И аз съм коментирала синко в темата.
Не съм чувала някой в реалния живот да говори така. Само тук чета.
Не съм чувала някой в реалния живот да говори така. Само тук чета.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Аз чувам в реалния живот "синковеца" от хора, които не блестят особено. Много си го харесват и го вкарват даже повече отведнъж в изречение. Такива хора казват и гуглето, бай ми ти Гугъл, тука нещо се обози, синковецът ще пита гуглето как да го оправи, синковецът се е научил да бърка в компа и е половин жичкаджия.
Синковец е с оттенък на калпазанин, ама свой, роден и мил калпазанин. И това е дума за неофициална комуникация, когато човек иска да звучи по-лежерно. Не, че я използвам, но са много подобни думи и не ме дразнят. По-скоро се чудя колко много хора се дразнят от какво ли не.
Хората, които я използват, не знаят всичко, което ти знаеш и не я използват по предназначение. "Синковец" наричат сина си. Може да е 30-годишен и да не е мил калпазанин. Щерката е дъщеря им. Децата им си нямат имена. Казват се Синковеца и Щерката.
Възприемате прекалено буквално темата. Не всичко, което обсъждаме тук ни дразни до степен да не спим, да взимаме успокоителни, да го споделяме с психолозите си. Понякога подминаваме и не обръщаме въобще внимание, понякога ни се набива на уши и споделяме тук, защото си имаме тема.
Възприемай го така и няма да се чуждиш колко много неща ни дразнят.
То пък някой ще се чуди (дразни) и на какво толкова се чудят другите.
Синковец е с оттенък на калпазанин, ама свой, роден и мил калпазанин. И това е дума за неофициална комуникация, когато човек иска да звучи по-лежерно. Не, че я използвам, но са много подобни думи и не ме дразнят. По-скоро се чудя колко много хора се дразнят от какво ли не.
Хората, които я използват, не знаят всичко, което ти знаеш и не я използват по предназначение. "Синковец" наричат сина си. Може да е 30-годишен и да не е мил калпазанин. Щерката е дъщеря им. Децата им си нямат имена. Казват се Синковеца и Щерката.
Възприемате прекалено буквално темата. Не всичко, което обсъждаме тук ни дразни до степен да не спим, да взимаме успокоителни, да го споделяме с психолозите си. Понякога подминаваме и не обръщаме въобще внимание, понякога ни се набива на уши и споделяме тук, защото си имаме тема.
Възприемай го така и няма да се чуждиш колко много неща ни дразнят.
То пък някой ще се чуди (дразни) и на какво толкова се чудят другите.
Аз пък на обратното се дразня, когато бегли познати започнат да ми разказват някаква история, ама всичко с имена и аз не мога да се сетя кои са въпросните хора. То даже някой път не са и хора. Веднъж 15-20 минути слушах за Тимофей, преди да разбера, че е котарак. Ами кажи дъщерята, сина, снахата, шуренайката, внукът, котката, че да не се правя, че се сещам кои са тези субекти.
И аз смятам, че "синковец" има оттенък на леко неодобрение от родителя за това, което прави синът. Примерно: "Синковецът по цял ден лежи и нищо не прави!". Ако, обаче, родителят се гордее с детето си, няма да го нарече "синковец", а "син".
"Щерката" обаче е по-скоро с нотка на гордост. Примерно: "Щерката я приеха в ...(ВУЗ) и вече е ....курс!". Мен лично тези думи не ме дразнят, защото знам и усещам разликата в смисъла.
Неновица, Илиица и т.н. по-скоро са за темата "Думи, които излизат от употреба". Архаични. Може и да дразнят съвременните жени (по обясними причини), но са се употребявали в едни други времена, които няма как да променим и редактираме. Не знам и до коя година (преди 1944 г.), до 20-те гг. на ХХ век, примерно, една жена, като се омъжи, е взимала не само фамилията, но и бащиното име на съпруга. Като рових из стари нотариални актове на родАта преди години, установих това за по-далечни роднини. През 30-те и 40-те гг. на ХХ век вече жените не взимат и бащиното име на съпруга. Нямам данни за съответните закони от онези времена, просто забелязах това за моето семейство. Етървата на най-голямата сестра на дядо ми е носела бащиното и фамилното име на съпруга си, но по-големите сестри на дядо ми - само фамилията.
"Щерката" обаче е по-скоро с нотка на гордост. Примерно: "Щерката я приеха в ...(ВУЗ) и вече е ....курс!". Мен лично тези думи не ме дразнят, защото знам и усещам разликата в смисъла.
Неновица, Илиица и т.н. по-скоро са за темата "Думи, които излизат от употреба". Архаични. Може и да дразнят съвременните жени (по обясними причини), но са се употребявали в едни други времена, които няма как да променим и редактираме. Не знам и до коя година (преди 1944 г.), до 20-те гг. на ХХ век, примерно, една жена, като се омъжи, е взимала не само фамилията, но и бащиното име на съпруга. Като рових из стари нотариални актове на родАта преди години, установих това за по-далечни роднини. През 30-те и 40-те гг. на ХХ век вече жените не взимат и бащиното име на съпруга. Нямам данни за съответните закони от онези времена, просто забелязах това за моето семейство. Етървата на най-голямата сестра на дядо ми е носела бащиното и фамилното име на съпруга си, но по-големите сестри на дядо ми - само фамилията.
Аз пък на обратното се дразня, когато бегли познати започнат да ми разказват някаква история, ама всичко с имена и аз не мога да се сетя кои са въпросните хора. То даже някой път не са и хора. Веднъж 15-20 минути слушах за Тимофей, преди да разбера, че е котарак. Ами кажи дъщерята, сина, снахата, шуренайката, внукът, котката, че да не се правя, че се сещам кои са тези субекти.
Да, и това ме дразни. Говорят с мене за абсолютно непознати хора с имената им. Нарочно накъсвам разговора, като задавам въпроси коя е Изабела, кой е Боян, коя от двете сестри е Мира. Не била сестра, била колежката...
Предпочитам да ми казват "една приятелка, нейният мъж, сестрата на мъжа й, колежката е женена за брат й", вместо "Мони, Пепи, Даяна, Изабела е женена за Боян и Том не го харесва, крие му обувките", докато не уточнят, че Том не го харесва, защото го ръмжи и освен, че му ги крие, му ги и яде.
За вторите имена на жените - май че в някакъв момент по време на соца ги сменят административно на всички омъжени по-рано и още живи жени, които преди това са били с името на съпруга като второ. Примерно Мария Димитрова Панчева по баща, омъжва се за Александър Петров и става първо Мария Александрова Петрова, това докъм 30-те и 40-те на ХХ век, а след това в някакъв момент между 50-те и 70-те, не знам точно кой, вече е Мария Димитрова Петрова. Баба ми по бащина линия беше минала такава метаморфоза, вероятно и другата ми баба, и не само те, и в други стари документи съм го виждала.
И на мен не ми харесва да ми разказват поименно и с подробности за хора, които не познавам. Но и обратното ме дразни, да ми говори някой за човек когото и двамата познаваме, и вместо името го нарича примерно "врачанина" или "аптекаря". Много грубо ми звучи това, и аз винаги питам "Иван ли имаш предвид", но не помага.
"Синчага" за пръв път го чувам. Наистина ли някой го използва?