Аз съм отговаряла така. От София съм и когато аз и питащият сме на територията на София, за мен този въпрос звучи странно, но...
При едни обединени празници, събрали са се примерно 4 почивни дни, колегите пушат на балкона и си говорят за заминаване. Аз не говоря. Една колежка ме пита "Ти няма ли да СИ пътуваш?". Казах й, че не. "Няма ли да СИ ходиш?" - "Не, няма". "Ама от къде си?" - "От София съм си."
За мен тези СИ-та звучат нормално и в нейния въпрос, и в моя отговор.
"Няма ли да СИ пътуваш" е различно от "Няма ли да пътуваш?"
"Няма ли да СИ ходиш" е различно от "Няма ли да ходиш?"
В първия пример става въпрос за у дома, от там, от където си. А във втория се налага някакво доуточняване - къде ще ходиш? Къде ще пътуваш?, освен, ако преди това в разговора вече не е било уточнено.
Въпросът "от къде СИ?", предполага отговор "От София съм СИ". Но аз отговарям така само, ако съм на територията на София.
Ако съм в Париж и ме попитат от къде съм, бих казала само "От София". Но ако 2 часа преди това съм разказавала "В София вали, в София има много коли, в София има нов булевард, в София това, в София онова..." и, ако някой ме попита "Е ти от къде си? (от къде знаеш?)", бих отговорила "От София съм СИ".
Ако срещна плевенчанин по улиците на Плевен и го попитам от къде е, ще ми отговори "От Плевен съм си". Ако сме на село - "От селото съм СИ."
Какво точно мразиш в това СИ, така и не разбрах. Май повече мразиш "От София."
Ако бях написала друг град щях да мразя него според теб. Ако бях изредила повече градове щеше да си помислиш, че ги мразя всичките. Нали пример трябва да дам. Мразя е силна дума. По-скоро не ми звучи добре.