Частни училища - информативна тема 5

  • 93 409
  • 742
  •   1
Отговори
# 210
  • София
  • Мнения: 2 952
Постановката е следната: разклонител с копче за включване и изключване и крушка навита във фасонка която с кабел е включена в разклонителя. Крушката не свети  и се търси къде е проблемът
Стойчо, няма ни най-малко да отварям темата дали току-що завършил 22 годишен младеж изобщо му е мястото в QA за нещо различно от секретарска работа. Има дейности, за които се иска зрялост, не просто интелект. По тази тема - точка от мен.

Искам да ти кажа, че съм доста грамотен човек, включително създавам и работя с техническа документация и четох 2 пъти "постановката" ти, за да я разбера. Няма да ходя до другата стая, за да се уверя, че и двете им деца ще блокират още на думата "постановка". Постановки има в театъра. Крушките в къщи ги завиваме, навиваме си косите. И за капак не мога да си представя фасонка (наричана от мен фасУнГа, тъй като не мога да си врътна езика от Fassung да изрека фасонка), която не с какво да е друго, а с кабел е включена в разклонителя, голи кабели си са вързвали, изолирали ли са ги, или щепселът се губи в речта ти? Предполагам сценарият е написан по-добре за нуждите на интервюто и не се налага да го разказваш по този начин.

Последно - 40 годишен човек може да направи за смях всеки дипломиращ се програмист. Което не значи, че 40-годишният ще бъде прав.

# 211
  • Мнения: 1 007
Даже ако курсът допринесе дори за една десета по-висок бал това може да е разликата между приет и неприет. Защото да знаеш материала по БЕЛ и да знаеш какво точно искат да видят проверителите в тезата на изпита например не е баш едно и също.

Той, курсът, не може да допринесе за една стотна, нито за две, нито за цяла единица. Но за второто изречение съм съгласна. Докато четях седмокласните теми, ми направи впечатление, че в някои школи са давали преразказ върху текст, даден на изпита. Случайно, разбира се  Wink Може би в това е презастраховането, знам ли. Иначе курсовете в седми клас по-скоро вредят на подготвените (защото им губят времето) и не помагат на неподготвените (защото дублират преподаването в училище и за упражнения пак няма време).

# 212
  • София
  • Мнения: 542
Да не говорим, че нямат и никакви навици, а мисленето е дефакто сглобяване на стари навици, рядко измисляне на нещо качествено ново.
Скрит текст:
Ей много тъпи ни изкарахте "софтуеристите" (btw. такава дума няма, поне аз не съм чувала на нито един от трите езика, които владея). И между "софтуеристите" има огромна разлика - съпруга ми е е завършил КСТ и е инженер, разбира много от тоци, аз съм чист информатик и ме е страх от тока, признавам си. Но на мен лично теста с фасонката ми беше лесен, но не на място. Аз лично винаги съм се дразнела, когато на интервю ми задават тъпи въпроси като например "Представете си, че ви спонсорираме да отворите музикален магазин. Избройте ни 10 начина, по които ще си направите маркетинговото проучване за хората, пазара и типа музика, който най-много би се продавал". Успях да измисля 7, не защото съм тъпа, а защото не съм учила маркетинг. 
stoychod понеже съм работила 8г като QA и материята ми е до болка позната, смея да кажа че мислене на QA се изгражда и се учи в процеса на работа, доброто основно, средно и висше образование обаче помага много. 20 годишните студенти може и да не ти изглеждат умни, но в една голяма част от тях се крие огромен потенциал, и това от части се дължи на доброто им образование през годините. Аз лично съм на мнение че добрият QA трябва да има добри познания по информатика(във всичките и аспекти, особено в програмирането), останалото ще научи много бързо. Досега практиката е показала че не сме успели програмисти с дългогодишен опит да ги направим QA-и, защото мисленето им с годините се е променило в различна посока. Затова е най-добре когато QA-ите идват директно от университета и са лесни за моделиране и обучение. 

# 213
  • София
  • Мнения: 19 964
Скрит текст:
Аделина_бг, само за протокола според речник на чуждите думи (от 2002) и фасонка, и фасунга са правилно изписани, тоест формите са дублетни (или поне тогава са били). По-нов речник нямам, но в никакъв случай написаното из речниците в  нета не е показателно, когато става дума  за правопис. Защото успоредно с твоя линк, може да бъде пуснат и този примерно: http://rechnik.info/%D1%84%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B0

Ако изхождаме от немския произход на думата Fassung, много по-логичен е правописът именно на фасунга. Но в БГ логика няма, та може и фасонка да е станала единствената вярна дума. Mr. Green

# 214
  • Мнения: X
Скрит текст:
Аделина_бг, само за протокола според речник на чуждите думи (от 2002) и фасонка, и фасунга са правилно изписани, тоест формите са дублетни (или поне тогава са били). По-нов речник нямам, но в никакъв случай написаното из речниците в  нета не е показателно, когато става дума  за правопис. Защото успоредно с твоя линк, може да бъде пуснат и този примерно: http://rechnik.info/%D1%84%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B0

Ако изхождаме от немския произход на думата Fassung, много по-логичен е правописът именно на фасунга. Но в БГ логика няма, та може и фасонка да е станала единствената вярна дума. Mr. Green
Идея си нямаш колко си права. Mr. Green
http://kaksepishe.com/fasonka/

# 215
  • София
  • Мнения: 542
Скрит текст:
Аделина_бг, само за протокола според речник на чуждите думи (от 2002) и фасонка, и фасунга са правилно изписани, тоест формите са дублетни (или поне тогава са били). По-нов речник нямам, но в никакъв случай написаното из речниците в  нета не е показателно, когато става дума  за правопис. Защото успоредно с твоя линк, може да бъде пуснат и този примерно: http://rechnik.info/%D1%84%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B0

Ако изхождаме от немския произход на думата Fassung, много по-логичен е правописът именно на фасунга. Но в БГ логика няма, та може и фасонка да е станала единствената вярна дума. Mr. Green
Аз лично не смятам нито думата фасОнка нито фасунГа за правилно и винаги съм мислела, че се казва фасунка(поне в моя край така се казва, а ние там ползваме много немски чуждици), просто сложих линка, за да покажа на bib.bib че не е задължително думата фасОнка както я е написал господина да е грешна.
На немски фасунгата/фасунката/фасонката се казва Gluebirnenfassung (но се произнася с К накрая, така че е твърде възможно и като чуждица фасунка да е по-правилна дори от фасунга), но пък въобще не твърдя мнението ми да е меродавно, защото аз не съм езиковед, а програмист.

# 216
  • София
  • Мнения: 19 964
Скрит текст:
Аделина, аз също не съм езиковед и нямам претенции. Споделих само колко недостоверен източник е нетът по отношение на правопис. А лично според мен логиката за г накрая е заради озвучаването с гласната а. Ако беше само фасунк, да, логично щеше да е с к. Но има и гласна, точно както е при множественото число на немски , където к-то вече си е г.

Искам да попитам господина откъде черпи информация за тези пълни отличници на СУ, специалност Информатика. Ако тръгнем от самото им влизане, това е специалността на ФМИ може би с най-нисък приемен бал през последните години, много по-желани са КН и СИ. А по трасето има много хора, които са минали и не закачили покрай отличници, влачат и отлагат изпити, имат поправки. Или при Вас идва само каймакът, другите си държат у дома дипломите за украса?

# 217
  • София
  • Мнения: 2 952
наричана от мен фасУнГа, тъй като не мога да си врътна езика от Fassung да изрека фасонка
...просто сложих линка, за да покажа на bib.bib че не е задължително думата фасОнка както я е написал господина да е грешна.
Не мислех, че онова нещо, в което завиваме крушките на лампите ще продължи да се обсъжда след коментара ми. Изрично се цитирам, за да повторя какво мисля аз, а не какво твърдя, че е правилно. Не е нужно да ми показвате нищо, поне аз не съм затова тук.

Исках да обясня защо за мен написаното от Стойчо е неясно като изказ. Пример за просто нещо, написано от човек чиято сила не е в ясния изказ. Хората, в чието мнение аз се вслушвам умеят и да четат, и да говорят, и да пишат. По принцип да се обяснява каква неука напаст са студентите не е гот.

И последно - Русалка не само е права за приема, ами ще си позволя и да я допълня. Огромната част от децата, които мислят не остават в Бя и не стигат до интервю нито при Стойчо, нито при Аделина, нито при мен или комшията. Това е реалност и трябва да свикнем, макар и да е тъжно с една ръка да буташ собственото си дете навън, от другата страна да виждаш кандидатите в твоята си област и да ги мериш с нашия аршин отпреди 20-25 години (годините важат за мен  Embarassed).

# 218
  • София
  • Мнения: 542
За моя голяма радост мога кажа че в нашата фирма имаме много колеги завърнали се в БГ след следване в чужбина и предпочели да работят в родината. Имаме и доста колеги идващи от елитните унита в САЩ като МИТ, Браун и Станфорт. И не смятам твърдението на bib bib за 100% вярно защото не всички кадърни деца бягат навън, тъй като това често е свързано със сериозни финанси, а кадърно дете не винаги означава добре подплатени финансово родители, така че и в нашите унита остават кадърни и талантливи деца.
И това го казвам съа сигурност гледаща от собствената си камбанария да човек завърнал се в БГ и предпочел да се развива тук

# 219
  • София
  • Мнения: 19 964
Аделина, все пак биб.биб не е написала всички, а огромна част от децата. Wink И в  училищата, над които имам поглед покрай абитуриентката си и нейните приятели, е точно така. Над 90 % се ориентират да следват навън. Останалите 10% са се ориентирали обикновено към медицина или към специалности в унита, които си сътрудничат с чужди университети и съответно дават и чужда диплома паралелно с нашата. Да, свързана е с финансова обезпеченост такава стъпка като следването навън, в това няма спор.  Но все по-масово се търсят алтернативи дори и при липсата на такава -  студентски заеми, стипендии, работа успоредно със следването и т.н. Разбира се, че има кадърни деца и тук. Но и при тях тенденцията не е  много розова. Омесват се принудително  в нашите унита с хора, които незнайно защо са там и са влезли  буквално с тройки на матури ( дори без конкурсни изпити) заради широкия отвор на фунията на входа и  които и по време на следването си остават гола вода.. И качествените деца след придобиването на бакалавърска степен тук отправят също  поглед към магистратура навън, вече е и  по-лесно за един човек на двадесет и няколко години да се издържа. Следя редовно групата за следващи в Германия, много  често има  отправени запитвания именно за магистратури. Естествено, че съвестното, мислещо и можещо дете при желание ще научи и тук не малко и после ще се реализира, но бройката на такива все повече намалява. И това е факт. Peace А никъде няма статистика колко от следвалите  навън са се върнали, за да се развиват и реализират тук. Но смятам, че  те са значително по-малко от тези, които остават навън. Тъжно, но е така...

Последна редакция: нд, 08 фев 2015, 11:39 от пенсионирана русалка

# 220
  • София
  • Мнения: 2 952
Не бих се тревожила за умно дете, което ще завърши тук, бих се тревожила за дете от заможно семейство, което не е мотивирано да учи.

Да издържаш студент във Виена е доста съпоставимо с издръжката на ученик в скъпо частно училище в София. Аз съм от последните хора, които биха противопоставяли знаещи и заможни на знаещи и незаможни. Когато някой има желание и възможности да се образова, парите не са най-съществения фактор.

Аз не съм чувала и срещала магистър от МИТ, Браун и Станфорт, който да е избрал да се върне в България. Вероятно се движа в други среди...

# 221
  • Мнения: 1 007
Омесват се принудително  в нашите унита с хора, които незнайно защо са там и са влезли  буквално с тройки на матури ( дори без конкурсни изпити) заради широкия отвор на фунията на входа и  които и по време на следването си остават гола вода..
Това за широката фуния не се ли отнася с пълна сила и за ВУЗ-овете навън? Този въпрос все повече ме тревожи. Ако достъпът до немски (примерно) ВУЗ е чрез диплома и сертификат за владеене на език, това не е ли твърде широка фуния? Излиза, че всеки има достъп - къде е подборът тогава?

# 222
  • София
  • Мнения: 19 964
Права си, Химикал, високата диплома и сертификатът за език не са непременно показател за можене и потенциал,  но матура с тройка пък съвсем не е. Не може технически университет да приема с матура по БЕЛ, не е логично... Подобна стъпка има едно единствено обяснение - недостатъчно кандидати. А защо са недостатъчно - знаем отговора. Потокът е просто в друга посока. А има и друго, дори и на входа нещата да са относително аналогични (относително, защото не са съвсем идентични предвид това, че един човек с отлична диплома има явно шестици и на матурите, докато другият е с тройки и това е все някакъв показател за ниво  на познание ако щеш или поне  за мотивация за учене),  фунията на изхода тук и там е крайно различна. Слабите елементи ще окапят на едното място още по време на следването, докато  у нас избутва болшинството, без значение каква е подплатата от знания и умения. А дори и наличието  на сертификат е  някакъв ориентир за мотивиция, амбиция, планове на детето... Колко слаби ученици познаваш, ама наистина слаби, завършващи гимназия с тройки и четворки, които обаче  имат сертификати за ниво по езици? Сигурно са единици...Немотивираният да учи по принцип  не ходи и на курсове по езици, не гони и сертификати в масовия случай.

# 223
  • Мнения: 1 007
Не знам, вече се обърках. Една тежка специалност и в България не може да се избута докрай. Тези с тройките и без езиците не вярвам изобщо да проявяват интерес към висшето образование. Все пак как някой с тройка ще бута медицина, не си го представям. На мен би ми било любопитно, ако някой има наблюдения, какъв процент от влезлите в български и съответно в чужд ВУЗ завършват.

# 224
  • Мнения: 19 999
Някой с тройка няма да тръгне да кандидатства медицина или няма да го приемат. Затова пък има достатъчно места, където може да тръгне да учи. Например археология в В.Търново, разни специалности в Свободния във Варна и т.н. Давам пример за там, защото познавам такъв случай.

За Германия аз лично мога да кажа, че не всички завършват, които са приети. Някои сменят специалността и завършват нещо по-лесно. Други сменят унито с хохшуле. Трети просто прекъсват и доучват в БГ.

Общи условия

Активация на акаунт