментира някаква тема, "А сега минаваме на друг сюжет". "Сюжетът на следващата тема е..."
Допълвам и "нямали сме" вместо "не сме имали".

Последна редакция: чт, 18 май 2017, 20:25 от Herz

# 6 699 19 май 2017, 00:28 ч.

София
Мнения: 7 673

Цитат на: Herz в чт, 18 май 2017, 20:15

Допълвам и "нямали сме" вместо "не сме имали".

В този дух - "ще давали", вместо "щели да дават".
А в духа на горните, се сетих за "издаване на децата". Свършва работното време на ДГ и "издават децата".
Което пък ме подсети как някои си "забират" децата, демек си ги вземат от ДГ, примерно.

# 6 700 19 май 2017, 06:35 ч.

Мнения: 4 304

Това "издаване на децата" сега за пръв път го срещам. Уж имам сред близките си работещи в детски градини и ясли, но сигурно не е характерно за нашия СИ.
Току що прочетох "цвиля"/сигурно е коментирано/, но ми е отвратително. Само тук във форума съм го чела.