Частни училища - информативна тема 5

  • 93 404
  • 742
  •   1
Отговори
# 225
  • София
  • Мнения: 19 964
Именно, не завършват всички навън, защото фунията нагоре се стеснява. Докато у нас  само в специалности, които се броят на пръсти, нещата се изкарват относително  трудно  -  като се почне от влизането и така до края. Медицината е все още една от тях. Тройкаджия няма да тръгне нито да учи медицина, нито ще издържи изпитите за прием  подобаващо, нито балообразуващите оценки от дипломата за средно ще му позволят да влезе. Такива са и някои специалности на ФМИ( КН и СИ примерно). Такава беше някога и правото, сега дали е така.. Но в десетки други  се влиза  буквално с тройки и се излиза със знания за толкова. Sad А че слаби ученици не се отправят към висшите учебни заведения, Химикал, съвсем не е вярно, за жалост. Почти всеки у нас е тръгнал да изкарва  виШУ (опс, висше  Mr. Green).

# 226
  • Мнения: 1 007
Именно, не завършват всички навън, защото фунията нагоре се стеснява. Докато у нас  само в специалности, които се броят на пръсти, нещата се изкарват относително  трудно  -  като се почне от влизането и така до края. Медицината е все още една от тях. Тройкаджия няма да тръгне нито да учи медицина, нито ще издържи изпитите за прием  подобаващо, нито балообразуващите оценки от дипломата за средно ще му позволят да влезе. Такива са и някои специалности на ФМИ( КН и СИ примерно). Такава беше някога и правото, сега дали е така.. Но в десетки други  се влиза  буквално с тройки и се излиза със знания за толкова. Sad А че слаби ученици не се отправят към висшите учебни заведения, Химикал, съвсем не е вярно, за жалост. Почти всеки у нас е тръгнал да изкарва  виШУ (опс, висше  Mr. Green).
Да, право, икономика, педагогика, нещо друго хуманитарно, сигурно вече се влиза с тройки. В някои от тях и преди се кандидатстваше по документи (не те приемат медицина, подаваш спешно документи в УНСС). Т.нар. "платено обучение" на практика си беше влизане с нисък бал.

Не знам, някак имам нужда да се убедя, че това
Цитат
Огромната част от децата, които мислят, не остават в Бя...
е така. Но като знам какви деца също се канят да не останат в България, силно започвам да се притеснявам.

# 227
  • Sf
  • Мнения: 977
Не знам, някак имам нужда да се убедя, че това
Цитат
Огромната част от децата, които мислят, не остават в Бя...
е така. Но като знам какви деца също се канят да не останат в България, силно започвам да се притеснявам.

Какво толкова се кахърите за чуждите деца, гледайте си своите. Учете ги да мислят и да работят. Това, че някой не се справя отлично с училищната програма, не означава, че няма определени качества, които ще го направят добър професионалист. Едно е всичкологията в училище, друго е човек да учи нещо, от което разбира и се интересува.

За мен по-големият проблем е не кой какво ще завърши, а че децата първо завършват, после се замислят как да си намерят работа по професията. Защото мама и тати внушават, че ученето е всичко в тоя живот. А нещата не са точно така.

# 228
  • София
  • Мнения: 542
Не знам, вече се обърках. Една тежка специалност и в България не може да се избута докрай. Тези с тройките и без езиците не вярвам изобщо да проявяват интерес към висшето образование. Все пак как някой с тройка ще бута медицина, не си го представям. На мен би ми било любопитно, ако някой има наблюдения, какъв процент от влезлите в български и съответно в чужд ВУЗ завършват.
Аз мога да ти кажа за немските ВУЗ-ове. Една мноооого малка част от започналите да учат наистина завършват. Една голяма част от студентите, поради липса на подплатен финансов гръб започват да работят и една част забравят за какво са отишли други толкова протакат следването, че 10 години не могат да се дипломират, някои момичета гледат да се оженят, за да си осигурят статут, други прекъсват и просто изоставят ученето. Затова според мен е много важно да има кой да те издържа и ако се наложи детето да работи, то да е в много малка част от времето. Аз лично съм заминала с една много малка сума в джоба, която ми стигна за първите два месеца. Нямате си на представа колко е трудно да се носят две дини под една мишница - когато работех повече изоставаше ученето, когато наблягах на ученето се е налагало да гладувам понякога. Тежко е, много е тежко и аз лично не бих си пуснала моето дете навън ако не мога да го издържам поне през първите 2 години или ако няма пълна стипендия (но в Германия стипендии няма).  От моите приятели в Берлин се дипломираха 3-4 другите още бутат или са се отказали вече(след 14г следване  Laughing), но работят някаква мизерна работа, която са закачили по време на следването. Тези, които са се дипломирали са се реализирали добре, кой в Германия, кой тук (макар че повечето ми познати се върнаха).
Русалке принципно съм съгласна с теб, но твоята дъщеря учи в НЕГ, с езиковите гимназии е малко по-различно, а и в гимназиите в София по принцип(защото тук хората са по-заможни). В провинцията не е точно така, една малка част от децата в МГ например заминават за чужбина, деца, които искат да учат медицина или журналистика трудно биха се справили навън (не че тук е лесно, но на родния език си е друго).

Аз не съм чувала и срещала магистър от МИТ, Браун и Станфорт, който да е избрал да се върне в България. Вероятно се движа в други среди...
Примера не го дадох просто така а визирах конкретни мои колеги от фирмата, така че явно има  Laughing

Между другото членувам в една организация Тук-там, това е организация на студентите завърнали се и реализирали се в България. Няма да повярвате, колко много кадърни студенти са се завърнали и колко добре са се резлизирали.

Току що чух по новините, че има проектозакон езиковите гимназии да имат прием и след 4кл както има СМГ например. Това как ли би се отразило на частните у-ща?  newsm78

# 229
  • Мнения: 19 999
Не забравяйте, че когато човек, завършил в чужбина, се върне, шансовете за изкачване в позициите тук са много по-големи, отколкото ако кандидатства за работа наравно с местните в чужбина. В Европа малко или много не е като в Щатите и чужденците в много отрасли са чужденци. Може би при програмистите не е така, но в други сфери е. Има хора, които се връщат, започват да работят за чужди фирми няколко години и след това вече с опита и позицията се местят в немските клонове.

# 230
  • София
  • Мнения: 19 964
Скрит текст:
Аделина, има стипендии и в Германия, не много, но ги има. Просто цедката е много голяма. DAAD  отпуска всяка година и на българчета няколко пълни стипендии за цялото обучение за бакалавър, тоест за 6 семестъра. Приятел на дъщеря ми е с такава.  Освен това има и Deutschlandstipendium и  отделни финансирания от различни фондации. Оправните намират начин, другите - оправдания. Друго познато дете минимизира разходите си, живеейки при възрастна жена по програмата "Wohnen fuer Hilfe".  Доколкото знам плаща наистина символичен наем, а в замяна на това по договор помага определен брой часове месечно на жената  при пазаруване, ходене на лекар и почистване на дома.  А като си редуцираш точно този сериозен  разход с наема, нещата стават финансово поносими. Не съм съвсем съгласна и с това, че децата от провинцията не заминават за чужбина, а предимно тези от столицата.  Във Фейсбук групата се вижда кой от къде е, далеч не всички са от София, в темата и тук във форума също е видно. При това аз имам поглед предимно над заминаващи за Германия и Австрия, подозирам, че  сборно потокът към  страните с обучение  на английски (към Шотландия, Холандия, Дания)  е още по-голям предвид това, че повече деца знаят езика. И определено не става дума  за деца само от столицата. Peace
Не ме разбирай погрешно, аз не съм привърженик на идеята на всяка цена да се учи навън. Смятам, че трудно или не, следващо и тук дете може да се реализира после добре. Моята дъщеря примерно ще кандидатства  със сигурност и тук за определена специалност и  после ще решава къде и какво предпочита. И хич даже не  подценява варианта с оставане тук.

А езиковите след 4 клас според мен не са най-добрата идея... Математиката е друго, тя е  логика, при нея трябва и талант, и тренинг. С децата с потенциал следва да се работи от рано, та да може последният да бъде навреме развит. С езиците не е баш така. Все ми се струва, че на някои езици (френски, немски), за да им овладееш  на ниво граматиката примерно, следва първо да знаеш относително добре и  родната. А един петокласник какво отбира от синтаксис примерно? Да не говорим, че  не си представям  при този глад на учители дори и за езиковите как ще бъдат намерени  качествени преподаватели по езици за интензивно обучение и в по-малките класове. Още по-малко пък такива, преподаващи предмети на съответния език. Или ще е поредната проформа с уж езиково обучение в периода 5-7 клас, гарнирана с  текучество на кадри...

Последна редакция: нд, 08 фев 2015, 19:59 от пенсионирана русалка

# 231
  • София
  • Мнения: 542
Русалке ако това, което казваш е вярно, тогава се чудя защо всички ЧУ залагат на езиковия профил (при това от ПУК), а не залагат на математиката  newsm78 Може би все пак не е невъзможно да се учат дори и трудни езици толкова рано (btw в Русе немската гимназия е от 1клас и има дори немска детска градина, явно и този метод работи). Моето лично мнение е че на математиката трябва да се набляга от рано, езиците могат да се учат и в последствие, защото после като погледне човек специалностите в университета, една много малка част от тях нямат математика. Математиката е навсякъде и е важна, освен това е нещо, което с много труд се научава.
Скрит текст:
за стипендиите на ДААД знам отдавна, съквартиранта ми беше от Русе и той беше с такава, но тези стипендии се вземат толкова трудно и са толкова малко, че не ги броя. В неговия случай например за Берлин за медицина ДААД даваше 5 стипендии за цял свят - каква е вероятността да я дадат точно на българче, мноооого много минимална? А организациите дето дават стеипендии са или църковни или политически, на времето ги бях проучила всичките, но не пасвах на нито една. Може и с времето нещата да са се променили, не зная отдавна беше.
А за децата от провинцията не си ме разбрала правилно - разбира се, че има, винаги е имало, и аз съм от провинцията, но процента далеч не е 90% както във випуска на дъщеря ти, това имах предвид.

Не забравяйте, че когато човек, завършил в чужбина, се върне, шансовете за изкачване в позициите тук са много по-големи, отколкото ако кандидатства за работа наравно с местните в чужбина. В Европа малко или много не е като в Щатите и чужденците в много отрасли са чужденци. Може би при програмистите не е така, но в други сфери е.
Напротив и при програмистите е така, дори да си завършил в Германия, за да те назначат на работа трябва да докажат, че не могат да намерят германец за твоето място, а кадидати и там бол, и там кризата ги тресе яко.
В нашата фирма не правят разлика дали някой е учил в БГ или в чужбина, ако изкара интервютата наемаме го. Аз смятам че в областта на информатиката, нашите университети не остстъпват по нищо на чуждите.

# 232
  • София
  • Мнения: 19 964
Скрит текст:
Аделина, поне сега ДААД стипендиите не са с квоти по специалности, за преди не знам. В мотивационното пишеш наистина какво искаш да учиш, къде и защо, но водещи са успех от дипломата за средно, постижения в областта на науката, спорта и изкуството, социална ангажираност и т.н, а не самата специалност. А има и други 2  стипендии, Deutschlandstipendium  и Stipendium des deutschen Volkes, които нямат нищо общо с финансиране от страна на политически и религиозни общности.

Колкото до въпроса ти за ЧУ и езиковото обучение в тях, аз съм го задавала и преди, но от твоята уста на родител, ориентиран евентуално към частните училища, няма да бъде разглеждан  като заяждане, в каквото мен веднага биха обвинили повечето потребители в темата. Mr. Green Но така или иначе отвори темата - ще  споделя онова, което ме притеснява лично мен в идеята с толкова  интензивното обучение по езика. Защо след толкова  години ( с ПУК цели осем), децата все пак биват догонени, а понякога дори  и застигнати от неучили до момента езика в езикови? Защо ученици, взели след изпит в 7 клас (в ДУ също, някой да не рече, че нападката е  избирателна към ЧУ) сертификат за уж завидно за възрастта ниво като В1, после не могат да се преборят за място в лайстунг паралелките на НЕГ, входът за които е изпит по немски в края на 8 клас? Не следва ли с базата, която имат до 7 клас, с придобития сертификат и със сериозното затвърждаване на наученото през изминалите 8  учебни години  в рамките на 20 часа седмично  в  осми клас  да са буквално ненадминати? А не са...На какво се дължи разминаването? Не съм убедена и в това, че в АК също непременно най-добри по подразбиране  специално  по английски са децата, идващи от училища с интензивно езиково обучение ( в случая преди всичко частни поради единствената  причина, че  ДУ с наистина добро ниво по английски  и сравним  хорариум едва ли има, докато за немски с  частните като Ерих Кестнер, Веда и  Увекинд са донякъде съпоставими   73-то, 20-то, тези към фондация Шилер). И друго ми е интересно. За  стипендията на ААУ например  се пробват неминуемо деца от ЧУ. А само за последните 4 години знам със сигурност за две деца от нашето държавно ОУ, които отвяха конкурентите и взеха стипендията.  А и двете са учили  до 7 клас английски в просто държавно училище и в Алианса. Би следвало  училите го по 10-12-15 часа в седмицата да ги изпреварват с много. Thinking Та би ми било интересно някой да сподели какъв е бонусът конкретно от  тази интензивна езикова подготовка (не от обучението в ЧУ като цяло, тъй като е ясно, че училището е комбинация от изучаване на всички  предмети, от допълнителни занимания, от база и т.н). Мен ме интересува само частта с езика. Какво се печели реално от това наблягане, такова, че да е недостижимо за дете от ДУ? И моля да не стартират  нападките за тенденциозен пост. Наистина искам да разбера от хора, направили този избор, къде виждат  предимството за децата си в чисто езиково отношение. Определено в масовия случай не е контактът с носители на езика (който бих приела за сериозен +), тъй като едва ли масово на малки ученици по ЧУ преподават чужденци, това е запазена марка за обучението на големи деца..Разбира се не говорим за училищата към посолствата,където има чужди преподаватели и обучението е изцяло на езика,  те не са представители на стандартното ЧУ, най-малкото защото не следват програмата на МОН и не издават БГ дипломи.

Последна редакция: нд, 08 фев 2015, 22:39 от пенсионирана русалка

# 233
  • Мнения: X
Имам дежа вю. Доколкото помня този въпрос и цялата тази тема за ползите и вредите от ранно езиково обучение бяха разчепкани преди 1 или 2 теми. При това не по много мирен начин и от същите участници.

Освен това изключения от 1-2 деца в едната или другата посока не са показателни ...а и някой наскоро ясно и простичко написа разликата - богатство на езика и лексика.

# 234
  • София
  • Мнения: 19 964
Ех, Блис... Къде видя участницИ тук, че и да са същите? Mr. Green И аз имам дежа вю - под формата на заяждане от твоя страна. Къде прочете, че става дума за едно или две деца, а не за трайна тенденция през годините на изпреварени по езика деца от ЧУ или ДУ с интензивна езикова подготовка? И питането ми не носеше смисъла, вложен от теб, а беше в посока коментираното с Аделина. Ако езикът не е английски (неслучайно тогава споменах немски и френски), дали е толкова ползотворно натягането в периода 1-7 клас, без значение дали е ЧУ или ДУ? Или  се залага повече на автоматизирано заучаване на фрази, конструкции и т.н, без да се задълбава в дебрите на граматиката? Което би обяснило не чак толкова голямата преднина на изучавалите го. И дали сблъсъкът на такъв метод на обучение до 7 клас и различен подход от 8 нагоре не водят до някакво объркване? За това идеше реч. Ама Блис трябва да се заяде...

 А каква е разликата между богатство на езика и лексика? Thinking Не е ли в край на краищата  едно и също? Освен това от един момент нататък, след усвояването на даден граматичен минимум,  най-добрият начин за натрупване на словесен багаж  не се крие  в  обучението в ДУ, ЧУ или на курс, а в самостоятелната работа с четене на книжки, гледане на филми, устна и писмена  комуникация с говорещи езика. И това съобразено , разбира се, с възрастта.. И най-добрият пример за това са езиковите. Има дни, в които на учениците се снасят по 100-150 нови думи от днес за утре. Много важно, че някой ще ги назубри... Докато не влезнат в активния му речник с четене, писане, много говорене, е все тая, иначе са просто поредната бройка в тетрадката-речник. Затова и има толкова различно усвояване от отделни ученици, независимо от еднакво поднесения обем лексика за всички.

Последна редакция: нд, 08 фев 2015, 23:12 от пенсионирана русалка

# 235
  • Мнения: 51 155
Освен това изключения от 1-2 деца в едната или другата посока не са показателни ...а и някой наскоро ясно и простичко написа разликата - богатство на езика и лексика.

Това е заблуда. Деца под 12-14 години не могат да натрупат кой знае каква лексика, защото още нямат зрялост. Тяхната лексика е лексиката на деца, не на възрастни и това важи и за родния им език, какво остава за чуждия. По-големите деца учат по-бързо езика, защото нямат ограничения, защото имат повече опит в правене на аналогии и връзки, защото имат други познания и житейски опит. Малките стигат до едно ниво (с по-бавен темп от големите) и стигат до ниво на насищане и не могат да продължат нагоре. Защо децата с нива С1 или С2 под 14 години се броят на пръсти? Ми защото нямат зрялост да вземат изпитите.

# 236
  • София
  • Мнения: 19 964
Освен това изключения от 1-2 деца в едната или другата посока не са показателни ...а и някой наскоро ясно и простичко написа разликата - богатство на езика и лексика.

Това е заблуда. Деца под 12-14 години не могат да натрупат кой знае каква лексика, защото още нямат зрялост. Тяхната лексика е лексиката на деца, не на възрастни и това важи и за родния им език, какво остава за чуждия. По-големите деца учат по-бързо езика, защото нямат ограничения, защото имат повече опит в правене на аналогии и връзки, защото имат други познания и житейски опит. Малките стигат до едно ниво (с по-бавен темп от големите) и стигат до ниво на насищане и не могат да продължат нагоре. Защо децата с нива С1 или С2 под 14 години се броят на пръсти? Ми защото нямат зрялост да вземат изпитите.

Ето за това става дума.. Peace

# 237
  • Мнения: X
Ех, Блис... Къде видя участницИ тук, че и да са същите? Mr. Green И аз имам дежа вю - под формата на заяждане от твоя страна. Къде прочете, че става дума за едно или две деца, а не за трайна тенденция през годините на изпреварени по езика деца от ЧУ или ДУ с интензивна езикова подготовка? И питането ми не носеше смисъла, вложен от теб, а беше в посока коментираното с Аделина. Ако езикът не е английски (неслучайно тогава споменах немски и френски), дали е толкова ползотворно натягането в периода 1-7 клас, без значение дали е ЧУ или ДУ? Или  се залага повече на автоматизирано заучаване на фрази, конструкции и т.н, без да се задълбава в дебрите на граматиката? Което би обяснило не чак толкова голямата преднина на изучавалите го. И дали сблъсъкът на такъв метод на обучение до 7 клас и различен подход от 8 нагоре не водят до някакво объркване? За това идеше реч. Ама Блис трябва да се заяде...

 А каква е разликата между богатство на езика и лексика? Thinking Не е ли в край на краищата  едно и също? Освен това от един момент нататък, след усвояването на даден граматичен минимум,  най-добрият начин за натрупване на словесен багаж  не се крие  в  обучението в ДУ, ЧУ или на курс, а в самостоятелната работа с четене на книжки, гледане на филми, устна и писмена  комуникация с говорещи езика. И това съобразено , разбира се, с възрастта.. И най-добрият пример за това са езиковите. Има дни, в които на учениците се снасят по 100-150 нови думи от днес за утре. Много важно, че някой ще ги назубри... Докато не влезнат в активния му речник с четене, писане, много говорене, е все тая, иначе са просто поредната бройка в тетрадката-речник. Затова и има толкова различно усвояване от отделни ученици, независимо от еднакво поднесения обем лексика за всички.


Търсиш по вола теле. Но наистина имам дежа вю. Не много отдавна тази тема се обсъждаже много подробно тук. Включително и за други езици и най вече немски. На дълго и на широко. Ако ти не си спомняш, че си го обсъждала, аз помня че съм чела. Дали пък ти с това целенасочено и пространно връщане към темата не целиш друго Thinking
Нищо лично, но това е тема по която тук са се вихрили доста спорове. Съмнявам се да не ги помниш.

Черна станция аз пък смятам, че малки деца учили езика след това само го надграждат с лексика, докато съучениците им тепърва започват. А уравновиловката за учили и неучили и как да не бъдат ощетени нито едните, нито другите е проблем на училището.

# 238
  • Мнения: 51 155
Черна станция аз пък смятам, че малки деца учили езика след това само го надграждат с лексика, докато съучениците им тепърва започват. А уравновиловката за учили и неучили и как да не бъдат ощетени нито едните, нито другите е проблем на училището.

Пробойната в твоите убеждения е там, че НУЖНАТА СТЕПЕН  на овладяване на езика, а именно степента, която ти позволява да се изразяваш свободно, да четеш и разбираш оригинална реч, не е чак толкова висока летва. И колкото и преднина да имат децата, учили отрано, като стигнат това ниво те започват да задържат развитието си просто, защото повече не им е нужно. А другите ги настигат.  И това важи и за мен, и за теб, и за всички ни по отношение на родния ни български език. Научили сме нужните ни лексика, граматика и правопис и сме спрели да се развиваме, защото няма да ставаме лингвисти все пак, нали? Нима мислиш, че с чуждия език е различно? И от какъв зор им е на масата деца да влизат в най-фините езикови тънкости, след като ще стават икономисти, програмисти, юристи, лекари?

Единственият смисъл на ранното започване на чужд език е до 7 клас детето да е създало стабилна основа и после да довърши започнатото с курсове,  докато след 7 клас започне интензивно да учи втори език. Аз самата съм продукт на тази философия и да ти кажа, действа. Но да се почне отрано с английски и да се тъпче пак с английски до 12 клас е безумие.

Що се отнася до ЧУ, те наблягат на чуждия език, защото такова е търсенето - родителите вярват в огромната полза от ранното обучение по език, търсят такова и като има търсене се появява предлагане.

# 239
  • София
  • Мнения: 19 964
И, Блис, как надгражда едно дете в 8 клас само едната лексика, нима мислиш, че в детайли е овладяло  примерно сложна граматична  конструкция, каквато  е  Konjunktiiv 1, едното условно наклонение в немския? И да искам не мога да ти повярвам. И тук идва несъответствието. Зад взетия сертификат В1, без значение след обучение в ЧУ или ДУ, стои на теория овладяна граматика, на практика обаче детето не само не надгражда  нещо научено, а гледа толкова неразбиращо, колкото и останалите. Има неща, които трудно се осмислят в по-малка възраст, далеч не всичко е  едната лексика, която ще ти позволи да изразиш относително свободно мисълта си. А дори и за нея, както е отбелязала Черна станция, се иска определена  зрялост. Ако имаш покрай себе си деца в 5-6-7 клас, погледни начина им на писмено изразяване на бг. Силно ограничен и опростен  в масовия случай изказ, освен в редките случаи на много активно четящи и  играещи си умело със словото деца. Но те са наистина единици. Кое те кара да мислиш, че останалите сериозно са надскочили себе си в изказването на чужд език?

Последна редакция: пн, 09 фев 2015, 00:31 от пенсионирана русалка

Общи условия

Активация на акаунт